Среща

Бях супер напрегнат. Предстоеше среща на борда на директорите, и всички летяха из офиса. Аз бях напрегнат основно от другите. В асансьора имаше поне 3 разляти кафета. Последното беше на Мария. Забляна в листите с презентацията се блъсна в Иван. Добре че не му оля ризата.
Всички бяха просто луднали. Беше 14:16 часа, а никой не беше обядвал още. Горките. Аз се бях запасил с малко бадеми и си ги боцках кротко. Казват че един истински мениджър трябва да бъде хладнокръвен. Ми така де, ако аз не давам пример, кой? Ама кой ли ти взима пример в днешно време. Примера ееее там по дискотеките. В офиса всички са си завряли главата под бюрото и зад монитора. Изглеждат сякаш с коректор са им премахнали хладнокръвието. Като кашкавали са.
Тъкмо си бях прегледал записките и си мислех, че всичко е под контрол, когато дойде Стефка.
- Шефе, имаме проблем! :(
Това ми прозвуча повече като Хюстън, имаме проблем..
- Кажи Стефке, какво става, пак ли принтера се прецака? Нали ти казах да извикаш Жоро IT-то да го оправи!
А Стефка е една скица. Милата, ще й се пръсне сърцето при всяко чупене на чаша в офиса. Грам не става за сервитьорка в Хепи. Както и да е, отплеснах се.
- Ми шефе, не е принтера. Този път не работи проектора. А пък нали имаш много важна презентация на срещата. Там за бюджета за следващата петилетка.. - сълзливо измънка Стефито.
Тъкмо преглъщах поредния лешник. Направо ми заседна да не казвам къде. Ами сега, какво да правим.
- Окей майната му, ще импровизираме и ще презентираме на хартия. Бързо иди и разпечатай 9 копия на презентацията. А не, нека да са 10, за всеки случай.
Бързо се ориентирам аз в напрегнати ситуации. Ми нали съм шеф и мениджър бе. Хладнокръвен при това. Истински вампир. Както и да е.
На Стефка й олекна и изхвърча от офиса ми. Нищо че сме опън спейс, това пак си е моя си ъгъл.
Истината е че времето напредваше, а аз не бях свършил едно много важно нещо. Една част от аргументите ми за новия бюджет зависеше от цифрите на продажбите за последните 8 месеца. Само че тия цифри аз ги нямаааах...Филип е човекът с цифрите в нашата фирма. Едновременно е тийм лидер на екипа на анализаторите и на екипа на финасовите контрольори. Абе див отвсякъде. На мене ми е пряко подчинен през 3 мениджърски нива. Бая шефове има момчето, не знам как се спря честно. Викнах Филип.
- Филипе, къде си бе сметало? Готови ли са цифрите за осеммесечието?
- Шефе, готови са, обаче не мога да ги принтирам.
- Е как не можеш бе човек? Нали купихме специален принтер дето не прегрява и печата по 200 копия в минута! Оня трансформър там, виждаш ли го, за него ти говоря.
- Шефе знам го принтера, обаче се развали току що. Стефка започна да принтира презентациите иии не знам какво стана, но принтера спря да работи. Мирише на бакелит малко.
Малеееее, казвам ви онемях. Имаме към 40 минути преди старта на мийтинга. Проектора не работи. Принтера не работи. Е аз как ще си презентирам бе майна? Нали и аз шефове имам. Край, ще ме уволнят.
Седя и си мисля, и не мога да го измисля. Като в оная реклама..
Изведнъж нещо ме озари. Почти набожен станах от тоя факт. Еврика викам. Ще използваме таблети бе. Как не се бях сетил преди това. Хем зелено, хем цветно. Изобщо ебаси, идеята на деня е това! Почувствах се като екипа на Хорейшио в момента в който той разкрие причината за смъртта на поредната жертва, 47 секунди след като е пристигнал.
Тръгнах аз към IT-тата. Все ще се намерят 9 таблета. Шефка на IT-тата е Румяна. Ние сме доста модерна фирма, и сме разчупили стереотипа жичкаджиите и кодерите да са само мъже. Още повече мениджър информационни системи да е жена. Направо е супер. Както и да е. Та отивам аз при Румито:
- Румка, знам че точно сега се занимавате с изпаткалото охлаждане на сървърното, ама много спешно ми трябват 9 таблета. Ако може да са еднакви плиииийз :)
- Готово г-н Усмивков, ей сега ще извикам някой да ги донесе.
Бате онемях за втори път. Ама знам аз какви хора да назначавам бееее. Хем жена, хем IT професионалист. На господине ми говори. Че и красива. Ей това е истински ценен кадър. Грабнах таблетите, метнах една хвърчаща целувка на Руми и тръгнах към асансьора. По пътя едвам не се пребих заради разлятото кафе. Чистачката била почивка днес. Е баш днес ли бе човек? Както и да е.
Горе качихме презентацията на таблетите. Страшни джаджи са това. Епълски. Като връткам на моя, всички други са синхронизирани и се връткат в синхрон. Лудница. Както и да е.
Започваме срещата на борда.
Първо председателя разправя някакви неща, добър ден, мерси на френски за присъствието и така нататък. Тия французи са няма такива човек. Както и да е.
По принцип рядко съм център на вниманието по тия срещи. Освен когато разказвам вицове. И то не защото ги разказвам много смешно, а точно обратното. Тоя път обаче имам централна роля. Цял екип зад мене е дивял 3 дни, цъфтя и връзвам от подготовка. Кефя се малко. Започвам да говоря. Точно им разправям колко добра идея ми е дошла - презентация на таблети. Уникално. Всички са във възторг. Освен Пиер. Абе тъпи са тия французи, какво да ви разправям. Пиер бате буржоата. Както и да е.
Цифрите на Филип са ми като бомбата над Хирошима за Щатите. Успяват да ми защитят тезата, че бюджета ми е супер важен, и изобщо не искам да слушам, че да сложим салон за скуош в офиса е мега глезотията бате. Ми нали сме високомодерна корпорация де. Тоя борбен дух като в японска фирма за производство на моливи не се гради с тийм билдинг в Ринг Мола на картинга и после в Макдоналдс-а я.
Отделно им показах нагледно, че новите технологии са изключително крушал важни за прогреса. Ми той Джъстин Бийбър след 5 години ще кацне на Марс бе драги членове на борда. Казах им, искам всеки мениджър на екип да има тъч скрийн монитор и това е. Всичко е измислено. Един истински мениджър трябва да е постоянно в досег с нещата. На една ръка разстояние като Астика трябва да му е всичко.
Като цяло презентацията ми мина добре. Французина малко мрънкаше, но накрая и той клекна. Аплодисменти дами и господа. Ле мерси. Както и да е.
Вървейки по коридора изведнъж се спънах и паднах. Очилата ми се плъзнаха и се спряха в краката на Виктория. Виктория беше най-яката мацка в училище човек. Всички си падаха по нея, но аз май най-много. Тъкмо се чудех как да я заговоря, че да се измъкна от и без друго мега тъпата ситуация и тя ми проговори.
- От къде идваш така забързан Усмивчо :) - подхвърли тя.
Викаха ми Усмивчо заради странната ми фамилия. Не мога да се оплача честно казано.
- Вики, няма да ми повярваш ама преди малко бях изпълнителен директор. Така де, успах се и бързам за Математика.
Не знам дали заради супер неловкото падане пред Вики, или заради това че още бях сънен, но изглежда от обичайното ми притеснение в присъствието на Вики нямаше и следа. Без много много да го мисля изстрелях.
- Аааа искаш ли да се видим в голямото междучасие да пушим по цигара в парка отсреща?
Вики кимна одобрително и тръгна към нейния час.
Аз си взех очилата, пооправих си косата и тръгнах към Математиката.
Отлично изпълнение Усмивчо - помислих си аз.