Баналната реалност

Когато нощем се разхождам гол
по улиците тъмно-светли
когато срещам луди хора бол
създавам мислите заветни

Когато виждам купища оборска тор
из градските централни части
когато и кметицата е във съседен двор
си викам Берлускони да си хапва пасти

Когато чисто нови осветителни тела
са тъмни като мъртви гарги
когато мина покрай тез места
отвътре образува ми летаргия

Когато сутрин хората са начумерени
и сякаш искат да не идва днес
когато злобни са си преднамерено
ми идва да ги псувам с интерес

Когато всичко туй е ежедневната реалност
си слагам позитивни очила
когато всички осъзнаят таз баналност
ще видят красотата на сега