..из мръсното подсъзнание на един Фатал.......

Небето свети свети свети, луната пак яде солети.
Звездите са пияни като кирки.
А целия свят е пълен с тъпи шибани мисирки.
Вятър силен като хан Крум, и пак ми идва мръсна рима наум.
С вятъра посрещаме зората, думите му бяха "на майка ти в устата".
Мръсно е навън това се знае, вятър хубаво не ти вещае.
Вятърът е силна буря пак довял, скоро така не ни беше ебал.
Дъждът прокапа като из ведро, а вятъра е бахти тъпото лайно.
Участвах в днескашната викторина, написах стих, а вятъра замина.
Звездите го напиха със бутилка ром, и вятъра се влачи като преял кон.
Сезона пак е лято, звездите пак са като ято.
Луната пие портокалов сок, на вятъра му го набих с отскок.
С това дечица мили ще приключа, а вятъра.... вятъра да ми яде маркуча!