сряда, февруари 21, 2018
В проза съм
Чувството да си във мен
Както аз да съм във теб
Няма по-голям кретен от мен
Вечно твоя хубавен
В проза съм
Към теб в анфас
Днес у вас
А утре в нас?
Точно много съм пленен
Нямам въздух
Нощ и ден
Цялата си в мен
Пиша тва
И ще побягна
Ала само във района
Ти си ми звезда
Ти си ми на сърце тона

Без заглавие
Във въздуха е пълно с аромат
На зимните усмивки топли
Наистина прекрасна гледка, брат
Лепенки:
Кратка поезия

Добрич
Спомням си Добрич
Когато нямаше поршета
Стадиона беше още стар
Гонехме във парка бедните врабчета
Помня го, тогава
Не знаех името на градската
Това не ми попречи
Да я обикалям ежедневно царската
Тогава нямаше коли
Със чужда регистрация
Децата бяха все навън
Разделя ни от тях основно демокрация
И днес с голямо умиление видях
Че параджията е още там
Все още тича с къси гащи
Все още сам

Три запетаи и няколко члена
Наситен е в момента мирогледът ми
Дори е в пълен член
В началото оглеждах се за лебеди
Но после станах бизнесмен
Навярно странно ми звучи гласът
И той е в пълен член
Изобщо странен ми е някакси видът
А бях започнал да съм тих, обикновен
Нарочно случва се животът ми
И винаги е в пълен член
Като игра е на монополи
Печеля, губя, ден след ден
Лепенки:
Поезия

Без заглавие
Като погледна планината
Все си мисля, че е Север
Дупки имам на главата
Мозъкът ще изветрее
Лепенки:
Кратка поезия

Без заглавие
В пустинен звън
Се превърна ти
Ужасното е
Свят ми се върти
И утрото
И целият ден
И вчера бе кофти
Пак съм уморен
Насилствено
Съм усмихнат пак
Вълшебно е
Бестиш като лак
Нарочно аз
Губя на белот
И пак от раз
Пак съм идиот
Не мога не
И не искам дори
Кажи ми поне
Искаш ли ти
Лепенки:
Поезия

А сонг ту тел
Съм пийпъл ар сад
Съм пийпъл аре блу
Съм пийпъл аре нот хапи
Фром ол ъф дем ай уона фак ю
Сейм шит дей ар селинг
Сейм фейк смайл троун ет ю
Сейм туистед майнд инсайд
Ай джъст кен'т дисайд уот ту ду
Дей лак соул биг тайм
Дей лак кайнднес индийд
Дей лак евритинг найс
Ай симпли кеннот пръсийд
Ай уонт ту файнд дъ мисинг смайл
Ай уонт ту лисън уот евриуан уонтс ту тел
Ай уонт ту сий уот прийчърс прийч
Бът тунайт уи'л дайн ин хел

вторник, август 08, 2017
за едно море
обезкосмен съм
и готов съм за морето
слънце вече грееме ми в лицето
много бирички мисля да опразня
а за разнообразие
яко снимки в инстаграма, да ви дразня
ще ме питате, не съм ли пък отворен
казвам ви, не съм
виж ми джина до кога е годен
целия ще се излагам аз на плажа
мога и на части
стига да съм с двойна мента в патрондажа
ся ше ви разкрия малка тайна
ready ли сте
ше си зема пуричка омайна
ексклузивно
само за читателите днес
ше разцъквам табла със засилен интерес
мацки, чайки, бански и подобни
са изтъркани, но вечно модни
третия ми ред още е на пробни
мисля да се мъча във водата
не за друго
ами с бира пълна ще ми е устата
май забравих да говоря аз за бара
той не е един
криско щял да им показва как са бара
тъй съм ги планирал тез неща
важно е да има и лудуване
аре чал, до скив и пълнолуние

неделя, юли 30, 2017
Хартиени мухи 3
Научих себе си да ходя по вода
Научих се да скачам нависоко
Дори Иисус Христос ми завидя
И почна да подскача той наоколо
Намерих себе си изпод листа в гората
Намерих всички тръни
Разказвах приказка на хората в тълпата
И после казах им че са излъгани
Напуснах новото си място утре
Напуснах го и още вчера, днес
Рязхождам се във бъдещето си навътре
Подхилквам се, разхождам пес
Надупчих цялата торба с история
На дупки стана тя
Излиза ми че почвам нова траектория
Заемам място в новата игра
Лепенки:
Поезия,
Хартиени мухи

петък, юли 21, 2017
в тоя малък Тетевен
уикенда си пропилях
викам си къде бе мен
що повярва ти на тях
в тоя малък Тетевен
как се само излъгах
сложих и масло за тен
и със тях се запилях
в тоя малък Тетевен
ама той е в планината
викат ми че бил зелен
викат супер за душата
е тоя малък Тетевен
еми повярвах им пък аз
викам то си ми е ген
и римувам аз със аз
пътуваме към Тетевен
и пристигаме във двор
със къща просто дзен
и басейн вместо обор
бате... Тетевен
там посрещна ни Мария
и обърна се към мен
"добре ли си?" без рима
уникален Тетевен
цяла вечер на ракия
и салати на корем
пихме със Мария
много в Тетевен
и в басейна се гмуркахме
аз съм променен
и до връх един вървяхме
аз родих се в Тетевен
ще отидем пак нали
аз съм вече фен
па дори и да вали
ще си избухнем в Тетевен

Някво дълбоко
Не сме достатъчно деца отвътре
Отвън не сме достатъчно и по-големи
Нали на думи децата искаме да съхраним
Делата ни уви показват, че сме си кретени
И най-обичам някой да ми обяснява
Кога и колко чувства да се влагат
Недей да ми се гърчиш вътрешно несретнико
По двама минимум тъпака на ден ми се полагат
Изобщо много са ми на софрата философите
Обаче всеки ден недостиг имам на добри дела
Последният изтъркан всичкознаец ми напомни
Усмихвай се, напсувай ги наум, и им кимни с глава
Лепенки:
Поезия

Неделно
В неделни дни ми е безделно
И много пясък горещ
Извличам пауър от въздуха
Припичам се като калцоне в пещ

Пияно
Вървя и гледам
Звездиите са пред мен
Чивам немски рап
На земята пред кофата има матрак
Загрявка за утре
Петък Петък
Силно парти
Щес се уча на табла заеби тез карти
Пияно юи е
Признавам трудно пиша
Вървя като под душа
Спънах се
Тръпна да напълня мойта гуша

събота, април 29, 2017
Много
Много ми се ходи
Да танцувам цяла нощ
Да се потя, да се напия
На живота да съм вощ
Много ми се гледа
През очите на орел
Да те погледна отвисоко
В небеса да съм поел
Много ми се иска
Да се смея всеки ден
Да искря от тук до Марс
Да се заслепиш от мен
Много ми се тича
Надалече и навред
Да опитам всичко диво
Да ти разкажа и на теб
Много много много
Ще науча за света
Всичко ново води
Към свободната душа
Лепенки:
Поезия

сряда, декември 21, 2016
Сутрин моя
Изминах дълъг път до днес
Хиляда пъти се събуждах
Поглеждах телефона си със интерес
Надявайки се да са ми направили закуска
Въртях се под юргана аз
Навън бе тъй неготино, студено
Сънувах еднорози във захлас
Подскачаха по езерото заледено
Едва успях да си отворя
Окото ляво подир два
Помислих си, да взема да се ококоря
Но после врътнах се на другата страна
Дойде моментът аз да стана
Поставих си нозете на меката земя
Понечих в кухнята да взема да се дяна
С надеждата да търся останала храна
По пътя се разсеях със дивана
Реших че мога леко да се залежа
Опънах се като че ли завит съм със юргана
Защо, помислих си, аз да не поспя

вторник, ноември 22, 2016
Бордюрно слово
Поетично съм настроен днес
Готвят ми се хиляди неща
Гледам дойче веле с интерес
Слагам още дърви във пеща
Пише ми се в лек бордюрен стил
Малко лекичко да е просташки
Снощи пак случайно съм препил
Готвил съм, а тя ме чакала по прашки
Римово ми е оръжието пак
Търся да усмихвам перманентно
Бях ви споменал че съм простак
Но ви обясних че е моментно
Писането образува ми комфорт
В рима всичко ми изглежда вярно
Брат ми кара сив седан на Форд
Помирисваш ли разстройство биполярно
Мен ми трябва малко за да съм щастлив
Малко ранчо с мъничка градина
Споменах ли че съм доста търпелив
За да дойде пролет чакам цяла зима

Вяра
Вярата е въглен, като него тлее
Но е като порцелан чуплива
Пазиш ли я, вечно ще живее
Гониш ли я, бързо си отива
Вярата е механизъм много прост
И не говирим тук за богове
Тя е стимул, даже лост
Преобръща сили, светове
Вярата е съхранила в трудност
Не една или пък две души
Тя е нещо като спяща будност
Тихо тя говори, не крещи
Вярата е завладяваща опора
Всеки ден тя ще те крепи
Пуснеш ли си я във двора
Тя ще те обземе, ти ще полетиш

сряда, ноември 16, 2016
Няма заглавие
Да се родиш в препълнен град със мивки
Течащи хиляди тръби
Да се родиш сред други като теб отливки
На хаотични смазани от кал съдби
Да презентираш вътрешното си желание
За чист и светъл силует
Да се измиваш всяка сутрин със желание
За да си лягаш вечер мръсен и проклет
Да си безумен, утрешно настроен
Че не усещаш силата на днескашната смрад
Да полетиш през дъжд от настоящето пороен
С надеждата че ще отиде си и тоз парад
Да си ебаси фена да вървиш изправен
С високо вдигната душа
Да си се вперил във момента главен
Да го преследваш пък дори да си пеша
Лепенки:
Поезия

вторник, ноември 08, 2016
Гледна точка
Пиян вървя
И падам в няква дупка
Напъвам се
Животът ми е проститутка
Харесвам се
Обичам да си ближа раните
Не бе ебе
Псувам заслужено тираните
Откак съм тук
По-често странно се оглеждам
Не е от теб
Така реалността си превеждам
Замислих план
От утре викай ми насочен
Написах го на длан
Не е сложен но е точен
Лепенки:
гледна точка,
Поезия

вторник, октомври 18, 2016
тъй лесно за жени се пише
когато печалбарски я погледнах
подуших аз триумф дори
протегнах си ръката и я жегнах
"обичам те, обичай ме и ти"
накриво ме изгледа тя внезапно
тъй крив отдавна не съм бил
погледна ме и някак невероятно
прошепна ми, че съм ужасно мил
очаквах да получа нещо силно
юмрук, шамар или кроше
очаквах да се запотя обилно
тъй мощно биеше ми във гърди сърце
очакванията са странно нещо
и тя е мислила, че съм простак
обаче там, на масата, отсреща
видя във мен прекрасния юнак
подробно няма смисъл да четете
изядох и червилото докрая
на следващата сутрин тя прочете
"закуската е в кухнята, а аз във Рая"

Абонамент за:
Публикации (Atom)