Бездомник

Говориш си сам и ядеш солети
пушиш цигара и пътуваш без билети
нямаш ти дом, а нещата ти са взети
живееш във парка и зиме и лете

Бездомник си ти и душата ти е празна
празен е корема ти, а косата ти е мазна
и мазна е брадата ти, и ти си супер мръсен
мръщят ти се хората и ти си навъсен

Държавата те изостави
лихваря тежкия юмрук стовари
без нищо си и нямаш пари
по-зле си даже от дивите твари

Не виждаш ти спасение, и никак не ти дреме
въргаляш се по цял ден, живееш във безвремие
изобщо не ти пука, зариваш се с боклуци
по-зле си ти от мангалите с каруци

50 нюанса НЕ МИ ДРЕМЕ

Напоследък все си мисля, че не ми дреме. Щото аха да ми задреме и задрямвам, и то спира да ми дреме и задремосва. Хем за много неща ми дреме. Вярно е. Обаче все някво не ми дреме. Примерно сега тия дни чета доста за БНБ и за КТБ и други такива абревиатури, и грам не ми дреме вече за тях. Чета си ги така за инфо. Обаче не ми пука. Или пък ся забелязвам, че откакто стана модерно да си ментално отворен към климатичните промени и глобалното затопляне, и малките шапки на северните и южните студени части от Земята, и на хората, на масата, спря да им дреме. По-скоро им е някво като бадж. Ей такова „йо, на мен ми дреме”, само че реално грам не ги е еня за тия проблеми. Някакси колкото повече ти дреме, толко повече свикваш с това за което ти дреме, и ей такова спира да ти дреме. Остава ти само някакъв фалшив вид на загрижен асперж.

На някой да му дреме кво става в Украйна? Че то и за репортерите не е много интересно вече. Сега чакаме да минат 1-2 години, и ще се появят няколко мега-журналисти с документални филми, награди Еми и т.н. Ама на кой му пука през цялото тва време. Май само на украинците.

Ми за Африка, на кой му дреме за Африка питам аз? Там, дето цари каубойско издевателство над човечеството, над индивида, над сурикатите. На кой му дреме за Сомалия? Добре че е Black Hawk Down, че да научат хората къде е Сомалия и кво правят на пазара в Могадишу. И тука пак примера, как внезапния изблик на дремаж, много бързо преминава в апатия, или максимум пасивно приемане на фактите. На кой му дреме за чуждото нещастие бе...

Егоизмът е достигнал до такова ниво, че броя на нивата на танковете на Нинтендо са по-малко. Всеки се е залял с някакви скрупули дотолкова, че чак смърди на неебателност. Като с парфюма, като излееш половината бутилка, няма да миришеш по-добре, по-добре е една баня да се удари. Като че ли човека вече се ражда с диплома по нечовечност,.. и с две дипломи по лицемерие. Живеем в някво общество оперирано от загриженост. Ми то живота ни е кратък, как точно да ти дреме за всеобщото благо, то за твойто нямаш време. Глобално мислене, приятно ми е да се запознаем. Глобализацията може да има много плюсове и минуси, но един от минусите е, че превръща личния проблем във световен проблем, и така привлича маса от неебателност, и метафорично и не баш. Направо отивам да се залея със студена вода и лед.. някой да дойде да ме снима.

И като цяло грам не ми дреме точно в момента, че тоя текст е толкова кратък, така или иначе на никой не му дреме..........

...... .........

......................

..........

............ само на дядо Добри му дреме, ама хората предпочитат да си го постват на стената във фейса, вместо да идат и да се запознаят с него..........