bulshit

Новото ми стихотворение ще се казва bulshit
Новото ще е нещо като скандинавски мит
То ще е по-различно от старите неща
Неразбираемо ще е, за критиците мечта

Новите ми рими ще бъдат перфектни
Ще са по-добри от онез рими дефектни
Отвсякъде изящни, с много смисъл пропити
Ще са чисти, като чаши измити

Новите редове ще режат като бръснач
Новите ще са чисти като след нощен чистач
Всичко изчистено, като след тоя от втория ред
Рими, смразяващи като северен лед

Това стихотворение ще е някво мега изтрещяло
Ще бъде по-мистериозно и от вдовицата в бяло
Всеки ще го знае без дори да го е чел
Всеки, подчертавам, всеки, това ще бъде постигната цел

Когато пиша

Когато пиша нещо в мене полудява
Спирам да мисля и да пия вода
Губя представа за света
И само пиша и чета и пиша
Необяснимо и неочаквано започвам
Завършвам също така
Посредата нещата просто се случват
Нямам обяснение как и защо
Не помня какво съм писал
И не помня защо
Причини няма, не е имало и няма да има
С малки изключния разбира се
Не обичам да слагам препинателни знаци
Тълкувайте си ги както решите за добре
Нямам изграден навик да пиша
Правя го така както просто дишам
Често се получава рима
Даже не го правя нарочно
Тя си идва сама
Понякога е по-трудно
Последния път ми беше трудно
Преди това не баш
Не разбирам много от писане
Ама пиша понякога
Искам да е по-често, но не го контролирам
Понякога пиша в движение тайно на телефона
Не мога да помня, пиша го веднага
И забравям после
Не се хваля обаче споделям
Кефя се доста
Не обичам да имитирам
То няма и от кого като не чета
Мисълта ми в момента върви доста на free style
Free style е като random
За random няма да говорим сега
Слушам готина музика като пиша
После написаното винаги ми звучи различно ако го чета без същата музика
Различно е, защото се променя вътрешното звучене
Лудница е понякога
И е доста спокойно пак понякога
Просто писаното е яко
Почваш да пишеш и така
Изобщо нямам думи
Затова просто спирам сега така в нищото
За разнообразие

New book order

Изчетох хилядите статуси във Фейса
Написах и разписвам блог
Извадих всички думи от контекста
Граматиката да я пази Бог

Предизвикват юзърите в мене текста
Тоз текст ще пиша тутакси завчас
Не статуси, а стиховете двеста
Приготвил съм сега за Вас

Обичам словото да е на листи
Ръката във мастило, на петна
В монитора ужасно словото блести
Не можеш с него ти литна

Изкуствено ми се усмихва
Комедия от виртуалната среда
Сложи си лайковете ти под лихва
Дано така заситиш си глада

Когато логваш се небрежно
Кога заливаш се с вода
Мисли си колко е вървежно
Да бъдеш ти над тез неща

Стихотворение от началото на Септември

Червената шапчица, пълна мъгла
Зелена тревата, пасе я тъпа овца
Гъста гора, вечер непрогледна тъма
Гарван и сова пеят в дъжда

Кално и мокро и сухо ведно
Заек и люляк се миришат взаимно
Храсти шубраци и клони навсякъде има
При последното нямаше никаква рима

Гора и до нея висока стена
И до нея висока липа
И до нея висока трева
А до нея много други неща

Пъстро, зелено, жълто и широко
Няма бетон, гледка само за око
За око дълбоко и търсещо свят
Ама свят, който не е с прахта слят

Безграничната свежест
Зеленото голямо
И жълтото голямо
Цялото божествено творение
И така свършва това стихотворение