Хартиени мухи 3

Научих себе си да ходя по вода
Научих се да скачам нависоко
Дори Иисус Христос ми завидя
И почна да подскача той наоколо

Намерих себе си изпод листа в гората
Намерих всички тръни
Разказвах приказка на хората в тълпата
И после казах им че са излъгани

Напуснах новото си място утре
Напуснах го и още вчера, днес
Рязхождам се във бъдещето си навътре
Подхилквам се, разхождам пес

Надупчих цялата торба с история
На дупки стана тя
Излиза ми че почвам нова траектория
Заемам място в новата игра

в тоя малък Тетевен

уикенда си пропилях
викам си къде бе мен
що повярва ти на тях
в тоя малък Тетевен

как се само излъгах
сложих и масло за тен
и със тях се запилях
в тоя малък Тетевен

ама той е в планината
викат ми че бил зелен
викат супер за душата
е тоя малък Тетевен

еми повярвах им пък аз
викам то си ми е ген
и римувам аз със аз
пътуваме към Тетевен

и пристигаме във двор
със къща просто дзен
и басейн вместо обор
бате... Тетевен

там посрещна ни Мария
и обърна се към мен
"добре ли си?" без рима
уникален Тетевен

цяла вечер на ракия
и салати на корем
пихме със Мария
много в Тетевен

и в басейна се гмуркахме
аз съм променен
и до връх един вървяхме
аз родих се в Тетевен

ще отидем пак нали
аз съм вече фен
па дори и да вали
ще си избухнем в Тетевен

Някво дълбоко

Не сме достатъчно деца отвътре
Отвън не сме достатъчно и по-големи
Нали на думи децата искаме да съхраним
Делата ни уви показват, че сме си кретени

И най-обичам някой да ми обяснява
Кога и колко чувства да се влагат
Недей да ми се гърчиш вътрешно несретнико
По двама минимум тъпака на ден ми се полагат

Изобщо много са ми на софрата философите
Обаче всеки ден недостиг имам на добри дела
Последният изтъркан всичкознаец ми напомни
Усмихвай се, напсувай ги наум, и им кимни с глава

Неделно

В неделни дни ми е безделно
И много пясък горещ
Извличам пауър от въздуха
Припичам се като калцоне в пещ

Пияно

Вървя и гледам
Звездиите са пред мен
Чивам немски рап
На земята пред кофата има матрак

Загрявка за утре
Петък Петък
Силно парти
Щес се уча на табла заеби тез карти

Пияно юи е
Признавам трудно пиша
Вървя като под душа
Спънах се
Тръпна да напълня мойта гуша

Много

Много ми се ходи
Да танцувам цяла нощ
Да се потя, да се напия
На живота да съм вощ

Много ми се гледа
През очите на орел
Да те погледна отвисоко
В небеса да съм поел

Много ми се иска
Да се смея всеки ден
Да искря от тук до Марс
Да се заслепиш от мен

Много ми се тича
Надалече и навред
Да опитам всичко диво
Да ти разкажа и на теб

Много много много
Ще науча за света
Всичко ново води
Към свободната душа

Сутрин моя

Изминах дълъг път до днес
Хиляда пъти се събуждах
Поглеждах телефона си със интерес
Надявайки се да са ми направили закуска

Въртях се под юргана аз
Навън бе тъй неготино, студено
Сънувах еднорози във захлас
Подскачаха по езерото заледено

Едва успях да си отворя
Окото ляво подир два
Помислих си, да взема да се ококоря
Но после врътнах се на другата страна

Дойде моментът аз да стана
Поставих си нозете на меката земя
Понечих в кухнята да взема да се дяна
С надеждата да търся останала храна

По пътя се разсеях със дивана
Реших че мога леко да се залежа
Опънах се като че ли завит съм със юргана
Защо, помислих си, аз да не поспя

Бордюрно слово

Поетично съм настроен днес
Готвят ми се хиляди неща
Гледам дойче веле с интерес
Слагам още дърви във пеща

Пише ми се в лек бордюрен стил
Малко лекичко да е просташки
Снощи пак случайно съм препил
Готвил съм, а тя ме чакала по прашки

Римово ми е оръжието пак
Търся да усмихвам перманентно
Бях ви споменал че съм простак
Но ви обясних че е моментно

Писането образува ми комфорт
В рима всичко ми изглежда вярно
Брат ми кара сив седан на Форд
Помирисваш ли разстройство биполярно

Мен ми трябва малко за да съм щастлив
Малко ранчо с мъничка градина
Споменах ли че съм доста търпелив
За да дойде пролет чакам цяла зима

Вяра

Вярата е въглен, като него тлее
Но е като порцелан чуплива
Пазиш ли я, вечно ще живее
Гониш ли я, бързо си отива

Вярата е механизъм много прост
И не говирим тук за богове
Тя е стимул, даже лост
Преобръща сили, светове

Вярата е съхранила в трудност
Не една или пък две души
Тя е нещо като спяща будност
Тихо тя говори, не крещи

Вярата е завладяваща опора
Всеки ден тя ще те крепи
Пуснеш ли си я във двора
Тя ще те обземе, ти ще полетиш

Няма заглавие

Да се родиш в препълнен град със мивки
Течащи хиляди тръби
Да се родиш сред други като теб отливки
На хаотични смазани от кал съдби

Да презентираш вътрешното си желание
За чист и светъл силует
Да се измиваш всяка сутрин със желание
За да си лягаш вечер мръсен и проклет

Да си безумен, утрешно настроен
Че не усещаш силата на днескашната смрад
Да полетиш през дъжд от настоящето пороен
С надеждата че ще отиде си и тоз парад

Да си ебаси фена да вървиш изправен
С високо вдигната душа
Да си се вперил във момента главен
Да го преследваш пък дори да си пеша

Гледна точка

Пиян вървя
И падам в няква дупка
Напъвам се
Животът ми е проститутка

Харесвам се
Обичам да си ближа раните
Не бе ебе
Псувам заслужено тираните

Откак съм тук
По-често странно се оглеждам
Не е от теб
Така реалността си превеждам

Замислих план
От утре викай ми насочен
Написах го на длан
Не е сложен но е точен

тъй лесно за жени се пише

когато печалбарски я погледнах
подуших аз триумф дори
протегнах си ръката и я жегнах
"обичам те, обичай ме и ти"

накриво ме изгледа тя внезапно
тъй крив отдавна не съм бил
погледна ме и някак невероятно
прошепна ми, че съм ужасно мил

очаквах да получа нещо силно
юмрук, шамар или кроше
очаквах да се запотя обилно
тъй мощно биеше ми във гърди сърце

очакванията са странно нещо
и тя е мислила, че съм простак
обаче там, на масата, отсреща
видя във мен прекрасния юнак

подробно няма смисъл да четете
изядох и червилото докрая
на следващата сутрин тя прочете
"закуската е в кухнята, а аз във Рая"

Хубавен

Отново си се кефя доста
Обичам да ми е приятно с мен
Харесвам се отвътре просто
Наричайте ме просто Хубавен

Не крия че съм супер як
И другите ми го признават май
Дори понякога да съм простак
Отвътре съм прекрасен знай

Не мисля никому ни зло ни лошо
Доброто е навсякъде във мен
Дори да ви приличам аз на Гошо
Във грешка сте, та аз съм Хубавен

Приятел съм със всички често
В компанията аз съм веселяк
Дори да ме издразни нещо
Минава ми набързо като влак

Забавен съм дори докато спя
Не хъркам хич ама е фън
Най-твърдата душа ще разтопя
Чудесен съм отвътре и отвън

Смелост

Отчаяно се бях загледал
Във залеза и слънчевите дири
И тъй май някак неусетно
Изпил съм бях дванайсе бири

Във миг във който всички снимат
Пейзажно ли, та селфита дори
Не ми е много ясно май че
Как баш тогаз ще ми се допърди

Очичките ми се подуваха бая
Дали виновно залязващото слънце бе
Не се поколебах за миг дори
Пърди ми се и хич не ме ебе

Другарката до мен бе толкоз запленена
Завел я бях на оня връх нали
Безумно е че бяхме във прегръдка споделена
Пърди ми се за бога и боли

И точно както всичко най-красиво
Тъй залеза залезе, а Слънцето се приземи
Навярно смела мисъл завладява ви игриво
ДА! Пръднах! И романтиката като пръднята ми се изпари

аз съм си аз

Маскиран съм до безобразие в прекрасност
Умея да съм скромен но неща
Затуй що нямам време да не съм изящен
И никого от мойта хубост не искам да лиша

По принцип съм красив и докат спинкам
Обаче туй пасивна хубост е
Обичам да блестя активно
Да заслепявам като слънце все

Сладур съм половината от времето
Останалата част съм най-чудесен
Сега като почеша се по темето
Си мисля че светът без мен би бил неинтересен

Очите ми дълбоки са кат океани
Огледаш ли се в тях си в плен
Сърцето ми е чисто, нямам тайни
Да съм прекрасен очевидно съм роден

Най-хубав съм и всички го разбират
Не мога да прикрия този факт
Не бих могъл да спра и да съм друго
Различно от перфектен мил и благ

Над нещата

Ако думите ми можеха да пишат рима
Художествено да се изразят така
Ако можеха да казват квото има
Едвали щеше да я има тая строфа

Ако мастилото се триеше със лекота
И лесничко се сменяха нещата
Ако между мълчанието и смеха
Нареждаше се там и красотата

Ако изкуственото беше само приказка
За лека нощ или за сутрин във гората
Ако задвижваха ни само с мощ
Безкрайни да сме като звездите и Луната

Ако във точно този миг сега
Изкашлям цялата безумна сила
Ако безстрашно хвърля се във новостта
Ще дойдеш ли да бъдем над нещата

Обичам разни неща

Обичам сърцата да са силни и големи
Съгласен съм и рядко срещани да са
Да знаеш че като им видиш очичките засмени
Очакват те безкрайно много чудеса

Обичам да е светло посреднощ във два
Когато от вълнение не спиш засмян
И мислиш си за всичките онез неща
От които чувстваш се пиян залян

Обичам чувството на празната глава
Като те гледам сякаш музика звучи
Безумно ми харесва тоалета ти сега
Прекрасна си останала си по очи

В деня на детето

Благодарен съм че имаше дете във мен
и то белите правеше с охота
благодарен съм че и във този ден
детето в мен е там и тропа

Благодарен съм на всичките цветя на майка
които тъй старателно събарях с брата
благодарен съм й, че не знаеше какво е да се вайка,
а най-безцеремонно ни пердашеше и двамата

Благодарен съм че нямаше компютри там
играехме навън кат първобитни хора
благодарен съм, и ти си благодарен, знам
че нивга не научихме какво е туй умора

Благодарен съм на яката череша там пред блока
катерех се на нея всеки ден да ям
благодарен съм че бягах бързо като антилопа
не намерих рима на това, ще бъда прям

Благодарен съм на всичките отминали години
макар че беше трудно на моменти, знам,
благодарен съм затуй що подариха ми
да стана туй каквото съм сега пред вам

+18

Камшици Адидас
Шибалки
Легло обсипано със рози и вързалки

Ароматна свещ
Ванилия
Нежна като скреж между краката линия

Топли длани
Слепени
Вплетени в едно телата запотени

Чужди устни
Горещи
Между краката за дълго заклещени

Ненормално свежа
Фантазия
Продължителна последваща инвазия

Влажни чувства
Измачкана ложа
Тяло голо долепено с чужда кожа

Символично

когато в нощно утро залязва есента
чудесни са навсякъде несъществуващите
прелита носорог над моята маза
минавам от тераса на тераса с глупостите

безспирно си седя на три места
оттук не виждам много надалеч
заеквам и говоря с препълнена уста
нанасям темперна боя върху киреч

усмивки ми намигат сутрин
когато на небето са разцъфнали бидони
обичам да се лее терпентин
да цапа нежно веждите на Дони

ще спомена хартините си мухи
отдавна аз за тях не бях говорил
учудващо и леко грубо ми ехти
в ушите пак гласа на тоя Дони

ол райт ще кажа и на немски нещо
Иш хабе дас гешихте нихт ерцелт
преструвам се, от топлото ми е горещо
отивам да си зема Събуей Мелт

любимият ми астроном е Николай Коперник
и погледът му е сърцеобразно изкривен
прилича ми на купидоновия мерник
Бездомник! живял е той във безистен

пътувам често в моята глава
живял съм мислено и във Одеса
веднъж се покатерих и на връх света
но там не виждах мислите къде са

кюфтета рядко ям, че са със лук
не съм римувал за храна преди
наскоро запознах се с малък Мук
забравих автора му май уви

каскадно мисля, често не
привиждат ми се кафеникави очи
дано целувките да са по три поне
сърцето ми на карамел е веч почти

асфалт не съм мирисал до сега
във моя свят и пътя не е равен
придвижвам се на моята планета
по чехли, бос и с темп плавен