И един ден

Имало едно време... Всички приказки започват така, или поне повечето от тях. Тази приказка не е приказка. Затова тя ще започне с "и един ден.."
И един ден Господ изостави хората. Обърна гръб на своите чада, които толкова дълго любеше, и за които милееше така силно. Той напусна своя престол и тръгна по света като обикновен скитник. До този момент хората не бяха чувствали така неговата липса, вероятно защото винаги са го приемали за даденост. Хората често приемат нещата в своя живот за даденост. Но кой всъщност дава тази даденост? Ето, че отговорът дойде. Хората се зачудиха, как така Господ ще напусне работното си място, та нали той е 24 часов call център?! Нереално но факт. Той си тръгна. Това обезпокои много хора, особено набожните. Но и останалите се замислиха. Какво ли следва? Последният път когато Бог ни изостави, една група приличаща на секта, скита 40 години в пустинята. Кой би си карал новото Ауди А238 в пустинята? След няколкодневни ТОП новини относно "отпуската" на Господ по CNN, ABC, CD, DVD, Днес.бг и други реномирани издания, както всяко друго нещо, и това, като че ли отшумя. Хората продължиха с ежедневните си навици. Ходеха на работа, пиеха, пушеха и т.н. Обаче някак нещо им липсваше. Нещо незабележимо с просто око. Най-много личеше това у животните. Птиците летяха оклюмали, на лъвът започна да му окапва гривата, слона го мързеше да си движи хобота, котките вече не бягаха от кучетата, а мишките, на мишките по-скоро им дремеше на пишките дали ги гони котка. Някак цялата душевност на Света се беше изпарила. У повечето хора също се забелязаха необичайни неща. Бабите не се бутаха в трамвая и автобуса. Стояха си вкъщи и гледаха Ферхунде. Децата вече не бяха толкова енергични, не скачаха наляво надясно както преди. Никъде не се чуваше псувня от шофьорите. И така всички хора по света постепенно изгубили всичко човешко в себе си.
И един ден, вървейки си през прерията, един племенен човек срещнал един скитник. - Здравей скитнико, казал човечеца. Аз съм Нбоко от племето Зилуе, а ти кой си, какво правиш тук? Скитника махнал с тогата си и казал: - Добър ти ден Нбоко, аз съм Господ. Изоставих хората и се посветих на активно скитничество в търсене на обратния път към сърцето им. Над 2000 години аз бях тяхна опора, а те не ме оцениха. Не ме и послушаха. Грешаха всеки ден и всяка нощ. Особено през нощта. Та реших да сляза при тях и да повървя, пък знае ли човек, може да намеря решение. Ти какво мислиш по въпроса? Нбоко бил прост племенен кратунец и му отговорил просто и кратко: -Абе ти луд ли си, ние за всеки бог слязал на земята ако се притеснявахме толкова, до сега да сме умрели от притеснение. Господ не бил доволен от отговора, но си казал, че ще продължи да търси.
И един ден, вървейки си, Господа срещнал жаба. Грозна, малка, удряна такава. Попитал я как е, как намира отсъствието му от небесата. Жабата била просто животно. Изплезила си големия език, хванала една муха, изяла я, и казала, че дотогава, докогато има храна за нея, то липсата на бог няма да й пречи. Господ отново не бил удовлетворен от отговора, но премълчал, та нали точно той учел на смирение. Продължил си той пътешествието с надеждата да открие отговорите.
И един ден докато се возел в едно такси, говорейки с шофьора за дупките по улиците, за политика, за курви, видиш ли срещнал министър Дянков. Казал си, че това му е последната надежда. Слязал Господ от таксито, и попитал Дянков: - Министър Дянков, вие като интелигентен човек, как намирате липсата ми, не ви ли притеснява това? Дянков, с леко пренебрежение му отвърнал: - Господи, аз смятам, че си много глупав. Ти вярно ни напусна. Но ние мислехме, че просто си изчистваш старите отпуски. Предполагам за 2000 години доста си натрупал. Това е хубаво Отче. Но комичното в ситуацията е, че Конституционния съд отмети горенето на старите отпуски. От друга страна, всички ние бяхме омърлушени, но това е заради автогола на Иво. До този момент Господ беше запазвал спокойствие, но с това светия граал прелял. Той моменталически се запътил към престола си сред облаците. Пъврото нещо, което направил след като се завърнал е да накара Басивулкана в Исландия и незнайния вулкан в Индонезия да изригнат отново. Засилил топенето на Антарктическите ледове. На Хаити предизвикал ново опустошително земетресение. Всички миньори в Чили били затворени в мините. И още много други гадории сторил Господ в изблик на гняв. Хората от своя страна приели тези бедствия много тежко, както обикновено. Но нали са хора, научени са да се борят, и като паднат винаги да се изправят. Това само ги стимулирало още повече да се борят и борят.
И един ден Господ забелязал с недоумение как хората въпреки трудностите, които им изпратил, продължават живота си. Те макар и не винаги щастливи все пак успявали да намерят надежда. Дори продължили да съгрешават когато им попадне удобна възможност. И в този един ден Господ разбрал, че никой не може да помогне на хората, освен те сами да си помогнат. Тогава той разбрал колко съвършено същество е създал, и в същото време колко несъвършено е то. Осъзнал също, че макар някои от тях да му се молят ежедневно, той не може да им помогне, та дори не може да им отвърне. Осъзнал, че той е един самотен властелин, с безполезни задължения. Запалил си лулата, сипал си едно уиски, залюлял се на люлеещия се стол и се замислил, че за него всички дни могат да са Неделя, и да са почивни.
И един ден този ден бил Неделя.

Момичето в тръстиката

Небе земя и между тях
тръстиката расте.
В плен е на земята,
но смело издига се към небесата.

Зелена, свежа и приятна,
поклаща се от вятър.
Мушици, мишки и комари,
жужат си покрай нея трави.

Момиче с бяла шапка
пристъпва с бодра крачка.
В тръстиката се шляе тя,
в тръстиката а не в снега.

Тя пее странна песен,
за вятър и за есен,
за жълтите нивя с тръстика,
за дядо си и за чифлика.

И пее и върви това момиче,
безгрижно е, припява му и птиче.
Жарко слънце ги огравя,
дори и вятъра припява.

Завижда целия човешки свят!
Безгрижно е момичето, това е факт.
Завинаги в тръстиката остава тя,
със бяла шапка, в ръка с цветя, и....без пола.

нещо странно тъпо

Три седмици преди края на Света. Хората са в паника. Някои са объркани, други копаят тунели към ядрото. Лейди Гага прави хит I will survive. Всички си купуват тениски с нейния лик. Аз все още имам надежди за измъкване. Два дни преди края, Ахмед Доган се моли на Христос, а Христос на Чък Норис. А той на Бойко. Обама, Осама и Меркел се обединяват. Остават 0 секунди. Нищо не се случва. Аз се смея на всички.

Из дебелото черво на Хенри Уотчър

Ако бях живял преди около 200 години, мооооооооже би щях да пиша такива глупости с цели томове :)))


Три дена не спря, е спря за малко ама пак започна. Хенри едва едва креташе. Алда не спря да ходи напред назад. Не я свърташе. И точно в този критичен момент някой потропа на вратата. Беше сър Норууд. Настъпи тишина. "Нося вести", рече той, спокойно точно в негов стил.
..И след тези думи, двамата потрепнаха и замръзнаха в очакване.
"Намериха го. Навътре в гората, премръзнал и уплашен. Ще се оправи".
Хенри едва не падна на земята. Алда, макар и жена, успя да сдържи емоциите си и му помогна да поседне на фотьойла.
"Но похитителят успя да избяга"- продължи сър Норууд. "Утре призори ще се организира хайка".
Ужасът не беше свършил.

