Когато пиша

Когато пиша нещо в мене полудява
Спирам да мисля и да пия вода
Губя представа за света
И само пиша и чета и пиша
Необяснимо и неочаквано започвам
Завършвам също така
Посредата нещата просто се случват
Нямам обяснение как и защо
Не помня какво съм писал
И не помня защо
Причини няма, не е имало и няма да има
С малки изключния разбира се
Не обичам да слагам препинателни знаци
Тълкувайте си ги както решите за добре
Нямам изграден навик да пиша
Правя го така както просто дишам
Често се получава рима
Даже не го правя нарочно
Тя си идва сама
Понякога е по-трудно
Последния път ми беше трудно
Преди това не баш
Не разбирам много от писане
Ама пиша понякога
Искам да е по-често, но не го контролирам
Понякога пиша в движение тайно на телефона
Не мога да помня, пиша го веднага
И забравям после
Не се хваля обаче споделям
Кефя се доста
Не обичам да имитирам
То няма и от кого като не чета
Мисълта ми в момента върви доста на free style
Free style е като random
За random няма да говорим сега
Слушам готина музика като пиша
После написаното винаги ми звучи различно ако го чета без същата музика
Различно е, защото се променя вътрешното звучене
Лудница е понякога
И е доста спокойно пак понякога
Просто писаното е яко
Почваш да пишеш и така
Изобщо нямам думи
Затова просто спирам сега така в нищото
За разнообразие