Бордюрно слово

Поетично съм настроен днес
Готвят ми се хиляди неща
Гледам дойче веле с интерес
Слагам още дърви във пеща

Пише ми се в лек бордюрен стил
Малко лекичко да е просташки
Снощи пак случайно съм препил
Готвил съм, а тя ме чакала по прашки

Римово ми е оръжието пак
Търся да усмихвам перманентно
Бях ви споменал че съм простак
Но ви обясних че е моментно

Писането образува ми комфорт
В рима всичко ми изглежда вярно
Брат ми кара сив седан на Форд
Помирисваш ли разстройство биполярно

Мен ми трябва малко за да съм щастлив
Малко ранчо с мъничка градина
Споменах ли че съм доста търпелив
За да дойде пролет чакам цяла зима

Вяра

Вярата е въглен, като него тлее
Но е като порцелан чуплива
Пазиш ли я, вечно ще живее
Гониш ли я, бързо си отива

Вярата е механизъм много прост
И не говирим тук за богове
Тя е стимул, даже лост
Преобръща сили, светове

Вярата е съхранила в трудност
Не една или пък две души
Тя е нещо като спяща будност
Тихо тя говори, не крещи

Вярата е завладяваща опора
Всеки ден тя ще те крепи
Пуснеш ли си я във двора
Тя ще те обземе, ти ще полетиш

Няма заглавие

Да се родиш в препълнен град със мивки
Течащи хиляди тръби
Да се родиш сред други като теб отливки
На хаотични смазани от кал съдби

Да презентираш вътрешното си желание
За чист и светъл силует
Да се измиваш всяка сутрин със желание
За да си лягаш вечер мръсен и проклет

Да си безумен, утрешно настроен
Че не усещаш силата на днескашната смрад
Да полетиш през дъжд от настоящето пороен
С надеждата че ще отиде си и тоз парад

Да си ебаси фена да вървиш изправен
С високо вдигната душа
Да си се вперил във момента главен
Да го преследваш пък дори да си пеша

Гледна точка

Пиян вървя
И падам в няква дупка
Напъвам се
Животът ми е проститутка

Харесвам се
Обичам да си ближа раните
Не бе ебе
Псувам заслужено тираните

Откак съм тук
По-често странно се оглеждам
Не е от теб
Така реалността си превеждам

Замислих план
От утре викай ми насочен
Написах го на длан
Не е сложен но е точен