Имам си чииииииииисто нов пост, доста е яко :)
Четете до безкрай, яжте както яде спанак Попай и си мийте зъбите както негър с Лакалут. Точка по въпроса. Имам супер нов пост и много си мисля дали да не го напиша. Чудя се едно такова. Щото по принцип не е лош, даже е доста готин и забавен. Обаче точно ся ли да го пиша, точно ся ли да не го пиша. Дилемичка. Къде е сега Чехов да го реши тоя проблем. Или май беше Хамлет или Орфей или Шекспир.. Та няма го явно. И си драскам тука някви редове бели на черно. Сушер фрийстайл такова. Истината е че чакам да се изтегли Хобит, днеска съм на епична вълна. Индиана Джоунс, Хобит, кеф голям. А за да бъда максимално честен, какъвто обикновено обичам да бъда, бях забравил и чак сега го пускам да се тегли. В Замунда го нямаше, правят се на големи защитници на правата без да искат :) Както и да е, връщам се към моя нов пост. Имало едно време седем чашки. Те естествено си имали седем имена. Чешо, Чишо, Чаша, Чешка, Чуши, Чошинда и Чушма. Седемте чашки си живеели в един измислен свят. Светът им се казвал Чашивария. Нещо като Бавария ама без BMW-та. В Чашивария всичко било разделено на сервизи, колкото и странно да ви звучи. Имало най-различни сервизи, но отново, без такива за BMW-та. Сервизът на нашите герои, Чишо, Чаша, Чуши, Чушма, Чешо, Чешка и Чошинда се казва Тейбълкъпс примерно. Ся го измислих, но ми харесва. Та един вид нашите седем чашки са такива дето у тях всичко е като маси. Леглата им са като маси. Стълбите им са като маси. Душкабината им е като маса. Дори масите им са като маси, което, дори въпреки факта, че аз съм го измислил, и за мен е странно почти. Тоалетната им чиния и тя е като маса, и на нея пише Чаянс. И вече последно, може и да не вярвате, но и масите от чаши са им като маси. Та един слънчев ден, в Чашивария слънцето е във формата на Чайник, Чешо, малкия калпазанин се успал за работа. Станал той и какво да види, всички негови братя и сестри ги няма, а той сам в масата си си спи сладко. Сладко му е, щото от предния ден не си е измил захарта по дъното ама котуй. Станал той набързо, ударил си един душ като маса и тръгнал бегом към работа. Докато пресичал улицата без малко не си счупил порцелановия нос в бодрюра. Паднал нали. Както и да е, това не беше много важно. Стигнал той до местната чайна където работи и започнал усилено да работи, за да навакса закъснението си. Шефката му била готина сосиера и не му се скарала много тоя път. Вероятно е имало и друга причина, но измислих, че не му се скарала много тоя път, защото имала специална задача-мисия за Чешо. Днес той трябвало да отиде да шпионира голям конкурент. Забравих да кажа че шефката на Чешо се казва Сосана. Сосана сосиерата, ебати смехчето :) Уотевъ.. Сосана го извикала в кабинета си, който приличал повече на маса, но за това друг път. Седнали те на по лъжица чай. Вмъквам само, че всички чашки пиели от лъжици, защото според мен е странно чашка да пие от чашка, някво е канибалско такова. Помните ли как Гуфи от ония анимации на Дисни от едно време си имаше куче.. Кучето Гуфи си има куче, тъпо... Та ударили те по една лъжица чай с мляко по британски и Сосана започнала да го инструктира.
- Значи Чешо, ти си ми от най-добрите чашки. Затова съм решила днес да те пратя на шпионаж при един от най-големите ни конкуренти, фабриката за кутии за чаши Кутаран. Трябва да научиш от къде са се сдобили с толкова як дизайн на кутиите им.
Чешо тъкмо посръбвал последните глътки от чая. Почти убеден в способността си да набави необходимата за Сосана информация, той гордо заявил: - Соси, разбира се, ще разбера как е станало това и ще ти докладвам до края на седмицата.
Соска, както й викали често колегите, била много доволна от ентусиазма на Чешо и го отпратила с почести към началото на мисията му.
Чешо е голям хубавец. Това също забравих да го кажа. На моменти имам чувството, че историята ми е леко хаотична и недовършена, но това е положението. Та, Чешо е голям плейбой, плейкъп е отвсякъде. Тръгнал той към Кутаран да види каква е хавата с тоя нов дизайн. Чешо има едни познати китайски клечки за хранене, близнаците Клечо и Клен. Те правят доставките на хартия за Кутаран. Чешо ще ги помоли да му помогнат в мисията. Стигнал той до задния паркинг на фабрика Кутаран и зачакал да дойдат близнаците. Тъкмо придръпвал третата цигара и опа, задали се момчетата. Чешо им разказал за задачата си, а те разбира се като в чистокръвен силно непредсказуем американски филм на Холивуд, се съгласили да му помогнат. Докато вкарвали новата доставка с хартия, Чешо се наврял между картона и така се озовал в цеха за разопаковане на доставките. От там като черна нинджа се вмъкнал в маркетинговия отдел. Скрил се зад една работна дъска и зачакал. След около 10тина минути влезли някакви лъжици, вилици и един салатен нов в зебрен десен. Чешо веднага прозрял, че не кой друг, а точно салатения нож е новия дизайнер на Кутаран. Ножът се казвал Наострен, с ударение на е-то. Наострен започнал да разцъква някакви графики по дъската. Говорел как ще съсипят бизнеса на Сосана с тези нови дизайни, а и нова рекламна кампания подготвял. Обяснил как е подкупил един от най-печените рекламисти, и двама от националната телевизия на измисления свят за който говорим (забравих какво име му измислих..) отделно от това, Наострен бил много натопорчен гашник. Чешо трябвало да измисли как точно да му притъпи ентусиазма и музата. Срещата приключила, и като се опразнила стаята, Чешо нащракал няколко снимки с новия си iЧaшон S5 (най-новия модел телефон от Чапъл) и се запътил, отново като черна нинжа, към задния вход на фабриката. Навън го чакали Клечо и неговия братовчед, клечката за зъби Остродве. Изпушили заедно по цигара, благодарил им Чешо за помощта и тръгнал към вкъщи. Вече било към 19:00 часа. Минал набързо през магазина да купи хляб и маргарин и се прибрал. У тях вече всички чашки се били прибрали и си разцъквали напред назад. Чошинда е най-малката чашка по принцип. Тя е почти като напръстник и обикновено е пълна с италианско еспресо. Та Чошинда много обичала да си играе с Чешо, който вероятно съм забравил да спомена, но е най-големия в семейството. И отишла тя при него и се заиграли на чашки. Чашки е игра, която се играе от чашки и се отнася за чашки. Всяка чашка получава по няколко лъжици, и се пие по лъжица на рунд. Всяка чашка изпива по 6 лъжици, а накрая изпива и по една допълнителна, но тя задължително трябва да е лъжицата на някой от другите играчи. После всички сядат на масата, събират мръсните лъжици и ги размесват. След това всеки отново взима по 6 лъжици, прибира си ги в задния джоб и отива да се скрие за малко някъде. Като се върнат всички, всяка чашка трябва да познае защо последните лъжици, по една на всеки, на масата са още там. Който първи познае печели играта. Малко е сложна, но ако й хванеш цаката е много забавна игра. Все пак чашките са си забавни. Докато играели на чашки Чошинда и Чешо, останалите чашки гледали новия Fast and Furious: Чашка до дъно. Станало към 23:00 часа и повечето чашки вече били си легнали. Само Чешо още мислил за днешната мисия. Утре ще докладва на Сосана, а тя е умна сосиера и ще знае какво да направи.
На другия ден Чешо пак се успал за работа, но по-малко тоя път. Като стигнал до офиса, директно влезнал при Соска да й докладва. Поговорили си те така хубаво. Сосана била много доволна от свършената работа, че обещала на Чешо 3 дни платен отпуск до края на седмицата. Чешо бил много доволен от себе си и се върнал на работното си място. До края на работния ден всичко било тип-топ. Чешо и неговите сестри и братя се прибрали от работа и понеже имали повод за празнуване, излезли на ресторант. И там едно ядене и пиене, чашки с лъжички, лудница.
