неделя, декември 08, 2013

Чаено парти с чашки

Имам си чииииииииисто нов пост, доста е яко :)
Четете до безкрай, яжте както яде спанак Попай и си мийте зъбите както негър с Лакалут. Точка по въпроса. Имам супер нов пост и много си мисля дали да не го напиша. Чудя се едно такова. Щото по принцип не е лош, даже е доста готин и забавен. Обаче точно ся ли да го пиша, точно ся ли да не го пиша. Дилемичка. Къде е сега Чехов да го реши тоя проблем. Или май беше Хамлет или Орфей или Шекспир.. Та няма го явно. И си драскам тука някви редове бели на черно. Сушер фрийстайл такова. Истината е че чакам да се изтегли Хобит, днеска съм на епична вълна. Индиана Джоунс, Хобит, кеф голям. А за да бъда максимално честен, какъвто обикновено обичам да бъда, бях забравил и чак сега го пускам да се тегли. В Замунда го нямаше, правят се на големи защитници на правата без да искат :) Както и да е, връщам се към моя нов пост. Имало едно време седем чашки. Те естествено си имали седем имена. Чешо, Чишо, Чаша, Чешка, Чуши, Чошинда и Чушма. Седемте чашки си живеели в един измислен свят. Светът им се казвал Чашивария. Нещо като Бавария ама без BMW-та. В Чашивария всичко било разделено на сервизи, колкото и странно да ви звучи. Имало най-различни сервизи, но отново, без такива за BMW-та. Сервизът на нашите герои, Чишо, Чаша, Чуши, Чушма, Чешо, Чешка и Чошинда се казва Тейбълкъпс примерно. Ся го измислих, но ми харесва. Та един вид нашите седем чашки са такива дето у тях всичко е като маси. Леглата им са като маси. Стълбите им са като маси. Душкабината им е като маса. Дори масите им са като маси, което, дори въпреки факта, че аз съм го измислил, и за мен е странно почти. Тоалетната им чиния и тя е като маса, и на нея пише Чаянс. И вече последно, може и да не вярвате, но и масите от чаши са им като маси. Та един слънчев ден, в Чашивария слънцето е във формата на Чайник, Чешо, малкия калпазанин се успал за работа. Станал той и какво да види, всички негови братя и сестри ги няма, а той сам в масата си си спи сладко. Сладко му е, щото от предния ден не си е измил захарта по дъното ама котуй. Станал той набързо, ударил си един душ като маса и тръгнал бегом към работа. Докато пресичал улицата без малко не си счупил порцелановия нос в бодрюра. Паднал нали. Както и да е, това не беше много важно. Стигнал той до местната чайна където работи и започнал усилено да работи, за да навакса закъснението си. Шефката му била готина сосиера и не му се скарала много тоя път. Вероятно е имало и друга причина, но измислих, че не му се скарала много тоя път, защото имала специална задача-мисия за Чешо. Днес той трябвало да отиде да шпионира голям конкурент. Забравих да кажа че шефката на Чешо се казва Сосана. Сосана сосиерата, ебати смехчето :) Уотевъ.. Сосана го извикала в кабинета си, който приличал повече на маса, но за това друг път. Седнали те на по лъжица чай. Вмъквам само, че всички чашки пиели от лъжици, защото според мен е странно чашка да пие от чашка, някво е канибалско такова. Помните ли как Гуфи от ония анимации на Дисни от едно време си имаше куче.. Кучето Гуфи си има куче, тъпо... Та ударили те по една лъжица чай с мляко по британски и Сосана започнала да го инструктира.
- Значи Чешо, ти си ми от най-добрите чашки. Затова съм решила днес да те пратя на шпионаж при един от най-големите ни конкуренти, фабриката за кутии за чаши Кутаран. Трябва да научиш от къде са се сдобили с толкова як дизайн на кутиите им.
Чешо тъкмо посръбвал последните глътки от чая. Почти убеден в способността си да набави необходимата за Сосана информация, той гордо заявил: - Соси, разбира се, ще разбера как е станало това и ще ти докладвам до края на седмицата.
Соска, както й викали често колегите, била много доволна от ентусиазма на Чешо и го отпратила с почести към началото на мисията му.
Чешо е голям хубавец. Това също забравих да го кажа. На моменти имам чувството, че историята ми е леко хаотична и недовършена, но това е положението. Та, Чешо е голям плейбой, плейкъп е отвсякъде. Тръгнал той към Кутаран да види каква е хавата с тоя нов дизайн. Чешо има едни познати китайски клечки за хранене, близнаците Клечо и Клен. Те правят доставките на хартия за Кутаран. Чешо ще ги помоли да му помогнат в мисията. Стигнал той до задния паркинг на фабрика Кутаран и зачакал да дойдат близнаците. Тъкмо придръпвал третата цигара и опа, задали се момчетата. Чешо им разказал за задачата си, а те разбира се като в чистокръвен силно непредсказуем американски филм на Холивуд, се съгласили да му помогнат. Докато вкарвали новата доставка с хартия, Чешо се наврял между картона и така се озовал в цеха за разопаковане на доставките. От там като черна нинджа се вмъкнал в маркетинговия отдел. Скрил се зад една работна дъска и зачакал. След около 10тина минути влезли някакви лъжици, вилици и един салатен нов в зебрен десен. Чешо веднага прозрял, че не кой друг, а точно салатения нож е новия дизайнер на Кутаран. Ножът се казвал Наострен, с ударение на е-то. Наострен започнал да разцъква някакви графики по дъската. Говорел как ще съсипят бизнеса на Сосана с тези нови дизайни, а и нова рекламна кампания подготвял. Обяснил как е подкупил един от най-печените рекламисти, и двама от националната телевизия на измисления свят за който говорим (забравих какво име му измислих..) отделно от това, Наострен бил много натопорчен гашник. Чешо трябвало да измисли как точно да му притъпи ентусиазма и музата. Срещата приключила, и като се опразнила стаята, Чешо нащракал няколко снимки с новия си iЧaшон S5 (най-новия модел телефон от Чапъл) и се запътил, отново като черна нинжа, към задния вход на фабриката. Навън го чакали Клечо и неговия братовчед, клечката за зъби Остродве. Изпушили заедно по цигара, благодарил им Чешо за помощта и тръгнал към вкъщи. Вече било към 19:00 часа. Минал набързо през магазина да купи хляб и маргарин и се прибрал. У тях вече всички чашки се били прибрали и си разцъквали напред назад. Чошинда е най-малката чашка по принцип. Тя е почти като напръстник и обикновено е пълна с италианско еспресо. Та Чошинда много обичала да си играе с Чешо, който вероятно съм забравил да спомена, но е най-големия в семейството. И отишла тя при него и се заиграли на чашки. Чашки е игра, която се играе от чашки и се отнася за чашки. Всяка чашка получава по няколко лъжици, и се пие по лъжица на рунд. Всяка чашка изпива по 6 лъжици, а накрая изпива и по една допълнителна, но тя задължително трябва да е лъжицата на някой от другите играчи. После всички сядат на масата, събират мръсните лъжици и ги размесват. След това всеки отново взима по 6 лъжици, прибира си ги в задния джоб и отива да се скрие за малко някъде. Като се върнат всички, всяка чашка трябва да познае защо последните лъжици, по една на всеки, на масата са още там. Който първи познае печели играта. Малко е сложна, но ако й хванеш цаката е много забавна игра. Все пак чашките са си забавни. Докато играели на чашки Чошинда и Чешо, останалите чашки гледали новия Fast and Furious: Чашка до дъно. Станало към 23:00 часа и повечето чашки вече били си легнали. Само Чешо още мислил за днешната мисия. Утре ще докладва на Сосана, а тя е умна сосиера и ще знае какво да направи.
На другия ден Чешо пак се успал за работа, но по-малко тоя път. Като стигнал до офиса, директно влезнал при Соска да й докладва. Поговорили си те така хубаво. Сосана била много доволна от свършената работа, че обещала на Чешо 3 дни платен отпуск до края на седмицата. Чешо бил много доволен от себе си и се върнал на работното си място. До края на работния ден всичко било тип-топ. Чешо и неговите сестри и братя се прибрали от работа и понеже имали повод за празнуване, излезли на ресторант. И там едно ядене и пиене, чашки с лъжички, лудница.
Историята по принцип продължава, но в момента точно ме мързи да пиша повече. А и Хобитът се изтегли преди 20 минути. Мисля да лягам да гледам. Само да си измия зъбите де. Историята между другото е истинска, и въпреки че аз съм я измислил, тя е доста реална и интересна. По-нататък има доста обрати и перипетии, има доста напрегнати моменти. Например, един път Чуши и Чушма излезли по женски и се забили с две чаши за вино. Некви големи свалячи ей такова. Друг път ще ви разкажа за тях. Чао до скив :)

