петък, април 22, 2016

Символично

когато в нощно утро залязва есента
чудесни са навсякъде несъществуващите
прелита носорог над моята маза
минавам от тераса на тераса с глупостите

безспирно си седя на три места
оттук не виждам много надалеч
заеквам и говоря с препълнена уста
нанасям темперна боя върху киреч

усмивки ми намигат сутрин
когато на небето са разцъфнали бидони
обичам да се лее терпентин
да цапа нежно веждите на Дони

ще спомена хартините си мухи
отдавна аз за тях не бях говорил
учудващо и леко грубо ми ехти
в ушите пак гласа на тоя Дони

ол райт ще кажа и на немски нещо
Иш хабе дас гешихте нихт ерцелт
преструвам се, от топлото ми е горещо
отивам да си зема Събуей Мелт

любимият ми астроном е Николай Коперник
и погледът му е сърцеобразно изкривен
прилича ми на купидоновия мерник
Бездомник! живял е той във безистен

пътувам често в моята глава
живял съм мислено и във Одеса
веднъж се покатерих и на връх света
но там не виждах мислите къде са

кюфтета рядко ям, че са със лук
не съм римувал за храна преди
наскоро запознах се с малък Мук
забравих автора му май уви

каскадно мисля, често не
привиждат ми се кафеникави очи
дано целувките да са по три поне
сърцето ми на карамел е веч почти

асфалт не съм мирисал до сега
във моя свят и пътя не е равен
придвижвам се на моята планета
по чехли, бос и с темп плавен