Телекинезата, отговорът на всички земни проблеми

Телекинезата е много яко нещо. Има поне сто и двайсет куприлиона причини това да е така. Без телекинеза на практика ние сме се изолирали от действително якия свят в който живеем. Ако притежавахме телекинезата изобщо нямаше да има значение, че в предното изречение не съм използвал нито една запетая. Изобщо нуждата от телекинеза е ежедневна. Хората почти са се пристрастили към това да искат да имат телекинеза. Но изкуството на телекинезата е силно мистично и футуристично. Чисто физически и квантово погледнато е напълно възможно, но дори най-изпечените тибетски монаси не могат да го постигнат. Това е една голяма мечта и на всички хора по света, от Далай Лама 16-ти, през Обама, че чак до монахът който продаде своето ферари. Има много доказателства че в миналото е имало действащи телекинетици. Пирамидите в Египет 100% са построени чрез телекинеза. Абсолютно сигурно е, че и хората са се разпрострели по цялата Земя с помощта на телекинеза. Просто чийф телекинетика на първите хора е размятал насам натам други от племето и те са се озовали на различните континенти острови и т.н.

Телекинезата е чувството, че когато нещо е невъзможно, то по принцип е възможно с леки корекции в пространствените показатели. Има си специални научни обосновки на това, но дори Айнщайн не е успял да ги разгадае. Дори аутистите не успяват да достигнат до фазата на пространственото приближаване на един към друг на два предмета без физически да им се помага.

От друга страна политическата телекинеза е възможна. Без абсолютни никакви физически симптоми, крайно десни стават крайно леви, или го играят на крайно средни. Физическото приближаване на един субект депутат до друг субект депутат е просто мистерия, но и факт. Друг особено интересен факт за телекинезата е, че когато даден телекинетик се изправи пред друг телекинетик, то печели първия използвал телекинеза.

Ако се замислим за позитивните страни на телекинезата, то ще осъзнаем че евентуалния принос от телекинезата ще даде огромен импакт върху нашето общество. Напълно ще изчезне употребата на опашки по магазините, опашки пред КАТ и всякакви опашки като цяло. Особено високо ще се цени това по Коледа и Нова Година. Излишно ще стане и държането на чадър докато вали. Просто ще отблъскваме всички капки настрани. Истински фурпор и ултра модернизъм ще настане в селското стопанство. Брането ще се превърне в един високо технологичен бизнес, в който обаче няма да се използва грам техника с изключение на кафе машина. Производството и пощенските услуги ще бъдат преобрзени също из основи. Ще бъде въведена нова полева единица „летящо писмо”, вероятно патент на най-голямата пощенска корпорация в Света „Flying mail”.

Чисто икономически телекинезата ще бъде толкова безпрецедентно успешна практика, че Индустриалната революция ще ни се струва като откриването на топлата вода. Поради това научните разработки в сферата на телекинезата би следвало да си изклютително засилени и интензивни. Високо финансирани от държави и мултинационални корпорации. Мисля, че ако до 15 години не бъде въведена телекинезата поне на ниво експерименти с коли и перални, то човечеството определено не се движи в правилна посока. Вместо да се организират безсмислени конвенции по проблемите на глобалното затопляне, то трябва интензивно да се работи по въпросите за осъществявне на разумна и приложима телекинеза за ежедневна употреба.

Кално

Имах чувството че се задава кал,
Или поне локва идва
Откъм далекото насам пътува
И всичко омърсява
Имах и малък вентилатор
Надявах се да ми помогне да я отвея
И да остана чист и пременен
И вероятно щяше така да стане
Имах и седемдесет и шест стотинки в джоба
Долу горе като за нищо да си купя
Обаче щях да вляза в магазина след калта
И да си купя минерална вода
Имах и големи надежди за деня
Или поне стоях си позитивен
И чаках аз калта
Или чаках да отмине деня
И накрая заваля

Not another чаена история

Значи днес започваме с паразитна дума. Темата пак е за чашките. Бях измислил супер добра втора част, но ме мързеше и сега съм позабравил детайлите. Беше някво епично. Примерно Чошинда се среща с Нео. Или Чаша ходи на уроци по танци. Или друго. Обаче един път Чушма излязла на пикник. Вървяла си тя из гората. В действителност в Чашивария има много природа. Има и бая порцелан, но и доста природа си има. Та, вървяла си тя из една гора. По поляна осеяна с много цветни чибуци. Чибук е цвете в Чашивария. Просто си измислям имена в момента. И Чушма била някаква дива фенка на природата. Имала шест зелени колана от световното по природни науки. Разцъквала си тя напред назад из гората, обаче така по едно време започнало да й се доспива. Предната вечер пак цъкали на чашки до късно с другите чашки, и сега й се спяло доста. По принцип днес, или иначе казано, въпросния ден Чушма била почивка. Описанието ми е малко хаотично и описателно като на Оскар Уайлд нещата, ама ко да прайм. Оптимус Прайм. И почнало така да й се доспива, та решила Чушма да си полегне до един дънер. Легнала и в мига в който опряла дръжката си сред чубуците и заспала. Спи та дрънка на порцелан. В един момент отнякъде в историята изкача един елф. Ама не като ония зеленичките леприкони от феритейловете на ирландците, елф елф. Такъв висок и дългоух. Абе като Леголас сякаш бил. Направо да го кажем, Леголас изкочил отнякъде. Хванал Чушма за дръжката и я повел към Ломидол. Сега разбирате как добре се допълва грацията на елфите с крехкостта на чашките. Муцка отвсякъде. Стигнали те до Ломидол, и Лего поставил Чушма на земята. Тя доста слисана още не можела да се осъзнае. Пила една две води, освестила се, и попитала:

