Вярата е въглен, като него тлее
Но е като порцелан чуплива
Пазиш ли я, вечно ще живее
Гониш ли я, бързо си отива
Вярата е механизъм много прост
И не говирим тук за богове
Тя е стимул, даже лост
Преобръща сили, светове
Вярата е съхранила в трудност
Не една или пък две души
Тя е нещо като спяща будност
Тихо тя говори, не крещи
Вярата е завладяваща опора
Всеки ден тя ще те крепи
Пуснеш ли си я във двора
Тя ще те обземе, ти ще полетиш
вторник, ноември 22, 2016
Вяра

Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар