Сутрин моя

Изминах дълъг път до днес
Хиляда пъти се събуждах
Поглеждах телефона си със интерес
Надявайки се да са ми направили закуска

Въртях се под юргана аз
Навън бе тъй неготино, студено
Сънувах еднорози във захлас
Подскачаха по езерото заледено

Едва успях да си отворя
Окото ляво подир два
Помислих си, да взема да се ококоря
Но после врътнах се на другата страна

Дойде моментът аз да стана
Поставих си нозете на меката земя
Понечих в кухнята да взема да се дяна
С надеждата да търся останала храна

По пътя се разсеях със дивана
Реших че мога леко да се залежа
Опънах се като че ли завит съм със юргана
Защо, помислих си, аз да не поспя

Бордюрно слово

Поетично съм настроен днес
Готвят ми се хиляди неща
Гледам дойче веле с интерес
Слагам още дърви във пеща

Пише ми се в лек бордюрен стил
Малко лекичко да е просташки
Снощи пак случайно съм препил
Готвил съм, а тя ме чакала по прашки

Римово ми е оръжието пак
Търся да усмихвам перманентно
Бях ви споменал че съм простак
Но ви обясних че е моментно

Писането образува ми комфорт
В рима всичко ми изглежда вярно
Брат ми кара сив седан на Форд
Помирисваш ли разстройство биполярно

Мен ми трябва малко за да съм щастлив
Малко ранчо с мъничка градина
Споменах ли че съм доста търпелив
За да дойде пролет чакам цяла зима

Вяра

Вярата е въглен, като него тлее
Но е като порцелан чуплива
Пазиш ли я, вечно ще живее
Гониш ли я, бързо си отива

Вярата е механизъм много прост
И не говирим тук за богове
Тя е стимул, даже лост
Преобръща сили, светове

Вярата е съхранила в трудност
Не една или пък две души
Тя е нещо като спяща будност
Тихо тя говори, не крещи

Вярата е завладяваща опора
Всеки ден тя ще те крепи
Пуснеш ли си я във двора
Тя ще те обземе, ти ще полетиш

Няма заглавие

Да се родиш в препълнен град със мивки
Течащи хиляди тръби
Да се родиш сред други като теб отливки
На хаотични смазани от кал съдби

Да презентираш вътрешното си желание
За чист и светъл силует
Да се измиваш всяка сутрин със желание
За да си лягаш вечер мръсен и проклет

Да си безумен, утрешно настроен
Че не усещаш силата на днескашната смрад
Да полетиш през дъжд от настоящето пороен
С надеждата че ще отиде си и тоз парад

Да си ебаси фена да вървиш изправен
С високо вдигната душа
Да си се вперил във момента главен
Да го преследваш пък дори да си пеша

Гледна точка

Пиян вървя
И падам в няква дупка
Напъвам се
Животът ми е проститутка

Харесвам се
Обичам да си ближа раните
Не бе ебе
Псувам заслужено тираните

Откак съм тук
По-често странно се оглеждам
Не е от теб
Така реалността си превеждам

Замислих план
От утре викай ми насочен
Написах го на длан
Не е сложен но е точен

тъй лесно за жени се пише

когато печалбарски я погледнах
подуших аз триумф дори
протегнах си ръката и я жегнах
"обичам те, обичай ме и ти"

накриво ме изгледа тя внезапно
тъй крив отдавна не съм бил
погледна ме и някак невероятно
прошепна ми, че съм ужасно мил

очаквах да получа нещо силно
юмрук, шамар или кроше
очаквах да се запотя обилно
тъй мощно биеше ми във гърди сърце

очакванията са странно нещо
и тя е мислила, че съм простак
обаче там, на масата, отсреща
видя във мен прекрасния юнак

подробно няма смисъл да четете
изядох и червилото докрая
на следващата сутрин тя прочете
"закуската е в кухнята, а аз във Рая"

Хубавен

Отново си се кефя доста
Обичам да ми е приятно с мен
Харесвам се отвътре просто
Наричайте ме просто Хубавен

Не крия че съм супер як
И другите ми го признават май
Дори понякога да съм простак
Отвътре съм прекрасен знай

Не мисля никому ни зло ни лошо
Доброто е навсякъде във мен
Дори да ви приличам аз на Гошо
Във грешка сте, та аз съм Хубавен

Приятел съм със всички често
В компанията аз съм веселяк
Дори да ме издразни нещо
Минава ми набързо като влак

Забавен съм дори докато спя
Не хъркам хич ама е фън
Най-твърдата душа ще разтопя
Чудесен съм отвътре и отвън

Смелост

Отчаяно се бях загледал
Във залеза и слънчевите дири
И тъй май някак неусетно
Изпил съм бях дванайсе бири

Във миг във който всички снимат
Пейзажно ли, та селфита дори
Не ми е много ясно май че
Как баш тогаз ще ми се допърди

Очичките ми се подуваха бая
Дали виновно залязващото слънце бе
Не се поколебах за миг дори
Пърди ми се и хич не ме ебе

Другарката до мен бе толкоз запленена
Завел я бях на оня връх нали
Безумно е че бяхме във прегръдка споделена
Пърди ми се за бога и боли

И точно както всичко най-красиво
Тъй залеза залезе, а Слънцето се приземи
Навярно смела мисъл завладява ви игриво
ДА! Пръднах! И романтиката като пръднята ми се изпари

аз съм си аз

Маскиран съм до безобразие в прекрасност
Умея да съм скромен но неща
Затуй що нямам време да не съм изящен
И никого от мойта хубост не искам да лиша

По принцип съм красив и докат спинкам
Обаче туй пасивна хубост е
Обичам да блестя активно
Да заслепявам като слънце все

Сладур съм половината от времето
Останалата част съм най-чудесен
Сега като почеша се по темето
Си мисля че светът без мен би бил неинтересен

Очите ми дълбоки са кат океани
Огледаш ли се в тях си в плен
Сърцето ми е чисто, нямам тайни
Да съм прекрасен очевидно съм роден

Най-хубав съм и всички го разбират
Не мога да прикрия този факт
Не бих могъл да спра и да съм друго
Различно от перфектен мил и благ

Над нещата

Ако думите ми можеха да пишат рима
Художествено да се изразят така
Ако можеха да казват квото има
Едвали щеше да я има тая строфа

Ако мастилото се триеше със лекота
И лесничко се сменяха нещата
Ако между мълчанието и смеха
Нареждаше се там и красотата

Ако изкуственото беше само приказка
За лека нощ или за сутрин във гората
Ако задвижваха ни само с мощ
Безкрайни да сме като звездите и Луната

Ако във точно този миг сега
Изкашлям цялата безумна сила
Ако безстрашно хвърля се във новостта
Ще дойдеш ли да бъдем над нещата

Обичам разни неща

Обичам сърцата да са силни и големи
Съгласен съм и рядко срещани да са
Да знаеш че като им видиш очичките засмени
Очакват те безкрайно много чудеса

Обичам да е светло посреднощ във два
Когато от вълнение не спиш засмян
И мислиш си за всичките онез неща
От които чувстваш се пиян залян

Обичам чувството на празната глава
Като те гледам сякаш музика звучи
Безумно ми харесва тоалета ти сега
Прекрасна си останала си по очи

В деня на детето

Благодарен съм че имаше дете във мен
и то белите правеше с охота
благодарен съм че и във този ден
детето в мен е там и тропа

Благодарен съм на всичките цветя на майка
които тъй старателно събарях с брата
благодарен съм й, че не знаеше какво е да се вайка,
а най-безцеремонно ни пердашеше и двамата

Благодарен съм че нямаше компютри там
играехме навън кат първобитни хора
благодарен съм, и ти си благодарен, знам
че нивга не научихме какво е туй умора