- Ей елф, защо ме водиш във вашия дворец близо до град Лом?

По принцип не съм фен на диалозите и мисля тоя да го приключа сега и да няма други диалози. При това положение реално всеки от вас трябва да си измисли реплики за Леголас както си ви харесва. И така приемаме, че Лего отговаря и започва приключението. Заедно с още няколко хай фай елфи Чушма и Леголас потеглили към далечната земя на хобитите. Някъде в Средната земя, но по-вляво така.

По принцип елфите са доста напред с материала, и откъм хардуеър са доста хай-фай така. От друга страна са и бая фенове на фун шуй. Владеят и доста добре май тай. Те до някъде са последователи и големи радетели на Дао. А както знаем Дао това е пътят, единствения път. Дао е всеобщата цялост на всичко и елфите са му големи почитатели.

Малко си измислям, но карай. Понеже тръгнали привечер, Чушма вече съвсем се била изморила, и по едно време така на свечеряване направили лагер. Стандартно елфите се редували на пост, а Чушма позаспала. До сутринта имаше вариант да има поне две три случки, но няма смисъл.

Та, събудили се те на сутринта, и кво да видят, единия от хай конете го нямало. Явно някой трол го е изял през нощта, а на сутринта се е скрил от слънцето да не стане като в Хари Потър вкаменени котки и т.н. Следва цял ден яздене по пътя. Чушма си говорила с едната елфка, Мисна. Мисна била доста хубава и приятна за окото елфка. Лафили си те за гримове, за мъже, за луната и звездите и други. Изведнъж докато си говорили, то взели че минали 3-4 дни и те пристигнали така леко у лево от средната земя. Баш при хобитите. Веднага се сещаме, че няма кой друг освен Гандалф да маркира вратата на хобита при когото отивали. Намерили те къщата на Билбо, на когото викали Бамби за по-забавно и почукали. После влезли и започнали да обсъждат нещата от приключението. Цели две страници до сега глупости ви пиша, но Бамби това не го знае. Чушма по пътя била осънена от своята мисия в живота. Тя трябвало да поведе поход за освобождаване на една поробена чайна в средната гора. Много орки и гоблини имало там, и екслоатирали чайниците на макс. Та разговаряли те с Билбо, който бил фен на чашките. Реално затова Леголас и взел Чушма. Супер късметлийското стечение на обстоятелствата.

И започнал куеста за освобождаването на чайната. Тя по принцип не била много далеч, затова бързо стигнали до там. Започналата битка била първа за Чушма, но тя знаела че е родена за това. Елфите й дали една специална мрежичка, и едно въженце. Всичко изработено от митрил естествено. С въженцето Чушма много умело спъвала орките, а пък после ги хващала в мрежата. Тя и мрежата и въженцето били безкрайни, щото са елфически нали. Та боят настана, чукат порцелани, ето ги близо чаени душмани, юнашка чашка, пълна с чай от бъз, трепе и хваща орките със хъс. Отплеснах се и римата потече... Борбата била мнпого ожесточена, но Чушма съумяла да остане здрава и без пукнатини по корпуса. Дето се вика, всичко друго е история. Задругата на Чушма и елфите спечелила този рунд на Риск и освободила чайната, на която така и не дадохме име.

Там Чушма станала нещо като Че Гевара. Били измисляни песни в нейна чест, били писани стихове. Даже кръжоци по грънчарство били основани в нейна чест. Имало и големи празненства. Три дена и осем дена яли пили и се търкаляли чашки и чайници. Елфите понеже били доста хай, тях алкохола не ги хващал и те като цяло не се забавлявали толкова. Но все пак и те били герои. Доста чайници си татуирали елфическите лица по тумбестите части. Митично просто. Една уникална атмосфера царяла в това малко кътче. Чушма била толкова на кеф, че не усетила как се завъртяла, дръжката и се хлопнала в един от онези странно открити над почвата корен ина дънера, и се събудила. И о и а, едвам сдържала сълзите си. Всичко било е насън. Малко като в песните на Миро или на Ози. Чушма била сънувала най-прекрасния и чудат сън в цяла Чашивария, и нямала търпение да се прибере и да го разкаже на своите братя и сестри.

Тръгнала си тя към дома, така както и червената шапчила си разцъквала по пътя за дома на баба си, и видиш ли от някъде изкочили орки и я отвлекли... Кофти тръпка.