Символично

когато в нощно утро залязва есента
чудесни са навсякъде несъществуващите
прелита носорог над моята маза
минавам от тераса на тераса с глупостите

безспирно си седя на три места
оттук не виждам много надалеч
заеквам и говоря с препълнена уста
нанасям темперна боя върху киреч

усмивки ми намигат сутрин
когато на небето са разцъфнали бидони
обичам да се лее терпентин
да цапа нежно веждите на Дони

ще спомена хартините си мухи
отдавна аз за тях не бях говорил
учудващо и леко грубо ми ехти
в ушите пак гласа на тоя Дони

ол райт ще кажа и на немски нещо
Иш хабе дас гешихте нихт ерцелт
преструвам се, от топлото ми е горещо
отивам да си зема Събуей Мелт

любимият ми астроном е Николай Коперник
и погледът му е сърцеобразно изкривен
прилича ми на купидоновия мерник
Бездомник! живял е той във безистен

пътувам често в моята глава
живял съм мислено и във Одеса
веднъж се покатерих и на връх света
но там не виждах мислите къде са

кюфтета рядко ям, че са със лук
не съм римувал за храна преди
наскоро запознах се с малък Мук
забравих автора му май уви

каскадно мисля, често не
привиждат ми се кафеникави очи
дано целувките да са по три поне
сърцето ми на карамел е веч почти

асфалт не съм мирисал до сега
във моя свят и пътя не е равен
придвижвам се на моята планета
по чехли, бос и с темп плавен

Неделя преди обед

Обичам сутрините ми да са самотни
облян във пот от снощната борба
да лъхам на припекли се животни
по устните си да усещам сухота

Обичам да не ме е еня много
не се засягам аз току така
и вътрешно не се наказвам строго
в живота има радост и тъга

Последното го гепих от комика Рачков
но мисля си, какво пък от това
и кот такоа, редя си стила римов
не ще измисля топлата вода

А сутрин, да си кажа право
обичам дълго да лежа
дали от мързел или скука, здраво
обичам аз повторно да се унеса

Това го пиша леко сънен
обаче буден мозъкът ми е
не чувствам се изобщо гузен
след малко ставам за кафе

Апокалиптично

Заставаш челно, космосът е срещу тебе
Отливка на жълтък играе слънце
Замисляш се, че ти си като бебе
Пред тоя необят по-малък си от зрънце

Игриво минали са милиони векове
Хиляда дена са като момент
А ти си мислиш че достигаш върхове
Но твоят образ едва е елемент

Безумно преходен е днешният човек
Не ще остави никаква следа
Но не глобалното затопляне тоз век
Ще го изтрие от планетата Земя

Крив макарон

В тоз сиромашки живот
В тая пробита кесия
Слагам ли слагам любов
Станах любовна разсипия

Пълен душевен вагон
Влакът на обич смърди
Еби му меча, пардон
Любов ли е ако ухо ме сърби?

Всичко отвътре ти давам
Не искам дори и пари
Е, добре де, признавам
С малко любов ме дари

Капка по капка изтича
От джоба ми цяла река
Я към мен се затичай
И с кофа събирай сърца

Still untitled

Останах в непонятност днес.
Защо завидно гледат всички?
И тоз, що буди интерес,
и онзи, що слагат във кавички.

Забравиш ли се, на земята слез.
Че хората не ходят като птички.
Седни, па помисли в противовес,
не чакай да те носят на ръчички.

Забъркай от идеи смес.
Включи и малко позитивни срички.
Раздавай щедро, във сърцата влез,
недей да ги оставяш да са самички.

Черно-бели гащи

При липсата на цветни гащи,
о колко жаден съм сега,
в изминалите седемстотин нощи,
със теб не пихме ний вода.

И само в черно бяло си отдолу
е как пък не ти омръзнá
не искаш ли поне на голо
да се порадвам до сутринта.

Прекрасно розово на цвят бедро
и зверски яко дупе вадиш
и моля ти се за добро
отгоре ми да се стовариш

И право във очите те следя
и погледът ти хващам здраво
не искаш никога да спра
и аз не искам, да ти кажа право.

Обичам с твойта мека сянка
да ме завиваш докато заспя
обичаш да ме има като нанкаш
и да усещаш моята ръка.

Стол

С усмивки всички ще даря
приятно е човек да се усмихва
дарете си и вие по една
по цял ден радостта ви да не стихва

Излишните тревоги ще спестя
за дребни затруднения не се косете
че много мъка има по света
таз мъка във душата не носете

Запазвайте си място във главата
за по-добрите новини от днес
че утрешните още са в мъглата
а вчерашните водят към регрес

Не си правете бързо извод
от туй що виждате с очи
помагайте си с мозък и отблизо
проучвайте, докосвайте почти

Че често на дърветата кората
най-мръсна е и грубичко стои
но вътре крие се сърцевината
от нея твоя стол се състои

А твоят стол, човек, е важен
къде би седнал ако не е той
умората ти ще приеме даже
а ти ще се усмихваш във покой

Висшо

Да уча висшо
за мен беше вдъхновение
да си пилея времето
нямах позволение

Залягах здраво
учих ден и учих нощ
завърших право
владея правовата мощ

А моите приятели
ми викаха задръстен
безмозъчни мечтатели
днес живеят в безистен

Учи мамо да сполучиш
ми викаше баща ми
на сляпо няма да улучиш
няма как да стане

И аз кво да правя
изядох всички книги
и без да се лигавя
спечелих всички лиги

Днес съм турбо доцент
имам две професии
при големия процент
забогатях и от цесии

Многолиние

един прекрасен ден едно
кафяво пони със седло
едно море или океан
на лято в пот ще съм облян
и пясък ситен в пръстите
и твоите очи пъстрите
искрящо синото небе
и няма никой да ни спре
едва за миг ще се отделя
а чисто нов ще се появя
за радост на околните
ще пеем и танцуваме
в един хамак ще се фръцкаме
безсрамно може и да пръцкаме
и най-накрая ще започнеме
като волни птички да живееме
далеч от офиса и улици
наблизо само луди чужденци
и все едно сме си на море
а пък ний реално сме на две
и после следва третото
а може да покараме и колело
и мога да го карам тей чак до зори
ама вънка зима е и ме мързи
затуй ще спра до тук сега
и малко немски ще си почета

ЧНГ 2016

В 12 точно гръмна
шампанското от Моет
а фойерверки вънка
поеха към небето с полет

Оляхме се и лепнем малко
но туй не спря ни да играем
за чалгата е много жалко
щот дунавско хоро си знаем

С целувки и прегръдки силни
изпратихме една година
с наздраве и усмивки инфантилни
посрещнахме и следващата в рима

От там нататък всички
опираха се чаша в чаша
наздраве със напитки пивки
забавата е наша но и ваша

И най-накрая нещо смело
за новата година да си пожелаем
да учим, да обичаме и да успеем
да бъдем хора и да се желаем

Светло музикално

Кълбо от ноти чух сега
върхов ритъм пак ме сгря
тайно слушам музика
мисля си за разни неща

Точно днес видях с очи
звук от горе да блести
едно невидимо джудже
на цигулка свиреше

Цял във ноти ме обля
музика от Марс, заря
искам да се подсуша
невъзможно е това

Силно звучно копие
с мощен звук ме повали
чувам петолиние
във ушите ми ехти

Среща

Здравей Ел
чаках те, но ти не дойде
това ти прилича на Адел
грешна мисъл поде

Това е авторско парче
написано от скука
2 часа те чаках бе
но уви не сполучих

А ти била си на грим
и без грим ставаш помни
ще те взема във Рим
по домашни дрехи дори

Не не искам аз
да си мис свят модел
бих изпил със теб
халба с течен хмел

Имам само една
малка дребна молба
не бъди овца
и на срещата ни ела

Селска идилия

Изчистих къщата и подредих
на кучето смених леглото
изрязах си лозята ich
доматито полях дори с ведрото

Напълних яслата със слама
да имат овците да рупат лани
изчистих и на коня, няма драма
подравних тучните поляни

На кравите обърнах им обора
и те да имат нова обстановка
смених и мрежата на двора
лопати наредих кат установка

И мойта селска къща знай
засвети като приказен палат
съседите ми завидяха май
живота си докарах до рахат

Първо лице единствено число

Отвътре ме избиват нерви
и чудя се къде сгреших
причинно-следствените връзки
нарязах и изпепелих

Файда от много мислене не съществува
да правя повече ме прави прав
излишно няма да се обяснявам
показвам своя странен нрав

Във разума се вслушвам често
какво е разум питам се дори
измислям си прегради тежки
не е във разума идеята уви

Не знам да казвам и не мога
или не искам и не знам
за малко помощ ще помоля
пък после ще почерпя Вам

Не вярвам даже, че го има
проблем ли е или не знам
по-скоро нещо ме възпира
да съм аз и да не мога сам

Две хубави звезди и неочаквани очи

Търсих неуморно аз привечер
где са новите звезди
с явна нетърпимост вече
чаках и изнервях се почти

Тутакси проблесна май
първата звезда отгоре
толкоз дълго чаках знай
че прочетох творчеството на Оноре (бел. ред. Оноре дьо Балзак хаха)

Месецът се появи и той
топъл топъл като питка
свети в небосвода мой
и ми праща своята честитка

Ко се пулиш бе Луна?
мислех си наум небрежно
чакам аз звездите тука
ще ги броя, това е неизбежно

Почнаха да се показват още
светлите светулки там
що излизат само нощем
бях се чудил, но не знам

Може би им пречи Слънчо
вечният владетел през деня
крие ги като двулевка в Зрънчо
да са по-желани през нощта

Почнах да ги бройкам вече
в рима цифрите редя
една звезда, две звезди.. и отече
точно ся пък заваля

Тръгвам си със леко разочарование
само две звезди видях
но към вкъщи срещнах твойто обаяние
всяко зло е за добро прозрях

Rap Battle Bros.

Rap battle, rap battle
стига си ме врънкал брат
да правим rap battle
rap battle rap battle
като толкоз много искаш
отивай във Сиатъл

Не можеш да римуваш
сопола ти тече
вземи си носна кърпа
мозъка щи изтече
отивай ти на село
не е за теб града
каквото искаш действай
че ме заболя гъзъ

И за тебе ме боли
и за всички твои драми
отлитам призори
Iggy в Лондон ме покани
да пием по кафе
ще хапнем и фурми
няма никакви измами
май спечелихме и грами

Омърлушено звучиш
пак ли хапчето забрави
отивай бързо в Марешки
за лек за самозвани
за хи-по-по-по-тами
и за всякакви болежки
със рап ща излекувам
бих рапирал и на чешки

Противно е разбирам
нали сме братя родни
обаче ти ме дразниш
и ме караш да те бодна
да те зарина и със рима
и през лято и през зима
у вас е пълна кочина
тук е мезонет с градина

Ще кажа за последно
с най-любезното си чувство
играеш ти на дребно
а пък мойто е изкуство
не е до рима само
не е и до куплети
за теб остава драма
а над мен летят конфети

Разтегливо

ти си кал
ти си дъжд
ти си цвете във вода
ти си мъх
ти си дъх
носиш цялата земя в ръка
има много светлини в нощта
сега
ти си трън
ти си звън
ти си песен на трева
ти си рай
ти си ад
ти не знаеш че си океан
има много пъстри чудеса
сега
и има всичко в теб
ти си цялото море
всичко във едно
ти си земното кълбо
цял един живот
ти си небосвод
ти дори си като бог

Среща

Бях супер напрегнат. Предстоеше среща на борда на директорите, и всички летяха из офиса. Аз бях напрегнат основно от другите. В асансьора имаше поне 3 разляти кафета. Последното беше на Мария. Забляна в листите с презентацията се блъсна в Иван. Добре че не му оля ризата.
Всички бяха просто луднали. Беше 14:16 часа, а никой не беше обядвал още. Горките. Аз се бях запасил с малко бадеми и си ги боцках кротко. Казват че един истински мениджър трябва да бъде хладнокръвен. Ми така де, ако аз не давам пример, кой? Ама кой ли ти взима пример в днешно време. Примера ееее там по дискотеките. В офиса всички са си завряли главата под бюрото и зад монитора. Изглеждат сякаш с коректор са им премахнали хладнокръвието. Като кашкавали са.
Тъкмо си бях прегледал записките и си мислех, че всичко е под контрол, когато дойде Стефка.
- Шефе, имаме проблем! :(
Това ми прозвуча повече като Хюстън, имаме проблем..
- Кажи Стефке, какво става, пак ли принтера се прецака? Нали ти казах да извикаш Жоро IT-то да го оправи!
А Стефка е една скица. Милата, ще й се пръсне сърцето при всяко чупене на чаша в офиса. Грам не става за сервитьорка в Хепи. Както и да е, отплеснах се.
- Ми шефе, не е принтера. Този път не работи проектора. А пък нали имаш много важна презентация на срещата. Там за бюджета за следващата петилетка.. - сълзливо измънка Стефито.
Тъкмо преглъщах поредния лешник. Направо ми заседна да не казвам къде. Ами сега, какво да правим.
- Окей майната му, ще импровизираме и ще презентираме на хартия. Бързо иди и разпечатай 9 копия на презентацията. А не, нека да са 10, за всеки случай.
Бързо се ориентирам аз в напрегнати ситуации. Ми нали съм шеф и мениджър бе. Хладнокръвен при това. Истински вампир. Както и да е.
На Стефка й олекна и изхвърча от офиса ми. Нищо че сме опън спейс, това пак си е моя си ъгъл.
Истината е че времето напредваше, а аз не бях свършил едно много важно нещо. Една част от аргументите ми за новия бюджет зависеше от цифрите на продажбите за последните 8 месеца. Само че тия цифри аз ги нямаааах...Филип е човекът с цифрите в нашата фирма. Едновременно е тийм лидер на екипа на анализаторите и на екипа на финасовите контрольори. Абе див отвсякъде. На мене ми е пряко подчинен през 3 мениджърски нива. Бая шефове има момчето, не знам как се спря честно. Викнах Филип.
- Филипе, къде си бе сметало? Готови ли са цифрите за осеммесечието?
- Шефе, готови са, обаче не мога да ги принтирам.
- Е как не можеш бе човек? Нали купихме специален принтер дето не прегрява и печата по 200 копия в минута! Оня трансформър там, виждаш ли го, за него ти говоря.
- Шефе знам го принтера, обаче се развали току що. Стефка започна да принтира презентациите иии не знам какво стана, но принтера спря да работи. Мирише на бакелит малко.
Малеееее, казвам ви онемях. Имаме към 40 минути преди старта на мийтинга. Проектора не работи. Принтера не работи. Е аз как ще си презентирам бе майна? Нали и аз шефове имам. Край, ще ме уволнят.
Седя и си мисля, и не мога да го измисля. Като в оная реклама..
Изведнъж нещо ме озари. Почти набожен станах от тоя факт. Еврика викам. Ще използваме таблети бе. Как не се бях сетил преди това. Хем зелено, хем цветно. Изобщо ебаси, идеята на деня е това! Почувствах се като екипа на Хорейшио в момента в който той разкрие причината за смъртта на поредната жертва, 47 секунди след като е пристигнал.
Тръгнах аз към IT-тата. Все ще се намерят 9 таблета. Шефка на IT-тата е Румяна. Ние сме доста модерна фирма, и сме разчупили стереотипа жичкаджиите и кодерите да са само мъже. Още повече мениджър информационни системи да е жена. Направо е супер. Както и да е. Та отивам аз при Румито:
- Румка, знам че точно сега се занимавате с изпаткалото охлаждане на сървърното, ама много спешно ми трябват 9 таблета. Ако може да са еднакви плиииийз :)
- Готово г-н Усмивков, ей сега ще извикам някой да ги донесе.
Бате онемях за втори път. Ама знам аз какви хора да назначавам бееее. Хем жена, хем IT професионалист. На господине ми говори. Че и красива. Ей това е истински ценен кадър. Грабнах таблетите, метнах една хвърчаща целувка на Руми и тръгнах към асансьора. По пътя едвам не се пребих заради разлятото кафе. Чистачката била почивка днес. Е баш днес ли бе човек? Както и да е.
Горе качихме презентацията на таблетите. Страшни джаджи са това. Епълски. Като връткам на моя, всички други са синхронизирани и се връткат в синхрон. Лудница. Както и да е.
Започваме срещата на борда.
Първо председателя разправя някакви неща, добър ден, мерси на френски за присъствието и така нататък. Тия французи са няма такива човек. Както и да е.
По принцип рядко съм център на вниманието по тия срещи. Освен когато разказвам вицове. И то не защото ги разказвам много смешно, а точно обратното. Тоя път обаче имам централна роля. Цял екип зад мене е дивял 3 дни, цъфтя и връзвам от подготовка. Кефя се малко. Започвам да говоря. Точно им разправям колко добра идея ми е дошла - презентация на таблети. Уникално. Всички са във възторг. Освен Пиер. Абе тъпи са тия французи, какво да ви разправям. Пиер бате буржоата. Както и да е.
Цифрите на Филип са ми като бомбата над Хирошима за Щатите. Успяват да ми защитят тезата, че бюджета ми е супер важен, и изобщо не искам да слушам, че да сложим салон за скуош в офиса е мега глезотията бате. Ми нали сме високомодерна корпорация де. Тоя борбен дух като в японска фирма за производство на моливи не се гради с тийм билдинг в Ринг Мола на картинга и после в Макдоналдс-а я.
Отделно им показах нагледно, че новите технологии са изключително крушал важни за прогреса. Ми той Джъстин Бийбър след 5 години ще кацне на Марс бе драги членове на борда. Казах им, искам всеки мениджър на екип да има тъч скрийн монитор и това е. Всичко е измислено. Един истински мениджър трябва да е постоянно в досег с нещата. На една ръка разстояние като Астика трябва да му е всичко.
Като цяло презентацията ми мина добре. Французина малко мрънкаше, но накрая и той клекна. Аплодисменти дами и господа. Ле мерси. Както и да е.
Вървейки по коридора изведнъж се спънах и паднах. Очилата ми се плъзнаха и се спряха в краката на Виктория. Виктория беше най-яката мацка в училище човек. Всички си падаха по нея, но аз май най-много. Тъкмо се чудех как да я заговоря, че да се измъкна от и без друго мега тъпата ситуация и тя ми проговори.
- От къде идваш така забързан Усмивчо :) - подхвърли тя.
Викаха ми Усмивчо заради странната ми фамилия. Не мога да се оплача честно казано.
- Вики, няма да ми повярваш ама преди малко бях изпълнителен директор. Така де, успах се и бързам за Математика.
Не знам дали заради супер неловкото падане пред Вики, или заради това че още бях сънен, но изглежда от обичайното ми притеснение в присъствието на Вики нямаше и следа. Без много много да го мисля изстрелях.
- Аааа искаш ли да се видим в голямото междучасие да пушим по цигара в парка отсреща?
Вики кимна одобрително и тръгна към нейния час.
Аз си взех очилата, пооправих си косата и тръгнах към Математиката.
Отлично изпълнение Усмивчо - помислих си аз.

