Две хубави звезди и неочаквани очи

Търсих неуморно аз привечер
где са новите звезди
с явна нетърпимост вече
чаках и изнервях се почти

Тутакси проблесна май
първата звезда отгоре
толкоз дълго чаках знай
че прочетох творчеството на Оноре (бел. ред. Оноре дьо Балзак хаха)

Месецът се появи и той
топъл топъл като питка
свети в небосвода мой
и ми праща своята честитка

Ко се пулиш бе Луна?
мислех си наум небрежно
чакам аз звездите тука
ще ги броя, това е неизбежно

Почнаха да се показват още
светлите светулки там
що излизат само нощем
бях се чудил, но не знам

Може би им пречи Слънчо
вечният владетел през деня
крие ги като двулевка в Зрънчо
да са по-желани през нощта

Почнах да ги бройкам вече
в рима цифрите редя
една звезда, две звезди.. и отече
точно ся пък заваля

Тръгвам си със леко разочарование
само две звезди видях
но към вкъщи срещнах твойто обаяние
всяко зло е за добро прозрях

Фаталско пренареждане

В крайна сметка какво е живота без приятелите?
В края на живота само приятелите не ти търсят сметка,
а след крайната сметка в живота, остават само приятелите,
и в края на приятелството, си даваш сметка за изминалия живот.

В дъното на нощта изгрява слънцето на новия ден,
а нощта е дъното на слънчевия ден,
и слънцето в дъното на небето през деня е винаги след нощта
и слънчевите дни винаги надделяват над бездънните нощи.

Но в крайна сметка слънцето и нощта са приятели,
и вървят ръка за ръка цял живот,
и след края на живота те пак са в дъното на света,
защото приятелството е приятелство и през слънчевия ден, и през бездънната нощ.