Аз съм пияндурниче

Аз съм пияндурниче обичам
Наште лозя червени и зелени
В Петък вечер с виното да се засичам
Първа радост е за мене :Д

Аз съм пияндурниче пияно
В кръчма топла аз си пия
Чувствам се почти замаяно
Но продължавам и цигара ще си свия

Аз съм пияндурниче и гасна
Трудно ходя и се подпирам
Мъж съм на жена прекрасна
Тя ме чака и пиян да се прибирам

Фатала™ © Copyright All rights reserved

Телекинезата, отговорът на всички земни проблеми

Телекинезата е много яко нещо. Има поне сто и двайсет куприлиона причини това да е така. Без телекинеза на практика ние сме се изолирали от действително якия свят в който живеем. Ако притежавахме телекинезата изобщо нямаше да има значение, че в предното изречение не съм използвал нито една запетая. Изобщо нуждата от телекинеза е ежедневна. Хората почти са се пристрастили към това да искат да имат телекинеза. Но изкуството на телекинезата е силно мистично и футуристично. Чисто физически и квантово погледнато е напълно възможно, но дори най-изпечените тибетски монаси не могат да го постигнат. Това е една голяма мечта и на всички хора по света, от Далай Лама 16-ти, през Обама, че чак до монахът който продаде своето ферари. Има много доказателства че в миналото е имало действащи телекинетици. Пирамидите в Египет 100% са построени чрез телекинеза. Абсолютно сигурно е, че и хората са се разпрострели по цялата Земя с помощта на телекинеза. Просто чийф телекинетика на първите хора е размятал насам натам други от племето и те са се озовали на различните континенти острови и т.н.

Телекинезата е чувството, че когато нещо е невъзможно, то по принцип е възможно с леки корекции в пространствените показатели. Има си специални научни обосновки на това, но дори Айнщайн не е успял да ги разгадае. Дори аутистите не успяват да достигнат до фазата на пространственото приближаване на един към друг на два предмета без физически да им се помага.

От друга страна политическата телекинеза е възможна. Без абсолютни никакви физически симптоми, крайно десни стават крайно леви, или го играят на крайно средни. Физическото приближаване на един субект депутат до друг субект депутат е просто мистерия, но и факт. Друг особено интересен факт за телекинезата е, че когато даден телекинетик се изправи пред друг телекинетик, то печели първия използвал телекинеза.

Ако се замислим за позитивните страни на телекинезата, то ще осъзнаем че евентуалния принос от телекинезата ще даде огромен импакт върху нашето общество. Напълно ще изчезне употребата на опашки по магазините, опашки пред КАТ и всякакви опашки като цяло. Особено високо ще се цени това по Коледа и Нова Година. Излишно ще стане и държането на чадър докато вали. Просто ще отблъскваме всички капки настрани. Истински фурпор и ултра модернизъм ще настане в селското стопанство. Брането ще се превърне в един високо технологичен бизнес, в който обаче няма да се използва грам техника с изключение на кафе машина. Производството и пощенските услуги ще бъдат преобрзени също из основи. Ще бъде въведена нова полева единица „летящо писмо”, вероятно патент на най-голямата пощенска корпорация в Света „Flying mail”.

Чисто икономически телекинезата ще бъде толкова безпрецедентно успешна практика, че Индустриалната революция ще ни се струва като откриването на топлата вода. Поради това научните разработки в сферата на телекинезата би следвало да си изклютително засилени и интензивни. Високо финансирани от държави и мултинационални корпорации. Мисля, че ако до 15 години не бъде въведена телекинезата поне на ниво експерименти с коли и перални, то човечеството определено не се движи в правилна посока. Вместо да се организират безсмислени конвенции по проблемите на глобалното затопляне, то трябва интензивно да се работи по въпросите за осъществявне на разумна и приложима телекинеза за ежедневна употреба.

Кално

Имах чувството че се задава кал,
Или поне локва идва
Откъм далекото насам пътува
И всичко омърсява
Имах и малък вентилатор
Надявах се да ми помогне да я отвея
И да остана чист и пременен
И вероятно щяше така да стане
Имах и седемдесет и шест стотинки в джоба
Долу горе като за нищо да си купя
Обаче щях да вляза в магазина след калта
И да си купя минерална вода
Имах и големи надежди за деня
Или поне стоях си позитивен
И чаках аз калта
Или чаках да отмине деня
И накрая заваля

Not another чаена история

Значи днес започваме с паразитна дума. Темата пак е за чашките. Бях измислил супер добра втора част, но ме мързеше и сега съм позабравил детайлите. Беше някво епично. Примерно Чошинда се среща с Нео. Или Чаша ходи на уроци по танци. Или друго. Обаче един път Чушма излязла на пикник. Вървяла си тя из гората. В действителност в Чашивария има много природа. Има и бая порцелан, но и доста природа си има. Та, вървяла си тя из една гора. По поляна осеяна с много цветни чибуци. Чибук е цвете в Чашивария. Просто си измислям имена в момента. И Чушма била някаква дива фенка на природата. Имала шест зелени колана от световното по природни науки. Разцъквала си тя напред назад из гората, обаче така по едно време започнало да й се доспива. Предната вечер пак цъкали на чашки до късно с другите чашки, и сега й се спяло доста. По принцип днес, или иначе казано, въпросния ден Чушма била почивка. Описанието ми е малко хаотично и описателно като на Оскар Уайлд нещата, ама ко да прайм. Оптимус Прайм. И почнало така да й се доспива, та решила Чушма да си полегне до един дънер. Легнала и в мига в който опряла дръжката си сред чубуците и заспала. Спи та дрънка на порцелан. В един момент отнякъде в историята изкача един елф. Ама не като ония зеленичките леприкони от феритейловете на ирландците, елф елф. Такъв висок и дългоух. Абе като Леголас сякаш бил. Направо да го кажем, Леголас изкочил отнякъде. Хванал Чушма за дръжката и я повел към Ломидол. Сега разбирате как добре се допълва грацията на елфите с крехкостта на чашките. Муцка отвсякъде. Стигнали те до Ломидол, и Лего поставил Чушма на земята. Тя доста слисана още не можела да се осъзнае. Пила една две води, освестила се, и попитала:

- Ей елф, защо ме водиш във вашия дворец близо до град Лом?

По принцип не съм фен на диалозите и мисля тоя да го приключа сега и да няма други диалози. При това положение реално всеки от вас трябва да си измисли реплики за Леголас както си ви харесва. И така приемаме, че Лего отговаря и започва приключението. Заедно с още няколко хай фай елфи Чушма и Леголас потеглили към далечната земя на хобитите. Някъде в Средната земя, но по-вляво така.

По принцип елфите са доста напред с материала, и откъм хардуеър са доста хай-фай така. От друга страна са и бая фенове на фун шуй. Владеят и доста добре май тай. Те до някъде са последователи и големи радетели на Дао. А както знаем Дао това е пътят, единствения път. Дао е всеобщата цялост на всичко и елфите са му големи почитатели.

Малко си измислям, но карай. Понеже тръгнали привечер, Чушма вече съвсем се била изморила, и по едно време така на свечеряване направили лагер. Стандартно елфите се редували на пост, а Чушма позаспала. До сутринта имаше вариант да има поне две три случки, но няма смисъл.

Та, събудили се те на сутринта, и кво да видят, единия от хай конете го нямало. Явно някой трол го е изял през нощта, а на сутринта се е скрил от слънцето да не стане като в Хари Потър вкаменени котки и т.н. Следва цял ден яздене по пътя. Чушма си говорила с едната елфка, Мисна. Мисна била доста хубава и приятна за окото елфка. Лафили си те за гримове, за мъже, за луната и звездите и други. Изведнъж докато си говорили, то взели че минали 3-4 дни и те пристигнали така леко у лево от средната земя. Баш при хобитите. Веднага се сещаме, че няма кой друг освен Гандалф да маркира вратата на хобита при когото отивали. Намерили те къщата на Билбо, на когото викали Бамби за по-забавно и почукали. После влезли и започнали да обсъждат нещата от приключението. Цели две страници до сега глупости ви пиша, но Бамби това не го знае. Чушма по пътя била осънена от своята мисия в живота. Тя трябвало да поведе поход за освобождаване на една поробена чайна в средната гора. Много орки и гоблини имало там, и екслоатирали чайниците на макс. Та разговаряли те с Билбо, който бил фен на чашките. Реално затова Леголас и взел Чушма. Супер късметлийското стечение на обстоятелствата.

И започнал куеста за освобождаването на чайната. Тя по принцип не била много далеч, затова бързо стигнали до там. Започналата битка била първа за Чушма, но тя знаела че е родена за това. Елфите й дали една специална мрежичка, и едно въженце. Всичко изработено от митрил естествено. С въженцето Чушма много умело спъвала орките, а пък после ги хващала в мрежата. Тя и мрежата и въженцето били безкрайни, щото са елфически нали. Та боят настана, чукат порцелани, ето ги близо чаени душмани, юнашка чашка, пълна с чай от бъз, трепе и хваща орките със хъс. Отплеснах се и римата потече... Борбата била мнпого ожесточена, но Чушма съумяла да остане здрава и без пукнатини по корпуса. Дето се вика, всичко друго е история. Задругата на Чушма и елфите спечелила този рунд на Риск и освободила чайната, на която така и не дадохме име.

Там Чушма станала нещо като Че Гевара. Били измисляни песни в нейна чест, били писани стихове. Даже кръжоци по грънчарство били основани в нейна чест. Имало и големи празненства. Три дена и осем дена яли пили и се търкаляли чашки и чайници. Елфите понеже били доста хай, тях алкохола не ги хващал и те като цяло не се забавлявали толкова. Но все пак и те били герои. Доста чайници си татуирали елфическите лица по тумбестите части. Митично просто. Една уникална атмосфера царяла в това малко кътче. Чушма била толкова на кеф, че не усетила как се завъртяла, дръжката и се хлопнала в един от онези странно открити над почвата корен ина дънера, и се събудила. И о и а, едвам сдържала сълзите си. Всичко било е насън. Малко като в песните на Миро или на Ози. Чушма била сънувала най-прекрасния и чудат сън в цяла Чашивария, и нямала търпение да се прибере и да го разкаже на своите братя и сестри.

Тръгнала си тя към дома, така както и червената шапчила си разцъквала по пътя за дома на баба си, и видиш ли от някъде изкочили орки и я отвлекли... Кофти тръпка.

Чаено парти с чашки

Имам си чииииииииисто нов пост, доста е яко :)
Четете до безкрай, яжте както яде спанак Попай и си мийте зъбите както негър с Лакалут. Точка по въпроса. Имам супер нов пост и много си мисля дали да не го напиша. Чудя се едно такова. Щото по принцип не е лош, даже е доста готин и забавен. Обаче точно ся ли да го пиша, точно ся ли да не го пиша. Дилемичка. Къде е сега Чехов да го реши тоя проблем. Или май беше Хамлет или Орфей или Шекспир.. Та няма го явно. И си драскам тука някви редове бели на черно. Сушер фрийстайл такова. Истината е че чакам да се изтегли Хобит, днеска съм на епична вълна. Индиана Джоунс, Хобит, кеф голям. А за да бъда максимално честен, какъвто обикновено обичам да бъда, бях забравил и чак сега го пускам да се тегли. В Замунда го нямаше, правят се на големи защитници на правата без да искат :) Както и да е, връщам се към моя нов пост. Имало едно време седем чашки. Те естествено си имали седем имена. Чешо, Чишо, Чаша, Чешка, Чуши, Чошинда и Чушма. Седемте чашки си живеели в един измислен свят. Светът им се казвал Чашивария. Нещо като Бавария ама без BMW-та. В Чашивария всичко било разделено на сервизи, колкото и странно да ви звучи. Имало най-различни сервизи, но отново, без такива за BMW-та. Сервизът на нашите герои, Чишо, Чаша, Чуши, Чушма, Чешо, Чешка и Чошинда се казва Тейбълкъпс примерно. Ся го измислих, но ми харесва. Та един вид нашите седем чашки са такива дето у тях всичко е като маси. Леглата им са като маси. Стълбите им са като маси. Душкабината им е като маса. Дори масите им са като маси, което, дори въпреки факта, че аз съм го измислил, и за мен е странно почти. Тоалетната им чиния и тя е като маса, и на нея пише Чаянс. И вече последно, може и да не вярвате, но и масите от чаши са им като маси. Та един слънчев ден, в Чашивария слънцето е във формата на Чайник, Чешо, малкия калпазанин се успал за работа. Станал той и какво да види, всички негови братя и сестри ги няма, а той сам в масата си си спи сладко. Сладко му е, щото от предния ден не си е измил захарта по дъното ама котуй. Станал той набързо, ударил си един душ като маса и тръгнал бегом към работа. Докато пресичал улицата без малко не си счупил порцелановия нос в бодрюра. Паднал нали. Както и да е, това не беше много важно. Стигнал той до местната чайна където работи и започнал усилено да работи, за да навакса закъснението си. Шефката му била готина сосиера и не му се скарала много тоя път. Вероятно е имало и друга причина, но измислих, че не му се скарала много тоя път, защото имала специална задача-мисия за Чешо. Днес той трябвало да отиде да шпионира голям конкурент. Забравих да кажа че шефката на Чешо се казва Сосана. Сосана сосиерата, ебати смехчето :) Уотевъ.. Сосана го извикала в кабинета си, който приличал повече на маса, но за това друг път. Седнали те на по лъжица чай. Вмъквам само, че всички чашки пиели от лъжици, защото според мен е странно чашка да пие от чашка, някво е канибалско такова. Помните ли как Гуфи от ония анимации на Дисни от едно време си имаше куче.. Кучето Гуфи си има куче, тъпо... Та ударили те по една лъжица чай с мляко по британски и Сосана започнала да го инструктира.
- Значи Чешо, ти си ми от най-добрите чашки. Затова съм решила днес да те пратя на шпионаж при един от най-големите ни конкуренти, фабриката за кутии за чаши Кутаран. Трябва да научиш от къде са се сдобили с толкова як дизайн на кутиите им.
Чешо тъкмо посръбвал последните глътки от чая. Почти убеден в способността си да набави необходимата за Сосана информация, той гордо заявил: - Соси, разбира се, ще разбера как е станало това и ще ти докладвам до края на седмицата.
Соска, както й викали често колегите, била много доволна от ентусиазма на Чешо и го отпратила с почести към началото на мисията му.
Чешо е голям хубавец. Това също забравих да го кажа. На моменти имам чувството, че историята ми е леко хаотична и недовършена, но това е положението. Та, Чешо е голям плейбой, плейкъп е отвсякъде. Тръгнал той към Кутаран да види каква е хавата с тоя нов дизайн. Чешо има едни познати китайски клечки за хранене, близнаците Клечо и Клен. Те правят доставките на хартия за Кутаран. Чешо ще ги помоли да му помогнат в мисията. Стигнал той до задния паркинг на фабрика Кутаран и зачакал да дойдат близнаците. Тъкмо придръпвал третата цигара и опа, задали се момчетата. Чешо им разказал за задачата си, а те разбира се като в чистокръвен силно непредсказуем американски филм на Холивуд, се съгласили да му помогнат. Докато вкарвали новата доставка с хартия, Чешо се наврял между картона и така се озовал в цеха за разопаковане на доставките. От там като черна нинджа се вмъкнал в маркетинговия отдел. Скрил се зад една работна дъска и зачакал. След около 10тина минути влезли някакви лъжици, вилици и един салатен нов в зебрен десен. Чешо веднага прозрял, че не кой друг, а точно салатения нож е новия дизайнер на Кутаран. Ножът се казвал Наострен, с ударение на е-то. Наострен започнал да разцъква някакви графики по дъската. Говорел как ще съсипят бизнеса на Сосана с тези нови дизайни, а и нова рекламна кампания подготвял. Обяснил как е подкупил един от най-печените рекламисти, и двама от националната телевизия на измисления свят за който говорим (забравих какво име му измислих..) отделно от това, Наострен бил много натопорчен гашник. Чешо трябвало да измисли как точно да му притъпи ентусиазма и музата. Срещата приключила, и като се опразнила стаята, Чешо нащракал няколко снимки с новия си iЧaшон S5 (най-новия модел телефон от Чапъл) и се запътил, отново като черна нинжа, към задния вход на фабриката. Навън го чакали Клечо и неговия братовчед, клечката за зъби Остродве. Изпушили заедно по цигара, благодарил им Чешо за помощта и тръгнал към вкъщи. Вече било към 19:00 часа. Минал набързо през магазина да купи хляб и маргарин и се прибрал. У тях вече всички чашки се били прибрали и си разцъквали напред назад. Чошинда е най-малката чашка по принцип. Тя е почти като напръстник и обикновено е пълна с италианско еспресо. Та Чошинда много обичала да си играе с Чешо, който вероятно съм забравил да спомена, но е най-големия в семейството. И отишла тя при него и се заиграли на чашки. Чашки е игра, която се играе от чашки и се отнася за чашки. Всяка чашка получава по няколко лъжици, и се пие по лъжица на рунд. Всяка чашка изпива по 6 лъжици, а накрая изпива и по една допълнителна, но тя задължително трябва да е лъжицата на някой от другите играчи. После всички сядат на масата, събират мръсните лъжици и ги размесват. След това всеки отново взима по 6 лъжици, прибира си ги в задния джоб и отива да се скрие за малко някъде. Като се върнат всички, всяка чашка трябва да познае защо последните лъжици, по една на всеки, на масата са още там. Който първи познае печели играта. Малко е сложна, но ако й хванеш цаката е много забавна игра. Все пак чашките са си забавни. Докато играели на чашки Чошинда и Чешо, останалите чашки гледали новия Fast and Furious: Чашка до дъно. Станало към 23:00 часа и повечето чашки вече били си легнали. Само Чешо още мислил за днешната мисия. Утре ще докладва на Сосана, а тя е умна сосиера и ще знае какво да направи.
На другия ден Чешо пак се успал за работа, но по-малко тоя път. Като стигнал до офиса, директно влезнал при Соска да й докладва. Поговорили си те така хубаво. Сосана била много доволна от свършената работа, че обещала на Чешо 3 дни платен отпуск до края на седмицата. Чешо бил много доволен от себе си и се върнал на работното си място. До края на работния ден всичко било тип-топ. Чешо и неговите сестри и братя се прибрали от работа и понеже имали повод за празнуване, излезли на ресторант. И там едно ядене и пиене, чашки с лъжички, лудница.
Историята по принцип продължава, но в момента точно ме мързи да пиша повече. А и Хобитът се изтегли преди 20 минути. Мисля да лягам да гледам. Само да си измия зъбите де. Историята между другото е истинска, и въпреки че аз съм я измислил, тя е доста реална и интересна. По-нататък има доста обрати и перипетии, има доста напрегнати моменти. Например, един път Чуши и Чушма излезли по женски и се забили с две чаши за вино. Некви големи свалячи ей такова. Друг път ще ви разкажа за тях. Чао до скив :)

ПРОпаганда

ПРОграма - Поне по един нападнат с нож на ден. По възможност в центъра на София.
ПРОституция - Предимно в парламента, донякъде и на околомръсното.
ПРОлет - Така желана и така далечна.
ПРОдължава - Това правителство да трови народа и най-вече около 1000 протестиращи сумарно. Другите се скатават и ПРОтестират вътрешно, както и го поемат всъщност.
ПРОтестират - Смелите, често безработни или работещи на смени, до някъде студенти, повече банкетаджии и бенчинк маняци.
ПРОвидение - На народът, който в някаква степен се събуди от зимен сън. Тази иначе толкова дълга зима от 20 и няколко години.
ПРОспахме - Си живота до някъде, ма тва не много важно днес.
ПРОиграхме - Си шансовете и на последните избори. Отново бяхме изненадани, така както министър на регионалното развитие се изненадва от зимата всяка година.
ПРОверихме - Кой е най-евтиния билет на Wizz Air за най-близката бяла дърважа от втория свят.
ПРОветрихме - Въздуховодите тип вувузела и мегафоните тип "пращи и едвам те разбираме" по улиците и най-вече центъра на София. Обикновено вечер и в час пик, както е редно разбира се.
ПРО - Противоракетна отбрана.
ПРОзявам се - Донякъде си лягам, а донякъде ще гледам филм евентуално до ПРОмиване на мозъка ми.

ПРОвъзгласявам Ви за ПРОсти ПРОдълговати ПРОдажници, защото Вие сте ПРОагитационни ПРОфани ПРОкламатори ПРОвокиращи ПРОзрачното и ПРОмиролюбиво ПРОБългарско ПРОстранство и ще Ви ПРОрежа с ПРОдукт на оръжейната ПРОмишленост в скоби меч.

ПРОблем?

MeNew (Миню)

Аз също мога да редя във рима,
и текстовете ми да са в куплет,
и в най-студената и мрачна зима,
математика е най-любимия предмет.

И сричките ми да са подредени,
навярно сложени за мой късмет,
железни слонове на тежки смени,
ринат пак снега отпред.

Прекрасно пак звучи таз рима,
виновни са дъжда и Сънчо във дует,
опекла се е баницата фина,
в три четвърти играя менует.

Вежливо, нежно и засмяно,
преглеждам книжките навред,
чета и препрочитам аз припряно,
и ям и ближа сладолед.

Гневът Ти е Дарба

От автора на

Абсурдното

Гневът е дарба – Срещу старото мислене, нежелаещо промяна. Водещите овце, показващи на стадото „правилният път“. Срасналите се с Матрицата. Противопоставящи се на младото, новото, иновативното. Рудиментарните придадъци на общественото стадо, жадуващи за измрели времена, неспособни и неискащи да съзрат истината за тяхната погубена младост: Изгубилите в система, която пазят с цената на отчуждаването на техните потомци.

Гневът е дарба – Срещу лумпенизираните, елементарни амеби, в чиито вени тече омразата. Желаещи линчуването на изтрадал народ, заради наглостта и безумието на единици. Ако трябва да мразиш цял народ на базата на единици-боклуци, които убиват за 5 лева, то най-силно трябва да мразиш собствения си народ.

Гневът е дарба – Срещу обществено-приетите норми, превръщащи младите хора в продажни курви, независимо от пола, статуквото или родствената принадлежност. Норми, наложени от цветната стена купена от „Техномаркет“ на изплащане. Стена от чиито плоскост се лее отровната клозетна религия на деградиралите проповедници на пошлостта, силикона и чалга мисленето.

Гневът е дарба – Срещу черните плъхове носещи лозунги и плакати, сложени им в омерзените лапички от Господарите. Продали човешкото в себе си за 5 лева и две кебапчета от соя. Живеещи в гетата мерзавци, способни да изказват долнопробната си радост единствено с щракане с пръсти. Плъхове, прояждащи обществения договор. Унищожаващи всяка една морална граница ,сътворена за хората с надежди, сляпо вярвщи в естественото налагане на общочовешкия морал.

Гневът е дарба - Срещу безскрупулните купувачи на изгубени души. Стоящи над месомелачката, водени от желание за власт на всяка цена. Непримирими анти-хуманисти, вречени в единствената обща Световна Религия – парите. Шмъркащи най-опияняващият наркотик– властта. Спиращи желанието на новото да промени наложените норми, обслужващи кликата, в която са включени. Змии, пръскащи сложно съчинените си изречения с помоща на цветната стена, хранещи се от умрелите мисловни гънки на цяла една нация.

Гневът ти е дарба – Срещу Своите, заменили Честта, Морала за елементарно съществуване. Нежелаещи да мислят и да критикуват. Обладани от материята мижитурки, продали идеите на Своите за луксозно инфантилно пребиваване. Незнаещи какво е това живот, мисъл, разум, споделяне, благотедел. Обхванати от алкохолна мъгла изгубени душички.

Гневът ти е дарба срещу лъжата носена от самопровъзгласилите се лидерите на обществото. Гневът ти е дарба срещу старите, водени от желанието за запазване на статуквото. Гневът ти е дарба способна да отприщи нови процеси, унищожителни за общоприетото Сиво. Гневът ти е дарба срещу изпълнените с неприязен очи на зомбита. „Не създавай, а следвай“ се чете в този поглед. Гневът ти е дарба разрушаваща десопията, създадена от малкото, живеещи на гърба на многото. Гневът ти е дарба срещу клоаката в която всички се намираме, и които общата мисъл иска да запази во веки. Мачкай. Унищожавай. Премазвай всичко, което се изпречи на пътя на твоя гняв. Гневът ти е дарба запазващ човешкото в теб, съпротивяващ се на зомбираната апатия на масите. Гневът ти е дарба , отдалечаваща те от роботизацията на обществото. От желанието всички да сме еднакво не-емоционални. Еднакво възприемащи. Еднакво бъркащи в бездушните екрани на технологичното обезумяване.

Гневът ти е дарба................Храна захранваща Справедливостта и Общочовешкия Морал. Не го губи безвъзвратно. Подхранвай го до последния си дъх.

Гневът ти е дарба:

Малките победи

От автора на

Абсурдното

Живота е сурав и кУрав казват хората. Всекидневието си е борба. Борба с мързела ти да се надигнеш от леглото. Да си измиеш зъбите. Да си платиш билетчето. Че и пеша трябва да ходиш от и до метрото. И това не е всичко. Въздухът не става за дишане. А това слънце. Лъжливото дете на космическата случайност е ярко но не топли. Излязал си леко облечен и веднага отваряш нов боен фронт в тази борба – борбата с природните елементи.

Как да е стигаш работа и започва друга борба. Борбата, убила в теб детето много отдавна. Прагматичната Excel таблична мисъл е заменила детската ти мечта. Клавиатурата е заменила камиончето. А дребните разговори планиращи поредната детинска пакост са заменени със сериозни политическо-коректни разговори. Площадката с пясък в която си триеш сополите вече е бюро. Принципът на сополите остава непроменен.

Следват безсмислени корпоративни разговори – борба със самия себе си, защото не ги понасяш. Твърдиш, че виждаш къде е проблема във всичките взаимоотношения в скапаната капиталистическа структура. Управляващите не мислят като теб. „Наляли сме много пари в Х за това ти трябва да правиш Х“. Един вид това е борба между главнокомандващи и хора на фронтовата линия. Съсипващи здравето си в реална обстановка срещу гледащи суха статистика сталактони. Трудна борба с един победител. Мдам, не си ти.

Денят ти е вече скапан. Напрежение, цигари, кафе, бира помагат за малък период от време, а работния ден е цели 8 часа. Натрупва се много негативизъм. Всички и всичко започва да те дразни и тогава борбата в теб е завършила. Спечелил – всеобщото отрицателно. Загубил – човешки позитивното. Това, че шефа ти е гей не спомага за изхода от двубоя. Времето е срещу теб. Два часа до края на работния ден. Поглеждаш „Аутлуук“-а и в съзнанието ти изригва най-мощната отрицателна псувня съществувала някога. Тук няма борба с „Аз“-ът. Абе май си има борба с ценностите ти да не я кажеш на глас. Долният педалофил, който обича да бара гайгеровите броячи на други момченца или за кратко Шеф-а ти, за пореден път иска някакво безумие от теб....

Оцеляваш в поредната битка. Ранен и психически изтощен. Денят завършва. Насъбрал си много. Борбата не ти е донесла нищо позитивно. Само мрак и отрицание. Няма бъдеще. Няма утрешен ден, а и да има – той е същият. Поне дежурния сопол е имплантиран на бюрото. Жалко, че не може да се взриви като истинско Ц-4 и да покрие цялата офис сграда в сополи. Щеше да е олицетворение на всичко, което мислиш по въпроса кой прав, кой крив в битката ти с Мениджмънта.

Тръгвайки от офиса си усещаш, че някой те тупа по рамото. Обръщаш се и някакъв тип непознат ти казва: „Пич, виж си якето“. Сваляш го и гледаш етикет издаден от БИЛА на който пише „Банани“ 34ст. Смях. Див, истински, неподправен. Никакво лицемерие. Никакви корпоративни преструвки. Колежката ти го е лепнала за ебавката. И това променя всичко. Изведнъж всичко придобива смисъл. Цялата схема променя облика си. И тогава разбираш: това е камъчето, което ще преобърне вечно мажещото колело на сивото ежедневие. Това е истината. Това е слънчевия лъч, който ще те вдигне утре. И в други ден. И така докато дишаш. Това е единственото, което не може да бъде измерен чрез научни или икономически скали. Взаимоотношенията между хората. Истинските хора. Борещи се всеки ден. Водещи своите малки битки. И малките забави между тях.

Това е една малка победа в голямата война наречена Живот. Точно тези малки победи обръщат негативното мислене на 180 градуса. Малките жестове. Малки но истински. Между живи, дишащи хора. Хора от плът и кръв, а не поредния номер записан в компютърна система. Изведнъж забравяш всичките нещастия преживяни в работния ден. Остава в съзнанието ти само и единствено този жест целящ забава. Всичко ти се струва по-светло, по-човечно. Хората вече не са дразнещи. Те са като теб. Просто имат нужда от един лепнат от техни колеги етикет на гърба. За да ги събуди. За да ги накара да се усмихнат неподправено.

Малките победи са навсякъде около нас. Просто чакат да бъдат извоювани. Дали ще е излизане с приятели/колеги с които да си лафите свободно, без страх, че казаното от вас ще ви направи уязвим и ще бъде обърнато срещу вас. Дали ще е една ракия или просто някое нелогично държане на домашния ви любимец. Хващане за ръка, усмивка от непозната, безплатно ядене, даване на 200 лв. на добър приятел, който има нужда. Руска закуска 5 пъти плюс 2 рома в готина компания. Споделено музикално парче, поръчана салата, иронизиране на всекидневните мъки, отстояване на мнението си пред шефовете. Всеки един малък позитивен жест може да е малка борба, чакаща да бъде спечелена. Стига да я приемем такава, каквато е.

Спечелената малка битка остава в съзанието. Негативизмът остава на заден план. От негативните неща се учим и си взимаме поука. Но те не ни карат да вървим. Те са ни обецата на ухото, но не са движеща сила. Малката победа – ето това те кара да продължиш напред. Това те кара всеки ден да се събуждаш, да водиш непрестанно обречени войни. Да бъдеш там, когато истинските хора имат нужда от теб. А спечелената малка победа в името на истинските хора си заслужава.... Защото когато съберем всички малки победи, ще разберем, че войната е спечелена.

Позитивна сръдня с Бо

От автора на

Абсурдното

Базирано на истинска история

Бахти как ме дразнят хората!!!Постоянно хленчещи, напикаващи се, мазни, погълнати от себе си, дребнави, лицемерни, мислещи се за велики, безмислени кретеноиди. А тяхното желание винаги да изпъкват, винаги да са първи е свръх дразнещо. Ето онзи ден пътувам в метрото, пълно с миризливи, изтънчено неприятни, непосилно дразнещи, крайно, безинтересни чехълчета. Миришеше на отворено буре с кисело зеле, потопено в сос от чорапи, не-изпирани от 3 години. Прекрасно! Вездесъщо! Кеф голям ! Идва време повечето хора да слязат. Както се полага, всички крайно анти интелигентни млекопитаещи се придвижват към изхода. Вратата се отваря. И тогава почва забавата. Явно е свръх модерно да се буташ, дърпаш, хапеш, щипеш, спъваш и удряш всеки, който се опитва да слезе. И тогава един средно дребен, но слабоумно изглеждащ индивид реши, че трябва да бъде първи. Засили се, удари една майка, хранеща новороденото си бебе директно от извора на мляконогата, настъпа една пенсионерка, спъна един сляп, покатери се на главата на едно джудже, наръга с коляно младата и безкрайно очарователна девойка, която беше първа пред вратата, и излезе първи. Велико изпълнение. От 6 му давам 5.5. Молодец!

И какво е това всички да си викат брат, братле, батенце?Да не би всички наши родители да са правили опустошителни оргии като тийн-ове?!?!?! Едно време всички ли са се шляпали трансконтинентално и без всякакви морални задръжки? Ако е така – върнете комунизма!!! Най- фрапиращо става, когато някой по-възрастен от баща ти , се обръща към тебе с „Бате“.Какво точно са правили майка ми и баща ми като са били студенти, подяволите!!! „Копеле“.... Това поне има смисъл. След като всички са братлета, нормално е всички да са копелета, нали?

И ония мазни, гадни, младежи с големи слушалки, надънили силнo изключително неприятна музика, клатейки си главата в ритъм, все едно преди малко са им направили лоботомия!!! Казваш му нещо, то не чува. Повтаряш, то пак не чува. Еми добре. Пробвал си се. Поне ще ти е чиста съвестта, когато го изнесе камиона за боклуци, засилен към него. Музикално главозамаено леке. Айде сега обирай се от под гумите на камиона. Предупредих те, ти не чуваш. Kретенче.

А тези бабички , които не пресичат на зелено! Каква мода пък е това? Стои и гледа съсредоточена в нищото, докато е зелено. Стои и чака, търка бастуна, гледа си подметките, подсмърча, тцъка с език, докато не светне червено... И маратона започва. Цялата енергия на тази живописно престаряла женска се впряга в опита и да пресече нестандартно и изключително бавно. Засилва се, вените на гърлото и челото изпъкват, надървя бастуня, подскача и се запътва към най-близкия бордюр на отсрешната страна със скоростта на охлюв пара-олимпист. През това време 23 коли, 13 мотора, 5 камион, 3 паяка,1 прелитащ пара-планерист и 1 автобус на градския транспорт са нарушили най-малко 50 правила от правилника на движение в градско-въздушна среда, за да може тази покъртителна жена да пресече така, както тя си знае. Следва обръщане, ругаене и напомняне какво е било едно време и какви нехранимайковци са всички. Истинска история.

Това добре, ами неандарталните, викащи постоянно, глезени до безкрай, нагли, бълнуващо нетрезви, наркоманизирано-неадекватни тийнеджъри? Постоянно говорещи и викащи все едно са сами и се намират в пустинята Гоби? Бахти как ме дразнят тия създания. Не може ли просто да си мълчат, докато пътуват до фабриката за малоумизация или така наречените училища, ами трябва да обсъждат кой с кого излязал, как излязал, как са се погледнали, кой пуснал в гащите, как го е пуснал, какъв цвят е било пуснатото и тн?!?! И този език? Защо тия цъфнали водорасли не могат да вържат 2 изречения, изпозващи нашата азбука?! Толкова са съвремено умствено осакатени, че произнасят само звуци. Примерен разговор между 2 тийнове:“И той УУУУУУ, а пък тя , ЪЪЪ кво?Пък той ПШшшшшшш, а тя Ха, Дъъъъ“.Толкова ли не им стига прогресивно затъпяващия мозък да кажат нещо свързано и същевремено смислено?! С какво ги хранят родителите им? Със смески за добитък гарнирани с халюциногенни гъби ли? Нали уж към прогрес се движим, а не към регрес.Пшшш. Ало!Мазна Сган. 21-ви век сме и човек отдавна е излязал от горите. Неадекватни, изнервящи, малки , недоразвити, безкрайно нелогични, презрително щастливи, пасивно-интелектуални тъпирчета.

И гадната им Е-социалност?? Стоят един срещу друг и си пишат СМС-и,ММС-и, туитъруват, фейсбуцират, инстаграмват. А стоят един до друг подяволите!! Обърни се и кажи това , което искаш. Кво си бъркаш в телефона все едно ерогенната зона ти е в пръстите и монитора. Джи точката на всеки тийн е в плоския Тъч-Скрийн явно. Само едно мога да кажа - #БарайМиГайгеровияБроячИСкачайПредМотрисатаТъртейче.

И ония помияри, дето карат готини коли и слушат некадърното дрънчене подвизаващо се под името чалга. Надървят палеца, натиска педала на скъпата си кола, вдига 100,200, 300 и след 5 метра бие спирачка, щото отпред има легнала полиция. Следва отваряне на прозореца, изпюване, хвърляне на обелка от цигара и псуване. В този момент разбираш що за гъз е това. Миризмата на парфюма му „Кензо“ няма как да остане ненадушен. Плиткоумния, заможен пътен минингит кара яка кола и е тъп колкото 500 грама рибено масло. В такива случаи ми се иска да отида до този прословут 150 килограмов, дебеловрат кашалот, да го потупам по челото с показалец , да докарам смешната си мутра на 5 сантиментра от неговата и да му кажа „Ей, не-еволюирал, приматоподобен,не излязал все още от водата, Каспийски морж. Глей кво става “ Следва вадене на добре не-пресъхнали и нежно подмокрено-оформени маймунски фекалий и триене на същите тези по безумно тъпоумния и добре обръснат израстък, който при интелигентните хора минава за глава.