сряда, ноември 06, 2013

ПРОпаганда

ПРОграма - Поне по един нападнат с нож на ден. По възможност в центъра на София.
ПРОституция - Предимно в парламента, донякъде и на околомръсното.
ПРОлет - Така желана и така далечна.
ПРОдължава - Това правителство да трови народа и най-вече около 1000 протестиращи сумарно. Другите се скатават и ПРОтестират вътрешно, както и го поемат всъщност.
ПРОтестират - Смелите, често безработни или работещи на смени, до някъде студенти, повече банкетаджии и бенчинк маняци.
ПРОвидение - На народът, който в някаква степен се събуди от зимен сън. Тази иначе толкова дълга зима от 20 и няколко години.
ПРОспахме - Си живота до някъде, ма тва не много важно днес.
ПРОиграхме - Си шансовете и на последните избори. Отново бяхме изненадани, така както министър на регионалното развитие се изненадва от зимата всяка година.
ПРОверихме - Кой е най-евтиния билет на Wizz Air за най-близката бяла дърважа от втория свят.
ПРОветрихме - Въздуховодите тип вувузела и мегафоните тип "пращи и едвам те разбираме" по улиците и най-вече центъра на София. Обикновено вечер и в час пик, както е редно разбира се.
ПРО - Противоракетна отбрана.
ПРОзявам се - Донякъде си лягам, а донякъде ще гледам филм евентуално до ПРОмиване на мозъка ми.