Избори 2015

Парцал увит във същество
увисналите дребни думи
но смисъл не е вещество
що можеш генерира със локуми

Примати със ядро на вещомани
завършили са висше по провал
изгубени души с дебели длани
и мозък елипса, наричана овал

И често лъскавата брожка
по-грапава от орех е дори
и знай, не ще получиш прошка
със редки псевдо добрини

Постлал си, криеш твойто мръсно
тъй мръсно никога не е било
победата ти е околовръстно
а вътре боклукчийско е депо

С парите мои пак купуваш
най-евтина и долна стока ти
а после за Бахамите пътуваш
кога вина над теб виси

Невиждано ужасен всеки нов е
предизборно ще сваля ти звезди
а после ще опита да прикрие
под ноктите си кървави следи

Мляко с нес

Създай усмивка подир всичко
бъди за масов хепинес
дари навъсения чичко
със топла чаша мляко с нес

Отваряй портите си със доверие
очаквай все добро да дойде днес
отричай лошото поверие
сложи и захар в млякото със нес

Мисли, че всичкото красиво нещо
оглежда твоя свят със интерес
дори навън да е горещо
черпи и него с мляко с нес

Изцяло се отдай на топли чувства
и нека щастието вземе си превес
и може би в менюто ти присъства
кафяво-бяло мляко с нес