Смелост

Отчаяно се бях загледал
Във залеза и слънчевите дири
И тъй май някак неусетно
Изпил съм бях дванайсе бири

Във миг във който всички снимат
Пейзажно ли, та селфита дори
Не ми е много ясно май че
Как баш тогаз ще ми се допърди

Очичките ми се подуваха бая
Дали виновно залязващото слънце бе
Не се поколебах за миг дори
Пърди ми се и хич не ме ебе

Другарката до мен бе толкоз запленена
Завел я бях на оня връх нали
Безумно е че бяхме във прегръдка споделена
Пърди ми се за бога и боли

И точно както всичко най-красиво
Тъй залеза залезе, а Слънцето се приземи
Навярно смела мисъл завладява ви игриво
ДА! Пръднах! И романтиката като пръднята ми се изпари