Njoy
Беше топъл летен августовски ден и във Венеция се разнасяше традиционно миризма на тиня и канал. Драже Де' Томази си беше наел ладия и разпускаше след тежката нощ. Той обичаше да се вози из (к)аналите на Венеция. Драже Де' Томази имаше не толкова популярната професия на кур(тизан). Той беше и първият мъж, който се занимава с тази традиционно женска професия. Ренесансът беше в своето начало и това обясняваше непопулярната му професия. Разбира се не бяха малко мъжете, който го наричаха просто: "Долен, Мръсен Педераст", но Драже беше широкоскроена личност и не им обръщаше много внимание. Той обичаше да казва, че е "мъж за всяка жена и жена за всеки мъж" (по-късно Драже щеше да разбере, че е първият официален Гей в Европа, но първоначално предпочиташе да казва, че е Би, заради консервативното възпитание, което получи от баща си, които беше първата медицинска сестра в ренесансова Венеция).
Драже се бе унесъл в мисли за буйната вечер, която имаше с десетина/двайсет пирати дошли да купонясват след успешен улов и понеже на бяха виждали жена от 2 месеца (тъй като бяха постоянно в открито море), решиха първо да загреят с Драже. Той, разбира се, нямаше нищо против и даже в началото на нощта си каза "Ех, късмет извадих днес", но мислите на Драже изведнъж бяха прекъснати от лодкаря, който го попита:
- Господарьо Драже, защото стоите на една страна, няма ли да ви е по-удобно да седнете на задника си?
В първия момент Драже си помисли "Да, да след тая анална инвазия, която снощи ми се случи ела ти седни", но реши, че лодкаря е симпатичен и му отговори:
- Друже, лека професионална контузия имам, а и леко надвесен над лодката мога да се насладя на уханието (миризмата) на канала. След като изрече тези думи се замисли: „кого заблуждавам мирише на тиня и лайна”.
След този кратък разговор вниманието на Драже Де' Томази се отмести към лодкаря, който му се стори страшно симпатичен. Начинът, по който той държеше дървения прът и начина, по който го галеше с ръка привлече силно вниманието на Драже. Той реши (въпреки нараненият си анал) да опита своя късмет с лодкаря. Изправи се да се пооправи малко (а и да провери затвора на отвора си отзад) и точно тогава чу вик от страна на лодкаря:
- Господарьо Драже НЕЕЕЕ.....
В следващият момент усети силен удар в тила си и се строполи по лице върху пода на лодката, която лодкаря едвам удържа да не се обърне. След секунда, две Де' Томази се опомни и си помисли "Проклети мостове, кой педал ги построил толкова ниски" и изведнъж радостна мисъл нахлу в главата му и каза:
- Би ли ме закарал в общината искам да разбера, кой е главния архитект на Венеция.....
Драже се бе унесъл в мисли за буйната вечер, която имаше с десетина/двайсет пирати дошли да купонясват след успешен улов и понеже на бяха виждали жена от 2 месеца (тъй като бяха постоянно в открито море), решиха първо да загреят с Драже. Той, разбира се, нямаше нищо против и даже в началото на нощта си каза "Ех, късмет извадих днес", но мислите на Драже изведнъж бяха прекъснати от лодкаря, който го попита:
- Господарьо Драже, защото стоите на една страна, няма ли да ви е по-удобно да седнете на задника си?
В първия момент Драже си помисли "Да, да след тая анална инвазия, която снощи ми се случи ела ти седни", но реши, че лодкаря е симпатичен и му отговори:
- Друже, лека професионална контузия имам, а и леко надвесен над лодката мога да се насладя на уханието (миризмата) на канала. След като изрече тези думи се замисли: „кого заблуждавам мирише на тиня и лайна”.
След този кратък разговор вниманието на Драже Де' Томази се отмести към лодкаря, който му се стори страшно симпатичен. Начинът, по който той държеше дървения прът и начина, по който го галеше с ръка привлече силно вниманието на Драже. Той реши (въпреки нараненият си анал) да опита своя късмет с лодкаря. Изправи се да се пооправи малко (а и да провери затвора на отвора си отзад) и точно тогава чу вик от страна на лодкаря:
- Господарьо Драже НЕЕЕЕ.....
В следващият момент усети силен удар в тила си и се строполи по лице върху пода на лодката, която лодкаря едвам удържа да не се обърне. След секунда, две Де' Томази се опомни и си помисли "Проклети мостове, кой педал ги построил толкова ниски" и изведнъж радостна мисъл нахлу в главата му и каза:
- Би ли ме закарал в общината искам да разбера, кой е главния архитект на Венеция.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар