Баналната реалност

Когато нощем се разхождам гол
по улиците тъмно-светли
когато срещам луди хора бол
създавам мислите заветни

Когато виждам купища оборска тор
из градските централни части
когато и кметицата е във съседен двор
си викам Берлускони да си хапва пасти

Когато чисто нови осветителни тела
са тъмни като мъртви гарги
когато мина покрай тез места
отвътре образува ми летаргия

Когато сутрин хората са начумерени
и сякаш искат да не идва днес
когато злобни са си преднамерено
ми идва да ги псувам с интерес

Когато всичко туй е ежедневната реалност
си слагам позитивни очила
когато всички осъзнаят таз баналност
ще видят красотата на сега

Стъпка и път (Ден осми)

Не давай на духа си мир
насочвай го да броди надалеч
и пий от неизвестния за тебе вир
така душата ще живее веч

Не искай всичко да ти е познато
недей да търсиш все следа
избирай път различен от напряко
и следвай светлината във нощта

Не взимай чуждия съвет от раз
помни че вътре в тебе има мъдрост
залитай ако трябва в някой храст
поуката ще те изправи много бързо

Не казвай, че не можеш да вървиш
знай в пътя крие се огромна тръпка
и никога и никога не ще се примириш
ако отказал си да стъпиш първа стъпка

Напомняй си го всеки ден това
в главата ти по цял ден да се врътка
и скоро мислите ще са слова
а словото ще стане първа стъпка

Позитивна сръдня с Бо

От автора на

Абсурдното

Базирано на истинска история

Бахти как ме дразнят хората!!!Постоянно хленчещи, напикаващи се, мазни, погълнати от себе си, дребнави, лицемерни, мислещи се за велики, безмислени кретеноиди. А тяхното желание винаги да изпъкват, винаги да са първи е свръх дразнещо. Ето онзи ден пътувам в метрото, пълно с миризливи, изтънчено неприятни, непосилно дразнещи, крайно, безинтересни чехълчета. Миришеше на отворено буре с кисело зеле, потопено в сос от чорапи, не-изпирани от 3 години. Прекрасно! Вездесъщо! Кеф голям ! Идва време повечето хора да слязат. Както се полага, всички крайно анти интелигентни млекопитаещи се придвижват към изхода. Вратата се отваря. И тогава почва забавата. Явно е свръх модерно да се буташ, дърпаш, хапеш, щипеш, спъваш и удряш всеки, който се опитва да слезе. И тогава един средно дребен, но слабоумно изглеждащ индивид реши, че трябва да бъде първи. Засили се, удари една майка, хранеща новороденото си бебе директно от извора на мляконогата, настъпа една пенсионерка, спъна един сляп, покатери се на главата на едно джудже, наръга с коляно младата и безкрайно очарователна девойка, която беше първа пред вратата, и излезе първи. Велико изпълнение. От 6 му давам 5.5. Молодец!

И какво е това всички да си викат брат, братле, батенце?Да не би всички наши родители да са правили опустошителни оргии като тийн-ове?!?!?! Едно време всички ли са се шляпали трансконтинентално и без всякакви морални задръжки? Ако е така – върнете комунизма!!! Най- фрапиращо става, когато някой по-възрастен от баща ти , се обръща към тебе с „Бате“.Какво точно са правили майка ми и баща ми като са били студенти, подяволите!!! „Копеле“.... Това поне има смисъл. След като всички са братлета, нормално е всички да са копелета, нали?

И ония мазни, гадни, младежи с големи слушалки, надънили силнo изключително неприятна музика, клатейки си главата в ритъм, все едно преди малко са им направили лоботомия!!! Казваш му нещо, то не чува. Повтаряш, то пак не чува. Еми добре. Пробвал си се. Поне ще ти е чиста съвестта, когато го изнесе камиона за боклуци, засилен към него. Музикално главозамаено леке. Айде сега обирай се от под гумите на камиона. Предупредих те, ти не чуваш. Kретенче.

А тези бабички , които не пресичат на зелено! Каква мода пък е това? Стои и гледа съсредоточена в нищото, докато е зелено. Стои и чака, търка бастуна, гледа си подметките, подсмърча, тцъка с език, докато не светне червено... И маратона започва. Цялата енергия на тази живописно престаряла женска се впряга в опита и да пресече нестандартно и изключително бавно. Засилва се, вените на гърлото и челото изпъкват, надървя бастуня, подскача и се запътва към най-близкия бордюр на отсрешната страна със скоростта на охлюв пара-олимпист. През това време 23 коли, 13 мотора, 5 камион, 3 паяка,1 прелитащ пара-планерист и 1 автобус на градския транспорт са нарушили най-малко 50 правила от правилника на движение в градско-въздушна среда, за да може тази покъртителна жена да пресече така, както тя си знае. Следва обръщане, ругаене и напомняне какво е било едно време и какви нехранимайковци са всички. Истинска история.