Ей, много ме дразнят хората. И ония лицемерно приятни, привидно дружелюбни люде, които си умират от желание да ти кажат „Добро утро“, все едно преди малко си правил секс с Моника Белучи в хотелска стая в Монако, с изглед към Средиземно Море, докато добре изстудена германска бира „Варщайнер“, те чака на терасата. Какво му е доброто, бе лилипут??!?!?! Пореден ден на работа, която не понасяш, вършещ дразнещи неща за прогресивно нагли, капиталистическо канцерогенни раковини!!! Само това мога да кажа– „Не! Не е добро! За теб добро ли е?Е нека да споделя нещо с теб. Грам не ми пука, така че, можеш да си навреш доброто утрото там, където аз след малко ще навра мекицата, която преди малко изядох.“. „Добро Утро“. Каква наглост само!

Бахти как ме дразнят хората............

Обичам да обичам

Обичам липсата на болка.
Обичам аз да няма и тъга.
Обичам да се чувствам бодър,
и горд със вдигната глава.

Обичам хората да са щастливи.
Обичам да ги гледам отстрани.
И някак си обичам да сте мили,
един към друг да сте вежливи.

Обичам да пече в очите ми по цял ден.
Онуй голямо жълто да е с мен.
Обичам винаги да е прекрасно.
Тревата да е в ярък цвят зелен.

Обичам да обичам понякога така,
без смисъл, без умора да се рея.
Oбичам да размахвам и крила,
жалко, че не мога и да пея.

Рап песен, която Шамара никога няма да изпее

От автора на

Абсурдното

From Stuffrev

Речитатив: Бо-то

Нация в която полицаи от бандити не можеш да различиш,
Корумпраният начин на мислене ти не можеш да промениш,
Идеите за свобода и правда с пари може да закупиш,
И морала с простащина и елементарност да подмениш.
Автобусите са символ на нашата демокрация,
Символ на политиката ни зачената чрез мастурбация,
Лустрация? Моралността се губи в цялата галамация.
Хора борещи се за свобода, равенство и братство,
Лумпени, и видиш ли с цялото си нахалство.
Поставят под съмнение всяко политическо изречение.
Умение за критично мислене е начин за прозрение,
Носещо само политическо презрение.
Подкрепено от множество което за миналото бленува,
Множество , което не е свикнало властта да критикува.
А власста умело на велик лидер се преструва.

Умува,
Как още изгубени душици да купува.
Избори?! Всичко предварително са решили и сглобили.
В морални думи двуличието и алчността си са предрешили.
Политическите лица на 4 години са сменили,
А истинския господар зад кулисите, стои ли!?
Истинският кукловод лицето си крие.
Зад шоуто на марионетките той умело успява да се прикрие.

Толкова много неща трябва да се кажат.
Толкова много неща трябва да се направят и покажат.
Толкова много неща кукловодите се опитват да смажат.
Толкова много неща лицата се опитват да замажат.

Ето пореден ден хората на улицата се стичат.
Мнението си показват докато законите зачитат.
Лумпени,богати,красиви,олигофрени – автобусните демократи тях не ги зачитат.
Роби, изфабрикувания избора се опитват да докажат, но пред микрофоните се спичат.
Но какво от това след като медиите се управляват от една свиня недоразвита.
Истината зад монтажи остава скрита , обругана и пребита,

До безсъзнание,
Без нашето знание тя остава в изгнание.
По дяволите трябва да се стигне до порицание.
Веригите да се разбият и сляпото послушание да спре да бъде престижно звание.
Свобода ли?! Свободата от 23 години си има име.
Терминал две е на свободата име и презиме.
Отиваш с мечти за нов живот, за чужда земя да оставиш своя гроб.
Без да разбираш, че ти е отредено отново да бъдеш роб.
Ето за това пореден ден хората на улицата излизат.
Със своята енергия ,на ценностите си не изменят.
Луди, мечтатели или просто заблудени.
Те се интересуват само от едно нещо – от цялостни промени.
И докато родителите им по миналото тъгуват.
Младите не искат със съдбите им „ония“ да търгуват.

Толкова много неща трябва да се кажат.
Толкова много неща кукловодите се опитват да смажат.
Толкова много неща трябва да се направят и покажат.
Толкова много неща поставените лицата се опитват да замажат.

Всичко най-вероятно е вече решено и разделено.
Апатията на цяла нация прави така , че кражбата на съдби е нещо позволено.
За какво ти е да мислиш? Авторитетите да критикуваш?!
Да бе , по-лесно пред компютара на боец да се преструваш.
И за силикон, червено ферари и салфетки да бленуваш.
Купуваш,
всяка лъжа представена за истина без да му умуваш.
Без да разбереш, че за задкулисните господари ти нищо не струваш.
Извинявай! Струваш.
За три кебапчета и бири ти си готов да робуваш.
Докато за 5 стотинки ресто лъжеш, мамиш и хитруваш.
„5 плюс 1 причини да мразя Ботев“ с това безвкусно мнение съм готов да споря.
Но с какво е винодно момичето, че да си интересен и плосък сега е на мода.
Дали за пошлостта и липсата на интелект е виновно то?
Или това е общата диагноза на цялото ни общество?
Есе, символ на модерното интелектуалното мнение
Да се отнасяш към българските икони с пренебрежение.
Пък били и те използвани от комунистите и фалшиви националисти с умиление.
И какво остана на нас в този период, братко мой.
В който наши братя наричат врага, свой?
Ще заменим ли Левски с Батман като свой герой?
Ще простим ли на съотечествениците ни излъгани.
Гладни и омерзени с трохи подлъгани,измъчени.
Стоят те.

На пек с предварително подготвени плакати в ръце.
Боят се, подтиснати.
Oт господаря си те стоят притиснати,
със плам в очите и със страх в сърцата от бея, да не бъдат отритнати.
Трябва да им простим братко мой, защото нека една тайна да ти обадя.
Това са наши братя.
Трябва да престанем с това разделение и омраза.
Обединение ,с което да разкараме тази проказа.

Толкова много неща трябва да се кажат.
Толкова много неща кукловодите се опитват да смажат
Толкова много неща трябва да се направят и покажат..
Толкова много неща поставените лицата се опитват да замажат.

Вдъхновено от:

Това е твоя свят

От автора на

Абсурдното

8:25. Aлармата се вскючва. Следва процедура по изчистване на разни нечистотии събрали се през нощта я по очи, я по други интересни места.

„Wish I was free as Che was“ ... този рефрен ти се забива в главата.Решаваш днес, Петък, да покажеш , че и ти като малък си бил революционер и слагаш фланелка на Че.

Слагаш слушалките и се отправяш към работа, която най-меко казано не харесваш. От слушалките те облива 1 меланхоличен и същевременно топъл семпъл: Common - It's Your World. Всъщност рефренът , накарал те да си припомниш революционното си детство е имено от тази песен.

В нея недостижимия Джей Дила се е постарал предсмъртно да създаде шедьовър. В едно е събрал копнежите на т.нар. „Еveryday people“, еднообразието на поредния ден, носталгията по изгубените мечти,радостта от малките неща.

Отправяш се към близкия транспортен възел. “Same people, same block, same s**t they own” припява Common. Забелязваш хора, които виждаш всеки ден на път за работа. Огрижените им лица са си все същите.Все едно нищо не се е променило откакто си ги видял за първи път, преди 5 години. Пушат нервозно, търкат си обувките, не говорят по между си. Добре, че се намираме във века на глобалните комуникации и разговорите по телефона ни извеждат от тази 5-D антисоциализъм.

Стигаш на работа. Следват забавни колегиални разговори, смесица от куртоазия, истинска загриженост, забавност и други. Включваш Компютъра с главно К и се започва: Поредният тягостен ден. Поредните онлайн диалози, които не променят живота ти с нищо(счупените нерви не се броят). Чуждоземни бели господари, мислещи в цифри и не разбиращи грам от това което вършиш,казват на бял роб как да го върши.

„Now I stand in the same spot, as my old mан. My life I planned not to be on this corner“ рапира Common. Едва ли си мечтал живота ти да изглежда така.Робуване.Също като родителите ти под един друг робовладелски режим.

Че те гледа от огледалото в тоалетната.Горд. С плам в очите. Ти отвръщаш с въздишка. Толкова можеш.

Денят завършва. Най-после можеш да направиш нещо смислено. Да успокоиш съвестта си, че имаш смисал в този свят. Потегляш към протестта. Август е и тълпата е рехава, но идеите са същите. Протестите няма да успеят си мислиш. Физическата идея за свалянето на правителството няма да се осъществи просто, защото комунист току така не се сваля.Като тук не става въпрос за тези на власт.Нека не забравяме , че до сега не –комунисти не са ни управлявали.

По-астралната мисъл, че протестите ще поставят началото на промените в мисленето на изтерзания народ също удрят гредата или още по Йововско – осъществяването на тази идея прелита над вратата.

„It's hard to stay grounded. We stay high, thats why old folks down us“ Колко на място влиза този ред от песента. Трудно е да си приземен когато си дорасъл достатъчно за да тръгнеш изправен.Да полетиш.За това старите хора и това , което те олицетворяват те държат на земята. Защо ти е промяна?Защо ти е да се изправяш?Защо ти е да мечтаеш и да гониш мечтите си.Ето , ние никога не сме имали мечти.За това сега сме пред НДК да контрапротестираме.Да сме сигурни , че нашите избягали деца, и децата на мечтателите никога няма да мечтаят. Все пак „I remember in high school she had a passion to sing. Now she see herself in a casket in dreams“.