ПРОвъзгласявам Ви за ПРОсти ПРОдълговати ПРОдажници, защото Вие сте ПРОагитационни ПРОфани ПРОкламатори ПРОвокиращи ПРОзрачното и ПРОмиролюбиво ПРОБългарско ПРОстранство и ще Ви ПРОрежа с ПРОдукт на оръжейната ПРОмишленост в скоби меч.

ПРОблем?

MeNew (Миню)

Аз също мога да редя във рима,
и текстовете ми да са в куплет,
и в най-студената и мрачна зима,
математика е най-любимия предмет.

И сричките ми да са подредени,
навярно сложени за мой късмет,
железни слонове на тежки смени,
ринат пак снега отпред.

Прекрасно пак звучи таз рима,
виновни са дъжда и Сънчо във дует,
опекла се е баницата фина,
в три четвърти играя менует.

Вежливо, нежно и засмяно,
преглеждам книжките навред,
чета и препрочитам аз припряно,
и ям и ближа сладолед.





понеделник, ноември 04, 2013

Гневът Ти е Дарба


От автора на

Абсурдното



Гневът е дарба – Срещу старото мислене, нежелаещо промяна. Водещите овце, показващи на стадото „правилният път“. Срасналите се с Матрицата. Противопоставящи се на младото, новото, иновативното. Рудиментарните придадъци на общественото стадо, жадуващи за измрели времена, неспособни и неискащи да съзрат истината за тяхната погубена младост: Изгубилите в система, която пазят с цената на отчуждаването на техните потомци.

Гневът е дарба – Срещу лумпенизираните, елементарни амеби, в чиито вени тече омразата. Желаещи линчуването на изтрадал народ, заради наглостта и безумието на единици. Ако трябва да мразиш цял народ на базата на единици-боклуци, които убиват за 5 лева, то най-силно трябва да мразиш собствения си народ.

Гневът е дарба – Срещу обществено-приетите норми, превръщащи младите хора в продажни курви, независимо от пола, статуквото или родствената принадлежност. Норми, наложени от цветната стена купена от „Техномаркет“ на изплащане. Стена от чиито плоскост се лее отровната клозетна религия на деградиралите проповедници на пошлостта, силикона и чалга мисленето.

Гневът е дарба – Срещу черните плъхове носещи лозунги и плакати, сложени им в омерзените лапички от Господарите. Продали човешкото в себе си за 5 лева и две кебапчета от соя. Живеещи в гетата мерзавци, способни да изказват долнопробната си радост единствено с щракане с пръсти. Плъхове, прояждащи обществения договор. Унищожаващи всяка една морална граница ,сътворена за хората с надежди, сляпо вярвщи в естественото налагане на общочовешкия морал.

Гневът е дарба - Срещу безскрупулните купувачи на изгубени души. Стоящи над месомелачката, водени от желание за власт на всяка цена. Непримирими анти-хуманисти, вречени в единствената обща Световна Религия – парите. Шмъркащи най-опияняващият наркотик– властта. Спиращи желанието на новото да промени наложените норми, обслужващи кликата, в която са включени. Змии, пръскащи сложно съчинените си изречения с помоща на цветната стена, хранещи се от умрелите мисловни гънки на цяла една нация.

Гневът ти е дарба – Срещу Своите, заменили Честта, Морала за елементарно съществуване. Нежелаещи да мислят и да критикуват. Обладани от материята мижитурки, продали идеите на Своите за луксозно инфантилно пребиваване. Незнаещи какво е това живот, мисъл, разум, споделяне, благотедел. Обхванати от алкохолна мъгла изгубени душички.

Гневът ти е дарба срещу лъжата носена от самопровъзгласилите се лидерите на обществото. Гневът ти е дарба срещу старите, водени от желанието за запазване на статуквото. Гневът ти е дарба способна да отприщи нови процеси, унищожителни за общоприетото Сиво. Гневът ти е дарба срещу изпълнените с неприязен очи на зомбита. „Не създавай, а следвай“ се чете в този поглед. Гневът ти е дарба разрушаваща десопията, създадена от малкото, живеещи на гърба на многото. Гневът ти е дарба срещу клоаката в която всички се намираме, и които общата мисъл иска да запази во веки. Мачкай. Унищожавай. Премазвай всичко, което се изпречи на пътя на твоя гняв. Гневът ти е дарба запазващ човешкото в теб, съпротивяващ се на зомбираната апатия на масите. Гневът ти е дарба , отдалечаваща те от роботизацията на обществото. От желанието всички да сме еднакво не-емоционални. Еднакво възприемащи. Еднакво бъркащи в бездушните екрани на технологичното обезумяване.

