Рисуваш думи с песни
под звездното небе
по улиците тесни
със силни викове
няма как да не изригнеш
уши навсякъде
колкото да ги притиснеш
с музикални пикове
Изгаряш мелодично
по големи върхове
отдолу е епично
сега те слушаме
толкова е звучно всичко
обичаш да крещиш
няма начин нищо лично
зная ще ги победиш
Поробваш със гласа си
и буташ зидове
големи ноти тежки
и мощни грифове
музиката ти е вечна
завидно тя ехти
емоция далечна
и космоса сломи
Атомите ги разбиваш
с гласа трошиш ги ти
звуците си ги подбираш
а аз броя до три
няма нищо толкоз звучно
кат твойто горно Си
това не е метафорично
Орфей се поклони
вторник, март 10, 2015
Му3ика

Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар