Смартфон

Купих си нов телефон,страхотно
И започнах да пиша доста неграмотно
С грешки и без точки
По лесно ми е да извадя плочки

Цял ден си играя с него
На енгри бърц а не с лего
Слушкам музичка на спотифай
И на кенди краш ми са играй

Чат с приятелки па и с другари
Месинджър си имат еврибади
Правя селфита на килограм
после качвам ги във имстаграм

Бах, защо до ся не си бях взел
Тоз прекрасен телефон ма е обзел
Има си предимства, баси, вярно е
Грешно съм говорел че напразно е

Сега творя от смартфона проза
В спел чека ми е коза
Ако видите да съм изпуснал запетая
Да си знаете че ми е все тая ;)

Хартиени мухи 2

Точки точки запетайки
хилим се подред
хиляди безумни чайки
летят и серат навред

Из лирично отклонение
имам аз един въпрос
има ли във мен вълнение
че света е толкоз прост

Клатим се взаимно бясно
хилим се без капка свян
без обелка най ний лесно
да го хапнем тоз банан

Странно и тревожно е
и днес и вчера пак
че у нас възможно е
да няма капка такт

На хартиени мухи летим
окрилени сме и слепи
ала кога ли ний ще изгорим
и ще станем ний на пепел

Медитация

Когато времето спре
голяма тишина
кубчета лед

Не си ти когато ти се спи

Властвам нежно над леглото
бдя над него кат орел
щом затворя си окото
влизам с бодростта в дуел

Before sunset

In a sunny evening
on the brightest day
only one is missing
I am high and gray

Му3ика

Рисуваш думи с песни
под звездното небе
по улиците тесни
със силни викове
няма как да не изригнеш
уши навсякъде
колкото да ги притиснеш
с музикални пикове

Изгаряш мелодично
по големи върхове
отдолу е епично
сега те слушаме
толкова е звучно всичко
обичаш да крещиш
няма начин нищо лично
зная ще ги победиш

Поробваш със гласа си
и буташ зидове
големи ноти тежки
и мощни грифове
музиката ти е вечна
завидно тя ехти
емоция далечна
и космоса сломи

Атомите ги разбиваш
с гласа трошиш ги ти
звуците си ги подбираш
а аз броя до три
няма нищо толкоз звучно
кат твойто горно Си
това не е метафорично
Орфей се поклони

Красиво заглавие

Чувстрам мрак като те гледам
безумно хубава си ти
addictive си като фетиш
заразно винаги блестиш

С кафявата си шапка си
и още, щом зърнах те останах тих
едвам успях да се изправя
след тоз дълбок въздих

Не мога да ти се наситя нивга
понякога се чудя аз
живяла ли е по-красива нимфа
била ли е и тя у нас

Луната гледа ли те заслепено
и Слънцето огряваш ти
със твойта искреност неземна
сърцето ти до Марс ехти

Цветята са красиви, ала вярно е
по-жизнена от тях си ти
пленяваш ме със погледа си, хладно е
в очите ти се давя, спри

За усмивката ти даже се страхувам
да кажа аз във тоз куплет
не мога да се спра да те целувам
с появата на твоя силует

Как искам ти да си безкрайно вечна
и аз да бъда вечен, да
и заедно да се разхождаме сърдечни
завинаги по таз земя.

Разходка

чики рики
долу в града
куку руку
бос по снега

помня един ден
беше почти неземен
беше като нощ ама светла
имаше много слънце

направих си рандом татуировка
взех си голяма ореховка
разхождах се без панталони
дадох пари на бездомни

стигнах до непознати места
видях че в парка има много листа
вървях много но и много седях
различни хора и съдби видях

слушах уличен музикант
жена продаваше гевреци от трабант
едно момиче риташе топка само
видях една мацка с оскъдно облекло

пътувах цял ден тогава
видях много дълга улица права
спомням си че се изморих
но дори тогава не се примирих

знаех че ме очакват още неща
имах време до преди нощта
влязох в един музей
видях статуя на един лакей

като си тръгнах към нас
се обърнах и в захлас
осъзнах че познавам всичко
виждах нещата простичко

бях вървял бос по снега
един цял ден в града
чики рики
куку руку
и чао за сега

Аз съм

аз съм
малко по-добър от вчера
малко по-добър от днес
имам купища теории
а сърцето ми е гъста смес

аз съм
вчерашна мечта далечна
днеска сбъдната почти
нямам нищо аз да губя
дори Света да изгори

аз съм
купчина от силна воля
разказ от безброй лъчи
не ме е страх да съм опора
дори навън яко да гърми

аз съм
рядко се замислям вече
често правя се на пън
мога да те гледам вечно
без да мигна и на сън

Кръгъл ден

В корема пеперуди
размахват си крила
в главата ти проблемите
не цепят ти басма

Сутрин рано станал си
боли те глава
закупил си си баничка
забравил си боза

Всичко това е толкова
приятно е дори
нямаш грижи, без чужди мнения
и кура те боли

Това навярно прозвуча ти
нещо като песничка
платих да пее днес сестра ти
прилича ми на лесничка