Историята по принцип продължава, но в момента точно ме мързи да пиша повече. А и Хобитът се изтегли преди 20 минути. Мисля да лягам да гледам. Само да си измия зъбите де. Историята между другото е истинска, и въпреки че аз съм я измислил, тя е доста реална и интересна. По-нататък има доста обрати и перипетии, има доста напрегнати моменти. Например, един път Чуши и Чушма излезли по женски и се забили с две чаши за вино. Некви големи свалячи ей такова. Друг път ще ви разкажа за тях. Чао до скив :)
Четете до безкрай, яжте както яде спанак Попай и си мийте зъбите както негър с Лакалут. Точка по въпроса. Имам супер нов пост и много си мисля дали да не го напиша. Чудя се едно такова. Щото по принцип не е лош, даже е доста готин и забавен. Обаче точно ся ли да го пиша, точно ся ли да не го пиша. Дилемичка. Къде е сега Чехов да го реши тоя проблем. Или май беше Хамлет или Орфей или Шекспир.. Та няма го явно. И си драскам тука някви редове бели на черно. Сушер фрийстайл такова. Истината е че чакам да се изтегли Хобит, днеска съм на епична вълна. Индиана Джоунс, Хобит, кеф голям. А за да бъда максимално честен, какъвто обикновено обичам да бъда, бях забравил и чак сега го пускам да се тегли. В Замунда го нямаше, правят се на големи защитници на правата без да искат :) Както и да е, връщам се към моя нов пост. Имало едно време седем чашки. Те естествено си имали седем имена. Чешо, Чишо, Чаша, Чешка, Чуши, Чошинда и Чушма. Седемте чашки си живеели в един измислен свят. Светът им се казвал Чашивария. Нещо като Бавария ама без BMW-та. В Чашивария всичко било разделено на сервизи, колкото и странно да ви звучи. Имало най-различни сервизи, но отново, без такива за BMW-та. Сервизът на нашите герои, Чишо, Чаша, Чуши, Чушма, Чешо, Чешка и Чошинда се казва Тейбълкъпс примерно. Ся го измислих, но ми харесва. Та един вид нашите седем чашки са такива дето у тях всичко е като маси. Леглата им са като маси. Стълбите им са като маси. Душкабината им е като маса. Дори масите им са като маси, което, дори въпреки факта, че аз съм го измислил, и за мен е странно почти. Тоалетната им чиния и тя е като маса, и на нея пише Чаянс. И вече последно, може и да не вярвате, но и масите от чаши са им като маси. Та един слънчев ден, в Чашивария слънцето е във формата на Чайник, Чешо, малкия калпазанин се успал за работа. Станал той и какво да види, всички негови братя и сестри ги няма, а той сам в масата си си спи сладко. Сладко му е, щото от предния ден не си е измил захарта по дъното ама котуй. Станал той набързо, ударил си един душ като маса и тръгнал бегом към работа. Докато пресичал улицата без малко не си счупил порцелановия нос в бодрюра. Паднал нали. Както и да е, това не беше много важно. Стигнал той до местната чайна където работи и започнал усилено да работи, за да навакса закъснението си. Шефката му била готина сосиера и не му се скарала много тоя път. Вероятно е имало и друга причина, но измислих, че не му се скарала много тоя път, защото имала специална задача-мисия за Чешо. Днес той трябвало да отиде да шпионира голям конкурент. Забравих да кажа че шефката на Чешо се казва Сосана. Сосана сосиерата, ебати смехчето :) Уотевъ.. Сосана го извикала в кабинета си, който приличал повече на маса, но за това друг път. Седнали те на по лъжица чай. Вмъквам само, че всички чашки пиели от лъжици, защото според мен е странно чашка да пие от чашка, някво е канибалско такова. Помните ли как Гуфи от ония анимации на Дисни от едно време си имаше куче.. Кучето Гуфи си има куче, тъпо... Та ударили те по една лъжица чай с мляко по британски и Сосана започнала да го инструктира.
- Значи Чешо, ти си ми от най-добрите чашки. Затова съм решила днес да те пратя на шпионаж при един от най-големите ни конкуренти, фабриката за кутии за чаши Кутаран. Трябва да научиш от къде са се сдобили с толкова як дизайн на кутиите им.
Чешо тъкмо посръбвал последните глътки от чая. Почти убеден в способността си да набави необходимата за Сосана информация, той гордо заявил: - Соси, разбира се, ще разбера как е станало това и ще ти докладвам до края на седмицата.
Соска, както й викали често колегите, била много доволна от ентусиазма на Чешо и го отпратила с почести към началото на мисията му.
Чешо е голям хубавец. Това също забравих да го кажа. На моменти имам чувството, че историята ми е леко хаотична и недовършена, но това е положението. Та, Чешо е голям плейбой, плейкъп е отвсякъде. Тръгнал той към Кутаран да види каква е хавата с тоя нов дизайн. Чешо има едни познати китайски клечки за хранене, близнаците Клечо и Клен. Те правят доставките на хартия за Кутаран. Чешо ще ги помоли да му помогнат в мисията. Стигнал той до задния паркинг на фабрика Кутаран и зачакал да дойдат близнаците. Тъкмо придръпвал третата цигара и опа, задали се момчетата. Чешо им разказал за задачата си, а те разбира се като в чистокръвен силно непредсказуем американски филм на Холивуд, се съгласили да му помогнат. Докато вкарвали новата доставка с хартия, Чешо се наврял между картона и така се озовал в цеха за разопаковане на доставките. От там като черна нинджа се вмъкнал в маркетинговия отдел. Скрил се зад една работна дъска и зачакал. След около 10тина минути влезли някакви лъжици, вилици и един салатен нов в зебрен десен. Чешо веднага прозрял, че не кой друг, а точно салатения нож е новия дизайнер на Кутаран. Ножът се казвал Наострен, с ударение на е-то. Наострен започнал да разцъква някакви графики по дъската. Говорел как ще съсипят бизнеса на Сосана с тези нови дизайни, а и нова рекламна кампания подготвял. Обяснил как е подкупил един от най-печените рекламисти, и двама от националната телевизия на измисления свят за който говорим (забравих какво име му измислих..) отделно от това, Наострен бил много натопорчен гашник. Чешо трябвало да измисли как точно да му притъпи ентусиазма и музата. Срещата приключила, и като се опразнила стаята, Чешо нащракал няколко снимки с новия си iЧaшон S5 (най-новия модел телефон от Чапъл) и се запътил, отново като черна нинжа, към задния вход на фабриката. Навън го чакали Клечо и неговия братовчед, клечката за зъби Остродве. Изпушили заедно по цигара, благодарил им Чешо за помощта и тръгнал към вкъщи. Вече било към 19:00 часа. Минал набързо през магазина да купи хляб и маргарин и се прибрал. У тях вече всички чашки се били прибрали и си разцъквали напред назад. Чошинда е най-малката чашка по принцип. Тя е почти като напръстник и обикновено е пълна с италианско еспресо. Та Чошинда много обичала да си играе с Чешо, който вероятно съм забравил да спомена, но е най-големия в семейството. И отишла тя при него и се заиграли на чашки. Чашки е игра, която се играе от чашки и се отнася за чашки. Всяка чашка получава по няколко лъжици, и се пие по лъжица на рунд. Всяка чашка изпива по 6 лъжици, а накрая изпива и по една допълнителна, но тя задължително трябва да е лъжицата на някой от другите играчи. После всички сядат на масата, събират мръсните лъжици и ги размесват. След това всеки отново взима по 6 лъжици, прибира си ги в задния джоб и отива да се скрие за малко някъде. Като се върнат всички, всяка чашка трябва да познае защо последните лъжици, по една на всеки, на масата са още там. Който първи познае печели играта. Малко е сложна, но ако й хванеш цаката е много забавна игра. Все пак чашките са си забавни. Докато играели на чашки Чошинда и Чешо, останалите чашки гледали новия Fast and Furious: Чашка до дъно. Станало към 23:00 часа и повечето чашки вече били си легнали. Само Чешо още мислил за днешната мисия. Утре ще докладва на Сосана, а тя е умна сосиера и ще знае какво да направи.
На другия ден Чешо пак се успал за работа, но по-малко тоя път. Като стигнал до офиса, директно влезнал при Соска да й докладва. Поговорили си те така хубаво. Сосана била много доволна от свършената работа, че обещала на Чешо 3 дни платен отпуск до края на седмицата. Чешо бил много доволен от себе си и се върнал на работното си място. До края на работния ден всичко било тип-топ. Чешо и неговите сестри и братя се прибрали от работа и понеже имали повод за празнуване, излезли на ресторант. И там едно ядене и пиене, чашки с лъжички, лудница.
Историята по принцип продължава, но в момента точно ме мързи да пиша повече. А и Хобитът се изтегли преди 20 минути. Мисля да лягам да гледам. Само да си измия зъбите де. Историята между другото е истинска, и въпреки че аз съм я измислил, тя е доста реална и интересна. По-нататък има доста обрати и перипетии, има доста напрегнати моменти. Например, един път Чуши и Чушма излезли по женски и се забили с две чаши за вино. Некви големи свалячи ей такова. Друг път ще ви разкажа за тях. Чао до скив :)
