При липсата на цветни гащи,
о колко жаден съм сега,
в изминалите седемстотин нощи,
със теб не пихме ний вода.
И само в черно бяло си отдолу
е как пък не ти омръзнá
не искаш ли поне на голо
да се порадвам до сутринта.
Прекрасно розово на цвят бедро
и зверски яко дупе вадиш
и моля ти се за добро
отгоре ми да се стовариш
И право във очите те следя
и погледът ти хващам здраво
не искаш никога да спра
и аз не искам, да ти кажа право.
Обичам с твойта мека сянка
да ме завиваш докато заспя
обичаш да ме има като нанкаш
и да усещаш моята ръка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар