Емоционално дърво

Сняг на кубчета и глина
перпендикулярна длан
равни и различни има
мисъл движена от кран

Стон, озъртане и спирка празна
гайка, лагер и умисъл мазна
сиво, пухкаво и твърдо
поглед взираше се мъдро

В плен и реещ се безгрижно
зигзагообразно прав
погледа изпод капака тъжно
бе изгубил целия си нрав

Силно и в далечината
чува се вика на тишината
бурно спи мечтата
сън сънува но и бди

Сто и десет хиляди минути
колкото и да са часове
все едно не ще се срути
силата в очите две