Абсурдното
8:25. Aлармата се вскючва. Следва процедура по изчистване на разни нечистотии събрали се през нощта я по очи, я по други интересни места.
„Wish I was free as Che was“ ... този рефрен ти се забива в главата.Решаваш днес, Петък, да покажеш , че и ти като малък си бил революционер и слагаш фланелка на Че.
Слагаш слушалките и се отправяш към работа, която най-меко казано не харесваш. От слушалките те облива 1 меланхоличен и същевременно топъл семпъл: Common - It's Your World. Всъщност рефренът , накарал те да си припомниш революционното си детство е имено от тази песен.
В нея недостижимия Джей Дила се е постарал предсмъртно да създаде шедьовър. В едно е събрал копнежите на т.нар. „Еveryday people“, еднообразието на поредния ден, носталгията по изгубените мечти,радостта от малките неща.
Отправяш се към близкия транспортен възел. “Same people, same block, same s**t they own” припява Common. Забелязваш хора, които виждаш всеки ден на път за работа. Огрижените им лица са си все същите.Все едно нищо не се е променило откакто си ги видял за първи път, преди 5 години. Пушат нервозно, търкат си обувките, не говорят по между си. Добре, че се намираме във века на глобалните комуникации и разговорите по телефона ни извеждат от тази 5-D антисоциализъм.
Стигаш на работа. Следват забавни колегиални разговори, смесица от куртоазия, истинска загриженост, забавност и други. Включваш Компютъра с главно К и се започва: Поредният тягостен ден. Поредните онлайн диалози, които не променят живота ти с нищо(счупените нерви не се броят). Чуждоземни бели господари, мислещи в цифри и не разбиращи грам от това което вършиш,казват на бял роб как да го върши.
„Now I stand in the same spot, as my old mан. My life I planned not to be on this corner“ рапира Common. Едва ли си мечтал живота ти да изглежда така.Робуване.Също като родителите ти под един друг робовладелски режим.
Че те гледа от огледалото в тоалетната.Горд. С плам в очите. Ти отвръщаш с въздишка. Толкова можеш.
Денят завършва. Най-после можеш да направиш нещо смислено. Да успокоиш съвестта си, че имаш смисал в този свят. Потегляш към протестта. Август е и тълпата е рехава, но идеите са същите. Протестите няма да успеят си мислиш. Физическата идея за свалянето на правителството няма да се осъществи просто, защото комунист току така не се сваля.Като тук не става въпрос за тези на власт.Нека не забравяме , че до сега не –комунисти не са ни управлявали.
По-астралната мисъл, че протестите ще поставят началото на промените в мисленето на изтерзания народ също удрят гредата или още по Йововско – осъществяването на тази идея прелита над вратата.
„It's hard to stay grounded. We stay high, thats why old folks down us“ Колко на място влиза този ред от песента. Трудно е да си приземен когато си дорасъл достатъчно за да тръгнеш изправен.Да полетиш.За това старите хора и това , което те олицетворяват те държат на земята. Защо ти е промяна?Защо ти е да се изправяш?Защо ти е да мечтаеш и да гониш мечтите си.Ето , ние никога не сме имали мечти.За това сега сме пред НДК да контрапротестираме.Да сме сигурни , че нашите избягали деца, и децата на мечтателите никога няма да мечтаят. Все пак „I remember in high school she had a passion to sing. Now she see herself in a casket in dreams“.
Прибираш се във вас.Зареждаш наргилето с тютюн от череша. Наливаш една екстравагантна ракия и се заглеждаш в кехлибареното небе над софийските покриви.
Песента завършва с мечтите на човешки деца. Малки, необременени от живота умове.
„Искам да бъда ветеринар“, „Искам да бъда астронавт“, „Искам да съм кечист“, „Искам да съм звезда“... Толкова чисти. Мечти, намиращи се все още далеч от „Ковчега за Мечти“.
Следва реплики на „Pops”.Чернокож с глас на блус изпълнител от Мисисипи. Говори за това , че трябва да бъдеш. „...Be grateful for life, be grateful to life.... Be loved by God as much as God loved Gandhi and Martin Luther King... Be a brilliant soul, sparkling in the galaxy while walking on earth“.
Наистина ли е толкова лесно да бъдеш? Толкова лесно да се отдадеш на мечтите си и да ги постигаш?Въощбе това постижимо ли е? „ Be... eternal.“Дали човек може да бъде ...вечен? Разбира се , че човек може. Но не и ти. Дърпаш от наргилето, замазваш положението с ракия и се радваш на ден обикновен.
Защото все още искаш да видиш Калифорния, но това е твоя Свят.
