аз съм си аз

Маскиран съм до безобразие в прекрасност
Умея да съм скромен но неща
Затуй що нямам време да не съм изящен
И никого от мойта хубост не искам да лиша

По принцип съм красив и докат спинкам
Обаче туй пасивна хубост е
Обичам да блестя активно
Да заслепявам като слънце все

Сладур съм половината от времето
Останалата част съм най-чудесен
Сега като почеша се по темето
Си мисля че светът без мен би бил неинтересен

Очите ми дълбоки са кат океани
Огледаш ли се в тях си в плен
Сърцето ми е чисто, нямам тайни
Да съм прекрасен очевидно съм роден

Най-хубав съм и всички го разбират
Не мога да прикрия този факт
Не бих могъл да спра и да съм друго
Различно от перфектен мил и благ

Над нещата

Ако думите ми можеха да пишат рима
Художествено да се изразят така
Ако можеха да казват квото има
Едвали щеше да я има тая строфа

Ако мастилото се триеше със лекота
И лесничко се сменяха нещата
Ако между мълчанието и смеха
Нареждаше се там и красотата

Ако изкуственото беше само приказка
За лека нощ или за сутрин във гората
Ако задвижваха ни само с мощ
Безкрайни да сме като звездите и Луната

Ако във точно този миг сега
Изкашлям цялата безумна сила
Ако безстрашно хвърля се във новостта
Ще дойдеш ли да бъдем над нещата