Извисено тъп

За тебе, Дълъг, ще напиша стихотворение,
ти си пълен идиот, и в това няма никакво съмнение.
Въпреки че носиш вече очила,
вътрешно оставаш тъп като скала.

Знаеш че сме дружки и ще те подкрепям вечно,
ти обаче си тъпунгер, копеле, Мечо.
Нищо, че си сладък ти като компот,
ти оставаш си за мене кръгъл идиот.

Сутрин като стана, първо тебе споменавам,
казвам си наум "голям кретен", "добро утро" подминавам.
После, към обяд, ми коментираш ти във Фейса,
при което знам, няма ти да влезеш в МЕНСА.

Истината за тебя е истински открита,
ти си вечно глупав и речта ти с глупостите се преплита.
Важно е обаче тук да отбележа,
не за всеки тъпанар поетически победи аз бележа.

Крайно време беше да римувам нещо и на "ет",
дълго го отлагах, този толкова добър куплет.
Предизвиквах ли, кажи ми, скрития във теб поет?
Слагам точка и "Тъпунгер" вместо етикет.