Благодарен съм на яката череша там пред блока
катерех се на нея всеки ден да ям
благодарен съм че бягах бързо като антилопа
не намерих рима на това, ще бъда прям

Благодарен съм на всичките отминали години
макар че беше трудно на моменти, знам,
благодарен съм затуй що подариха ми
да стана туй каквото съм сега пред вам

+18

Камшици Адидас
Шибалки
Легло обсипано със рози и вързалки

Ароматна свещ
Ванилия
Нежна като скреж между краката линия

Топли длани
Слепени
Вплетени в едно телата запотени

Чужди устни
Горещи
Между краката за дълго заклещени

Ненормално свежа
Фантазия
Продължителна последваща инвазия

Влажни чувства
Измачкана ложа
Тяло голо долепено с чужда кожа

Символично

когато в нощно утро залязва есента
чудесни са навсякъде несъществуващите
прелита носорог над моята маза
минавам от тераса на тераса с глупостите

безспирно си седя на три места
оттук не виждам много надалеч
заеквам и говоря с препълнена уста
нанасям темперна боя върху киреч

усмивки ми намигат сутрин
когато на небето са разцъфнали бидони
обичам да се лее терпентин
да цапа нежно веждите на Дони

ще спомена хартините си мухи
отдавна аз за тях не бях говорил
учудващо и леко грубо ми ехти
в ушите пак гласа на тоя Дони

ол райт ще кажа и на немски нещо
Иш хабе дас гешихте нихт ерцелт
преструвам се, от топлото ми е горещо
отивам да си зема Събуей Мелт

любимият ми астроном е Николай Коперник
и погледът му е сърцеобразно изкривен
прилича ми на купидоновия мерник
Бездомник! живял е той във безистен

пътувам често в моята глава
живял съм мислено и във Одеса
веднъж се покатерих и на връх света
но там не виждах мислите къде са

кюфтета рядко ям, че са със лук
не съм римувал за храна преди
наскоро запознах се с малък Мук
забравих автора му май уви

каскадно мисля, често не
привиждат ми се кафеникави очи
дано целувките да са по три поне
сърцето ми на карамел е веч почти

асфалт не съм мирисал до сега
във моя свят и пътя не е равен
придвижвам се на моята планета
по чехли, бос и с темп плавен

Неделя преди обед

Обичам сутрините ми да са самотни
облян във пот от снощната борба
да лъхам на припекли се животни
по устните си да усещам сухота

Обичам да не ме е еня много
не се засягам аз току така
и вътрешно не се наказвам строго
в живота има радост и тъга

Последното го гепих от комика Рачков
но мисля си, какво пък от това
и кот такоа, редя си стила римов
не ще измисля топлата вода

А сутрин, да си кажа право
обичам дълго да лежа
дали от мързел или скука, здраво
обичам аз повторно да се унеса

Това го пиша леко сънен
обаче буден мозъкът ми е
не чувствам се изобщо гузен
след малко ставам за кафе

Апокалиптично

Заставаш челно, космосът е срещу тебе
Отливка на жълтък играе слънце
Замисляш се, че ти си като бебе
Пред тоя необят по-малък си от зрънце

Игриво минали са милиони векове
Хиляда дена са като момент
А ти си мислиш че достигаш върхове
Но твоят образ едва е елемент

Безумно преходен е днешният човек
Не ще остави никаква следа
Но не глобалното затопляне тоз век
Ще го изтрие от планетата Земя

Крив макарон

В тоз сиромашки живот
В тая пробита кесия
Слагам ли слагам любов
Станах любовна разсипия

Пълен душевен вагон
Влакът на обич смърди
Еби му меча, пардон
Любов ли е ако ухо ме сърби?