Хартиени мухи

Хартиени мушици летят насам натам
безшумно пърхат те с хартиени крила
повее ли ги вятър, изхвръкват надалеч
хартиени мухи, аз знам що иде реч.
Хартиена муха към прозореца ми долетя
и кацна на перваза без шум да доловя
безмълвно гледаше как покер аз играя
но вятър я засили и цопна тя във чая.
Хартиена муха ми кацна на главата
усетих че това не е ни заек нито сврака
разходи се мухата
и после отлетя.
Следиш ли мисълта ми
говоря за мухи
обаче не ми дреме
дали ме слушаш ти.
Хартиена муха
видях веднъж в гората
беше се сбила
тя със пчелата.
Хартиена кола блъсна мухата
а тя от своя страна, падна на земята
изправи се полека, подгъна си крилата
и после излетя далеко в небесата.
Хартиени мухи има тук и там
но виждал ли си ти как мухата лети
пътьом към морето
хартията в небето.

..из мръсното подсъзнание на един Фатал.......

Небето свети свети свети, луната пак яде солети.
Звездите са пияни като кирки.
А целия свят е пълен с тъпи шибани мисирки.
Вятър силен като хан Крум, и пак ми идва мръсна рима наум.
С вятъра посрещаме зората, думите му бяха "на майка ти в устата".
Мръсно е навън това се знае, вятър хубаво не ти вещае.
Вятърът е силна буря пак довял, скоро така не ни беше ебал.
Дъждът прокапа като из ведро, а вятъра е бахти тъпото лайно.
Участвах в днескашната викторина, написах стих, а вятъра замина.
Звездите го напиха със бутилка ром, и вятъра се влачи като преял кон.
Сезона пак е лято, звездите пак са като ято.
Луната пие портокалов сок, на вятъра му го набих с отскок.
С това дечица мили ще приключа, а вятъра.... вятъра да ми яде маркуча!

Фатала - Първа кръв 2

Пак натрупа сняг, киша, абе ужас. Хвърленият фас угасва преди да е паднал, а отгоре те гледат все едно си 1.37. Има време докато пуснат закона. Пък то после до 21.12.12 има към година и нещо. Все в гъз. Ако си фен де. И ходиш ходиш, и пак си в дупка. А от дупка до дупка, има няма дупка. Явно трябва да се лети, ама без помощи - криза е! Ще си купя Торук Макто и отлитам на юг... ама на юг от кое?

Фатала: Първа кръв

Действието се развива в леглото. Главен герой, Аз. Спя. Спя още. Продължавам да спя. Минаха към 3469 серии от 2-ри сезон, аз още спя. Проспах SAW 33. Не съм изтървал много май. Проспах и 2012, един от последните краища на света, които помня. Минали са още към 5-6, за които не знам, щото спя. Дойде края на света. Проспах го....
Спането е новото черно.

Няма нищо лично

Пълен напред и гаааааз докато не ти се изтъркат подметките. После ше си купиш нови и пак повторение на предното...чааааак до мрак.. и после кризата може да те гони, ама като немой да те стигне, ше ти яде само изтърканите подметки изпаднали отзад, и накрая на Коледа полупроводниците стават цели, и напрао лъщиш от кеф.

Из маршрутното творчество..

..или какви неща ти идват в главата докато пътуваш за работа в деня на Джулая, йееее :)))

Джулай Морген беше,
главата си отнесе,
момчето на морето,
пияно до небето.

Бирата държал в ръката,
цигарата в устата,
цяла нощ вилнял на плажа,
празник е, все пак да кажа.

Най подире над морето,
слънцето огря небето.
Посрещна изгрева пияното момче,
не беше спало то въобще.

Усмивка появи се на лицето,
щом слънце озари небето,
и то се знае на момчето,
щастливо беше му сърцето.

И бирата му беше сладка,
в усмивката му нямаше загадка.
Ухилено на плажа пак стоеше,
момчето, на което пак не му се спеше
Джулай Морген беше.

Неозаглавено

Всичко започва с рев. Ужасяващ и продължителен. Можеби най-прекрасното нещо в живота на човек. Точно в този миг живота се променя, еволюира. Всичко това остава загадка и мит за ревящия. И точно с този рев малкия човек казва на света "Ей, мамка ви, ето ме и мен, търся мляко". Неусетно, кратко след това, започва голямото търсене. Нещото, което наричаме жизнения сок на живота. Или нещото, което току що ми хрумна. Търсиш си памперса, търсиш си биберона, търсиш презерватив. Търсенето е универсалното средство, за да достигнеш желаното. В търсене си. И си в търсене цял живот. Дори понякога да не ти се иска, или да ти омръзне, пак търсиш. Търсиш спокойствие, а намираш банкет. Като малък винаги си си мечтал да станеш пожарникар. Порастваш и ставаш продавач на телефони. Много бързо след първото търсене разбираш, че не винаги намираш търсеното. Дори обратното сеслучва по-често. Такъв е живота. Хората казват, че живота е непредвидим, и са доста прави. След всяко взето решение, в търсене на нещо, променяш всичко. Всяко действие е еднопосочен билет. Крайната дестинация обаче остава не толкова ясна. Всички обичаме правата линия. Но в природата права линия няма. Дори дъгата е крива. Можеби точно в това се крие красотата на живота. Кривнеш ли от пътя, знаеш, че те очакват всякакви забавни неща. Всъщност те очакват всякакви неща, но ти го правиш само заради готините работи. Увличаш се. Днес си с Мария, утре си с Водка. Съдба. А може би избор. Каниш я на среща. Отивате в някой ресторант или дискотека. Купона тече, хубаво ти е. Кефиш се на компанията си, и тя на теб. Тя си мисли, че си забавен, и малко секси. Дразнещо секси такова. Вероятно й се иска да те изчука още там, а може и да го направи. В твоята глава пък е празно.Трудно ти е да мислиш при всичката тази кръв там долу. Днес си щастливец. Не те спира нищо. Нито професионална нито морална задръжка. Вилнеете цяла нощ и се напивате като кучета. Достатъчно, за да не свършиш с часове. Каниш я у вас да пиете по един жизнен сок. Нощта е млада и тя е млада. Днес и двамата имате късмет. Има щастлив край. Няколко акомпанирани края. Заспиваш. На другия ден още не си се събудил и вече си на работа. Денят е хубав. Все пак си намерил точно това, което си търсил. Уверен си в себе си и ти личи. Представи си, че имаш секретарка и тя те види как се усмихваш неадекватно. Сигурно в главата й минават точно тези мисли, които са миналиснощи през главата на оная мацка. На другата вечер си с приятели. Излизате за по бира две, и изпивате по осем. Те ти разказват за дребните си житейски мисли. И ти си казваш своите. Разсъждавате над живота и странносттана жените. Чудите се как разпознават три хиляди цвята. За нас мъжете нещата са много по-прости. Ляво, дясно и внимаваш да не ги объркаш. Дори в развита и дългогодишна връзка, пак повечето от нас се придържат към това правило. Интересно е да срещнеш такава жена. Ето такава жена може да е мечтаната от теб. Нямам предвид някоя смотана, отричаща всичко женско жена. А такава, хубава, забавна и земна мацка. Тя също се захласва по "Хубава жена", но не парадира с това. Всеки, който срещне такъв екземпляр, би се пробвал. Е не баш всеки, но повечето вероятно биха. Това е малко тъпо, повечето сигурно няма да имат успех. Защото и най-простото нещо има разновидности. Щом има толкова различни твари на тоя свят, кои сме ние, че да отричаме разнообразието. "И ти си като другите, боклук", би казала мацката от предната вечер ако не й се обадиш на другия ден. "Но не скъпа, аз не съм като другите, аз съм различен боклук". Длъжни сме да поддържаме разнообразието. Длъжни сме да се борим за него. Това балансира света и живота. Нашият избор винаги е поддържал всичко. Днес правиш щастлив някого. Утре го разочароваш като правиш щастлив някой друг. Една щастлива, една нещастна и една в средата. Три хубави души, особено средната. Перфектен баланс. Вековен направо. Сигурно щеше да е прекалено скучно в идеалния вариант. Но има и нещо хубаво в перфекционизма. Дори след разочарование, това може да те тласне напред. Към друго разочарование или към нещо хубаво. Важното е, да следваш някаква посока. Всеки трябва дада има своя посока. А различията в посоките определят коя с коя ще се пресече. Всички наши действия определят нашата посока. И тя не е винаги направо. По-скоро е като разхвърлена прежда на пода....