Гневът ти е дарба................Храна захранваща Справедливостта и Общочовешкия Морал. Не го губи безвъзвратно. Подхранвай го до последния си дъх.

Гневът ти е дарба:


вторник, октомври 08, 2013

Малките победи

От автора на

Абсурдното



Живота е сурав и кУрав казват хората. Всекидневието си е борба. Борба с мързела ти да се надигнеш от леглото. Да си измиеш зъбите. Да си платиш билетчето. Че и пеша трябва да ходиш от и до метрото. И това не е всичко. Въздухът не става за дишане. А това слънце. Лъжливото дете на космическата случайност е ярко но не топли. Излязал си леко облечен и веднага отваряш нов боен фронт в тази борба – борбата с природните елементи.

Как да е стигаш работа и започва друга борба. Борбата, убила в теб детето много отдавна. Прагматичната Excel таблична мисъл е заменила детската ти мечта. Клавиатурата е заменила камиончето. А дребните разговори планиращи поредната детинска пакост са заменени със сериозни политическо-коректни разговори. Площадката с пясък в която си триеш сополите вече е бюро. Принципът на сополите остава непроменен.

Следват безсмислени корпоративни разговори – борба със самия себе си, защото не ги понасяш. Твърдиш, че виждаш къде е проблема във всичките взаимоотношения в скапаната капиталистическа структура. Управляващите не мислят като теб. „Наляли сме много пари в Х за това ти трябва да правиш Х“. Един вид това е борба между главнокомандващи и хора на фронтовата линия. Съсипващи здравето си в реална обстановка срещу гледащи суха статистика сталактони. Трудна борба с един победител. Мдам, не си ти.

Денят ти е вече скапан. Напрежение, цигари, кафе, бира помагат за малък период от време, а работния ден е цели 8 часа. Натрупва се много негативизъм. Всички и всичко започва да те дразни и тогава борбата в теб е завършила. Спечелил – всеобщото отрицателно. Загубил – човешки позитивното. Това, че шефа ти е гей не спомага за изхода от двубоя. Времето е срещу теб. Два часа до края на работния ден. Поглеждаш „Аутлуук“-а и в съзнанието ти изригва най-мощната отрицателна псувня съществувала някога. Тук няма борба с „Аз“-ът. Абе май си има борба с ценностите ти да не я кажеш на глас. Долният педалофил, който обича да бара гайгеровите броячи на други момченца или за кратко Шеф-а ти, за пореден път иска някакво безумие от теб....

Оцеляваш в поредната битка. Ранен и психически изтощен. Денят завършва. Насъбрал си много. Борбата не ти е донесла нищо позитивно. Само мрак и отрицание. Няма бъдеще. Няма утрешен ден, а и да има – той е същият. Поне дежурния сопол е имплантиран на бюрото. Жалко, че не може да се взриви като истинско Ц-4 и да покрие цялата офис сграда в сополи. Щеше да е олицетворение на всичко, което мислиш по въпроса кой прав, кой крив в битката ти с Мениджмънта.

Тръгвайки от офиса си усещаш, че някой те тупа по рамото. Обръщаш се и някакъв тип непознат ти казва: „Пич, виж си якето“. Сваляш го и гледаш етикет издаден от БИЛА на който пише „Банани“ 34ст. Смях. Див, истински, неподправен. Никакво лицемерие. Никакви корпоративни преструвки. Колежката ти го е лепнала за ебавката. И това променя всичко. Изведнъж всичко придобива смисъл. Цялата схема променя облика си. И тогава разбираш: това е камъчето, което ще преобърне вечно мажещото колело на сивото ежедневие. Това е истината. Това е слънчевия лъч, който ще те вдигне утре. И в други ден. И така докато дишаш. Това е единственото, което не може да бъде измерен чрез научни или икономически скали. Взаимоотношенията между хората. Истинските хора. Борещи се всеки ден. Водещи своите малки битки. И малките забави между тях.

Това е една малка победа в голямата война наречена Живот. Точно тези малки победи обръщат негативното мислене на 180 градуса. Малките жестове. Малки но истински. Между живи, дишащи хора. Хора от плът и кръв, а не поредния номер записан в компютърна система. Изведнъж забравяш всичките нещастия преживяни в работния ден. Остава в съзнанието ти само и единствено този жест целящ забава. Всичко ти се струва по-светло, по-човечно. Хората вече не са дразнещи. Те са като теб. Просто имат нужда от един лепнат от техни колеги етикет на гърба. За да ги събуди. За да ги накара да се усмихнат неподправено.

Малките победи са навсякъде около нас. Просто чакат да бъдат извоювани. Дали ще е излизане с приятели/колеги с които да си лафите свободно, без страх, че казаното от вас ще ви направи уязвим и ще бъде обърнато срещу вас. Дали ще е една ракия или просто някое нелогично държане на домашния ви любимец. Хващане за ръка, усмивка от непозната, безплатно ядене, даване на 200 лв. на добър приятел, който има нужда. Руска закуска 5 пъти плюс 2 рома в готина компания. Споделено музикално парче, поръчана салата, иронизиране на всекидневните мъки, отстояване на мнението си пред шефовете. Всеки един малък позитивен жест може да е малка борба, чакаща да бъде спечелена. Стига да я приемем такава, каквато е.

Спечелената малка битка остава в съзанието. Негативизмът остава на заден план. От негативните неща се учим и си взимаме поука. Но те не ни карат да вървим. Те са ни обецата на ухото, но не са движеща сила. Малката победа – ето това те кара да продължиш напред. Това те кара всеки ден да се събуждаш, да водиш непрестанно обречени войни. Да бъдеш там, когато истинските хора имат нужда от теб. А спечелената малка победа в името на истинските хора си заслужава.... Защото когато съберем всички малки победи, ще разберем, че войната е спечелена.

понеделник, септември 30, 2013

Позитивна сръдня с Бо

От автора на

Абсурдното



Базирано на истинска история

Бахти как ме дразнят хората!!!Постоянно хленчещи, напикаващи се, мазни, погълнати от себе си, дребнави, лицемерни, мислещи се за велики, безмислени кретеноиди. А тяхното желание винаги да изпъкват, винаги да са първи е свръх дразнещо. Ето онзи ден пътувам в метрото, пълно с миризливи, изтънчено неприятни, непосилно дразнещи, крайно, безинтересни чехълчета. Миришеше на отворено буре с кисело зеле, потопено в сос от чорапи, не-изпирани от 3 години. Прекрасно! Вездесъщо! Кеф голям ! Идва време повечето хора да слязат. Както се полага, всички крайно анти интелигентни млекопитаещи се придвижват към изхода. Вратата се отваря. И тогава почва забавата. Явно е свръх модерно да се буташ, дърпаш, хапеш, щипеш, спъваш и удряш всеки, който се опитва да слезе. И тогава един средно дребен, но слабоумно изглеждащ индивид реши, че трябва да бъде първи. Засили се, удари една майка, хранеща новороденото си бебе директно от извора на мляконогата, настъпа една пенсионерка, спъна един сляп, покатери се на главата на едно джудже, наръга с коляно младата и безкрайно очарователна девойка, която беше първа пред вратата, и излезе първи. Велико изпълнение. От 6 му давам 5.5. Молодец!

И какво е това всички да си викат брат, братле, батенце?Да не би всички наши родители да са правили опустошителни оргии като тийн-ове?!?!?! Едно време всички ли са се шляпали трансконтинентално и без всякакви морални задръжки? Ако е така – върнете комунизма!!! Най- фрапиращо става, когато някой по-възрастен от баща ти , се обръща към тебе с „Бате“.Какво точно са правили майка ми и баща ми като са били студенти, подяволите!!! „Копеле“.... Това поне има смисъл. След като всички са братлета, нормално е всички да са копелета, нали?

И ония мазни, гадни, младежи с големи слушалки, надънили силнo изключително неприятна музика, клатейки си главата в ритъм, все едно преди малко са им направили лоботомия!!! Казваш му нещо, то не чува. Повтаряш, то пак не чува. Еми добре. Пробвал си се. Поне ще ти е чиста съвестта, когато го изнесе камиона за боклуци, засилен към него. Музикално главозамаено леке. Айде сега обирай се от под гумите на камиона. Предупредих те, ти не чуваш. Kретенче.

А тези бабички , които не пресичат на зелено! Каква мода пък е това? Стои и гледа съсредоточена в нищото, докато е зелено. Стои и чака, търка бастуна, гледа си подметките, подсмърча, тцъка с език, докато не светне червено... И маратона започва. Цялата енергия на тази живописно престаряла женска се впряга в опита и да пресече нестандартно и изключително бавно. Засилва се, вените на гърлото и челото изпъкват, надървя бастуня, подскача и се запътва към най-близкия бордюр на отсрешната страна със скоростта на охлюв пара-олимпист. През това време 23 коли, 13 мотора, 5 камион, 3 паяка,1 прелитащ пара-планерист и 1 автобус на градския транспорт са нарушили най-малко 50 правила от правилника на движение в градско-въздушна среда, за да може тази покъртителна жена да пресече така, както тя си знае. Следва обръщане, ругаене и напомняне какво е било едно време и какви нехранимайковци са всички. Истинска история.