Всичко отвътре ти давам
Не искам дори и пари
Е, добре де, признавам
С малко любов ме дари

Капка по капка изтича
От джоба ми цяла река
Я към мен се затичай
И с кофа събирай сърца

Still untitled

Останах в непонятност днес.
Защо завидно гледат всички?
И тоз, що буди интерес,
и онзи, що слагат във кавички.

Забравиш ли се, на земята слез.
Че хората не ходят като птички.
Седни, па помисли в противовес,
не чакай да те носят на ръчички.

Забъркай от идеи смес.
Включи и малко позитивни срички.
Раздавай щедро, във сърцата влез,
недей да ги оставяш да са самички.

Черно-бели гащи

При липсата на цветни гащи,
о колко жаден съм сега,
в изминалите седемстотин нощи,
със теб не пихме ний вода.

И само в черно бяло си отдолу
е как пък не ти омръзнá
не искаш ли поне на голо
да се порадвам до сутринта.

Прекрасно розово на цвят бедро
и зверски яко дупе вадиш
и моля ти се за добро
отгоре ми да се стовариш

И право във очите те следя
и погледът ти хващам здраво
не искаш никога да спра
и аз не искам, да ти кажа право.

Обичам с твойта мека сянка
да ме завиваш докато заспя
обичаш да ме има като нанкаш
и да усещаш моята ръка.

Стол

С усмивки всички ще даря
приятно е човек да се усмихва
дарете си и вие по една
по цял ден радостта ви да не стихва

Излишните тревоги ще спестя
за дребни затруднения не се косете
че много мъка има по света
таз мъка във душата не носете

Запазвайте си място във главата
за по-добрите новини от днес
че утрешните още са в мъглата
а вчерашните водят към регрес

Не си правете бързо извод
от туй що виждате с очи
помагайте си с мозък и отблизо
проучвайте, докосвайте почти

Че често на дърветата кората
най-мръсна е и грубичко стои
но вътре крие се сърцевината
от нея твоя стол се състои

А твоят стол, човек, е важен
къде би седнал ако не е той
умората ти ще приеме даже
а ти ще се усмихваш във покой

Висшо

Да уча висшо
за мен беше вдъхновение
да си пилея времето
нямах позволение

Залягах здраво
учих ден и учих нощ
завърших право
владея правовата мощ

А моите приятели
ми викаха задръстен
безмозъчни мечтатели
днес живеят в безистен

Учи мамо да сполучиш
ми викаше баща ми
на сляпо няма да улучиш
няма как да стане

И аз кво да правя
изядох всички книги
и без да се лигавя
спечелих всички лиги

Днес съм турбо доцент
имам две професии
при големия процент
забогатях и от цесии

Многолиние

един прекрасен ден едно
кафяво пони със седло
едно море или океан
на лято в пот ще съм облян
и пясък ситен в пръстите
и твоите очи пъстрите
искрящо синото небе
и няма никой да ни спре
едва за миг ще се отделя
а чисто нов ще се появя
за радост на околните
ще пеем и танцуваме
в един хамак ще се фръцкаме
безсрамно може и да пръцкаме
и най-накрая ще започнеме
като волни птички да живееме
далеч от офиса и улици
наблизо само луди чужденци
и все едно сме си на море
а пък ний реално сме на две
и после следва третото
а може да покараме и колело
и мога да го карам тей чак до зори
ама вънка зима е и ме мързи
затуй ще спра до тук сега
и малко немски ще си почета

ЧНГ 2016

В 12 точно гръмна
шампанското от Моет
а фойерверки вънка
поеха към небето с полет

Оляхме се и лепнем малко
но туй не спря ни да играем
за чалгата е много жалко
щот дунавско хоро си знаем

С целувки и прегръдки силни
изпратихме една година
с наздраве и усмивки инфантилни
посрещнахме и следващата в рима

От там нататък всички
опираха се чаша в чаша
наздраве със напитки пивки
забавата е наша но и ваша

И най-накрая нещо смело
за новата година да си пожелаем
да учим, да обичаме и да успеем
да бъдем хора и да се желаем