Апокалиптично

Заставаш челно, космосът е срещу тебе
Отливка на жълтък играе слънце
Замисляш се, че ти си като бебе
Пред тоя необят по-малък си от зрънце

Игриво минали са милиони векове
Хиляда дена са като момент
А ти си мислиш че достигаш върхове
Но твоят образ едва е елемент

Безумно преходен е днешният човек
Не ще остави никаква следа
Но не глобалното затопляне тоз век
Ще го изтрие от планетата Земя

Крив макарон

В тоз сиромашки живот
В тая пробита кесия
Слагам ли слагам любов
Станах любовна разсипия

Пълен душевен вагон
Влакът на обич смърди
Еби му меча, пардон
Любов ли е ако ухо ме сърби?

Всичко отвътре ти давам
Не искам дори и пари
Е, добре де, признавам
С малко любов ме дари

Капка по капка изтича
От джоба ми цяла река
Я към мен се затичай
И с кофа събирай сърца

Still untitled

Останах в непонятност днес.
Защо завидно гледат всички?
И тоз, що буди интерес,
и онзи, що слагат във кавички.

Забравиш ли се, на земята слез.
Че хората не ходят като птички.
Седни, па помисли в противовес,
не чакай да те носят на ръчички.

Забъркай от идеи смес.
Включи и малко позитивни срички.
Раздавай щедро, във сърцата влез,
недей да ги оставяш да са самички.

Черно-бели гащи

При липсата на цветни гащи,
о колко жаден съм сега,
в изминалите седемстотин нощи,
със теб не пихме ний вода.

И само в черно бяло си отдолу
е как пък не ти омръзнá
не искаш ли поне на голо
да се порадвам до сутринта.

Прекрасно розово на цвят бедро
и зверски яко дупе вадиш
и моля ти се за добро
отгоре ми да се стовариш

И право във очите те следя
и погледът ти хващам здраво
не искаш никога да спра
и аз не искам, да ти кажа право.

Обичам с твойта мека сянка
да ме завиваш докато заспя
обичаш да ме има като нанкаш
и да усещаш моята ръка.