Защото понякога живеем
само за да пеем днес
сега за лятото милеем
и после губим интерес

Дойде обяд и без промяна
корема ти бумти
на работа си втора смяна
а за друго мислиш ти

Почти дойде си днес у вас
малко сън ще е добре
на мисленето казваш пас
и да става каквото ще

Откриваш че си в серпентина
вървиш във кръг или поне
се чудиш днес кога пък мина
а утре ей сега дойде

Край, The End, Finn и, разбира се, Тutto finito

Ембедвам едно яко парче, което няма нищо общо с написаното по-горе, ей така for have [;

Нещо друго

ако бях светлина, щях да грея много силно
ако бях звезда, щях да светя много на далеко
ако бях вятър щях да издухам целия свят
ако бях море щях да измия всичко

ако бях добър щях да съм заек
ако бях силен щях да съм камък
ако бях лек щях да съм перо
ако бях две щях да съм едно

ако бях цвят щях да съм зелен
ако бях картина щях да съм Моне
ако бях шоколад щях да съм млечен
ако бях температура щях да съм висока

Ако бях око щях да съм синьо

Ти

Ти, който си някъде там в очите
ти, който си някъде вътре в мъглите
ти, който си някъде зад планините
ти, който си там, скрит във водите
ти, който виждаш през дните
ти, който не си спрял да гледаш луните
ти, който си в пясъка и в косите
ти, който си слънце, огряваш тъмите
ти, който си в облаците и в низините
ти, който нямаш страх от височините
ти, който надвиваш злините
ти, който растеж сред тревите
ти, който не познаваш парите
ти, който храниш гладните
ти, който поиш жадните
ти, който летиш във висините
ти, който си там, тук и навсякъде
ти не си Бог
ти си душа, всеки и никой

Безмислоредие

Звучно е, ехти
сиренето в ъгъла
не разбираш ти
смисъла на пъзела

Слушам Lorde и се чудя
има ли въпрос
чийто отговор се мандахерца
там отпреде на поднос

Ya ya, feeling good on a Wednesday
чак от времето на Прометей
не желая мислите си да подреждам
предпочитам там напред да се оглеждам

Днес видях едно прозрение
не беше мое... рядко явление
видях как застанал си на връх света
а оглеждаш си единствено гъзъ

Човек е най-мъдър само по чорапи
дрехите му пречат на мислите инати
затова е най-добре във шест без две
да се будиш обут и със сирене

Безумно е да обяснявам
какво разбра от тия редове
лирически герои няма
недей да търсиш под вола теле

Няколко малки

Тучни барове залени
с много водка и ликьор
най обичам как са пени
бира в стъкления си затвор

В баровете ходиме предимно
да се наливаме обилно
водка с кола, джин със лед
питиетата ни станали са пет

След десето малко почва веселбата
и от бара вдигам аз главата
нищо че не съм танцьор
ще танцувам пък дори да е позор

Кръшни танци, още бира
тялото не ще да се прибира
става четири а после пет
на 18 малки ставам и поет

Гледай Слънцето току дойде
а пред очите ми, перде
как са забавлявах само днес
утре с мен и ти излез

bulshit

Новото ми стихотворение ще се казва bulshit
Новото ще е нещо като скандинавски мит
То ще е по-различно от старите неща
Неразбираемо ще е, за критиците мечта

Новите ми рими ще бъдат перфектни
Ще са по-добри от онез рими дефектни
Отвсякъде изящни, с много смисъл пропити
Ще са чисти, като чаши измити

Новите редове ще режат като бръснач
Новите ще са чисти като след нощен чистач
Всичко изчистено, като след тоя от втория ред
Рими, смразяващи като северен лед

Това стихотворение ще е някво мега изтрещяло
Ще бъде по-мистериозно и от вдовицата в бяло
Всеки ще го знае без дори да го е чел
Всеки, подчертавам, всеки, това ще бъде постигната цел

Когато пиша

Когато пиша нещо в мене полудява
Спирам да мисля и да пия вода
Губя представа за света
И само пиша и чета и пиша
Необяснимо и неочаквано започвам
Завършвам също така
Посредата нещата просто се случват
Нямам обяснение как и защо
Не помня какво съм писал
И не помня защо
Причини няма, не е имало и няма да има
С малки изключния разбира се
Не обичам да слагам препинателни знаци
Тълкувайте си ги както решите за добре
Нямам изграден навик да пиша
Правя го така както просто дишам
Често се получава рима
Даже не го правя нарочно
Тя си идва сама
Понякога е по-трудно
Последния път ми беше трудно
Преди това не баш
Не разбирам много от писане
Ама пиша понякога
Искам да е по-често, но не го контролирам
Понякога пиша в движение тайно на телефона
Не мога да помня, пиша го веднага
И забравям после
Не се хваля обаче споделям
Кефя се доста
Не обичам да имитирам
То няма и от кого като не чета
Мисълта ми в момента върви доста на free style
Free style е като random
За random няма да говорим сега
Слушам готина музика като пиша
После написаното винаги ми звучи различно ако го чета без същата музика
Различно е, защото се променя вътрешното звучене
Лудница е понякога
И е доста спокойно пак понякога
Просто писаното е яко
Почваш да пишеш и така
Изобщо нямам думи
Затова просто спирам сега така в нищото
За разнообразие

New book order

Изчетох хилядите статуси във Фейса
Написах и разписвам блог
Извадих всички думи от контекста
Граматиката да я пази Бог

Предизвикват юзърите в мене текста
Тоз текст ще пиша тутакси завчас
Не статуси, а стиховете двеста
Приготвил съм сега за Вас

Обичам словото да е на листи
Ръката във мастило, на петна
В монитора ужасно словото блести
Не можеш с него ти литна

Изкуствено ми се усмихва
Комедия от виртуалната среда
Сложи си лайковете ти под лихва
Дано така заситиш си глада

Когато логваш се небрежно
Кога заливаш се с вода
Мисли си колко е вървежно
Да бъдеш ти над тез неща

Стихотворение от началото на Септември

Червената шапчица, пълна мъгла
Зелена тревата, пасе я тъпа овца
Гъста гора, вечер непрогледна тъма
Гарван и сова пеят в дъжда

Кално и мокро и сухо ведно
Заек и люляк се миришат взаимно
Храсти шубраци и клони навсякъде има
При последното нямаше никаква рима

Гора и до нея висока стена
И до нея висока липа
И до нея висока трева
А до нея много други неща

Пъстро, зелено, жълто и широко
Няма бетон, гледка само за око
За око дълбоко и търсещо свят
Ама свят, който не е с прахта слят

Безграничната свежест
Зеленото голямо
И жълтото голямо
Цялото божествено творение
И така свършва това стихотворение

Бездомник

Говориш си сам и ядеш солети
пушиш цигара и пътуваш без билети
нямаш ти дом, а нещата ти са взети
живееш във парка и зиме и лете

Бездомник си ти и душата ти е празна
празен е корема ти, а косата ти е мазна
и мазна е брадата ти, и ти си супер мръсен
мръщят ти се хората и ти си навъсен

Държавата те изостави
лихваря тежкия юмрук стовари
без нищо си и нямаш пари
по-зле си даже от дивите твари

Не виждаш ти спасение, и никак не ти дреме
въргаляш се по цял ден, живееш във безвремие
изобщо не ти пука, зариваш се с боклуци
по-зле си ти от мангалите с каруци

50 нюанса НЕ МИ ДРЕМЕ

Напоследък все си мисля, че не ми дреме. Щото аха да ми задреме и задрямвам, и то спира да ми дреме и задремосва. Хем за много неща ми дреме. Вярно е. Обаче все някво не ми дреме. Примерно сега тия дни чета доста за БНБ и за КТБ и други такива абревиатури, и грам не ми дреме вече за тях. Чета си ги така за инфо. Обаче не ми пука. Или пък ся забелязвам, че откакто стана модерно да си ментално отворен към климатичните промени и глобалното затопляне, и малките шапки на северните и южните студени части от Земята, и на хората, на масата, спря да им дреме. По-скоро им е някво като бадж. Ей такова „йо, на мен ми дреме”, само че реално грам не ги е еня за тия проблеми. Някакси колкото повече ти дреме, толко повече свикваш с това за което ти дреме, и ей такова спира да ти дреме. Остава ти само някакъв фалшив вид на загрижен асперж.

На някой да му дреме кво става в Украйна? Че то и за репортерите не е много интересно вече. Сега чакаме да минат 1-2 години, и ще се появят няколко мега-журналисти с документални филми, награди Еми и т.н. Ама на кой му пука през цялото тва време. Май само на украинците.

Ми за Африка, на кой му дреме за Африка питам аз? Там, дето цари каубойско издевателство над човечеството, над индивида, над сурикатите. На кой му дреме за Сомалия? Добре че е Black Hawk Down, че да научат хората къде е Сомалия и кво правят на пазара в Могадишу. И тука пак примера, как внезапния изблик на дремаж, много бързо преминава в апатия, или максимум пасивно приемане на фактите. На кой му дреме за чуждото нещастие бе...

Егоизмът е достигнал до такова ниво, че броя на нивата на танковете на Нинтендо са по-малко. Всеки се е залял с някакви скрупули дотолкова, че чак смърди на неебателност. Като с парфюма, като излееш половината бутилка, няма да миришеш по-добре, по-добре е една баня да се удари. Като че ли човека вече се ражда с диплома по нечовечност,.. и с две дипломи по лицемерие. Живеем в някво общество оперирано от загриженост. Ми то живота ни е кратък, как точно да ти дреме за всеобщото благо, то за твойто нямаш време. Глобално мислене, приятно ми е да се запознаем. Глобализацията може да има много плюсове и минуси, но един от минусите е, че превръща личния проблем във световен проблем, и така привлича маса от неебателност, и метафорично и не баш. Направо отивам да се залея със студена вода и лед.. някой да дойде да ме снима.

И като цяло грам не ми дреме точно в момента, че тоя текст е толкова кратък, така или иначе на никой не му дреме..........

...... .........

......................

..........

............ само на дядо Добри му дреме, ама хората предпочитат да си го постват на стената във фейса, вместо да идат и да се запознаят с него..........