Да се родиш в препълнен град със мивки
Течащи хиляди тръби
Да се родиш сред други като теб отливки
На хаотични смазани от кал съдби
Да презентираш вътрешното си желание
За чист и светъл силует
Да се измиваш всяка сутрин със желание
За да си лягаш вечер мръсен и проклет
Да си безумен, утрешно настроен
Че не усещаш силата на днескашната смрад
Да полетиш през дъжд от настоящето пороен
С надеждата че ще отиде си и тоз парад
Да си ебаси фена да вървиш изправен
С високо вдигната душа
Да си се вперил във момента главен
Да го преследваш пък дори да си пеша
сряда, ноември 16, 2016
Няма заглавие
Лепенки:
Поезия

Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар