Бордюрно слово

Поетично съм настроен днес
Готвят ми се хиляди неща
Гледам дойче веле с интерес
Слагам още дърви във пеща

Пише ми се в лек бордюрен стил
Малко лекичко да е просташки
Снощи пак случайно съм препил
Готвил съм, а тя ме чакала по прашки

Римово ми е оръжието пак
Търся да усмихвам перманентно
Бях ви споменал че съм простак
Но ви обясних че е моментно

Писането образува ми комфорт
В рима всичко ми изглежда вярно
Брат ми кара сив седан на Форд
Помирисваш ли разстройство биполярно

Мен ми трябва малко за да съм щастлив
Малко ранчо с мъничка градина
Споменах ли че съм доста търпелив
За да дойде пролет чакам цяла зима

Ден шести

Шести ден
работата е сериозна
днес усетих аз подем
бия римата венозно

Супер постоянно
връткам думички наум
сякаш на зярядно
включих своя ум

Впрягам всичко в мене
всяка мисъл си записвам
не че ми е бреме
просто в рима се улисвам

Абе дай да сложим края
мисля си това да е последния куплет
с тая рима ще отида в Рая
тежка е съдбата на красивия поет.

MeNew (Миню)

Аз също мога да редя във рима,
и текстовете ми да са в куплет,
и в най-студената и мрачна зима,
математика е най-любимия предмет.

И сричките ми да са подредени,
навярно сложени за мой късмет,
железни слонове на тежки смени,
ринат пак снега отпред.

Прекрасно пак звучи таз рима,
виновни са дъжда и Сънчо във дует,
опекла се е баницата фина,
в три четвърти играя менует.

Вежливо, нежно и засмяно,
преглеждам книжките навред,
чета и препрочитам аз припряно,
и ям и ближа сладолед.