Вяра

Вярата е въглен, като него тлее
Но е като порцелан чуплива
Пазиш ли я, вечно ще живее
Гониш ли я, бързо си отива

Вярата е механизъм много прост
И не говирим тук за богове
Тя е стимул, даже лост
Преобръща сили, светове

Вярата е съхранила в трудност
Не една или пък две души
Тя е нещо като спяща будност
Тихо тя говори, не крещи

Вярата е завладяваща опора
Всеки ден тя ще те крепи
Пуснеш ли си я във двора
Тя ще те обземе, ти ще полетиш