Ти

Ти, който си някъде там в очите
ти, който си някъде вътре в мъглите
ти, който си някъде зад планините
ти, който си там, скрит във водите
ти, който виждаш през дните
ти, който не си спрял да гледаш луните
ти, който си в пясъка и в косите
ти, който си слънце, огряваш тъмите
ти, който си в облаците и в низините
ти, който нямаш страх от височините
ти, който надвиваш злините
ти, който растеж сред тревите
ти, който не познаваш парите
ти, който храниш гладните
ти, който поиш жадните
ти, който летиш във висините
ти, който си там, тук и навсякъде
ти не си Бог
ти си душа, всеки и никой

Безмислоредие

Звучно е, ехти
сиренето в ъгъла
не разбираш ти
смисъла на пъзела

Слушам Lorde и се чудя
има ли въпрос
чийто отговор се мандахерца
там отпреде на поднос

Ya ya, feeling good on a Wednesday
чак от времето на Прометей
не желая мислите си да подреждам
предпочитам там напред да се оглеждам

Днес видях едно прозрение
не беше мое... рядко явление
видях как застанал си на връх света
а оглеждаш си единствено гъзъ

Човек е най-мъдър само по чорапи
дрехите му пречат на мислите инати
затова е най-добре във шест без две
да се будиш обут и със сирене

Безумно е да обяснявам
какво разбра от тия редове
лирически герои няма
недей да търсиш под вола теле

Няколко малки

Тучни барове залени
с много водка и ликьор
най обичам как са пени
бира в стъкления си затвор

В баровете ходиме предимно
да се наливаме обилно
водка с кола, джин със лед
питиетата ни станали са пет

След десето малко почва веселбата
и от бара вдигам аз главата
нищо че не съм танцьор
ще танцувам пък дори да е позор

Кръшни танци, още бира
тялото не ще да се прибира
става четири а после пет
на 18 малки ставам и поет

Гледай Слънцето току дойде
а пред очите ми, перде
как са забавлявах само днес
утре с мен и ти излез

bulshit

Новото ми стихотворение ще се казва bulshit
Новото ще е нещо като скандинавски мит
То ще е по-различно от старите неща
Неразбираемо ще е, за критиците мечта

Новите ми рими ще бъдат перфектни
Ще са по-добри от онез рими дефектни
Отвсякъде изящни, с много смисъл пропити
Ще са чисти, като чаши измити

Новите редове ще режат като бръснач
Новите ще са чисти като след нощен чистач
Всичко изчистено, като след тоя от втория ред
Рими, смразяващи като северен лед

Това стихотворение ще е някво мега изтрещяло
Ще бъде по-мистериозно и от вдовицата в бяло
Всеки ще го знае без дори да го е чел
Всеки, подчертавам, всеки, това ще бъде постигната цел

Когато пиша

Когато пиша нещо в мене полудява
Спирам да мисля и да пия вода
Губя представа за света
И само пиша и чета и пиша
Необяснимо и неочаквано започвам
Завършвам също така
Посредата нещата просто се случват
Нямам обяснение как и защо
Не помня какво съм писал
И не помня защо
Причини няма, не е имало и няма да има
С малки изключния разбира се
Не обичам да слагам препинателни знаци
Тълкувайте си ги както решите за добре
Нямам изграден навик да пиша
Правя го така както просто дишам
Често се получава рима
Даже не го правя нарочно
Тя си идва сама
Понякога е по-трудно
Последния път ми беше трудно
Преди това не баш
Не разбирам много от писане
Ама пиша понякога
Искам да е по-често, но не го контролирам
Понякога пиша в движение тайно на телефона
Не мога да помня, пиша го веднага
И забравям после
Не се хваля обаче споделям
Кефя се доста
Не обичам да имитирам
То няма и от кого като не чета
Мисълта ми в момента върви доста на free style
Free style е като random
За random няма да говорим сега
Слушам готина музика като пиша
После написаното винаги ми звучи различно ако го чета без същата музика
Различно е, защото се променя вътрешното звучене
Лудница е понякога
И е доста спокойно пак понякога
Просто писаното е яко
Почваш да пишеш и така
Изобщо нямам думи
Затова просто спирам сега така в нищото
За разнообразие

New book order

Изчетох хилядите статуси във Фейса
Написах и разписвам блог
Извадих всички думи от контекста
Граматиката да я пази Бог

Предизвикват юзърите в мене текста
Тоз текст ще пиша тутакси завчас
Не статуси, а стиховете двеста
Приготвил съм сега за Вас

Обичам словото да е на листи
Ръката във мастило, на петна
В монитора ужасно словото блести
Не можеш с него ти литна

Изкуствено ми се усмихва
Комедия от виртуалната среда
Сложи си лайковете ти под лихва
Дано така заситиш си глада

Когато логваш се небрежно
Кога заливаш се с вода
Мисли си колко е вървежно
Да бъдеш ти над тез неща

Стихотворение от началото на Септември

Червената шапчица, пълна мъгла
Зелена тревата, пасе я тъпа овца
Гъста гора, вечер непрогледна тъма
Гарван и сова пеят в дъжда

Кално и мокро и сухо ведно
Заек и люляк се миришат взаимно
Храсти шубраци и клони навсякъде има
При последното нямаше никаква рима

Гора и до нея висока стена
И до нея висока липа
И до нея висока трева
А до нея много други неща

Пъстро, зелено, жълто и широко
Няма бетон, гледка само за око
За око дълбоко и търсещо свят
Ама свят, който не е с прахта слят

Безграничната свежест
Зеленото голямо
И жълтото голямо
Цялото божествено творение
И така свършва това стихотворение

Бездомник

Говориш си сам и ядеш солети
пушиш цигара и пътуваш без билети
нямаш ти дом, а нещата ти са взети
живееш във парка и зиме и лете

Бездомник си ти и душата ти е празна
празен е корема ти, а косата ти е мазна
и мазна е брадата ти, и ти си супер мръсен
мръщят ти се хората и ти си навъсен

Държавата те изостави
лихваря тежкия юмрук стовари
без нищо си и нямаш пари
по-зле си даже от дивите твари

Не виждаш ти спасение, и никак не ти дреме
въргаляш се по цял ден, живееш във безвремие
изобщо не ти пука, зариваш се с боклуци
по-зле си ти от мангалите с каруци

50 нюанса НЕ МИ ДРЕМЕ

Напоследък все си мисля, че не ми дреме. Щото аха да ми задреме и задрямвам, и то спира да ми дреме и задремосва. Хем за много неща ми дреме. Вярно е. Обаче все някво не ми дреме. Примерно сега тия дни чета доста за БНБ и за КТБ и други такива абревиатури, и грам не ми дреме вече за тях. Чета си ги така за инфо. Обаче не ми пука. Или пък ся забелязвам, че откакто стана модерно да си ментално отворен към климатичните промени и глобалното затопляне, и малките шапки на северните и южните студени части от Земята, и на хората, на масата, спря да им дреме. По-скоро им е някво като бадж. Ей такова „йо, на мен ми дреме”, само че реално грам не ги е еня за тия проблеми. Някакси колкото повече ти дреме, толко повече свикваш с това за което ти дреме, и ей такова спира да ти дреме. Остава ти само някакъв фалшив вид на загрижен асперж.

На някой да му дреме кво става в Украйна? Че то и за репортерите не е много интересно вече. Сега чакаме да минат 1-2 години, и ще се появят няколко мега-журналисти с документални филми, награди Еми и т.н. Ама на кой му пука през цялото тва време. Май само на украинците.

Ми за Африка, на кой му дреме за Африка питам аз? Там, дето цари каубойско издевателство над човечеството, над индивида, над сурикатите. На кой му дреме за Сомалия? Добре че е Black Hawk Down, че да научат хората къде е Сомалия и кво правят на пазара в Могадишу. И тука пак примера, как внезапния изблик на дремаж, много бързо преминава в апатия, или максимум пасивно приемане на фактите. На кой му дреме за чуждото нещастие бе...

Егоизмът е достигнал до такова ниво, че броя на нивата на танковете на Нинтендо са по-малко. Всеки се е залял с някакви скрупули дотолкова, че чак смърди на неебателност. Като с парфюма, като излееш половината бутилка, няма да миришеш по-добре, по-добре е една баня да се удари. Като че ли човека вече се ражда с диплома по нечовечност,.. и с две дипломи по лицемерие. Живеем в някво общество оперирано от загриженост. Ми то живота ни е кратък, как точно да ти дреме за всеобщото благо, то за твойто нямаш време. Глобално мислене, приятно ми е да се запознаем. Глобализацията може да има много плюсове и минуси, но един от минусите е, че превръща личния проблем във световен проблем, и така привлича маса от неебателност, и метафорично и не баш. Направо отивам да се залея със студена вода и лед.. някой да дойде да ме снима.

И като цяло грам не ми дреме точно в момента, че тоя текст е толкова кратък, така или иначе на никой не му дреме..........

...... .........

......................

..........

............ само на дядо Добри му дреме, ама хората предпочитат да си го постват на стената във фейса, вместо да идат и да се запознаят с него..........

Титры

Обичам да пиша, понякога да дишам
Не хъркам и не мъркам
Понякога се търкам
Понякога превъртам

Животът е като на филм който никога не свършва
Това май стана твърде дълго
Забравих си мотива, май избързах
Май стана малко каша тоз куплет
Едвали ще успея да го оправя с пети ред

Както и да е, започвам третия куплет
Връщам се към първия сюжет
Изпълнявам рима без да има смисъл
Обичам да пиша, не съм чел кво си писал

Тука малко зазвуча като Криско и оназ офца
Текстове безумни като за Грами, ама не сега
Исках да стане малко по-така
Но май отново стана хахо хихи хаха

В петия куплет ще започна отначало
Обичам да пиша и да римувам
Обичам да гледам и май да рисувам
Имам три картини в главата си
И хиляди думи в писмата си

Малко ми е трудно да се концентрирам
Слушам музика и едновременно си медитирам
Редовете станали са пет, дори не подозирам
Не се правя на голям поет и не позирам

Не късам кофти написаните рими
Не пиша на хартия, нямам пишеща машина
Дори не пуша, не обичам нещо да дими
Обикновено започвам да пиша без причина

Ще напиша последен куплет сега
Точно като в песен на Big Sha
Ще търсиш смисъл и мотив и тишина
Съпрайз, откриваш пълен хаос и бъркотия

Не си теглете парите от банките!

Призовавам всички псевдо блогъри и истинските такива да си пуснат по един такъв пост.  

Хора, не си теглете парите от банките, защото сами ще си влошим ситуацията. Не се подвеждайте по изказванията на сульо и пульо, които искат да спечелят на наш гръб. 

Не вадете здравия зъб!!!

Мръсно мръсно

Обичам миризмата на полипропилен.
Обилен аромат на бутилки покрай мен.
Харесват ми хартии и кенчета навред.
Природата е надценена, с мръсотията напред.

Да цапа е роден човека идиот.
Да чисти не обича, мозъка му е компот.
И 110 дни да чистиме подред,
мизерията ще остане поне за век напред.

Извисено тъп

За тебе, Дълъг, ще напиша стихотворение,
ти си пълен идиот, и в това няма никакво съмнение.
Въпреки че носиш вече очила,
вътрешно оставаш тъп като скала.

Знаеш че сме дружки и ще те подкрепям вечно,
ти обаче си тъпунгер, копеле, Мечо.
Нищо, че си сладък ти като компот,
ти оставаш си за мене кръгъл идиот.

Сутрин като стана, първо тебе споменавам,
казвам си наум "голям кретен", "добро утро" подминавам.
После, към обяд, ми коментираш ти във Фейса,
при което знам, няма ти да влезеш в МЕНСА.

Истината за тебя е истински открита,
ти си вечно глупав и речта ти с глупостите се преплита.
Важно е обаче тук да отбележа,
не за всеки тъпанар поетически победи аз бележа.

Крайно време беше да римувам нещо и на "ет",
дълго го отлагах, този толкова добър куплет.
Предизвиквах ли, кажи ми, скрития във теб поет?
Слагам точка и "Тъпунгер" вместо етикет.

За природата

Силно впечатлен съм днес от всичко

трудно ми е да редя в куплет.

Идват ми наум прилично,

Глупости шейсет.

Лешниците са като бадеми.

Заека яде коноп.

Лудите са глухонеми.

Ще си купя магданоз на сноп.

Хиляди светулки в ярко жълто си шептят.

Единайсет реда крави весело пасат.

Смело куче пази овци да не хапне ги  вълкът.

На падарина му лази буболечка по вратът.

Заедно с Луната

аз съм минзухар.

Цветно-лилаво в устата,

и калинки в Занзибар

Неизбежно влажна е тревата.

По-зелена и от цвят лилав.

Вечно млада е върбата.

На колене им ставам прав.

Из природата ни китна

хиляди са живите неща.

Бяла лястовица литна

към високи небеса.

Когато невъзможното е актуално

Напоследък всички станаха турбо експерти по геополитическите въпроси в Европа. Някои дори не се ограничават до Европа, а засегнаха както Космоса, така и митичните измерения на художествената и историческа литература.

Наскоро Малкият принц, иначе толкова симпатичния мутант, плод на болен ум, бе обявен за чист македонец, и не само, ами и пръв командир в македонската космическа програма. Родом от друга планета, която няма да назовавам тук, всъщност безтронния розолюбец има майка на име Кина. Кина е по произход и по акъл 107% македонка, защото математиката в Македония е както еднаква, така и различна. Кина на практика ражда малката планета заедно с Малкия принц и ги предава на Македонския институт по космография и орбиталика (накратко МИ КО).

След това фрустриращо откритие, бетона в новите постройки по центъра на Скопje се почувства като стиропор, и се превърна в такъв в своята същина и сърцевина.

Отговорът от българска страна, разбира се, не закъсня. При неизяснени обстоятелства Николай Бареков и Волен Сидеров заформиха световен скандал. Въпреки крехката геополитическа обстановка в Европа, в болни амбиции и безскрупулност, те синтезираха разцепването на една иначе хомогенна държава. Скандалът в Украйна, бунтовете, протестите, и не на последно място референдума в Крим са тяхно дело. Безцеремонно Крим се присъедини към Русия. Но това изобщо не е каквото си мислите. Оказва се, че докато трае суматохата в Европа, дали Крим ще иде при Путин, или Тиролските прамакедонски ще се отделят от Италия, то Бареков и Сидеров тайно и необезпокоявани са предявили претенции към Южния Полюс (защото всичко останало е обявено вече за Македонско). Каква долна мерзост.

Помрачени от това, македонците обявиха Крали Марко за реален, и за македонец. Иван Вазов отказа да вземе отношение по този въпрос, но не изключи евентуално пренаписване на Под индигото. В него измисления образ на Крали Марко ще бъде заменен от Христо Стоичков, за да не бъде и той обявен за македонец..

Европа никога няма да бъде това, което щеше да бъде, ако не беше такава, каквато стана.

И докато на стария континент нещата са по-скоро не такива каквито трябваше да бъдат, то отвъд океана, и без да уточнявам кой точно океан, хобитите създават нов жилищен квартал от полуприземни къщи. Поради слабите си тела, те са наели лъвовете на Волтрон в помощ на строежа. Политически там ще наблегнат на неизбежното обединяване на вижданията на Далай Лама, Хорхе Букай и от части на Владимир Кличко (който житейски съвсем нагло копира бате Арни, ама котуй).

Отправяме бумеранга към Африка, където не всичко е диаманти и банани. Наскоро осъзнах, че геополитическата карта на Африка се е изменила почти с 47%, от тази която аз съм учил по География едно време. И ако Нютон беше жив и нежив, то той никога нямаше да приеме, че ако гравитацията придърпва предметите надолу, то пясъка на Сахара се придвижва на Север. Айнщайн, с неговата теория на относителността, вероятно би потвърдил тази зависимост, но за жалост, неговия мозък е нарязан на тънко.

От Африка отново се връщаме към Русия, но с лек привкус на пясък от близкия Изток. Тайните служби на Москва разсекретиха дълго пазената тайна, а именно, Распутин е възкръснал и е обладал всички жени на шейховете от близкия Изток, и то без помощни средства. В отговор, Катар обяви, че започва преговори с президента Росен Плевнелиев за доставки на газ директно до България. По този начин, не само ще се накърни икономическия интерес на Русия, но и болните амбиции на драмата в Би-Мажор Волен-е-помолен-да-довтаса-изпод-маса-и-да-цунка-на-Доган-ръката-ближейки-на-Сергото-краката да провалят желаната от Меркел и Бойко Борисов диверсификация на пазара на газа.

И докато половината свят е луднал по новата песен на Майли Сайръс, Мишел Обама наложи вечерен час на Барак Обама, и му забрани да играе на ядрени войни, след като го хвана не толкова тайно да се хили по време на помена на Нелсън Мандела.

Житейски погледнато, по-горе описаното е доста притеснително. На пръв поглед вноса и износа на магданоса е доста поовяхнал. Погледнато през призмата на Исак Нютон обаче, нещата стават доста по-цветни, и вече не са така черно-бели.

За вас предаде геополитическата постановка дежурния аналитик към Blogger, Тирко Кривобръчков.

Текста чете всеки наум.

Свети Трифон Валентинов Зарезанов

Първо, искам да кажа честит празник на всички, и кой каквото му харесва, това да празнува.
Второ, нямам кво друго да Ви кажа, освен че съм Ви приготвил от на Гугъл бонбоните с мрафки. Яжте, пийте и се веселете два дни и една нощ, точно до Понеделник сутрин, когато ще отидете на работа и ще Ви стане тъпо.

Цъкни на картинката :P
Чао :)

Объркано и наобратно подредено

Море обрасло във треви
Животните отглеждат си човеци
Изгряват през деня луни
Типични са квадратните гевреци

Обърнато наопаки навред
Последните са първи и обратно
Вървят си раците напред
И шест на три немой да’й кратно

Основните езици са безброй
Но рядко се говори с думи лесни
Във женски род се определя той
Без музика са тамошните песни

Изкуствени са въздух и вода
Природен води се полиетилена
Аутсайдери са носещите мода
На слънце маха ни се тена

Децата се смаляват ден след ден
А старците се подмладяват
Наопаки говори нещо в мен
Четящите едвали нещо вдяват


И след това извращение над праволинейността и логиката мисля да ембдна един перфектен музикален завършек :))

Аму с алшос я, аму с алшос я
Ано анжун енм, ано анжун енм, ано анжун енм
Аму с алшос я, аму с алшос я
Ано анжун енм, ано анжун енм, ано анжун енм
Аму с алшос я...

Аз съм пияндурниче

Аз съм пияндурниче обичам
Наште лозя червени и зелени
В Петък вечер с виното да се засичам
Първа радост е за мене :Д

Аз съм пияндурниче пияно
В кръчма топла аз си пия
Чувствам се почти замаяно
Но продължавам и цигара ще си свия

Аз съм пияндурниче и гасна
Трудно ходя и се подпирам
Мъж съм на жена прекрасна
Тя ме чака и пиян да се прибирам

Фатала™ © Copyright All rights reserved

Телекинезата, отговорът на всички земни проблеми

Телекинезата е много яко нещо. Има поне сто и двайсет куприлиона причини това да е така. Без телекинеза на практика ние сме се изолирали от действително якия свят в който живеем. Ако притежавахме телекинезата изобщо нямаше да има значение, че в предното изречение не съм използвал нито една запетая. Изобщо нуждата от телекинеза е ежедневна. Хората почти са се пристрастили към това да искат да имат телекинеза. Но изкуството на телекинезата е силно мистично и футуристично. Чисто физически и квантово погледнато е напълно възможно, но дори най-изпечените тибетски монаси не могат да го постигнат. Това е една голяма мечта и на всички хора по света, от Далай Лама 16-ти, през Обама, че чак до монахът който продаде своето ферари. Има много доказателства че в миналото е имало действащи телекинетици. Пирамидите в Египет 100% са построени чрез телекинеза. Абсолютно сигурно е, че и хората са се разпрострели по цялата Земя с помощта на телекинеза. Просто чийф телекинетика на първите хора е размятал насам натам други от племето и те са се озовали на различните континенти острови и т.н.

Телекинезата е чувството, че когато нещо е невъзможно, то по принцип е възможно с леки корекции в пространствените показатели. Има си специални научни обосновки на това, но дори Айнщайн не е успял да ги разгадае. Дори аутистите не успяват да достигнат до фазата на пространственото приближаване на един към друг на два предмета без физически да им се помага.

От друга страна политическата телекинеза е възможна. Без абсолютни никакви физически симптоми, крайно десни стават крайно леви, или го играят на крайно средни. Физическото приближаване на един субект депутат до друг субект депутат е просто мистерия, но и факт. Друг особено интересен факт за телекинезата е, че когато даден телекинетик се изправи пред друг телекинетик, то печели първия използвал телекинеза.

Ако се замислим за позитивните страни на телекинезата, то ще осъзнаем че евентуалния принос от телекинезата ще даде огромен импакт върху нашето общество. Напълно ще изчезне употребата на опашки по магазините, опашки пред КАТ и всякакви опашки като цяло. Особено високо ще се цени това по Коледа и Нова Година. Излишно ще стане и държането на чадър докато вали. Просто ще отблъскваме всички капки настрани. Истински фурпор и ултра модернизъм ще настане в селското стопанство. Брането ще се превърне в един високо технологичен бизнес, в който обаче няма да се използва грам техника с изключение на кафе машина. Производството и пощенските услуги ще бъдат преобрзени също из основи. Ще бъде въведена нова полева единица „летящо писмо”, вероятно патент на най-голямата пощенска корпорация в Света „Flying mail”.

Чисто икономически телекинезата ще бъде толкова безпрецедентно успешна практика, че Индустриалната революция ще ни се струва като откриването на топлата вода. Поради това научните разработки в сферата на телекинезата би следвало да си изклютително засилени и интензивни. Високо финансирани от държави и мултинационални корпорации. Мисля, че ако до 15 години не бъде въведена телекинезата поне на ниво експерименти с коли и перални, то човечеството определено не се движи в правилна посока. Вместо да се организират безсмислени конвенции по проблемите на глобалното затопляне, то трябва интензивно да се работи по въпросите за осъществявне на разумна и приложима телекинеза за ежедневна употреба.

Кално

Имах чувството че се задава кал,
Или поне локва идва
Откъм далекото насам пътува
И всичко омърсява
Имах и малък вентилатор
Надявах се да ми помогне да я отвея
И да остана чист и пременен
И вероятно щяше така да стане
Имах и седемдесет и шест стотинки в джоба
Долу горе като за нищо да си купя
Обаче щях да вляза в магазина след калта
И да си купя минерална вода
Имах и големи надежди за деня
Или поне стоях си позитивен
И чаках аз калта
Или чаках да отмине деня
И накрая заваля

Not another чаена история

Значи днес започваме с паразитна дума. Темата пак е за чашките. Бях измислил супер добра втора част, но ме мързеше и сега съм позабравил детайлите. Беше някво епично. Примерно Чошинда се среща с Нео. Или Чаша ходи на уроци по танци. Или друго. Обаче един път Чушма излязла на пикник. Вървяла си тя из гората. В действителност в Чашивария има много природа. Има и бая порцелан, но и доста природа си има. Та, вървяла си тя из една гора. По поляна осеяна с много цветни чибуци. Чибук е цвете в Чашивария. Просто си измислям имена в момента. И Чушма била някаква дива фенка на природата. Имала шест зелени колана от световното по природни науки. Разцъквала си тя напред назад из гората, обаче така по едно време започнало да й се доспива. Предната вечер пак цъкали на чашки до късно с другите чашки, и сега й се спяло доста. По принцип днес, или иначе казано, въпросния ден Чушма била почивка. Описанието ми е малко хаотично и описателно като на Оскар Уайлд нещата, ама ко да прайм. Оптимус Прайм. И почнало така да й се доспива, та решила Чушма да си полегне до един дънер. Легнала и в мига в който опряла дръжката си сред чубуците и заспала. Спи та дрънка на порцелан. В един момент отнякъде в историята изкача един елф. Ама не като ония зеленичките леприкони от феритейловете на ирландците, елф елф. Такъв висок и дългоух. Абе като Леголас сякаш бил. Направо да го кажем, Леголас изкочил отнякъде. Хванал Чушма за дръжката и я повел към Ломидол. Сега разбирате как добре се допълва грацията на елфите с крехкостта на чашките. Муцка отвсякъде. Стигнали те до Ломидол, и Лего поставил Чушма на земята. Тя доста слисана още не можела да се осъзнае. Пила една две води, освестила се, и попитала:

- Ей елф, защо ме водиш във вашия дворец близо до град Лом?

По принцип не съм фен на диалозите и мисля тоя да го приключа сега и да няма други диалози. При това положение реално всеки от вас трябва да си измисли реплики за Леголас както си ви харесва. И така приемаме, че Лего отговаря и започва приключението. Заедно с още няколко хай фай елфи Чушма и Леголас потеглили към далечната земя на хобитите. Някъде в Средната земя, но по-вляво така.

По принцип елфите са доста напред с материала, и откъм хардуеър са доста хай-фай така. От друга страна са и бая фенове на фун шуй. Владеят и доста добре май тай. Те до някъде са последователи и големи радетели на Дао. А както знаем Дао това е пътят, единствения път. Дао е всеобщата цялост на всичко и елфите са му големи почитатели.

Малко си измислям, но карай. Понеже тръгнали привечер, Чушма вече съвсем се била изморила, и по едно време така на свечеряване направили лагер. Стандартно елфите се редували на пост, а Чушма позаспала. До сутринта имаше вариант да има поне две три случки, но няма смисъл.

Та, събудили се те на сутринта, и кво да видят, единия от хай конете го нямало. Явно някой трол го е изял през нощта, а на сутринта се е скрил от слънцето да не стане като в Хари Потър вкаменени котки и т.н. Следва цял ден яздене по пътя. Чушма си говорила с едната елфка, Мисна. Мисна била доста хубава и приятна за окото елфка. Лафили си те за гримове, за мъже, за луната и звездите и други. Изведнъж докато си говорили, то взели че минали 3-4 дни и те пристигнали така леко у лево от средната земя. Баш при хобитите. Веднага се сещаме, че няма кой друг освен Гандалф да маркира вратата на хобита при когото отивали. Намерили те къщата на Билбо, на когото викали Бамби за по-забавно и почукали. После влезли и започнали да обсъждат нещата от приключението. Цели две страници до сега глупости ви пиша, но Бамби това не го знае. Чушма по пътя била осънена от своята мисия в живота. Тя трябвало да поведе поход за освобождаване на една поробена чайна в средната гора. Много орки и гоблини имало там, и екслоатирали чайниците на макс. Та разговаряли те с Билбо, който бил фен на чашките. Реално затова Леголас и взел Чушма. Супер късметлийското стечение на обстоятелствата.

И започнал куеста за освобождаването на чайната. Тя по принцип не била много далеч, затова бързо стигнали до там. Започналата битка била първа за Чушма, но тя знаела че е родена за това. Елфите й дали една специална мрежичка, и едно въженце. Всичко изработено от митрил естествено. С въженцето Чушма много умело спъвала орките, а пък после ги хващала в мрежата. Тя и мрежата и въженцето били безкрайни, щото са елфически нали. Та боят настана, чукат порцелани, ето ги близо чаени душмани, юнашка чашка, пълна с чай от бъз, трепе и хваща орките със хъс. Отплеснах се и римата потече... Борбата била мнпого ожесточена, но Чушма съумяла да остане здрава и без пукнатини по корпуса. Дето се вика, всичко друго е история. Задругата на Чушма и елфите спечелила този рунд на Риск и освободила чайната, на която така и не дадохме име.

Там Чушма станала нещо като Че Гевара. Били измисляни песни в нейна чест, били писани стихове. Даже кръжоци по грънчарство били основани в нейна чест. Имало и големи празненства. Три дена и осем дена яли пили и се търкаляли чашки и чайници. Елфите понеже били доста хай, тях алкохола не ги хващал и те като цяло не се забавлявали толкова. Но все пак и те били герои. Доста чайници си татуирали елфическите лица по тумбестите части. Митично просто. Една уникална атмосфера царяла в това малко кътче. Чушма била толкова на кеф, че не усетила как се завъртяла, дръжката и се хлопнала в един от онези странно открити над почвата корен ина дънера, и се събудила. И о и а, едвам сдържала сълзите си. Всичко било е насън. Малко като в песните на Миро или на Ози. Чушма била сънувала най-прекрасния и чудат сън в цяла Чашивария, и нямала търпение да се прибере и да го разкаже на своите братя и сестри.

Тръгнала си тя към дома, така както и червената шапчила си разцъквала по пътя за дома на баба си, и видиш ли от някъде изкочили орки и я отвлекли... Кофти тръпка.