Автентично покварен

Идиотско е колко е тъпо и студено. И понякога е малко топло. Сутрин например, събуждаш се и още с отварянето на очите си чуваш в главата си някакъв странен вик "сеееееееееееекс".. wtf бе мен, и си супер надървен. Странно тъпо, щото си сам, а си сънувал, че си убил няколко човека, основно жени май. Трудно ти е да станеш, увиваш се в чаршафа мислейки си, че се увиваш околко друго, ама дръжки. Постепенно ти писва и ставаш. Уооопс brain смръцафръц, пак си препушил снощи. Въпреки обилната медитация, близката среща с Позузу или както се казва там, и великолепната безкрайна пустиня от пясък и миризма на вятър, на сутринта ти е през кура за среднощното палуване на мислите. Странното е, че пътуването във времето и пространството, макар и астрално, е доста студено, както го правят по филмите.. иииии още една точка за Стивън Кинг и Кинг Конг. Та, острани погледнато си е спане и тешко дишане. Вътрешно е като топло мляко с какао, топло и кафяво. Отгоре погледнато си е отдолу и обратното пак е вярно. По средата обаче е истината. Точно там, където трудно се влиза, и от където рядко ти се излиза. Там е цялото онова дето го наричат любов. Ама не е точно любов, по-скоро вятър прекаран през струята на калорифер, отразен от душевно огледало, и върнат право в гърдитет ти, докато е още топъл. Пълната чистота, Дева Мария и кота нула. Обичаш себе си, и докато го правиш, докосваш и най-искрените си мечти и желания. Сега си представи, че всичкото това сияние е било просто поредната one nite stand. За пореден път си пречистен и омърсен едновременно. Ставаш и си мислиш, че никога повече няма да пушиш, пиеш, или квото там ти харесва. бърз душ, понякога не толкова бърз. Сутрин времето си минава ей така. Нещо си гладен от снощи, ама все пак палиш цигара и забравяш за глада. Вървиш и мислиш. И вървиш. Някво е тъпо. Обаче на тебе вече не ти пука особено, дърпаш си от фаса и се оглеждаш параноично. Внезапно и без да искаш пак си се сблъскал с реалното и пипаш ли пипаш. Целия екшън, и топлота, и нежност са изчезнали завинаги. Особено ако преувеличиш малко, и вкараш драматизъм. "Ти си ненормален" - нещо друго ти крещи в главата. Имаш чувството, че си пропътувал цялото разстояние от Сахара до Тилилейската горица и пак не си на кеф. И с право, ти си няква грешка, ама не ти дреме особено аахаха :)) Чудеш се дали има Господ или някаква енергия. За енергията си почти сигурен, че съществува, за Господ не баш. И набързо ти минава през акъла какво си ял преди 2 седмици, о колко е тъпо само. И е безполезно тъпо. Целият си изпълнен с невероятно огромна купчина от плаващи мисли и чувства и гаечени болтове. Пълна трагедия. И точно там решаваш, че все пак има светлина, къде от изгряващото слънце, къде не. Толкова много неща, толкова безкрайно отвращение толкова наистина. Извървял си цели 10 метра, брат. Ето ти дилемата: имаш още към 500. Колко ли болка и мастилени петна има по тоя път. А той не е особено дълъг. Струва ти се, че вече е Сряда. Четвъртък е.. ама предния. Помниш ли, че едвам стана от леглото? Тъпо ти е, щото можеше да си останеш там. Поне докато мине ерекцията от самосебе си. Жалко наистина. Насилствено обуздана