Това добре, ами неандарталните, викащи постоянно, глезени до безкрай, нагли, бълнуващо нетрезви, наркоманизирано-неадекватни тийнеджъри? Постоянно говорещи и викащи все едно са сами и се намират в пустинята Гоби? Бахти как ме дразнят тия създания. Не може ли просто да си мълчат, докато пътуват до фабриката за малоумизация или така наречените училища, ами трябва да обсъждат кой с кого излязал, как излязал, как са се погледнали, кой пуснал в гащите, как го е пуснал, какъв цвят е било пуснатото и тн?!?! И този език? Защо тия цъфнали водорасли не могат да вържат 2 изречения, изпозващи нашата азбука?! Толкова са съвремено умствено осакатени, че произнасят само звуци. Примерен разговор между 2 тийнове:“И той УУУУУУ, а пък тя , ЪЪЪ кво?Пък той ПШшшшшшш, а тя Ха, Дъъъъ“.Толкова ли не им стига прогресивно затъпяващия мозък да кажат нещо свързано и същевремено смислено?! С какво ги хранят родителите им? Със смески за добитък гарнирани с халюциногенни гъби ли? Нали уж към прогрес се движим, а не към регрес.Пшшш. Ало!Мазна Сган. 21-ви век сме и човек отдавна е излязал от горите. Неадекватни, изнервящи, малки , недоразвити, безкрайно нелогични, презрително щастливи, пасивно-интелектуални тъпирчета.

И гадната им Е-социалност?? Стоят един срещу друг и си пишат СМС-и,ММС-и, туитъруват, фейсбуцират, инстаграмват. А стоят един до друг подяволите!! Обърни се и кажи това , което искаш. Кво си бъркаш в телефона все едно ерогенната зона ти е в пръстите и монитора. Джи точката на всеки тийн е в плоския Тъч-Скрийн явно. Само едно мога да кажа - #БарайМиГайгеровияБроячИСкачайПредМотрисатаТъртейче.

И ония помияри, дето карат готини коли и слушат некадърното дрънчене подвизаващо се под името чалга. Надървят палеца, натиска педала на скъпата си кола, вдига 100,200, 300 и след 5 метра бие спирачка, щото отпред има легнала полиция. Следва отваряне на прозореца, изпюване, хвърляне на обелка от цигара и псуване. В този момент разбираш що за гъз е това. Миризмата на парфюма му „Кензо“ няма как да остане ненадушен. Плиткоумния, заможен пътен минингит кара яка кола и е тъп колкото 500 грама рибено масло. В такива случаи ми се иска да отида до този прословут 150 килограмов, дебеловрат кашалот, да го потупам по челото с показалец , да докарам смешната си мутра на 5 сантиментра от неговата и да му кажа „Ей, не-еволюирал, приматоподобен,не излязал все още от водата, Каспийски морж. Глей кво става “ Следва вадене на добре не-пресъхнали и нежно подмокрено-оформени маймунски фекалий и триене на същите тези по безумно тъпоумния и добре обръснат израстък, който при интелигентните хора минава за глава.

Ей, много ме дразнят хората. И ония лицемерно приятни, привидно дружелюбни люде, които си умират от желание да ти кажат „Добро утро“, все едно преди малко си правил секс с Моника Белучи в хотелска стая в Монако, с изглед към Средиземно Море, докато добре изстудена германска бира „Варщайнер“, те чака на терасата. Какво му е доброто, бе лилипут??!?!?! Пореден ден на работа, която не понасяш, вършещ дразнещи неща за прогресивно нагли, капиталистическо канцерогенни раковини!!! Само това мога да кажа– „Не! Не е добро! За теб добро ли е?Е нека да споделя нещо с теб. Грам не ми пука, така че, можеш да си навреш доброто утрото там, където аз след малко ще навра мекицата, която преди малко изядох.“. „Добро Утро“. Каква наглост само!

Бахти как ме дразнят хората............

Обичам да обичам

Обичам липсата на болка.
Обичам аз да няма и тъга.
Обичам да се чувствам бодър,
и горд със вдигната глава.

Обичам хората да са щастливи.
Обичам да ги гледам отстрани.
И някак си обичам да сте мили,
един към друг да сте вежливи.

Обичам да пече в очите ми по цял ден.
Онуй голямо жълто да е с мен.
Обичам винаги да е прекрасно.
Тревата да е в ярък цвят зелен.

Обичам да обичам понякога така,
без смисъл, без умора да се рея.
Oбичам да размахвам и крила,
жалко, че не мога и да пея.