Неделя преди обед

Обичам сутрините ми да са самотни
облян във пот от снощната борба
да лъхам на припекли се животни
по устните си да усещам сухота

Обичам да не ме е еня много
не се засягам аз току така
и вътрешно не се наказвам строго
в живота има радост и тъга

Последното го гепих от комика Рачков
но мисля си, какво пък от това
и кот такоа, редя си стила римов
не ще измисля топлата вода

А сутрин, да си кажа право
обичам дълго да лежа
дали от мързел или скука, здраво
обичам аз повторно да се унеса

Това го пиша леко сънен
обаче буден мозъкът ми е
не чувствам се изобщо гузен
след малко ставам за кафе

Апокалиптично

Заставаш челно, космосът е срещу тебе
Отливка на жълтък играе слънце
Замисляш се, че ти си като бебе
Пред тоя необят по-малък си от зрънце

Игриво минали са милиони векове
Хиляда дена са като момент
А ти си мислиш че достигаш върхове
Но твоят образ едва е елемент

Безумно преходен е днешният човек
Не ще остави никаква следа
Но не глобалното затопляне тоз век
Ще го изтрие от планетата Земя

Крив макарон

В тоз сиромашки живот
В тая пробита кесия
Слагам ли слагам любов
Станах любовна разсипия

Пълен душевен вагон
Влакът на обич смърди
Еби му меча, пардон
Любов ли е ако ухо ме сърби?

Всичко отвътре ти давам
Не искам дори и пари
Е, добре де, признавам
С малко любов ме дари

Капка по капка изтича
От джоба ми цяла река
Я към мен се затичай
И с кофа събирай сърца

Still untitled

Останах в непонятност днес.
Защо завидно гледат всички?
И тоз, що буди интерес,
и онзи, що слагат във кавички.

Забравиш ли се, на земята слез.
Че хората не ходят като птички.
Седни, па помисли в противовес,
не чакай да те носят на ръчички.

Забъркай от идеи смес.
Включи и малко позитивни срички.
Раздавай щедро, във сърцата влез,
недей да ги оставяш да са самички.

Черно-бели гащи

При липсата на цветни гащи,
о колко жаден съм сега,
в изминалите седемстотин нощи,
със теб не пихме ний вода.

И само в черно бяло си отдолу
е как пък не ти омръзнá
не искаш ли поне на голо
да се порадвам до сутринта.

Прекрасно розово на цвят бедро
и зверски яко дупе вадиш
и моля ти се за добро
отгоре ми да се стовариш

И право във очите те следя
и погледът ти хващам здраво
не искаш никога да спра
и аз не искам, да ти кажа право.

Обичам с твойта мека сянка
да ме завиваш докато заспя
обичаш да ме има като нанкаш
и да усещаш моята ръка.

Стол

С усмивки всички ще даря
приятно е човек да се усмихва
дарете си и вие по една
по цял ден радостта ви да не стихва

Излишните тревоги ще спестя
за дребни затруднения не се косете
че много мъка има по света
таз мъка във душата не носете

Запазвайте си място във главата
за по-добрите новини от днес
че утрешните още са в мъглата
а вчерашните водят към регрес

Не си правете бързо извод
от туй що виждате с очи
помагайте си с мозък и отблизо
проучвайте, докосвайте почти

Че често на дърветата кората
най-мръсна е и грубичко стои
но вътре крие се сърцевината
от нея твоя стол се състои

А твоят стол, човек, е важен
къде би седнал ако не е той
умората ти ще приеме даже
а ти ще се усмихваш във покой

Висшо

Да уча висшо
за мен беше вдъхновение
да си пилея времето
нямах позволение

Залягах здраво
учих ден и учих нощ
завърших право
владея правовата мощ

А моите приятели
ми викаха задръстен
безмозъчни мечтатели
днес живеят в безистен

Учи мамо да сполучиш
ми викаше баща ми
на сляпо няма да улучиш
няма как да стане

И аз кво да правя
изядох всички книги
и без да се лигавя
спечелих всички лиги

Днес съм турбо доцент
имам две професии
при големия процент
забогатях и от цесии

Многолиние

един прекрасен ден едно
кафяво пони със седло
едно море или океан
на лято в пот ще съм облян
и пясък ситен в пръстите
и твоите очи пъстрите
искрящо синото небе
и няма никой да ни спре
едва за миг ще се отделя
а чисто нов ще се появя
за радост на околните
ще пеем и танцуваме
в един хамак ще се фръцкаме
безсрамно може и да пръцкаме
и най-накрая ще започнеме
като волни птички да живееме
далеч от офиса и улици
наблизо само луди чужденци
и все едно сме си на море
а пък ний реално сме на две
и после следва третото
а може да покараме и колело
и мога да го карам тей чак до зори
ама вънка зима е и ме мързи
затуй ще спра до тук сега
и малко немски ще си почета

ЧНГ 2016

В 12 точно гръмна
шампанското от Моет
а фойерверки вънка
поеха към небето с полет

Оляхме се и лепнем малко
но туй не спря ни да играем
за чалгата е много жалко
щот дунавско хоро си знаем

С целувки и прегръдки силни
изпратихме една година
с наздраве и усмивки инфантилни
посрещнахме и следващата в рима

От там нататък всички
опираха се чаша в чаша
наздраве със напитки пивки
забавата е наша но и ваша

И най-накрая нещо смело
за новата година да си пожелаем
да учим, да обичаме и да успеем
да бъдем хора и да се желаем

Светло музикално

Кълбо от ноти чух сега
върхов ритъм пак ме сгря
тайно слушам музика
мисля си за разни неща

Точно днес видях с очи
звук от горе да блести
едно невидимо джудже
на цигулка свиреше

Цял във ноти ме обля
музика от Марс, заря
искам да се подсуша
невъзможно е това

Силно звучно копие
с мощен звук ме повали
чувам петолиние
във ушите ми ехти

Среща

Здравей Ел
чаках те, но ти не дойде
това ти прилича на Адел
грешна мисъл поде

Това е авторско парче
написано от скука
2 часа те чаках бе
но уви не сполучих

А ти била си на грим
и без грим ставаш помни
ще те взема във Рим
по домашни дрехи дори

Не не искам аз
да си мис свят модел
бих изпил със теб
халба с течен хмел

Имам само една
малка дребна молба
не бъди овца
и на срещата ни ела

Селска идилия

Изчистих къщата и подредих
на кучето смених леглото
изрязах си лозята ich
доматито полях дори с ведрото

Напълних яслата със слама
да имат овците да рупат лани
изчистих и на коня, няма драма
подравних тучните поляни

На кравите обърнах им обора
и те да имат нова обстановка
смених и мрежата на двора
лопати наредих кат установка

И мойта селска къща знай
засвети като приказен палат
съседите ми завидяха май
живота си докарах до рахат

Първо лице единствено число

Отвътре ме избиват нерви
и чудя се къде сгреших
причинно-следствените връзки
нарязах и изпепелих

Файда от много мислене не съществува
да правя повече ме прави прав
излишно няма да се обяснявам
показвам своя странен нрав

Във разума се вслушвам често
какво е разум питам се дори
измислям си прегради тежки
не е във разума идеята уви

Не знам да казвам и не мога
или не искам и не знам
за малко помощ ще помоля
пък после ще почерпя Вам

Не вярвам даже, че го има
проблем ли е или не знам
по-скоро нещо ме възпира
да съм аз и да не мога сам

Две хубави звезди и неочаквани очи

Търсих неуморно аз привечер
где са новите звезди
с явна нетърпимост вече
чаках и изнервях се почти

Тутакси проблесна май
първата звезда отгоре
толкоз дълго чаках знай
че прочетох творчеството на Оноре (бел. ред. Оноре дьо Балзак хаха)

Месецът се появи и той
топъл топъл като питка
свети в небосвода мой
и ми праща своята честитка

Ко се пулиш бе Луна?
мислех си наум небрежно
чакам аз звездите тука
ще ги броя, това е неизбежно

Почнаха да се показват още
светлите светулки там
що излизат само нощем
бях се чудил, но не знам

Може би им пречи Слънчо
вечният владетел през деня
крие ги като двулевка в Зрънчо
да са по-желани през нощта

Почнах да ги бройкам вече
в рима цифрите редя
една звезда, две звезди.. и отече
точно ся пък заваля

Тръгвам си със леко разочарование
само две звезди видях
но към вкъщи срещнах твойто обаяние
всяко зло е за добро прозрях

Rap Battle Bros.

Rap battle, rap battle
стига си ме врънкал брат
да правим rap battle
rap battle rap battle
като толкоз много искаш
отивай във Сиатъл

Не можеш да римуваш
сопола ти тече
вземи си носна кърпа
мозъка щи изтече
отивай ти на село
не е за теб града
каквото искаш действай
че ме заболя гъзъ

И за тебе ме боли
и за всички твои драми
отлитам призори
Iggy в Лондон ме покани
да пием по кафе
ще хапнем и фурми
няма никакви измами
май спечелихме и грами

Омърлушено звучиш
пак ли хапчето забрави
отивай бързо в Марешки
за лек за самозвани
за хи-по-по-по-тами
и за всякакви болежки
със рап ща излекувам
бих рапирал и на чешки

Противно е разбирам
нали сме братя родни
обаче ти ме дразниш
и ме караш да те бодна
да те зарина и със рима
и през лято и през зима
у вас е пълна кочина
тук е мезонет с градина

Ще кажа за последно
с най-любезното си чувство
играеш ти на дребно
а пък мойто е изкуство
не е до рима само
не е и до куплети
за теб остава драма
а над мен летят конфети

Разтегливо

ти си кал
ти си дъжд
ти си цвете във вода
ти си мъх
ти си дъх
носиш цялата земя в ръка
има много светлини в нощта
сега
ти си трън
ти си звън
ти си песен на трева
ти си рай
ти си ад
ти не знаеш че си океан
има много пъстри чудеса
сега
и има всичко в теб
ти си цялото море
всичко във едно
ти си земното кълбо
цял един живот
ти си небосвод
ти дори си като бог

Среща

Бях супер напрегнат. Предстоеше среща на борда на директорите, и всички летяха из офиса. Аз бях напрегнат основно от другите. В асансьора имаше поне 3 разляти кафета. Последното беше на Мария. Забляна в листите с презентацията се блъсна в Иван. Добре че не му оля ризата.
Всички бяха просто луднали. Беше 14:16 часа, а никой не беше обядвал още. Горките. Аз се бях запасил с малко бадеми и си ги боцках кротко. Казват че един истински мениджър трябва да бъде хладнокръвен. Ми така де, ако аз не давам пример, кой? Ама кой ли ти взима пример в днешно време. Примера ееее там по дискотеките. В офиса всички са си завряли главата под бюрото и зад монитора. Изглеждат сякаш с коректор са им премахнали хладнокръвието. Като кашкавали са.
Тъкмо си бях прегледал записките и си мислех, че всичко е под контрол, когато дойде Стефка.
- Шефе, имаме проблем! :(
Това ми прозвуча повече като Хюстън, имаме проблем..
- Кажи Стефке, какво става, пак ли принтера се прецака? Нали ти казах да извикаш Жоро IT-то да го оправи!
А Стефка е една скица. Милата, ще й се пръсне сърцето при всяко чупене на чаша в офиса. Грам не става за сервитьорка в Хепи. Както и да е, отплеснах се.
- Ми шефе, не е принтера. Този път не работи проектора. А пък нали имаш много важна презентация на срещата. Там за бюджета за следващата петилетка.. - сълзливо измънка Стефито.
Тъкмо преглъщах поредния лешник. Направо ми заседна да не казвам къде. Ами сега, какво да правим.
- Окей майната му, ще импровизираме и ще презентираме на хартия. Бързо иди и разпечатай 9 копия на презентацията. А не, нека да са 10, за всеки случай.
Бързо се ориентирам аз в напрегнати ситуации. Ми нали съм шеф и мениджър бе. Хладнокръвен при това. Истински вампир. Както и да е.
На Стефка й олекна и изхвърча от офиса ми. Нищо че сме опън спейс, това пак си е моя си ъгъл.
Истината е че времето напредваше, а аз не бях свършил едно много важно нещо. Една част от аргументите ми за новия бюджет зависеше от цифрите на продажбите за последните 8 месеца. Само че тия цифри аз ги нямаааах...Филип е човекът с цифрите в нашата фирма. Едновременно е тийм лидер на екипа на анализаторите и на екипа на финасовите контрольори. Абе див отвсякъде. На мене ми е пряко подчинен през 3 мениджърски нива. Бая шефове има момчето, не знам как се спря честно. Викнах Филип.
- Филипе, къде си бе сметало? Готови ли са цифрите за осеммесечието?
- Шефе, готови са, обаче не мога да ги принтирам.
- Е как не можеш бе човек? Нали купихме специален принтер дето не прегрява и печата по 200 копия в минута! Оня трансформър там, виждаш ли го, за него ти говоря.
- Шефе знам го принтера, обаче се развали току що. Стефка започна да принтира презентациите иии не знам какво стана, но принтера спря да работи. Мирише на бакелит малко.
Малеееее, казвам ви онемях. Имаме към 40 минути преди старта на мийтинга. Проектора не работи. Принтера не работи. Е аз как ще си презентирам бе майна? Нали и аз шефове имам. Край, ще ме уволнят.
Седя и си мисля, и не мога да го измисля. Като в оная реклама..
Изведнъж нещо ме озари. Почти набожен станах от тоя факт. Еврика викам. Ще използваме таблети бе. Как не се бях сетил преди това. Хем зелено, хем цветно. Изобщо ебаси, идеята на деня е това! Почувствах се като екипа на Хорейшио в момента в който той разкрие причината за смъртта на поредната жертва, 47 секунди след като е пристигнал.
Тръгнах аз към IT-тата. Все ще се намерят 9 таблета. Шефка на IT-тата е Румяна. Ние сме доста модерна фирма, и сме разчупили стереотипа жичкаджиите и кодерите да са само мъже. Още повече мениджър информационни системи да е жена. Направо е супер. Както и да е. Та отивам аз при Румито:
- Румка, знам че точно сега се занимавате с изпаткалото охлаждане на сървърното, ама много спешно ми трябват 9 таблета. Ако може да са еднакви плиииийз :)
- Готово г-н Усмивков, ей сега ще извикам някой да ги донесе.
Бате онемях за втори път. Ама знам аз какви хора да назначавам бееее. Хем жена, хем IT професионалист. На господине ми говори. Че и красива. Ей това е истински ценен кадър. Грабнах таблетите, метнах една хвърчаща целувка на Руми и тръгнах към асансьора. По пътя едвам не се пребих заради разлятото кафе. Чистачката била почивка днес. Е баш днес ли бе човек? Както и да е.
Горе качихме презентацията на таблетите. Страшни джаджи са това. Епълски. Като връткам на моя, всички други са синхронизирани и се връткат в синхрон. Лудница. Както и да е.
Започваме срещата на борда.
Първо председателя разправя някакви неща, добър ден, мерси на френски за присъствието и така нататък. Тия французи са няма такива човек. Както и да е.
По принцип рядко съм център на вниманието по тия срещи. Освен когато разказвам вицове. И то не защото ги разказвам много смешно, а точно обратното. Тоя път обаче имам централна роля. Цял екип зад мене е дивял 3 дни, цъфтя и връзвам от подготовка. Кефя се малко. Започвам да говоря. Точно им разправям колко добра идея ми е дошла - презентация на таблети. Уникално. Всички са във възторг. Освен Пиер. Абе тъпи са тия французи, какво да ви разправям. Пиер бате буржоата. Както и да е.
Цифрите на Филип са ми като бомбата над Хирошима за Щатите. Успяват да ми защитят тезата, че бюджета ми е супер важен, и изобщо не искам да слушам, че да сложим салон за скуош в офиса е мега глезотията бате. Ми нали сме високомодерна корпорация де. Тоя борбен дух като в японска фирма за производство на моливи не се гради с тийм билдинг в Ринг Мола на картинга и после в Макдоналдс-а я.
Отделно им показах нагледно, че новите технологии са изключително крушал важни за прогреса. Ми той Джъстин Бийбър след 5 години ще кацне на Марс бе драги членове на борда. Казах им, искам всеки мениджър на екип да има тъч скрийн монитор и това е. Всичко е измислено. Един истински мениджър трябва да е постоянно в досег с нещата. На една ръка разстояние като Астика трябва да му е всичко.
Като цяло презентацията ми мина добре. Французина малко мрънкаше, но накрая и той клекна. Аплодисменти дами и господа. Ле мерси. Както и да е.
Вървейки по коридора изведнъж се спънах и паднах. Очилата ми се плъзнаха и се спряха в краката на Виктория. Виктория беше най-яката мацка в училище човек. Всички си падаха по нея, но аз май най-много. Тъкмо се чудех как да я заговоря, че да се измъкна от и без друго мега тъпата ситуация и тя ми проговори.
- От къде идваш така забързан Усмивчо :) - подхвърли тя.
Викаха ми Усмивчо заради странната ми фамилия. Не мога да се оплача честно казано.
- Вики, няма да ми повярваш ама преди малко бях изпълнителен директор. Така де, успах се и бързам за Математика.
Не знам дали заради супер неловкото падане пред Вики, или заради това че още бях сънен, но изглежда от обичайното ми притеснение в присъствието на Вики нямаше и следа. Без много много да го мисля изстрелях.
- Аааа искаш ли да се видим в голямото междучасие да пушим по цигара в парка отсреща?
Вики кимна одобрително и тръгна към нейния час.
Аз си взех очилата, пооправих си косата и тръгнах към Математиката.
Отлично изпълнение Усмивчо - помислих си аз.

