Неозаглавено

Всичко започва с рев. Ужасяващ и продължителен. Можеби най-прекрасното нещо в живота на човек. Точно в този миг живота се променя, еволюира. Всичко това остава загадка и мит за ревящия. И точно с този рев малкия човек казва на света "Ей, мамка ви, ето ме и мен, търся мляко". Неусетно, кратко след това, започва голямото търсене. Нещото, което наричаме жизнения сок на живота. Или нещото, което току що ми хрумна. Търсиш си памперса, търсиш си биберона, търсиш презерватив. Търсенето е универсалното средство, за да достигнеш желаното. В търсене си. И си в търсене цял живот. Дори понякога да не ти се иска, или да ти омръзне, пак търсиш. Търсиш спокойствие, а намираш банкет. Като малък винаги си си мечтал да станеш пожарникар. Порастваш и ставаш продавач на телефони. Много бързо след първото търсене разбираш, че не винаги намираш търсеното. Дори обратното сеслучва по-често. Такъв е живота. Хората казват, че живота е непредвидим, и са доста прави. След всяко взето решение, в търсене на нещо, променяш всичко. Всяко действие е еднопосочен билет. Крайната дестинация обаче остава не толкова ясна. Всички обичаме правата линия. Но в природата права линия няма. Дори дъгата е крива. Можеби точно в това се крие красотата на живота. Кривнеш ли от пътя, знаеш, че те очакват всякакви забавни неща. Всъщност те очакват всякакви неща, но ти го правиш само заради готините работи. Увличаш се. Днес си с Мария, утре си с Водка. Съдба. А може би избор. Каниш я на среща. Отивате в някой ресторант или дискотека. Купона тече, хубаво ти е. Кефиш се на компанията си, и тя на теб. Тя си мисли, че си забавен, и малко секси. Дразнещо секси такова. Вероятно й се иска да те изчука още там, а може и да го направи. В твоята глава пък е празно.Трудно ти е да мислиш при всичката тази кръв там долу. Днес си щастливец. Не те спира нищо. Нито професионална нито морална задръжка. Вилнеете цяла нощ и се напивате като кучета. Достатъчно, за да не свършиш с часове. Каниш я у вас да пиете по един жизнен сок. Нощта е млада и тя е млада. Днес и двамата имате късмет. Има щастлив край. Няколко акомпанирани края. Заспиваш. На другия ден още не си се събудил и вече си на работа. Денят е хубав. Все пак си намерил точно това, което си търсил. Уверен си в себе си и ти личи. Представи си, че имаш секретарка и тя те види как се усмихваш неадекватно. Сигурно в главата й минават точно тези мисли, които са миналиснощи през главата на оная мацка. На другата вечер си с приятели. Излизате за по бира две, и изпивате по осем. Те ти разказват за дребните си житейски мисли. И ти си казваш своите. Разсъждавате над живота и странносттана жените. Чудите се как разпознават три хиляди цвята. За нас мъжете нещата са много по-прости. Ляво, дясно и внимаваш да не ги объркаш. Дори в развита и дългогодишна връзка, пак повечето от нас се придържат към това правило. Интересно е да срещнеш такава жена. Ето такава жена може да е мечтаната от теб. Нямам предвид някоя смотана, отричаща всичко женско жена. А такава, хубава, забавна и земна мацка. Тя също се захласва по "Хубава жена", но не парадира с това. Всеки, който срещне такъв екземпляр, би се пробвал. Е не баш всеки, но повечето вероятно биха. Това е малко тъпо, повечето сигурно няма да имат успех. Защото и най-простото нещо има разновидности. Щом има толкова различни твари на тоя свят, кои сме ние, че да отричаме разнообразието. "И ти си като другите, боклук", би казала мацката от предната вечер ако не й се обадиш на другия ден. "Но не скъпа, аз не съм като другите, аз съм различен боклук". Длъжни сме да поддържаме разнообразието. Длъжни сме да се борим за него. Това балансира света и живота. Нашият избор винаги е поддържал всичко. Днес правиш щастлив някого. Утре го разочароваш като правиш щастлив някой друг. Една щастлива, една нещастна и една в средата. Три хубави души, особено средната. Перфектен баланс. Вековен направо. Сигурно щеше да е прекалено скучно в идеалния вариант. Но има и нещо хубаво в перфекционизма. Дори след разочарование, това може да те тласне напред. Към друго разочарование или към нещо хубаво. Важното е, да следваш някаква посока. Всеки трябва дада има своя посока. А различията в посоките определят коя с коя ще се пресече. Всички наши действия определят нашата посока. И тя не е винаги направо. По-скоро е като разхвърлена прежда на пода....