Момичето в тръстиката

Небе земя и между тях
тръстиката расте.
В плен е на земята,
но смело издига се към небесата.

Зелена, свежа и приятна,
поклаща се от вятър.
Мушици, мишки и комари,
жужат си покрай нея трави.

Момиче с бяла шапка
пристъпва с бодра крачка.
В тръстиката се шляе тя,
в тръстиката а не в снега.

Тя пее странна песен,
за вятър и за есен,
за жълтите нивя с тръстика,
за дядо си и за чифлика.

И пее и върви това момиче,
безгрижно е, припява му и птиче.
Жарко слънце ги огравя,
дори и вятъра припява.

Завижда целия човешки свят!
Безгрижно е момичето, това е факт.
Завинаги в тръстиката остава тя,
със бяла шапка, в ръка с цветя, и....без пола.