Още някво старо стихче

Още нещо от кухнята на далечно отминалите години :))

Нощта отново падна тихо.
Небето е със облаци покрито.
Луната сякаш е залязла,
и всичко открито сякаш е закрито.

Звездите, така искрящи,
тази нощ ги няма.
Мъгла обвила е лицето ми,
и пак безмълвен ще остана.

Цигарата в ръката ми догаря.
Димът ума ми замъглява.
Пренасям се в далечно измерение,
там музиката е като видение.

Случаен поглед ме разкрива.
В сърцето ми така прозрачно той се взира.
И сякаш вижда че жадувам аз Луната.
Безспирно чезне пак душата.

Тва няма как просто да не го мушна с една яка Tarja и Sleeping sun :))))))