Това добре, ами неандарталните, викащи постоянно, глезени до безкрай, нагли, бълнуващо нетрезви, наркоманизирано-неадекватни тийнеджъри? Постоянно говорещи и викащи все едно са сами и се намират в пустинята Гоби? Бахти как ме дразнят тия създания. Не може ли просто да си мълчат, докато пътуват до фабриката за малоумизация или така наречените училища, ами трябва да обсъждат кой с кого излязал, как излязал, как са се погледнали, кой пуснал в гащите, как го е пуснал, какъв цвят е било пуснатото и тн?!?! И този език? Защо тия цъфнали водорасли не могат да вържат 2 изречения, изпозващи нашата азбука?! Толкова са съвремено умствено осакатени, че произнасят само звуци. Примерен разговор между 2 тийнове:“И той УУУУУУ, а пък тя , ЪЪЪ кво?Пък той ПШшшшшшш, а тя Ха, Дъъъъ“.Толкова ли не им стига прогресивно затъпяващия мозък да кажат нещо свързано и същевремено смислено?! С какво ги хранят родителите им? Със смески за добитък гарнирани с халюциногенни гъби ли? Нали уж към прогрес се движим, а не към регрес.Пшшш. Ало!Мазна Сган. 21-ви век сме и човек отдавна е излязал от горите. Неадекватни, изнервящи, малки , недоразвити, безкрайно нелогични, презрително щастливи, пасивно-интелектуални тъпирчета.

И гадната им Е-социалност?? Стоят един срещу друг и си пишат СМС-и,ММС-и, туитъруват, фейсбуцират, инстаграмват. А стоят един до друг подяволите!! Обърни се и кажи това , което искаш. Кво си бъркаш в телефона все едно ерогенната зона ти е в пръстите и монитора. Джи точката на всеки тийн е в плоския Тъч-Скрийн явно. Само едно мога да кажа - #БарайМиГайгеровияБроячИСкачайПредМотрисатаТъртейче.

И ония помияри, дето карат готини коли и слушат некадърното дрънчене подвизаващо се под името чалга. Надървят палеца, натиска педала на скъпата си кола, вдига 100,200, 300 и след 5 метра бие спирачка, щото отпред има легнала полиция. Следва отваряне на прозореца, изпюване, хвърляне на обелка от цигара и псуване. В този момент разбираш що за гъз е това. Миризмата на парфюма му „Кензо“ няма как да остане ненадушен. Плиткоумния, заможен пътен минингит кара яка кола и е тъп колкото 500 грама рибено масло. В такива случаи ми се иска да отида до този прословут 150 килограмов, дебеловрат кашалот, да го потупам по челото с показалец , да докарам смешната си мутра на 5 сантиментра от неговата и да му кажа „Ей, не-еволюирал, приматоподобен,не излязал все още от водата, Каспийски морж. Глей кво става “ Следва вадене на добре не-пресъхнали и нежно подмокрено-оформени маймунски фекалий и триене на същите тези по безумно тъпоумния и добре обръснат израстък, който при интелигентните хора минава за глава.

Ей, много ме дразнят хората. И ония лицемерно приятни, привидно дружелюбни люде, които си умират от желание да ти кажат „Добро утро“, все едно преди малко си правил секс с Моника Белучи в хотелска стая в Монако, с изглед към Средиземно Море, докато добре изстудена германска бира „Варщайнер“, те чака на терасата. Какво му е доброто, бе лилипут??!?!?! Пореден ден на работа, която не понасяш, вършещ дразнещи неща за прогресивно нагли, капиталистическо канцерогенни раковини!!! Само това мога да кажа– „Не! Не е добро! За теб добро ли е?Е нека да споделя нещо с теб. Грам не ми пука, така че, можеш да си навреш доброто утрото там, където аз след малко ще навра мекицата, която преди малко изядох.“. „Добро Утро“. Каква наглост само!


Бахти как ме дразнят хората............

сряда, септември 18, 2013

Обичам да обичам

Обичам липсата на болка.
Обичам аз да няма и тъга.
Обичам да се чувствам бодър,
и горд със вдигната глава.

Обичам хората да са щастливи.
Обичам да ги гледам отстрани.
И някак си обичам да сте мили,
един към друг да сте вежливи.

Обичам да пече в очите ми по цял ден.
Онуй голямо жълто да е с мен.
Обичам винаги да е прекрасно.
Тревата да е в ярък цвят зелен.

Обичам да обичам понякога така,
без смисъл, без умора да се рея.
Oбичам да размахвам и крила,
жалко, че не мога и да пея.

понеделник, септември 16, 2013

Рап песен, която Шамара никога няма да изпее

От автора на

Абсурдното



From Stuffrev
Речитатив: Бо-то

Нация в която полицаи от бандити не можеш да различиш,
Корумпраният начин на мислене ти не можеш да промениш,
Идеите за свобода и правда с пари може да закупиш,
И морала с простащина и елементарност да подмениш.
Автобусите са символ на нашата демокрация,
Символ на политиката ни зачената чрез мастурбация,
Лустрация? Моралността се губи в цялата галамация.
Хора борещи се за свобода, равенство и братство,
Лумпени, и видиш ли с цялото си нахалство.
Поставят под съмнение всяко политическо изречение.
Умение за критично мислене е начин за прозрение,
Носещо само политическо презрение.
Подкрепено от множество което за миналото бленува,
Множество , което не е свикнало властта да критикува.
А власста умело на велик лидер се преструва.

Умува,
Как още изгубени душици да купува.
Избори?! Всичко предварително са решили и сглобили.
В морални думи двуличието и алчността си са предрешили.
Политическите лица на 4 години са сменили,
А истинския господар зад кулисите, стои ли!?
Истинският кукловод лицето си крие.
Зад шоуто на марионетките той умело успява да се прикрие.

Толкова много неща трябва да се кажат.
Толкова много неща трябва да се направят и покажат.
Толкова много неща кукловодите се опитват да смажат.
Толкова много неща лицата се опитват да замажат.

Ето пореден ден хората на улицата се стичат.
Мнението си показват докато законите зачитат.
Лумпени,богати,красиви,олигофрени – автобусните демократи тях не ги зачитат.
Роби, изфабрикувания избора се опитват да докажат, но пред микрофоните се спичат.
Но какво от това след като медиите се управляват от една свиня недоразвита.
Истината зад монтажи остава скрита , обругана и пребита,

До безсъзнание,
Без нашето знание тя остава в изгнание.
По дяволите трябва да се стигне до порицание.
Веригите да се разбият и сляпото послушание да спре да бъде престижно звание.
Свобода ли?! Свободата от 23 години си има име.
Терминал две е на свободата име и презиме.
Отиваш с мечти за нов живот, за чужда земя да оставиш своя гроб.
Без да разбираш, че ти е отредено отново да бъдеш роб.
Ето за това пореден ден хората на улицата излизат.
Със своята енергия ,на ценностите си не изменят.
Луди, мечтатели или просто заблудени.
Те се интересуват само от едно нещо – от цялостни промени.
И докато родителите им по миналото тъгуват.
Младите не искат със съдбите им „ония“ да търгуват.

Толкова много неща трябва да се кажат.
Толкова много неща кукловодите се опитват да смажат.
Толкова много неща трябва да се направят и покажат.
Толкова много неща поставените лицата се опитват да замажат.

Всичко най-вероятно е вече решено и разделено.
Апатията на цяла нация прави така , че кражбата на съдби е нещо позволено.
За какво ти е да мислиш? Авторитетите да критикуваш?!
Да бе , по-лесно пред компютара на боец да се преструваш.
И за силикон, червено ферари и салфетки да бленуваш.
Купуваш,
всяка лъжа представена за истина без да му умуваш.
Без да разбереш, че за задкулисните господари ти нищо не струваш.
Извинявай! Струваш.
За три кебапчета и бири ти си готов да робуваш.
Докато за 5 стотинки ресто лъжеш, мамиш и хитруваш.
„5 плюс 1 причини да мразя Ботев“ с това безвкусно мнение съм готов да споря.
Но с какво е винодно момичето, че да си интересен и плосък сега е на мода.
Дали за пошлостта и липсата на интелект е виновно то?
Или това е общата диагноза на цялото ни общество?
Есе, символ на модерното интелектуалното мнение
Да се отнасяш към българските икони с пренебрежение.
Пък били и те използвани от комунистите и фалшиви националисти с умиление.
И какво остана на нас в този период, братко мой.
В който наши братя наричат врага, свой?
Ще заменим ли Левски с Батман като свой герой?
Ще простим ли на съотечествениците ни излъгани.
Гладни и омерзени с трохи подлъгани,измъчени.
Стоят те.

На пек с предварително подготвени плакати в ръце.
Боят се, подтиснати.
Oт господаря си те стоят притиснати,
със плам в очите и със страх в сърцата от бея, да не бъдат отритнати.
Трябва да им простим братко мой, защото нека една тайна да ти обадя.
Това са наши братя.
Трябва да престанем с това разделение и омраза.
Обединение ,с което да разкараме тази проказа.

Толкова много неща трябва да се кажат.
Толкова много неща кукловодите се опитват да смажат
Толкова много неща трябва да се направят и покажат..
Толкова много неща поставените лицата се опитват да замажат.

Вдъхновено от:




неделя, август 18, 2013

Това е твоя свят

От автора на

Абсурдното



8:25. Aлармата се вскючва. Следва процедура по изчистване на разни нечистотии събрали се през нощта я по очи, я по други интересни места.
„Wish I was free as Che was“ ... този рефрен ти се забива в главата.Решаваш днес, Петък, да покажеш , че и ти като малък си бил революционер и слагаш фланелка на Че.
Слагаш слушалките и се отправяш към работа, която най-меко казано не харесваш. От слушалките те облива 1 меланхоличен и същевременно топъл семпъл: Common - It's Your World. Всъщност рефренът , накарал те да си припомниш революционното си детство е имено от тази песен.
В нея недостижимия Джей Дила се е постарал предсмъртно да създаде шедьовър. В едно е събрал копнежите на т.нар. „Еveryday people“, еднообразието на поредния ден, носталгията по изгубените мечти,радостта от малките неща.
Отправяш се към близкия транспортен възел. “Same people, same block, same s**t they own” припява Common. Забелязваш хора, които виждаш всеки ден на път за работа. Огрижените им лица са си все същите.Все едно нищо не се е променило откакто си ги видял за първи път, преди 5 години. Пушат нервозно, търкат си обувките, не говорят по между си. Добре, че се намираме във века на глобалните комуникации и разговорите по телефона ни извеждат от тази 5-D антисоциализъм.
Стигаш на работа. Следват забавни колегиални разговори, смесица от куртоазия, истинска загриженост, забавност и други. Включваш Компютъра с главно К и се започва: Поредният тягостен ден. Поредните онлайн диалози, които не променят живота ти с нищо(счупените нерви не се броят). Чуждоземни бели господари, мислещи в цифри и не разбиращи грам от това което вършиш,казват на бял роб как да го върши.
„Now I stand in the same spot, as my old mан. My life I planned not to be on this corner“ рапира Common. Едва ли си мечтал живота ти да изглежда така.Робуване.Също като родителите ти под един друг робовладелски режим.
Че те гледа от огледалото в тоалетната.Горд. С плам в очите. Ти отвръщаш с въздишка. Толкова можеш.
Денят завършва. Най-после можеш да направиш нещо смислено. Да успокоиш съвестта си, че имаш смисал в този свят. Потегляш към протестта. Август е и тълпата е рехава, но идеите са същите. Протестите няма да успеят си мислиш. Физическата идея за свалянето на правителството няма да се осъществи просто, защото комунист току така не се сваля.Като тук не става въпрос за тези на власт.Нека не забравяме , че до сега не –комунисти не са ни управлявали.
По-астралната мисъл, че протестите ще поставят началото на промените в мисленето на изтерзания народ също удрят гредата или още по Йововско – осъществяването на тази идея прелита над вратата.
„It's hard to stay grounded. We stay high, thats why old folks down us“ Колко на място влиза този ред от песента. Трудно е да си приземен когато си дорасъл достатъчно за да тръгнеш изправен.Да полетиш.За това старите хора и това , което те олицетворяват те държат на земята. Защо ти е промяна?Защо ти е да се изправяш?Защо ти е да мечтаеш и да гониш мечтите си.Ето , ние никога не сме имали мечти.За това сега сме пред НДК да контрапротестираме.Да сме сигурни , че нашите избягали деца, и децата на мечтателите никога няма да мечтаят. Все пак „I remember in high school she had a passion to sing. Now she see herself in a casket in dreams“.
Прибираш се във вас.Зареждаш наргилето с тютюн от череша. Наливаш една екстравагантна ракия и се заглеждаш в кехлибареното небе над софийските покриви.
Песента завършва с мечтите на човешки деца. Малки, необременени от живота умове.
„Искам да бъда ветеринар“, „Искам да бъда астронавт“, „Искам да съм кечист“, „Искам да съм звезда“... Толкова чисти. Мечти, намиращи се все още далеч от „Ковчега за Мечти“.
Следва реплики на „Pops”.Чернокож с глас на блус изпълнител от Мисисипи. Говори за това , че трябва да бъдеш. „...Be grateful for life, be grateful to life.... Be loved by God as much as God loved Gandhi and Martin Luther King... Be a brilliant soul, sparkling in the galaxy while walking on earth“.
Наистина ли е толкова лесно да бъдеш? Толкова лесно да се отдадеш на мечтите си и да ги постигаш?Въощбе това постижимо ли е? „ Be... eternal.“Дали човек може да бъде ...вечен? Разбира се , че човек може. Но не и ти. Дърпаш от наргилето, замазваш положението с ракия и се радваш на ден обикновен.

Защото все още искаш да видиш Калифорния, но това е твоя Свят.

неделя, юли 14, 2013

Чушки бюрек

Дървени въглища ядеш за закуска,
после животът ти бавно те схрусква.
Билки във чая не ще ти помогнат,
само след снощи станал си на отломки.

Чаша кафе или бира във чаша,
Бързаш ли бавно, вятъра те отнася.
Гледаш наляво, после гледаш надясно,
гледаш напред или гледаш на тясно.

Всяко твое сетиво претърсва,
целия този голям хоризонт.
Търси, но вижда навсякъде злета,
и пак си оставаш на зърнена диета

Супер луксозно и супер модерно,
супер червено и жълто-зелено,
толкова цветно и сиво-небрежно,
всичко в едно те побърква нежно.