Агата, Синята опашка

Убийство в близката горичка тъмна
в полунощ събуди целия квартал
коя си мислите че беше първа
на мястото пристигнала със самосвал

Та, правилно си мислите обаче
Агата, Синята опашка, пак
убийствената журналистка влачи
препълнен с фотоапарати влак

И снима тя и щрака здраво
убития до старата бреза младеж
наистина е със сърце кораво
сама стояща с трупа свеж

И кадър подир снимка
наснима го от все страни
и тръгна си като след димка
видя буркан на куки да блести

С типично характерните за нея
влечения към драмите и към мъчения
избяга във шубрака като тъмна фея
сама да търси и злодея

Баналната реалност

Когато нощем се разхождам гол
по улиците тъмно-светли
когато срещам луди хора бол
създавам мислите заветни

Когато виждам купища оборска тор
из градските централни части
когато и кметицата е във съседен двор
си викам Берлускони да си хапва пасти

Когато чисто нови осветителни тела
са тъмни като мъртви гарги
когато мина покрай тез места
отвътре образува ми летаргия

Когато сутрин хората са начумерени
и сякаш искат да не идва днес
когато злобни са си преднамерено
ми идва да ги псувам с интерес

Когато всичко туй е ежедневната реалност
си слагам позитивни очила
когато всички осъзнаят таз баналност
ще видят красотата на сега

Да бъдеш

Да бъдеш ти свободен
избери
да си различен
остани

Да бъдеш носталгичен
не бъди
да си критичен
не цели

Да бъдеш ти специален
заслужи
да си епичен
постигни

Да бъдеш позитивен
винаги
да си неминуем
подари

Лунен транс

Погледна зад качулката
и зомби заигра
избяга надалече булката
зарови пръсти в калната земя

Цигулката изрови
и сякаш се роди
запретна дългите ръкави
и струната накара да трепти

Цигулка затрептя в ритъма свиреп
ни жив ни мъртъв
забави темпо разразилия се степ
цигулка своя лък задърпа

И в ритъм бесен заиграха
и зомбита и тъмни твари
луната ги огря и спряха
да бъдат зли и помияри

Тъпа си като овца

Тъпа си като овца
Ама и аз минавам за глупак
Искам да се будя в твойта одая
Всеки ден от сега нататък

Тъпа си като овца
ама красива си да знаеш
и добре, че те е сполетяла таз съдба
инак ти на къра щеше да копаеш

Тъпа си като овца
но добре че ти това не си го знаеш
със самочувствие си чак до небеса
и от този факт като слънце ти сияеш

Тъпа си като овца
ала тъпо знаеш ли е земното кълбо
и не искам аз да съм във самота
я ела да си тъпеем заедно