понеделник, ноември 22, 2010

Из дебелото черво на Хенри Уотчър

Ако бях живял преди около 200 години, мооооооооже би щях да пиша такива глупости с цели томове :)))


Три дена не спря, е спря за малко ама пак започна. Хенри едва едва креташе. Алда не спря да ходи напред назад. Не я свърташе. И точно в този критичен момент някой потропа на вратата. Беше сър Норууд. Настъпи тишина. "Нося вести", рече той, спокойно точно в негов стил.
..И след тези думи, двамата потрепнаха и замръзнаха в очакване.
"Намериха го. Навътре в гората, премръзнал и уплашен. Ще се оправи".
Хенри едва не падна на земята. Алда, макар и жена, успя да сдържи емоциите си и му помогна да поседне на фотьойла.
"Но похитителят успя да избяга"- продължи сър Норууд. "Утре призори ще се организира хайка".
Ужасът не беше свършил.

Няма коментари: