Сутрин моя

Изминах дълъг път до днес
Хиляда пъти се събуждах
Поглеждах телефона си със интерес
Надявайки се да са ми направили закуска

Въртях се под юргана аз
Навън бе тъй неготино, студено
Сънувах еднорози във захлас
Подскачаха по езерото заледено

Едва успях да си отворя
Окото ляво подир два
Помислих си, да взема да се ококоря
Но после врътнах се на другата страна

Дойде моментът аз да стана
Поставих си нозете на меката земя
Понечих в кухнята да взема да се дяна
С надеждата да търся останала храна

По пътя се разсеях със дивана
Реших че мога леко да се залежа
Опънах се като че ли завит съм със юргана
Защо, помислих си, аз да не поспя

Неделя преди обед

Обичам сутрините ми да са самотни
облян във пот от снощната борба
да лъхам на припекли се животни
по устните си да усещам сухота

Обичам да не ме е еня много
не се засягам аз току така
и вътрешно не се наказвам строго
в живота има радост и тъга

Последното го гепих от комика Рачков
но мисля си, какво пък от това
и кот такоа, редя си стила римов
не ще измисля топлата вода

А сутрин, да си кажа право
обичам дълго да лежа
дали от мързел или скука, здраво
обичам аз повторно да се унеса

Това го пиша леко сънен
обаче буден мозъкът ми е
не чувствам се изобщо гузен
след малко ставам за кафе