О лирика
О чудо
тъй възвишено звучи
как ли са бесняли лудо
в тез омайни горски ширини
За дървета става дума
аз говоря за гори
как гори във мене лудо
да римувам до зори
и да лея слово чудо
Погледни се отстрани
минувач си по паветата
всеки ден във прах облян
я иди ти сред дърветата
и подишай въздуха изпран
четвъртък, август 13, 2015
Ооооо нещо си
Лепенки:
Поезия

Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар