вторник, февруари 01, 2011

Фаталско пренареждане

В крайна сметка какво е живота без приятелите?
В края на живота само приятелите не ти търсят сметка,
а след крайната сметка в живота, остават само приятелите,
и в края на приятелството, си даваш сметка за изминалия живот.

В дъното на нощта изгрява слънцето на новия ден,
а нощта е дъното на слънчевия ден,
и слънцето в дъното на небето през деня е винаги след нощта
и слънчевите дни винаги надделяват над бездънните нощи.

Но в крайна сметка слънцето и нощта са приятели,
и вървят ръка за ръка цял живот,
и след края на живота те пак са в дъното на света,
защото приятелството е приятелство и през слънчевия ден, и през бездънната нощ.


Наздраве



3 коментара:

Анонимен каза...

тъпо фатал тъпо, аз по добре римувам

няма каза...

да тъпо

Фатала каза...

Къде видя рима само не разбрах :))) И като не си пишете името е леко безлично, отнася се и за двамата умници :))