Прибираш се във вас.Зареждаш наргилето с тютюн от череша. Наливаш една екстравагантна ракия и се заглеждаш в кехлибареното небе над софийските покриви.

Песента завършва с мечтите на човешки деца. Малки, необременени от живота умове.

„Искам да бъда ветеринар“, „Искам да бъда астронавт“, „Искам да съм кечист“, „Искам да съм звезда“... Толкова чисти. Мечти, намиращи се все още далеч от „Ковчега за Мечти“.

Следва реплики на „Pops”.Чернокож с глас на блус изпълнител от Мисисипи. Говори за това , че трябва да бъдеш. „...Be grateful for life, be grateful to life.... Be loved by God as much as God loved Gandhi and Martin Luther King... Be a brilliant soul, sparkling in the galaxy while walking on earth“.

Наистина ли е толкова лесно да бъдеш? Толкова лесно да се отдадеш на мечтите си и да ги постигаш?Въощбе това постижимо ли е? „ Be... eternal.“Дали човек може да бъде ...вечен? Разбира се , че човек може. Но не и ти. Дърпаш от наргилето, замазваш положението с ракия и се радваш на ден обикновен.

Защото все още искаш да видиш Калифорния, но това е твоя Свят.

Чушки бюрек

Дървени въглища ядеш за закуска,
после животът ти бавно те схрусква.
Билки във чая не ще ти помогнат,
само след снощи станал си на отломки.

Чаша кафе или бира във чаша,
Бързаш ли бавно, вятъра те отнася.
Гледаш наляво, после гледаш надясно,
гледаш напред или гледаш на тясно.

Всяко твое сетиво претърсва,
целия този голям хоризонт.
Търси, но вижда навсякъде злета,
и пак си оставаш на зърнена диета

Супер луксозно и супер модерно,
супер червено и жълто-зелено,
толкова цветно и сиво-небрежно,
всичко в едно те побърква нежно.

Зомби апокалипсис: Алманах Част 2 (работно заглавие)

Продължение на Зомби апокалипсис: Алманах Част 1 (работно заглавие)

Типове Зомби:

След като ви разяснихме какво е зомби и етапите на Зомбификация, в тази част ще ви запознаем с основните типове зомбита. Тук ще въведем и няколко индекси, с които да ви помогнем при различаването им, бързината им, опасноста им и забавността им. Скалите се измерват от 1 до 6 като 6 показва кой е по-по-най. Съответно 1 е слаба оценка:

Индексита са:

1) Опасност: Индекс показващ каква опасност носи зомбито.

2) Бързина: Индекс определящ бързината на зомбито.

3) Забавност: Индекс показващ колко може да се забавлявате със зомбито.

1. Бегачи
- Опасност: 5
- Бързина: 6
- Забавност: 1

Както подказва името това са бързите зомбита. Тези, които бягат за да те хванат и откъснат сънната артерия. Те са и най-модерни. Опасността при този вид е много голяма тъй като най-вероятно са по-бързи от теб (специален поздрав за дебелаците ), не изпитват умора и вероятността да те хванат е голяма. Бързината им е на маХ, спринтовете им са качествени на къси и дълги разстояния. Забавността показва колко кофти е този тип да те гони. Ем кофти е. Представи си Юсеин Болт да те гони докато пръст се подава от кървясалата му уста в която липсва 1 зъб. Ми не е забавно да го ева. Този тип бива наричан, на базик от Зависимите учени, „Черна Мамба”. Въпреки че опасността им не е на маХ, неофициално, тези са считани за най-опасните от всички видове зомбита.

2. Алкохолици
- Опасност: 4
- Бързина: 3
- Забавност: 3

Тези зомбита са изключително добри в маскировката и сливането с околната среда. Името на този вид се дължи имено на уменията им да се Хамелионизират (демек като хамелион се сливат с околната среда) в обкръжяващата ги среда. За какво говоря? Ами представете си прибирате си и някъв залита към вас като алкохолик. Сцена, случваща се често в ежедневието. И тъй като вие си мислите, че това е поредния пропаднал алкохолик не обръщате особено внимание. Докато преминавате покрай него и ви захапва. Кофти копелета са този вид, защото се маскират като най-блажените хора на земята, за да се опитат да се наядат с вас. Коварни копелета. Този тип зомбита е особено опасен в 1-ва фаза от ЗА. Тогава все още не сте наясно, какво се случва и може да го объркате с алкохолик. Във 2-ра и 3-та фаза, опасността намалява поради образованост на някои от жертвите му – хората. Казвам някои, защото за голям част от хората на Земята надежда (за придобиване на мозък) няма. Забавността при тях не е особено голяма, но не е и за изпускане. Особено във фаза 2 и 3, когато набарате подобен вид на извънградско. Може да си играете с него на пиян морков, да го кръстите различни имена, например Пиян Колио, Чичо Чарли (дайте му и малко кока, за да е по-достоверно), и с приятелите си оцелели да се ебавате с пияндето като го поливате с алкохол или пикаете отгоре му, след като сте му откъснали ходилните крайници. Може и да счупите ботилка нискокачествена водка в главата му и да го запалите. Зомби факла. Забава си е.

3. Спортяги
- Опасност: 6
- Бързина: 5
- Забава: 1

Това са бивши хора, които приживе, са поддържали много добра форма на тялото без химии. Това са Екс- Хора, които всеки ден са блъскали във фитнес залата, плували, спортували, карали колело и т.н. Официално най- опасният вид от всички поради добре запазените им тела. Този тип зомбита ще бъдат и най– охранени. Например: за разлика от Американците (по-надоло за тях), този тип зомбита са изключително издържливи, силни, много рядко биха изпуснали жертвата си. Като цяло пазете се от тях винаги. Ако попаднете в Шит ситуация (кофти ситуация, където сте в компания на много зомбита, но имате няколко изхода), винаги взимайте избор или бягайте към място, което е най-отдалечено от Спортягите. Поради факта, че са спортували приживе, бързината им е на стабилно ниво. Не като на Бегачите, но достатъчно, за да ви изпоти, а доста от вас шишковци, и да ви изяде. Забавата тук е минимална дори и при по-късните фази на ЗА. Общо взето забавата стига до просто пръскане на мозъка.

4. Чикиджии
- Опасност: 3
- Бързина: 2
- Забава: 3

Чикиджии или смотльовци са смотаняците. Ония дето по цял ден играят Уърлд ъф Уаркрафт игри и блъскат чикии на героините от игрите. В този вид се включват всички зубари, смотаняци, кретени, олигофрени, Драго. Абе всички, които едно време в училище сме им се подигравали, че са смотльовци. Индексите показват, че живота и след умствената им смърт, не ги щади. Както приживе, този тип си остава смотан дори и след Зомбификация. Опаснотта е 3 просто, защото при ЗА винаги е кофти да бъдеш ухапан. Дори и Чикиджия да те охапе, пак се превръщате в зомби, така че, пазете си. Бързината не е на много високо ниво поради живота на тези Екс- Хора. Ядене, спане, стоене на 1 място, чикии. Забавата също не е на особенно ниво. Едва ли ще се забавлявате със смотльото в Зомби семейството. Все пак може да се гаврите с него, ако го хванете 1 на 1 във Фаза 2 на ЗА. Може да го целите с кестени, камъчки, книги. Ако се смилите над него може и да не му пръскате мозъка. Макар, че то, ако си зомби-чикиджия е достатъчно наказание. Единственото по-лошо от това е да си ухапан от Зомби Чикиджия. Ебахти нещастника дето трябва да си за да те ухапе този вид Зомби.

5. Американци
- Опасност: 5
- Бързина: 2
- Забава: 5

Любимият тип на независимият учен Б1. Това са всички зомбофицирани тъпаци, Екс-Хората, с наднормено тегло тип Митьо Пищова. Други наименования на този тип зомбита са шишко, шошо, кашалот, кит, прасенце, гастритен мастър, дебелогъзец, охраненото то, пърдел, нерез, Бърта и общо взето всичко каквото може да се сетите относно дебели хора. Наименованието на този вид идва от факта, че голяма част от Хамериканците са с наднормено тегло. Този тип, въпреки под-прякорите си, е изключително опасен на къси дистанции и в затънтени ситуации. Огромността им е доста неприятна особено, ако ви натика в някои ъгъл. Трудно могат да бъдат заобиколени, изключително мощни, но не и бързи, това са Хипопотамите на Зомби Кралството. На всичкото отгоре са и доста издържливи поради наличието на много подкожна мазнина (да го ева в кита). Толкова са издържливи, че има легенди как подобен вид е оцелявал след единственото, което носи 100% смъртност за зомбитата в реална среда – изтрел в главата. Бавни са, което е разбираемо. Не може да имаш в себе си 124 кг. сланина. и да искаш да си бърз. Този тип е изключително опасен във Фаза 1 на ЗА. Във Фаза 2 и 3 те ще са на изчезване, тъй като храната им вече ще е осъзната и ще прави всичко възможно да не бъде хваната на тясно. Забавността при този тип не трябва да започне по-рано от Фаза 2 и винаги трябва да е на извънградско и широко място. Доста фактори трябва да са на лице за да може Забавността да достигне 5, но когато достигне ЛЕЛЕ МАЙКУУУУУУУУУ каква забава настава. Ако хванете такъв тип във Фаза 2 на ЗА, на извънградско, може да си изкарате най-якото време откакто сте били на 5 годинки. Може да заобиколите шошито, и да го боцкате със сопи по шкембето му, може да го простреляте в крака (то ще оцелее заради издържливостта си) и да го карате да се върти в кръгове. Може да го вържете, запушите устата с кърпа и да направите с колегите си по оцеляване Родео състезание – кой ще остане най-дълго на гърба на дебелогъзеца. Може да му разпорите корема и да си направите състезание, Кой ще навре най-голямото нещо там.Рекорда е 56 кг боб. Този рекорд е поставен от Б1 в опитна среда под строгия контрол на Зависимите учени.

Абе голяма забава си е. Но отново Нота Бене – много фактори трябва да са на лице преди да си позволите подобно ниво на Забавност. Не забравяйте за физическата мощ на този тип.

6. Мъртъвци
- Опасност: 2
- Бързина: 1
- Забава: 6

Странно наименование, нали? Как така говорим за зомбита и изведнъж се оказва,че има „,мъртви” такива. Много просто. Този вид зомбита са обездвижените. Тези зомбита, който нямат ходилни крайници и/или торсът им е октъснат/премазан. По-накратко това са зомбитата , които не могад да си движат телата по никакъв друг начин, освен с драпане чрез ръчни крайници. Може и да са тотално обездвижени. Този вид ше е рядко срещан в началото на ЗА по разбираеми причини. Все пак ще попадате на такива. Повечето от тях ще са с премазани или откъснати крака. Явно някой преди вас ще да е минавал от там и ще ги е смазал. В по-късен етап на ЗА този тип зомбита ще се превърнат във водещ вид. Това е естественият процес при Зомбификацията. Просто зомбитата , когато ядат, не се подмладяват нито регенерират, освен ако не са специално създадени от военните. Та така. В по-късен етап на ЗА това ще са най-срещаният вид. А единствената опасност ,която може да дойде от този тип е ако вие загубите концентрация – фатална грешка. Мъртъвците може да са мега бавни, но това не ви помага ако сте тотален глупак , нали? Доста често този вид бива подценяван. В действителност те са много бавни и куци, но не забравайте ,че 1 единствено ухапване ви прави зомби. За това ви съветваме не подценявайте Мъртъвците. Запазвайте дистанция колко си искате. Ако искате си наврете пръста си в носа им/ако е останал такъв/ но винаги бъдете нащрек. Не се знае колко сила е останало в този вид.
Бързината им е на минимум по разбираеми причини. Забавата е на маХ също по разбираеми причини. Просто мъртъвците не могат да правят нищо освен да ви ухапят. Така ,че запушвате му устата или му избивате зъбите и оттам си правите каквото си искате с него. Може да се хванете на бас с колегите оцеляващи, кой ще му откъсне главата първи с удар. Сменяйте предметите , с които ще удряте главата на Мъртвия за оптимална забава. Друга игра , която много препоръчваме е, да го оседлаете и да се правите на Каубоу като подвиквате „Диййй , ПЕгас” и го шляпате по задника. В такъв момент, ако Мъртвеца все още има кръст, съществува вероятност да му го счупите. Може да играете на футбол с откъснатата му глава или може да го вържете за 2 греди като чучало и да си го удрите като Пинята. От него почти нищо няма да падне но ще си изкарате събраният яд върху него. Най – препоръчителната игра в този момент е „къде отиде лицето ми, ЕТО ГООООО”, или казано по друг начин - да застанете на разстояние малко по-дълго от обхвата на ръцете на Мъртвеца/ако има такива/ да си затваряте лицето с ръце и да ги отваряте. Нещо което се играе и с бебетата и те се хилят, ама с Мъртвец. А ако нямате настроение просто си го пипайте по челото с показалец и му казвайте „чичка искам те питам нИещо/ако сте от край ,където говорят мИеко.”

Н.Б – Запомнете,че за по-малко от година, от човешкото тяло остава само кокалите. Съответно ако оцелеете до към 6-7 месец би трябвало да се спасите и да срещате само зомбита тип Мъртъвци/виж по-надоло/.
Това не важи , ако зомбитата са продукт на някой зъл гений учен и Зомбификацията не се поддържа изкуствено чрез химикали. За подобен сценарий 2те Б-та нямат достатъчно информация поради липса на бюджет за изследвания. За това общата теория предупреждава ,че трябва да оцелеете 6-7 месеца при естествена Зомбификация, като естествената Зомбификация не е гарантирана.


Следва продължение...

Зомби апокалипсис: Алманах Част 1 (работно заглавие)

Автори:

Бо. Тонев
Бо. Чоранов

По известни като зависими учени


Причини За Писанието:

Пред вас е един продукт на двама учени по Зомбология. Четивото е изключитлено професионално писание и представлява сбор от най-модерните теории за предстоящия зомби апокалипс.

Както подсказва заглавието на тази част, тук трябва да обясним защо зависимите учени Бо.Тонев и Бо.Чоранов сме седнали да го пишем. Чисто и просто, за да ви помогнем с оцеляването при предстоящия Зомби Апокалипст (ЗА). Зависимите учени са автори на няколко фундаментали трудове в Зомбологията, провели са стотици семинари в авторитетни (не)културни места като стая 210 бл. 41 в Студенски град, провели са хиляди опити, изчели са и изгледали милиони материали, датиращи от древните Атландиди, изпили са хиляди ракии. На кратко – Тонев и Чоранов са най-добрите в тоя бизнес, или ако не са, то ние не знаем за по-добри от нас. Ако има, те най-вероятно са се барикадирали в очакване на ЗА или не са с всичкия си. Държа да отбележа ,че зависимите учени са с всичкия си, алкохолици са, и са невероятни хора. И така, нека четенето ви на труда започне СЕГА.

Предговор:

Замислете се за момент. Какво представлява съвременният живот. Работа, вкъщи, пиени, иедени, иебание, скубане под мишниците, корпорациите владеят Да Уорлд, простотията властва, Джъстин Бийбър е идол, колегите от другите отдели са безмозъчни донори. Дори и най-големите оптимисти се затрудняват да кажат защо хората трябва да продължат да живеят по този начин. На практика хората са единственият жив организъм на тази планета, който си плаща, за да живее (поздрави с тази реплика за Фатала, който я измисли). Зад всеки един честен човек стоят 4 корумпирани дупетати (не е грешно написано. коренът на думата е Дупе), зад всяко едно невинно дете стоят 5 мазни бизнесмена, зад всяка една Адел(е) стои 1 Жъстин Бибер (Джъстин Бийбър на ромски),зад всяка една Майка Тереза стои един Сашо Томов. Хората съсипват Земята, разхищават ресурсите безпрецедентно, убиват животни, да го ева убиват се един други само за кеф. Хартийки, които вече нямат никаква цена на практика са водеща сила, а властта е Бог.
ЗА ще пречисти всичко това. ЗА ще измие цялата тази безсмислена глупост от лицето на земята. Няма повече Кондьо, няма повече бат ти бойко(нарочно написано с малки букви ), няма повече чалга, няма повече мениджмънт , който винаги сере , а ти чистиш грешките им , няма повече кредити и изплащане на заеми. Идилия.............но всичко това АКО оцелееш .......

Какво е Зомби?

Ще започнем от „А” в Зомбологията. Много хора не си задават въпроса какво е зомби и това е голяма грешка. Според общото разбиране Зомбито е просто бездушен канибал. Бивш човек, който е заболял и сега яде плът. Да, ама не почти.

В действителност зомбито е не-човек или бивш човек. Според повечето проучвания на зависимите учени, зомбитата са бивши хора, на които всичко човешко е било отнето по една или друга причина. Спомени, разсъдък, мислене. Всичко това не съществува при зомбито. Единственото, което му е останало от човешкото е яденето. Това си е животинско, което е леко иронично, ама какво да направиш. Живота е кучка.

Зомбитата имат само една нужда и тя е ядене на жива плът. Един вид при ЗА, МкДоналдс и други такива ресторантчета ще фалират. Зомбито има нужда от жива плът. Това е единственото меню за него.Автоматично всякакви бургери, картофки, дюнери не му помагат особено много да задоволят глада. Това е доказано от независимите учени и не подлежи на съмнение.

Така, Вие се превръщате в менюто в ресторант „Обичам да ям хора , защото съм зомби и нищо друго не ме интересува” или накратко „Боднете си в ОДЯХЗСЗНДНМИ”. Оцелелите от лъвове се превръщат в антилопи. От ловци - в жертви. На зомбитата няма да им пука дали сте русоляв- чернокос, синеок-черноок, красив – грозен, корав – паркетен лъв. Човешката плът има еднакъв вкус. Това е. Искате , не искате или просто пискате ,това е положението.

Как да различим хората от зомбитата?

В началото на ЗА това ще е изключително трудно. На практика, ако зомби не е яло въобще , ще липсват главни отличителни белези на неговия вид. Като цяло, в началният период на ЗА, зомбитата могат да бъдат различени по нечленоразделните звуци . Ако видите човек, който да мучи като кравата Милка така: „ЪЪЪЪЪъъъъУУУУ”, „УАААууъъъъъ” , „Аааааааъъъъъъъъ” това е признак за зомбифициране (процес на превръщане на човек в зомби - завършил). Разбира се може просто човека срещу вас да е глътнал нещо или да е изпаднал в луда паника, но не бива да рискувате. За това изчакайте за вторият признак – Мучащият човек се засилва към вас с ръце напред и отворена уста. Ако имате признак 1 и признак 2 на лице, тогава почти 87% този човек вече е бивш човек, или човек тип зомби. Спокойно, не се шашкайте. Все още има малък шанс този мучащ човек да е глътнал нещо и да се опитва да ви каже нещо. Жизнено важно в такъв момент да запазите дистанция от подобен индивид и да не се затапвате в стената – демек, ако такъв човек се засили към вас и вие не сте сигурни, че това е зомби, не се забивайте в ъгъла. Оставете си места за бягане и/или набарайте нещо, с което да разбиете главата на зомбито, ако прецените (кратък съвет: винкела дава + 2 допълнителен демидж срещу не-живи у Перник/у). По –нататък ще ви дадем съвети какво да правите в ситуациите). Според една теория очите на зомбифицираните индивиди са мътни, зениците са абсолютно изчезнали, а бялото е запълнено с кръв. Тази теория е недоказана поради липса на средства на зависимите учени за това ви съветваме просто да го имате предвид. Може просто мучащият човек опитващ се да ви каже нещо да си е ударил оченцата. Най- важното в този случай е да запазите дистанция.

По-лесно е да различите зомбитата в напреднал стадий на зомбифициране, или след като са минали 3 до 7 дена от ЗА. Тогава е значително по-лесно да различите задавен човек, опитващ се да ви каже нещо с ударени оченца от зомби. В този период зомбито вече е обилно полято със засъхнала или прясна кръв. Евентуално някои от крайниците му може да са откъснати или наранени. Походката в този случай също може да издаде зомбито. Предимно подобни зомбофицирани накуцват в опита си да стигнат до вас, спъват се в предмети, които са под техния взор. В този случай възможността това да е зомби е 99.9%. Остава 0.1 % в който това може да е човек, но учените не знят съществуваща теория, която да обясни този 0.1 % . Казано по друг начин – Бемго. Ако някво такова нещо се засили към теб с засъхнала кръв докато куцука, прави „ъЪЪъъууу” и се спъва в паднал крайник, как може да е човек тва.

Ню: Последният стадий по време на ЗА е от 7ият ден нататък. Тогава всичко що е зомби е започнало да мирише на мърша, фекалий, повръщано , а понякога и на засъхнал прах за пране. Това в зависимост дали изяденият човек е бил с не-добре изпрани дрехи или праха за пране е бил евтин. Кръвта по тялото на зомбито е силно засъхнала и запечена в зависимост от сезона и слънцестоенето. Характерно за този период е наличието на начупени крайници по тялото за зомбито. Някой от тях даже биха липсвали в резултат на битка между оцелял и зомбифициран. Тъй като обществото няма достатъчно информация за този феномен, при атака от зомби, повечето хора ще се дърпат, щипят, удрят по ръцете , спъват или изкарват оченцата на зомбитата – голяма грешка. Та , за това крайниците на зомбитата ще са нефункционални или ще са деформирани(„хвани ме за силната ръка ” от Страшен филн 2 ). Ако стигнете до този период от ЗА значи сте късметлия и шансовете ви за оцеляване са се увеличили с 16%. Тук проблем с идентивикацията на зомбита няма да имате.

Следва продължение...

Твърдо ако :)

Всяка сутрин с нов тоалет,
Всяка вечер с нов автопортрет.
Всеки мозък с нов мироглед
Всеки новобранец с нов авторитет.

Пълна улица с нови лица,
Чисти улици само в мечта.
Ведър поздрав за „здрасти” в мъгла,
Силен шум замъглява прахта.

Светло синя светофарна стрелка,
Бледо видима пешеходна пътека,
Цяло ято овце във коли,
Първосигнални, искрени лъжи.

Видимо скрита, заблудена везна,
Бавно измерва тежестта на живота,
Пълна със камъни и много ръжда,
Рядко отчита плюса в мига.

Емдвам ви едно поздравче :)

Фатала - Отнесен

Силен вятър духа днеска навън
Всяка птичка си лети като пън
Всеки момък търси яка жена
Да я гали и нарича мила

Паля, вдишвам, и изпускам дима
Всяка мара поглед към вечността
И за теб тъкмо свивам една
Бяла, влажна, гола, нежна душа

Как да заспя
Нямам легло
Нямам кресло
Търся место
Много си зла
Цяла мечта
Свеждам лице
Искам те бе
Бляк бляк бляк бе(2)

Ти си бирата в мен
Фас от каше
Ти коледен елен
Индийско орехче
Ти дребен кретен
Заек чеверме
И страх от слънчев тен
Руса пичка менте

Яко виснали пожълтели листа
Здраво писнали песни за любовта
И неспазен е този вечен обет
Много кратък е тоз последен куплет

Как да заспя
Нямам легло
Нямам кресло
Търся место
Много си зла
Цяла мечта
Свеждам лице
Искам те бе
Бляк бляк бляк бе(2)

Ти си бирата в мен
Фас от каше
Ти коледен елен
Индийско орехче
Ти дребен кретен
Заек чеверме
И страх от слънчев тен
Руса пичка менте

И поздрав с оригинала :)))

Враг около кофата

Циганите са долна, гадна и отвратителна напаст. Но не само това.

„Мангустите” се множат като катерички, и излежда имат идеалните условия за това. Всеки мангал струва на средния данъкоплатец толкова колкото струва и средния данъкоплатец на себе си. Значи всеки от нас работи, за да изхрани освен себе си и по един орангутан. Ей така за кеф.

Сачитата не работят. За тях работата е нещо, което не трябва да правят. Изключваме озеленяване, строителството и чистотата. Там има много сачита. И до някъде това трябва да ни радва. Колко българи сте виждали хванати за камиона за боклук, люлеещи се по цял ден, и ровещи в продукта от хорския живот. Аз лично не съм виждал нито един. Може това за нас да е просто работа, която не трябва да вършим, не знам. Ако не са циганите сигурно ще тънем в мизерията на собственото си съществуване. Ама то и с тях пак си е мизерия.

С наближаващите избори отново всички заговориха за купуване на гласове, за купуване на правото на избор срещу 50 до 100 лева. Тъкмо гледах част от БТВ репортерите, правиха разследване точно за бизнеса с гласовете в центъра на Пловдив, или иначе казано в Мангуста таун. Шефът на мангалите си седеше на масичка, пуцаше си фантичка и се пазареше за цената на гласовете. Тъпата истина за тоя бизнес е, че дори във времена на криза, и особено в криза, той процъфтява. Уловката е, че колкото по-зле живеят група от хора, толкова по-лесно можеш да ги манипулираш и използваш, стига да имаш власт. Дай на мангала 50 лева и той ще ти стане лично куче. А колкото повече кучета имаш, толкова по-голям си. Съответно в наши дни всеки себеуважаващ се политик трябва да работи не за интеграцията на циганите, и за тяхното приобщаване и изравняване с българите, а точно обратното. Човекът в кюстюма трябва да работи за увеличаването на мангалите и за поддържането на тяхната мизерия и изолираност. Очевидно е, че точно тези условия са им необходими на марсианците, за да се множат все повече и повече. А държавата им плаща за множенето. Даже ти и аз им плащаме за множенето. И докато им плащаме те ще продължават да се множат като мишки. И всеки, който иска да постигне нещо, за което са му необходими гласовете на хората, ще се обръща към мангалите. То си е логично. Интересно ми е какво ще стане след 10 години, или след 15. Със сигурност интеграция няма да има, ще си останат само приказките. Нещо като „зелените”, които отчаяно се опитват да спасят планетата от има няма 30-40 години :) Със сигурност и мангалите в България ще са много повече. Те и в момента са значителна част от нашето общество, без да обръщаме внимание на измисленото преброяване от Февруари 2011г. Май трябва всички да се замислим, и особено властимащите, защото кучето докато го храниш, ще се навърта около теб. Мангалите трябва да бъдат или приобщени (което в България според мен е химера) или да се изпратят на Луната с еднопосочен билет, да събират никел и арматура.

Най-лошото е, че всички педерасчета в парламента, и особено техните работници из цялата страна, се стремят единствено към взимането на властта. И май скоро ще управляват основно мангали, защото другите намаляват.

По-добре цар на приматите отколкото равен сред хората.

Картинката е популярна в нета, така че който я е качил да е мислил. Използвам я без да ми дреме за автора :)

Съм

Some fucking new, some every day, some dushbag tree, some paper plane.
Some southern breeze, some wedding day, some afternoon, some famous gay.
Some everybody, some torch in fire, some zombie land, some lighting strike.
Some awesome movie, some goodbye song, some little boobies, some mood to calm.
Some Tuesday night, some unknown street, some bunny hopping, some bad-ass hit.
Some one of all, some all for one, some culture vanished, some Elton john.
Some rain is falling, some flight was missed, some trains are coming, some ticket slipped.
Some poem writings, some songs to sing, some flower dying, some sexy she.
Some bold and old, some beers sold, someone, some two, some three and so on.
Some straight, some wrong, some wonderful song, some bright, some not, some shit and that’s all.