ерекция, едностранно, без допирания. Ебахти филма. Мислите ти са поточната линия на Форд, ама усъвършенствана. Супер ти е самотно и в същото време, нямаш миг спокойствие от разни хора, неща от живота, случки (реални или не). Целият свят запълва малката ти тиква, а дори не си изпушил цигарата. Става ти малко по-топло. Или прегряваш или да. И ето, че отново си във вихъра си, у а, насам натам, ходиш, не ходиш. Поглеждаш мислено назад, някъде около чаршафа, и му казваш "хей чаршаф, Айл би бак" ахахахахах Малко ти е смешно и се усмихваш леко. Найс ве, ето за първи път отново си пич, а медитацията ти се струва ужасно яко нещо. Прочиташ случаен плакат за няккаф пич подобен на Мун със секта и пичове, които му се кефят. Решаваш, че можеби ще е яко, а после решаваш, че света е доста болен в наши дни. През цялото това време, около 15 минути, изобщо не спираш да мислиш разни глупости. Колко е сложен света, а колко е тъп в действителност. Ето, че пак се сещаш, че най-важното го имаш, и пак се усмихваш леко. Хей хей, аз съм злодей ахаха. Бавно бавно и денят започва. А е толкова рано и мирише на чаршафи и парфюми (някои жени чесно прекаляват). Очакваш всичко от днес, а то ти предлага половината от това, което не искаш да очакваш и от утре. Шанс брат. Помниш, че си супер мощен. Ето това в действителност ти помага най-много. Не е само внушението. усещаш, го и в хората около тебе, и във всичко. Чаша кафе отново и си във вихъра си. Пушиш към nqkolko cigari днес. Денят полека отминава. Казваш си, че ще ти липсва, но реално не е баш баш така. Цял ден никой не те е разбирал, или поне половината са се заблудили, че са те разбрали. Все пак не е било чаааак трагично. Пушил си цигари за утеха и за кефа. Вече усещаш едно влечение назад, но това е всъщност напред с изглед назад. Вървиш с гъзъ си напред. Явно е, че ти харесва, колкото и странно да е. Ти си ротвайлер. Ти си питбул. Ти си американски булдозер на GAT. If you smeeeeeeellll, how the чаршафа is coming..... Отново си фь чаршафа. Странно е, но пак е по-скоро топло, отколкото студено. Само дето не си особено надървен, ама шанс. Изпитваш едно умиление, едно тихо скърцане на стари дъски, някак приятно такова. Единственото, което ти е в главата е онази. О колко е прекрасна, и пълна и празна. Тя е гладка като бебешко дупе. Мека е като дудата на 16 годишна. Страхотна наистина....
Представяш ли си куп такива одисеи една след друга.. йеее хвърчиш....

Ревъведение в моята нова глава ;))

Здрасти народе,

Днес реших, че и аз трябва да имам блог. Просто имам прекалено много хаотични мисли в главата (новата) и имам нужда да ги изливам и оформям някъде. Нещо като дефрагментиране на харда образно казано :))
Та по темата, смятам да го организирам доста интересно. Ще има категории за различните "атмосферни състояния". Ще има поезия, проза, общи мисли, ежедневие, хаотични неща, неща с обществен интерес и куп други формации.
Още обмислям идеята да го сложа на мой си домейн, ама трябва да почета малко :))
Иначе материал има доста, вече готов.
Възможно е тук да го направя пилотно и да видим как ще излгежда, а после да мисля преместване.
За сега е това, очаквам включване от горе :))))