Избори 2015

Парцал увит във същество
увисналите дребни думи
но смисъл не е вещество
що можеш генерира със локуми

Примати със ядро на вещомани
завършили са висше по провал
изгубени души с дебели длани
и мозък елипса, наричана овал

И често лъскавата брожка
по-грапава от орех е дори
и знай, не ще получиш прошка
със редки псевдо добрини

Постлал си, криеш твойто мръсно
тъй мръсно никога не е било
победата ти е околовръстно
а вътре боклукчийско е депо

С парите мои пак купуваш
най-евтина и долна стока ти
а после за Бахамите пътуваш
кога вина над теб виси

Невиждано ужасен всеки нов е
предизборно ще сваля ти звезди
а после ще опита да прикрие
под ноктите си кървави следи

Мляко с нес

Създай усмивка подир всичко
бъди за масов хепинес
дари навъсения чичко
със топла чаша мляко с нес

Отваряй портите си със доверие
очаквай все добро да дойде днес
отричай лошото поверие
сложи и захар в млякото със нес

Мисли, че всичкото красиво нещо
оглежда твоя свят със интерес
дори навън да е горещо
черпи и него с мляко с нес

Изцяло се отдай на топли чувства
и нека щастието вземе си превес
и може би в менюто ти присъства
кафяво-бяло мляко с нес

Агата, Синята опашка

Убийство в близката горичка тъмна
в полунощ събуди целия квартал
коя си мислите че беше първа
на мястото пристигнала със самосвал

Та, правилно си мислите обаче
Агата, Синята опашка, пак
убийствената журналистка влачи
препълнен с фотоапарати влак

И снима тя и щрака здраво
убития до старата бреза младеж
наистина е със сърце кораво
сама стояща с трупа свеж

И кадър подир снимка
наснима го от все страни
и тръгна си като след димка
видя буркан на куки да блести

С типично характерните за нея
влечения към драмите и към мъчения
избяга във шубрака като тъмна фея
сама да търси и злодея

Баналната реалност

Когато нощем се разхождам гол
по улиците тъмно-светли
когато срещам луди хора бол
създавам мислите заветни

Когато виждам купища оборска тор
из градските централни части
когато и кметицата е във съседен двор
си викам Берлускони да си хапва пасти

Когато чисто нови осветителни тела
са тъмни като мъртви гарги
когато мина покрай тез места
отвътре образува ми летаргия

Когато сутрин хората са начумерени
и сякаш искат да не идва днес
когато злобни са си преднамерено
ми идва да ги псувам с интерес

Когато всичко туй е ежедневната реалност
си слагам позитивни очила
когато всички осъзнаят таз баналност
ще видят красотата на сега

Да бъдеш

Да бъдеш ти свободен
избери
да си различен
остани

Да бъдеш носталгичен
не бъди
да си критичен
не цели

Да бъдеш ти специален
заслужи
да си епичен
постигни

Да бъдеш позитивен
винаги
да си неминуем
подари

Лунен транс

Погледна зад качулката
и зомби заигра
избяга надалече булката
зарови пръсти в калната земя

Цигулката изрови
и сякаш се роди
запретна дългите ръкави
и струната накара да трепти

Цигулка затрептя в ритъма свиреп
ни жив ни мъртъв
забави темпо разразилия се степ
цигулка своя лък задърпа

И в ритъм бесен заиграха
и зомбита и тъмни твари
луната ги огря и спряха
да бъдат зли и помияри

Тъпа си като овца

Тъпа си като овца
Ама и аз минавам за глупак
Искам да се будя в твойта одая
Всеки ден от сега нататък

Тъпа си като овца
ама красива си да знаеш
и добре, че те е сполетяла таз съдба
инак ти на къра щеше да копаеш

Тъпа си като овца
но добре че ти това не си го знаеш
със самочувствие си чак до небеса
и от този факт като слънце ти сияеш

Тъпа си като овца
ала тъпо знаеш ли е земното кълбо
и не искам аз да съм във самота
я ела да си тъпеем заедно

Около 75 авторски мъдри мисли

Реших да се разровя из статусите си във Facebook в търсене на мъдростта..

1. Не търси логика, която да оправдае нелогичното ти поведение, подчертай го!
2. Това, което не ме убива, ме оставя жив
3. Обичай ближната си, или по-скоро ближи обичната си
4. Два банана един до друг стареят по-бързо отколкото разделени.. драмата
5. Stay possitive until you can't stay anymore, then start walking possitive.
6. Днес ще бъде онзи толкова прекрасен спомен, за който ще разказваме след 15 години с носталгична радост.
7. Правата линия е нищо повече от една праволинейна крива линия, скучна
8. Ерекцията е едно от най-силните доказателства, че мислите пораждат физическа промяна и влияят успешно на материалния свят!
9. Знаем нещата които правим
10. Втора утринна мъдрост: След като може да благодариш един месец на сварения си ориз, и той да остане свеж, мисля да започна да благодаря на заплатата си ;)
11. Животът е компот от акции и реакции
12. Човек трябва да се чувства много лек
13. Умрелите морските звезди са най-истинските rock stars..
14. Да помогнем на думата 'ъпгрейд' да стане втората дума в българския речник започваща с буквата 'ъ'.
15. Когато целта е ясна, другото е само разходка. Без цел всичко е кал и лайна.
16. Понякога това което си няма никаква връзка с това което представляваш ;)
17. Ако смяташ да правиш нещо без цел в живота си, нека това да е медитация :)
18. Животът не е само цветя, рози и телетъбиси
19. Който не е луд, не е нормален
20. Заслужава си да говорим само за бъдещето :)
21. Човешките нужди и желания са странни, необясними и в същото време абсолютно логични
22. Мъдростта краси човека, красотата обаче не го мъдри.
23. Понякога дишам, понякога нямам нужда
24. Бедността на духа е истинската бедност
25. За да има наслада в душата, душата трябва да е свободна да души свободно.
26. Благодаря на Вселената, че ме има :)
27. Когато животът ми поднесе трудности обикновено си правя селфи което изхвърлям през прозореца и отивам да се оправям с трудностите :)
28. Лягам си с убеждението, че утре ще е нов ден :D
29. Човек е на половина богат и наполовина не - просто повечето хора не са си открили първата половина.
30. Много хора търсят различен човек, и когато го намерят, искат да го променят и той да мисли и действа като другите. Голяма грешка
31. Най-големите промени идват с преодоляването на най-големите страхове и неудобства
32. Човек е сух, затова пие, за да си овлажнява душата, да я прави мека и хубава, да я прави жива. Душата не може да остава на сухо за дълго
33. Често си мисля, ама после като се позамисля и спирам да си мисля
34. 7 типични черти на успелите хора: Ядат, спят, дишат, ходят, акат, говорят, смеят се
35. Хората, по същество, са най-ликвидната парична единица, и са с най-високо покритие и стойност
36. Ничия мечта не е по-голяма от ничия мечта
37. Сянката на всички е еднаква :)
38. Бате, толкова си лек, че падаш нагоре
39. Краят на една маса идва там където започват столовете :)
40. Ако вместо да се здрависваме при среща, си бъркахме взаимно в носа, нещатата щяха да са дооооооооста по-различни за всички нас... уви действителността винаги те смазва със своята безкомпромистност..
41. Всички си мислим, че света се върти около нас, а реално света се върти въпреки нас :)
42. Не мисли как изглежда сега, защото вече не изглежда така. Мисли как ще изглежда в следващия миг, защото вече изглежда така
43. Търся стереотипи, за да ги правя монотипи
44. Трудно е да говориш без думи
45. Човек е такъв, какъвто е мотивиран да бъде
46. Много често в живота най-малките и най-дребните неща се оказват най-важните и най-значителните. Например, за да функционира една комапния нормално, е изключително важно винаги да има определена наличност на тоалетна хартия :)
47. Хората често искат да бъдат първи в това да бъдат втори
48. Най-тъпо е да искаш да не искаш и да не ти се получава
49. Абсолютно нищо не съществува, докато то не бъде възприето, защото всичко съществува само като явление на съзнанието
50. Ако искаш да бъда нещо, което не съм, винаги ще бъда нещо, което не искаш
51. В днешно време всеки нормален човек има нужда от психиатър или в краен случай, той е психиатър
52. Интелигентността се корени в това да бъдеш глупак когато си поискаш
53. Ако поставиш семе между два камъка, можеш да направиш брашно
54. Когато животът ти поднесе лимони, изстискай ги в сиропа за баклавата
55. Телевизията е голяма стрелка сочеща настрани от проблемите
56. Всеки си мисли, че е прав, и в същото време има много други, които мислят, че този всеки не е прав, защото те си мислят, че те са прави. Война на мислите
57. За да постигнат най-смелите си мечти, възрастните стават деца
58. Всеки момент е място, където никога не си бил преди
59. Мнението е една от най-евтините стоки на света
60. За да успееш в нещо, то трябва да ти стане навик и хоби, и същевременно да не загубиш интреса си към него
61. Висшата мода е като тоалетните в Биад, ползва се, но не по предназначение
62. Позитивното мислене води до позитивно мислене
63. Хората с малки мечти продължават да живеят като малки хора
64. Всеки има право на своите проблеми
65. Най-простото обяснение за живота е, че живота се състои от две прости неща: вдишване и издишване. А многократното повторение на тези две прости неща дава възможност на всичко останало да се случи. С повторението на прости неща постигаме много по-сложни
66. С думи можеш да изкажеш безброй неща и чувства. С мълчанието също. Ако приемете мълчанието ми за вик, ще започнете да се вслушвате и в най-силната тишина. Някои хора са по-добри в мълчанието отколкото в говоренето
67. Нагласите на масите са като чашите на масите, ту са пълни, ту не са
68. Има тишина, която помня много повече, отколкото красиво произнесените думи
69. Всеки ден е добър ден, поне на думи. Всяко начало също
70. Интернетът е като психотропните гъби, дава ти реално усещане за нереални неща
71. Това, което желаеш, това е слабото ти място
72. Да си беден по душа, е като да си спял без да го осъзнаваш - мислиш си че виждаш, ама реално нищо не виждаш
73. Човек първо трябва да стане човек и после да бъде човек
74. Не е важно колко лева имаш в джоба си, а колко лева имаш в главата си, и в същото време по-важно е колко от левовете в главата ти влязат в джоба ти
75. Когато живота ти поднесе уиски, изпиваш го, и изобщо не търсиш поука от тва


П.П. Сигурно има 4-5 неща, които съм чул някъде и не са плод на моя ум, ама не помня кои са :D

Ооооо нещо си

О лирика
О чудо
тъй възвишено звучи
как ли са бесняли лудо
в тез омайни горски ширини

За дървета става дума
аз говоря за гори
как гори във мене лудо
да римувам до зори
и да лея слово чудо

Погледни се отстрани
минувач си по паветата
всеки ден във прах облян
я иди ти сред дърветата
и подишай въздуха изпран

Горско царство (Explicit)

Еднорози и калинки
морски птици и кози
всички заедно отбор малинки
си почиват под брези

Две кюфтенца клепоухи
заедно на път били
заедно си пяли грухи грухи
завидели им дори петли

Кончета с капаци тежки
си препускат през полята с дни
мислят си че яли са черешки
ала хапвали са LSD

Вечно жълти минзухари
пробвали да карат ски
ходили по писти и чукари
неуспешно се получило уви

Мишчица кафяво-сива
тичала насам-натам
бродила из дядовата нива
та попаднала в един капан

Толкова безумно нещо
скоро май не съм редил
толкова ми е горещо
че да спра съм аз решил

Небето

Част от мене се бушува
точно днес да избере
цял прекрасен ден да се любува
на среднощното небе

Светло черно и на дупки
погледи превърнати в мечти
светят като дребнички светулки
в небосвода хиляди звезди

Още Николай Коперник
на всемира гледал като на Исус
като фолк звезда от Перник
свети на небето Сириус

Па реших и аз да отбележа
доста от звездите всъщност са планети
та и аз като звездичка си се ежа
мисля и Луната да огрея та да свети

Чак сега се сетих нещо
днес е ден на Персеиди
днес навън е толкова горещо
но това си струва да се види

Мина ми

Замислих се
ама ми мина
и мозъка ми
на екскурзия замина

Загледах се
ама ми мина
и погледа ми
настрани отмина

Зачудих се
ама ми мина
вниманието ми
и тоз въпрос подмина

Стъпка и път (Ден осми)

Не давай на духа си мир
насочвай го да броди надалеч
и пий от неизвестния за тебе вир
така душата ще живее веч

Не искай всичко да ти е познато
недей да търсиш все следа
избирай път различен от напряко
и следвай светлината във нощта

Не взимай чуждия съвет от раз
помни че вътре в тебе има мъдрост
залитай ако трябва в някой храст
поуката ще те изправи много бързо

Не казвай, че не можеш да вървиш
знай в пътя крие се огромна тръпка
и никога и никога не ще се примириш
ако отказал си да стъпиш първа стъпка

Напомняй си го всеки ден това
в главата ти по цял ден да се врътка
и скоро мислите ще са слова
а словото ще стане първа стъпка

Луна

Месецът изгрява само горе
долу е светло
топло е

Ден седми

Триста потни зайци
весело си цъкат
на поляната във Първомайци
зелената трева си хрупат

Веселите зайци станаха на патки
триста бивши зайци яйчицата люпят
отстрани кълвачи тарикатки
завидяха им от тяхната хралупа

Триста станаха кълвачите тоже
пробиха дупка във Света
с човките си остри Боже
в стрели превърнаха се на мига

Тристата стрели вкупом излетяха
огън носиха по върховете
в триста цели се завряха
сещам се че в Спарта триста са мъжете

Триста потни спартански бойци
защитиха свойта мила Спарта
и превърнаха се в триста зайци
и в трамвая изкрещаха "аз съм с карта"

Ден шести

Шести ден
работата е сериозна
днес усетих аз подем
бия римата венозно

Супер постоянно
връткам думички наум
сякаш на зярядно
включих своя ум

Впрягам всичко в мене
всяка мисъл си записвам
не че ми е бреме
просто в рима се улисвам

Абе дай да сложим края
мисля си това да е последния куплет
с тая рима ще отида в Рая
тежка е съдбата на красивия поет.

Ден четвърти

Четвърти ден
Голямо каране
Спасители на плажа
Голямо плаване

И днес пече бая
Ама се ядва
Със чаша във ръка
И цигара във уста

Днес отново кратко
айляшко да го даваме
Ще спиме много сладко
Че утре за морето рано да ставаме

Ден трети

Ако помните от вчера
сложих тъничка следа
днес ще пиша за една афера
щастие в обувка окото ми видя

Сигурно ще се почудите
изкуках ли хронично
не, не са ме взели лудите
говоря метафорично

Дълъг, прав си бадка
Джими Чу намесих пак
случката е кратка
ала мацката е с дълъг крак

Как вървя си аз към мола
току пред мен се случват чудеса
супер яка кака в гърбом гола
с токчета до небеса

В тоз момент изгубих дума
сякаш блъснаха ме с танка
за такава класна пума
обрах Корпоративна търговска банка

Ден втори

Втори ден подред редя
още чувствам еуфория
мисля вече си за седмия
римовата траектория

Нещо се разсеях
във главата влезе ми муха
трудно щях да я преодолея
та написах стиха си за шестия

Тъй вълнуващо ми е
с нетърпение очаквам утре
как ще я изпляскам бе
римата ми властна като мутра

Днес ще карам по-накратко
смисъл пак недей търси
просто пиша рима батко
разведрявам топлите си дни

Ден първи

Реших да пиша every day
не знам какво ще стане
обаче мисля да изгрей
таланта ми наяве

По принцип рядко смислено говоря
недей търси това
втурни се смело със отворена
към лириката ми душа

Умея думите да съчетавам
незнам изобщо как
безумно ги редя, недоумявам
как хубаво получи ми се пак

Боян по принцип много ме подкрепя
приятел верен и голям
обаче ей сега ще го претрепя
ако играе LOL заблян

Не пиша често аз нарочно
а чакам музата у нас
но спирам с чакането вечно
ще пиша всеки ден за Вас

Честит рожден ден Елена (;

Елена е мома зелена
във рокли винаги е пременена
ма точно днес е някак по-различна
родена днес е и е леко неприлична

Зад всяко рамо е Елена
със ония голям злодей
с Никон или Канон ли беше надарена
окото й кат фотошопа ги владей

И стреля таз Елена кадри
и лентата си не пести
измисля образи и багри
кат гледаш я, зараждат се мечти

Пропуснах да ви кажа само
Елена е красива сладка и е дама
прекрасна по душа е, еротична
принцеса хипи нетипична

Последно за Елена ще разкажа
това написах го със кеф
надявам се Елена да покаже
по-горното с усмивка със широк релеф

Бира

Лятна вещ
О! майна сладка
бира
викам й накратко

Силно жълта
с многото балони
на концерти
с нея пея както Нети с Дони

Топла ли е
точно таз ли ми се падна
хвърлям я
та тя е гадна

Вечер вкъщи
а пък и на плажа
хубавичко
с бира за загар ще се омажа

С някакви приятелки
редовно
пием много бира
и говорим си любовно

И налях си бира
в халбата ми силно плясна
казвам
после залез бирата е ясна

От чешмата
бих направил бира да тече
светят ми очите
като на гумено мече

Сервитьорки мили
елате повече завчас
ще поръчвам
искам много бира аз

За последно казвам
бих повторил ако бях изпуснал
махам се
че бира от бутилката съм пуснал

Гръцко

Oxi oxi гръцките пройдохи,
заем взели като невидели
кой ще връща тез парички в евро
Варуфакис що не гледаш ведро

Връщай бате, само че не искаш
искаш само с узо да се плискаш
с тез маслини черни и зелени
в жълти евро цели пременени

Много нагло стана бе маляци
преструвани псевдо западняци
с бонуси като на другоземци
с мерцедеси повече от немци

Нещо стана oxi ахи не
Гърция е в евро менгеме
стоп машини кранчето умре
стягай пояса отивате на зле

Не че искам акъл да ви налея
то у нас и тук е епопея
само знайте, мислете му добре
идва лева на Егейското море

Лятно

летни жеги и море
караокето на плажа
немога да пропусна
пак ще ви го кажа
аз обичам морето
и пясъка в краката
айде сипи си едно
и пусни Килата
нека музика да дъни
бас земята да разклати
айде мятай се със нас
вземи я и сестра ти

Кефче

Рядка доза щастие и проза
две липи отпред
весела усмивка и приятна поза
всичко озари наред

Чиста дума гали ми ухото
силен вятър вън
хубаво лице ми ослепи окото
нивга повече от мене мрън

Тясно потно, много лятно
топличко е между нас
чувам кефиш се приятно
нищо повече не казвам аз

Чувам аз

Чувам аз,
издаваш звук,
дано не е напук,
дано не е за тук.

Чувам аз,
шума на контрабас,
дано не е у нас,
дано не е за час.

Чувам аз,
издигнати табели,
дано не са запели,
дано не са умрели.

Чувам аз,
закон сега редиш,
дано не излетиш,
дано да е фетиш.

Чувам аз,
какво и аз не чувам,
дано да не робувам,
дано да сънувам.

Чувам аз,
издайническa мисъл,
дано съм се улисал,
дано съм я записал.

Чувам аз,
май много зех да чувам,
дано не се надувам,
дано сърца вълнувам.

Вътрешен глас

Ако някога тотално си обзет
или си вечно дървен като прът
или си в дупка и си надълбоко сред
гората в джунглата отвъд

Изобщо ако си в отвесно състояние
и мислиш си, че мислено си ти зястрелян
а искаш много и голямо обаяние
търси си ти копринена постеля

А винаги ако си мокър
в душата водопади да текат
като облак рязан от сатър
и цветя в краката ти растат

И ако мислено тече ти мисълта
и грам идея няма никой
и ако имаш нужда от ритник в гъза
еби я мисълта и викай

А ако всеки ден завършва с друг
и после новия завършва с нов
и ако няма смисъл тук
излез от дълбокия си ров

И ако всяко нещо мислено е по-добро
а явно дразни те в реалността
и ако често чуваш думата ако
forget about the глупостта

А ако има малко от онуй до теб
и ако искаш то да е голямо
и ако то и то желае да е с теб
недей да мислиш само

Позитивна мисъл

Когато през онази тъмна нощ
изчезнаха последните звезди
усетих аз онази мощ
на първи слънчеви лъчи

Когато беше лято топло и с море
излизахме на бира вечер късно
и още помня го онуй небе
Луна звезди навсякъде разпръсна

Когато имаше комари яли Райд
и мента в спрайта да се дави
хавата беше уиски ол дъ найт
и музиката веселбата ни направи

Когато мислиш за момента як
и вчера хвърлиш настрани
за утре ти подавам знак
най-хубавото предстои

Любов и още екстри

За любов се пише лесно знай
за чикии не е толкоз просто май
една чикия, две чикии три
патока повече не ще да издържи

Любовта е много просто явление
тя по принцип е и съвпадение
чикията обаче е по-така
можеш да я правиш и с една ръка

Любов се прави и за забавление
нарича се ебане или просто сношение
чикията обаче изисква уединение
но влага се във нея същото вълнение

Любов е много розова и свята дума
използват я в реклами за кондоми от гума
чикията обаче стои на заден план
срама от нея знай води до капан

Парче

парче месо
оваляно във кожа
парче душа
натъпкано в телесна ложа
парче дете
в голям човек и сложен
парче мечта
до нея път каторжен

Емоционално дърво

Сняг на кубчета и глина
перпендикулярна длан
равни и различни има
мисъл движена от кран

Стон, озъртане и спирка празна
гайка, лагер и умисъл мазна
сиво, пухкаво и твърдо
поглед взираше се мъдро

В плен и реещ се безгрижно
зигзагообразно прав
погледа изпод капака тъжно
бе изгубил целия си нрав

Силно и в далечината
чува се вика на тишината
бурно спи мечтата
сън сънува но и бди

Сто и десет хиляди минути
колкото и да са часове
все едно не ще се срути
силата в очите две

The dialogue

Writer writer what's up man
Have you got a new poem
Have you thought of something nice
Share with me
Don't let me ask you twice

Buddy buddy hello dude
I'm just writing something new
It's about the older days
Do you remember
When the heart desired bass

Oh boy oh boy tell me more
I just want to hear it all
Have you mentioned that mad night
There on the porch
When you and I started a fight

Let me let me check again
I'm afraid I've not my friend
I prefer to write about
Only the good moments
When we used to sing aloud

Смартфон

Купих си нов телефон,страхотно
И започнах да пиша доста неграмотно
С грешки и без точки
По лесно ми е да извадя плочки

Цял ден си играя с него
На енгри бърц а не с лего
Слушкам музичка на спотифай
И на кенди краш ми са играй

Чат с приятелки па и с другари
Месинджър си имат еврибади
Правя селфита на килограм
после качвам ги във имстаграм

Бах, защо до ся не си бях взел
Тоз прекрасен телефон ма е обзел
Има си предимства, баси, вярно е
Грешно съм говорел че напразно е

Сега творя от смартфона проза
В спел чека ми е коза
Ако видите да съм изпуснал запетая
Да си знаете че ми е все тая ;)

Хартиени мухи 2

Точки точки запетайки
хилим се подред
хиляди безумни чайки
летят и серат навред

Из лирично отклонение
имам аз един въпрос
има ли във мен вълнение
че света е толкоз прост

Клатим се взаимно бясно
хилим се без капка свян
без обелка най ний лесно
да го хапнем тоз банан

Странно и тревожно е
и днес и вчера пак
че у нас възможно е
да няма капка такт

На хартиени мухи летим
окрилени сме и слепи
ала кога ли ний ще изгорим
и ще станем ний на пепел

Медитация

Когато времето спре
голяма тишина
кубчета лед

Не си ти когато ти се спи

Властвам нежно над леглото
бдя над него кат орел
щом затворя си окото
влизам с бодростта в дуел

Before sunset

In a sunny evening
on the brightest day
only one is missing
I am high and gray

Му3ика

Рисуваш думи с песни
под звездното небе
по улиците тесни
със силни викове
няма как да не изригнеш
уши навсякъде
колкото да ги притиснеш
с музикални пикове

Изгаряш мелодично
по големи върхове
отдолу е епично
сега те слушаме
толкова е звучно всичко
обичаш да крещиш
няма начин нищо лично
зная ще ги победиш

Поробваш със гласа си
и буташ зидове
големи ноти тежки
и мощни грифове
музиката ти е вечна
завидно тя ехти
емоция далечна
и космоса сломи

Атомите ги разбиваш
с гласа трошиш ги ти
звуците си ги подбираш
а аз броя до три
няма нищо толкоз звучно
кат твойто горно Си
това не е метафорично
Орфей се поклони

Красиво заглавие

Чувстрам мрак като те гледам
безумно хубава си ти
addictive си като фетиш
заразно винаги блестиш

С кафявата си шапка си
и още, щом зърнах те останах тих
едвам успях да се изправя
след тоз дълбок въздих

Не мога да ти се наситя нивга
понякога се чудя аз
живяла ли е по-красива нимфа
била ли е и тя у нас

Луната гледа ли те заслепено
и Слънцето огряваш ти
със твойта искреност неземна
сърцето ти до Марс ехти

Цветята са красиви, ала вярно е
по-жизнена от тях си ти
пленяваш ме със погледа си, хладно е
в очите ти се давя, спри

За усмивката ти даже се страхувам
да кажа аз във тоз куплет
не мога да се спра да те целувам
с появата на твоя силует

Как искам ти да си безкрайно вечна
и аз да бъда вечен, да
и заедно да се разхождаме сърдечни
завинаги по таз земя.

Разходка

чики рики
долу в града
куку руку
бос по снега

помня един ден
беше почти неземен
беше като нощ ама светла
имаше много слънце

направих си рандом татуировка
взех си голяма ореховка
разхождах се без панталони
дадох пари на бездомни

стигнах до непознати места
видях че в парка има много листа
вървях много но и много седях
различни хора и съдби видях

слушах уличен музикант
жена продаваше гевреци от трабант
едно момиче риташе топка само
видях една мацка с оскъдно облекло

пътувах цял ден тогава
видях много дълга улица права
спомням си че се изморих
но дори тогава не се примирих

знаех че ме очакват още неща
имах време до преди нощта
влязох в един музей
видях статуя на един лакей

като си тръгнах към нас
се обърнах и в захлас
осъзнах че познавам всичко
виждах нещата простичко

бях вървял бос по снега
един цял ден в града
чики рики
куку руку
и чао за сега

Аз съм

аз съм
малко по-добър от вчера
малко по-добър от днес
имам купища теории
а сърцето ми е гъста смес

аз съм
вчерашна мечта далечна
днеска сбъдната почти
нямам нищо аз да губя
дори Света да изгори

аз съм
купчина от силна воля
разказ от безброй лъчи
не ме е страх да съм опора
дори навън яко да гърми

аз съм
рядко се замислям вече
често правя се на пън
мога да те гледам вечно
без да мигна и на сън

Кръгъл ден

В корема пеперуди
размахват си крила
в главата ти проблемите
не цепят ти басма

Сутрин рано станал си
боли те глава
закупил си си баничка
забравил си боза

Всичко това е толкова
приятно е дори
нямаш грижи, без чужди мнения
и кура те боли

Това навярно прозвуча ти
нещо като песничка
платих да пее днес сестра ти
прилича ми на лесничка

Защото понякога живеем
само за да пеем днес
сега за лятото милеем
и после губим интерес

Дойде обяд и без промяна
корема ти бумти
на работа си втора смяна
а за друго мислиш ти

Почти дойде си днес у вас
малко сън ще е добре
на мисленето казваш пас
и да става каквото ще

Откриваш че си в серпентина
вървиш във кръг или поне
се чудиш днес кога пък мина
а утре ей сега дойде

Край, The End, Finn и, разбира се, Тutto finito

Ембедвам едно яко парче, което няма нищо общо с написаното по-горе, ей така for have [;

Нещо друго

ако бях светлина, щях да грея много силно
ако бях звезда, щях да светя много на далеко
ако бях вятър щях да издухам целия свят
ако бях море щях да измия всичко

ако бях добър щях да съм заек
ако бях силен щях да съм камък
ако бях лек щях да съм перо
ако бях две щях да съм едно

ако бях цвят щях да съм зелен
ако бях картина щях да съм Моне
ако бях шоколад щях да съм млечен
ако бях температура щях да съм висока

Ако бях око щях да съм синьо

Ти

Ти, който си някъде там в очите
ти, който си някъде вътре в мъглите
ти, който си някъде зад планините
ти, който си там, скрит във водите
ти, който виждаш през дните
ти, който не си спрял да гледаш луните
ти, който си в пясъка и в косите
ти, който си слънце, огряваш тъмите
ти, който си в облаците и в низините
ти, който нямаш страх от височините
ти, който надвиваш злините
ти, който растеж сред тревите
ти, който не познаваш парите
ти, който храниш гладните
ти, който поиш жадните
ти, който летиш във висините
ти, който си там, тук и навсякъде
ти не си Бог
ти си душа, всеки и никой

Безмислоредие

Звучно е, ехти
сиренето в ъгъла
не разбираш ти
смисъла на пъзела

Слушам Lorde и се чудя
има ли въпрос
чийто отговор се мандахерца
там отпреде на поднос

Ya ya, feeling good on a Wednesday
чак от времето на Прометей
не желая мислите си да подреждам
предпочитам там напред да се оглеждам

Днес видях едно прозрение
не беше мое... рядко явление
видях как застанал си на връх света
а оглеждаш си единствено гъзъ

Човек е най-мъдър само по чорапи
дрехите му пречат на мислите инати
затова е най-добре във шест без две
да се будиш обут и със сирене

Безумно е да обяснявам
какво разбра от тия редове
лирически герои няма
недей да търсиш под вола теле

Няколко малки

Тучни барове залени
с много водка и ликьор
най обичам как са пени
бира в стъкления си затвор

В баровете ходиме предимно
да се наливаме обилно
водка с кола, джин със лед
питиетата ни станали са пет

След десето малко почва веселбата
и от бара вдигам аз главата
нищо че не съм танцьор
ще танцувам пък дори да е позор

Кръшни танци, още бира
тялото не ще да се прибира
става четири а после пет
на 18 малки ставам и поет

Гледай Слънцето току дойде
а пред очите ми, перде
как са забавлявах само днес
утре с мен и ти излез

bulshit

Новото ми стихотворение ще се казва bulshit
Новото ще е нещо като скандинавски мит
То ще е по-различно от старите неща
Неразбираемо ще е, за критиците мечта

Новите ми рими ще бъдат перфектни
Ще са по-добри от онез рими дефектни
Отвсякъде изящни, с много смисъл пропити
Ще са чисти, като чаши измити

Новите редове ще режат като бръснач
Новите ще са чисти като след нощен чистач
Всичко изчистено, като след тоя от втория ред
Рими, смразяващи като северен лед

Това стихотворение ще е някво мега изтрещяло
Ще бъде по-мистериозно и от вдовицата в бяло
Всеки ще го знае без дори да го е чел
Всеки, подчертавам, всеки, това ще бъде постигната цел

Когато пиша

Когато пиша нещо в мене полудява
Спирам да мисля и да пия вода
Губя представа за света
И само пиша и чета и пиша
Необяснимо и неочаквано започвам
Завършвам също така
Посредата нещата просто се случват
Нямам обяснение как и защо
Не помня какво съм писал
И не помня защо
Причини няма, не е имало и няма да има
С малки изключния разбира се
Не обичам да слагам препинателни знаци
Тълкувайте си ги както решите за добре
Нямам изграден навик да пиша
Правя го така както просто дишам
Често се получава рима
Даже не го правя нарочно
Тя си идва сама
Понякога е по-трудно
Последния път ми беше трудно
Преди това не баш
Не разбирам много от писане
Ама пиша понякога
Искам да е по-често, но не го контролирам
Понякога пиша в движение тайно на телефона
Не мога да помня, пиша го веднага
И забравям после
Не се хваля обаче споделям
Кефя се доста
Не обичам да имитирам
То няма и от кого като не чета
Мисълта ми в момента върви доста на free style
Free style е като random
За random няма да говорим сега
Слушам готина музика като пиша
После написаното винаги ми звучи различно ако го чета без същата музика
Различно е, защото се променя вътрешното звучене
Лудница е понякога
И е доста спокойно пак понякога
Просто писаното е яко
Почваш да пишеш и така
Изобщо нямам думи
Затова просто спирам сега така в нищото
За разнообразие

New book order

Изчетох хилядите статуси във Фейса
Написах и разписвам блог
Извадих всички думи от контекста
Граматиката да я пази Бог

Предизвикват юзърите в мене текста
Тоз текст ще пиша тутакси завчас
Не статуси, а стиховете двеста
Приготвил съм сега за Вас

Обичам словото да е на листи
Ръката във мастило, на петна
В монитора ужасно словото блести
Не можеш с него ти литна

Изкуствено ми се усмихва
Комедия от виртуалната среда
Сложи си лайковете ти под лихва
Дано така заситиш си глада

Когато логваш се небрежно
Кога заливаш се с вода
Мисли си колко е вървежно
Да бъдеш ти над тез неща

Стихотворение от началото на Септември

Червената шапчица, пълна мъгла
Зелена тревата, пасе я тъпа овца
Гъста гора, вечер непрогледна тъма
Гарван и сова пеят в дъжда

Кално и мокро и сухо ведно
Заек и люляк се миришат взаимно
Храсти шубраци и клони навсякъде има
При последното нямаше никаква рима

Гора и до нея висока стена
И до нея висока липа
И до нея висока трева
А до нея много други неща

Пъстро, зелено, жълто и широко
Няма бетон, гледка само за око
За око дълбоко и търсещо свят
Ама свят, който не е с прахта слят

Безграничната свежест
Зеленото голямо
И жълтото голямо
Цялото божествено творение
И така свършва това стихотворение

Бездомник

Говориш си сам и ядеш солети
пушиш цигара и пътуваш без билети
нямаш ти дом, а нещата ти са взети
живееш във парка и зиме и лете

Бездомник си ти и душата ти е празна
празен е корема ти, а косата ти е мазна
и мазна е брадата ти, и ти си супер мръсен
мръщят ти се хората и ти си навъсен

Държавата те изостави
лихваря тежкия юмрук стовари
без нищо си и нямаш пари
по-зле си даже от дивите твари

Не виждаш ти спасение, и никак не ти дреме
въргаляш се по цял ден, живееш във безвремие
изобщо не ти пука, зариваш се с боклуци
по-зле си ти от мангалите с каруци

50 нюанса НЕ МИ ДРЕМЕ

Напоследък все си мисля, че не ми дреме. Щото аха да ми задреме и задрямвам, и то спира да ми дреме и задремосва. Хем за много неща ми дреме. Вярно е. Обаче все някво не ми дреме. Примерно сега тия дни чета доста за БНБ и за КТБ и други такива абревиатури, и грам не ми дреме вече за тях. Чета си ги така за инфо. Обаче не ми пука. Или пък ся забелязвам, че откакто стана модерно да си ментално отворен към климатичните промени и глобалното затопляне, и малките шапки на северните и южните студени части от Земята, и на хората, на масата, спря да им дреме. По-скоро им е някво като бадж. Ей такова „йо, на мен ми дреме”, само че реално грам не ги е еня за тия проблеми. Някакси колкото повече ти дреме, толко повече свикваш с това за което ти дреме, и ей такова спира да ти дреме. Остава ти само някакъв фалшив вид на загрижен асперж.

На някой да му дреме кво става в Украйна? Че то и за репортерите не е много интересно вече. Сега чакаме да минат 1-2 години, и ще се появят няколко мега-журналисти с документални филми, награди Еми и т.н. Ама на кой му пука през цялото тва време. Май само на украинците.

Ми за Африка, на кой му дреме за Африка питам аз? Там, дето цари каубойско издевателство над човечеството, над индивида, над сурикатите. На кой му дреме за Сомалия? Добре че е Black Hawk Down, че да научат хората къде е Сомалия и кво правят на пазара в Могадишу. И тука пак примера, как внезапния изблик на дремаж, много бързо преминава в апатия, или максимум пасивно приемане на фактите. На кой му дреме за чуждото нещастие бе...

Егоизмът е достигнал до такова ниво, че броя на нивата на танковете на Нинтендо са по-малко. Всеки се е залял с някакви скрупули дотолкова, че чак смърди на неебателност. Като с парфюма, като излееш половината бутилка, няма да миришеш по-добре, по-добре е една баня да се удари. Като че ли човека вече се ражда с диплома по нечовечност,.. и с две дипломи по лицемерие. Живеем в някво общество оперирано от загриженост. Ми то живота ни е кратък, как точно да ти дреме за всеобщото благо, то за твойто нямаш време. Глобално мислене, приятно ми е да се запознаем. Глобализацията може да има много плюсове и минуси, но един от минусите е, че превръща личния проблем във световен проблем, и така привлича маса от неебателност, и метафорично и не баш. Направо отивам да се залея със студена вода и лед.. някой да дойде да ме снима.

И като цяло грам не ми дреме точно в момента, че тоя текст е толкова кратък, така или иначе на никой не му дреме..........

...... .........

......................

..........

............ само на дядо Добри му дреме, ама хората предпочитат да си го постват на стената във фейса, вместо да идат и да се запознаят с него..........

Титры

Обичам да пиша, понякога да дишам
Не хъркам и не мъркам
Понякога се търкам
Понякога превъртам

Животът е като на филм който никога не свършва
Това май стана твърде дълго
Забравих си мотива, май избързах
Май стана малко каша тоз куплет
Едвали ще успея да го оправя с пети ред

Както и да е, започвам третия куплет
Връщам се към първия сюжет
Изпълнявам рима без да има смисъл
Обичам да пиша, не съм чел кво си писал

Тука малко зазвуча като Криско и оназ офца
Текстове безумни като за Грами, ама не сега
Исках да стане малко по-така
Но май отново стана хахо хихи хаха

В петия куплет ще започна отначало
Обичам да пиша и да римувам
Обичам да гледам и май да рисувам
Имам три картини в главата си
И хиляди думи в писмата си

Малко ми е трудно да се концентрирам
Слушам музика и едновременно си медитирам
Редовете станали са пет, дори не подозирам
Не се правя на голям поет и не позирам

Не късам кофти написаните рими
Не пиша на хартия, нямам пишеща машина
Дори не пуша, не обичам нещо да дими
Обикновено започвам да пиша без причина

Ще напиша последен куплет сега
Точно като в песен на Big Sha
Ще търсиш смисъл и мотив и тишина
Съпрайз, откриваш пълен хаос и бъркотия

Не си теглете парите от банките!

Призовавам всички псевдо блогъри и истинските такива да си пуснат по един такъв пост.  

Хора, не си теглете парите от банките, защото сами ще си влошим ситуацията. Не се подвеждайте по изказванията на сульо и пульо, които искат да спечелят на наш гръб. 

Не вадете здравия зъб!!!