Селска идилия

Изчистих къщата и подредих
на кучето смених леглото
изрязах си лозята ich
доматито полях дори с ведрото

Напълних яслата със слама
да имат овците да рупат лани
изчистих и на коня, няма драма
подравних тучните поляни

На кравите обърнах им обора
и те да имат нова обстановка
смених и мрежата на двора
лопати наредих кат установка

И мойта селска къща знай
засвети като приказен палат
съседите ми завидяха май
живота си докарах до рахат

Първо лице единствено число

Отвътре ме избиват нерви
и чудя се къде сгреших
причинно-следствените връзки
нарязах и изпепелих

Файда от много мислене не съществува
да правя повече ме прави прав
излишно няма да се обяснявам
показвам своя странен нрав

Във разума се вслушвам често
какво е разум питам се дори
измислям си прегради тежки
не е във разума идеята уви

Не знам да казвам и не мога
или не искам и не знам
за малко помощ ще помоля
пък после ще почерпя Вам

Не вярвам даже, че го има
проблем ли е или не знам
по-скоро нещо ме възпира
да съм аз и да не мога сам

Две хубави звезди и неочаквани очи

Търсих неуморно аз привечер
где са новите звезди
с явна нетърпимост вече
чаках и изнервях се почти

Тутакси проблесна май
първата звезда отгоре
толкоз дълго чаках знай
че прочетох творчеството на Оноре (бел. ред. Оноре дьо Балзак хаха)

Месецът се появи и той
топъл топъл като питка
свети в небосвода мой
и ми праща своята честитка

Ко се пулиш бе Луна?
мислех си наум небрежно
чакам аз звездите тука
ще ги броя, това е неизбежно

Почнаха да се показват още
светлите светулки там
що излизат само нощем
бях се чудил, но не знам

Може би им пречи Слънчо
вечният владетел през деня
крие ги като двулевка в Зрънчо
да са по-желани през нощта

Почнах да ги бройкам вече
в рима цифрите редя
една звезда, две звезди.. и отече
точно ся пък заваля

Тръгвам си със леко разочарование
само две звезди видях
но към вкъщи срещнах твойто обаяние
всяко зло е за добро прозрях