Сутрин моя

Изминах дълъг път до днес
Хиляда пъти се събуждах
Поглеждах телефона си със интерес
Надявайки се да са ми направили закуска

Въртях се под юргана аз
Навън бе тъй неготино, студено
Сънувах еднорози във захлас
Подскачаха по езерото заледено

Едва успях да си отворя
Окото ляво подир два
Помислих си, да взема да се ококоря
Но после врътнах се на другата страна

Дойде моментът аз да стана
Поставих си нозете на меката земя
Понечих в кухнята да взема да се дяна
С надеждата да търся останала храна

По пътя се разсеях със дивана
Реших че мога леко да се залежа
Опънах се като че ли завит съм със юргана
Защо, помислих си, аз да не поспя