И един ден

Имало едно време... Всички приказки започват така, или поне повечето от тях. Тази приказка не е приказка. Затова тя ще започне с "и един ден.."
И един ден Господ изостави хората. Обърна гръб на своите чада, които толкова дълго любеше, и за които милееше така силно. Той напусна своя престол и тръгна по света като обикновен скитник. До този момент хората не бяха чувствали така неговата липса, вероятно защото винаги са го приемали за даденост. Хората често приемат нещата в своя живот за даденост. Но кой всъщност дава тази даденост? Ето, че отговорът дойде. Хората се зачудиха, как така Господ ще напусне работното си място, та нали той е 24 часов call център?! Нереално но факт. Той си тръгна. Това обезпокои много хора, особено набожните. Но и останалите се замислиха. Какво ли следва? Последният път когато Бог ни изостави, една група приличаща на секта, скита 40 години в пустинята. Кой би си карал новото Ауди А238 в пустинята? След няколкодневни ТОП новини относно "отпуската" на Господ по CNN, ABC, CD, DVD, Днес.бг и други реномирани издания, както всяко друго нещо, и това, като че ли отшумя. Хората продължиха с ежедневните си навици. Ходеха на работа, пиеха, пушеха и т.н. Обаче някак нещо им липсваше. Нещо незабележимо с просто око. Най-много личеше това у животните. Птиците летяха оклюмали, на лъвът започна да му окапва гривата, слона го мързеше да си движи хобота, котките вече не бягаха от кучетата, а мишките, на мишките по-скоро им дремеше на пишките дали ги гони котка. Някак цялата душевност на Света се беше изпарила. У повечето хора също се забелязаха необичайни неща. Бабите не се бутаха в трамвая и автобуса. Стояха си вкъщи и гледаха Ферхунде. Децата вече не бяха толкова енергични, не скачаха наляво надясно както преди. Никъде не се чуваше псувня от шофьорите. И така всички хора по света постепенно изгубили всичко човешко в себе си.
И един ден, вървейки си през прерията, един племенен човек срещнал един скитник. - Здравей скитнико, казал човечеца. Аз съм Нбоко от племето Зилуе, а ти кой си, какво правиш тук? Скитника махнал с тогата си и казал: - Добър ти ден Нбоко, аз съм Господ. Изоставих хората и се посветих на активно скитничество в търсене на обратния път към сърцето им. Над 2000 години аз бях тяхна опора, а те не ме оцениха. Не ме и послушаха. Грешаха всеки ден и всяка нощ. Особено през нощта. Та реших да сляза при тях и да повървя, пък знае ли човек, може да намеря решение. Ти какво мислиш по въпроса? Нбоко бил прост племенен кратунец и му отговорил просто и кратко: -Абе ти луд ли си, ние за всеки бог слязал на земята ако се притеснявахме толкова, до сега да сме умрели от притеснение. Господ не бил доволен от отговора, но си казал, че ще продължи да търси.
И един ден, вървейки си, Господа срещнал жаба. Грозна, малка, удряна такава. Попитал я как е, как намира отсъствието му от небесата. Жабата била просто животно. Изплезила си големия език, хванала една муха, изяла я, и казала, че дотогава, докогато има храна за нея, то липсата на бог няма да й пречи. Господ отново не бил удовлетворен от отговора, но премълчал, та нали точно той учел на смирение. Продължил си той пътешествието с надеждата да открие отговорите.
И един ден докато се возел в едно такси, говорейки с шофьора за дупките по улиците, за политика, за курви, видиш ли срещнал министър Дянков. Казал си, че това му е последната надежда. Слязал Господ от таксито, и попитал Дянков: - Министър Дянков, вие като интелигентен човек, как намирате липсата ми, не ви ли притеснява това? Дянков, с леко пренебрежение му отвърнал: - Господи, аз смятам, че си много глупав. Ти вярно ни напусна. Но ние мислехме, че просто си изчистваш старите отпуски. Предполагам за 2000 години доста си натрупал. Това е хубаво Отче. Но комичното в ситуацията е, че Конституционния съд отмети горенето на старите отпуски. От друга страна, всички ние бяхме омърлушени, но това е заради автогола на Иво. До този момент Господ беше запазвал спокойствие, но с това светия граал прелял. Той моменталически се запътил към престола си сред облаците. Пъврото нещо, което направил след като се завърнал е да накара Басивулкана в Исландия и незнайния вулкан в Индонезия да изригнат отново. Засилил топенето на Антарктическите ледове. На Хаити предизвикал ново опустошително земетресение. Всички миньори в Чили били затворени в мините. И още много други гадории сторил Господ в изблик на гняв. Хората от своя страна приели тези бедствия много тежко, както обикновено. Но нали са хора, научени са да се борят, и като паднат винаги да се изправят. Това само ги стимулирало още повече да се борят и борят.
И един ден Господ забелязал с недоумение как хората въпреки трудностите, които им изпратил, продължават живота си. Те макар и не винаги щастливи все пак успявали да намерят надежда. Дори продължили да съгрешават когато им попадне удобна възможност. И в този един ден Господ разбрал, че никой не може да помогне на хората, освен те сами да си помогнат. Тогава той разбрал колко съвършено същество е създал, и в същото време колко несъвършено е то. Осъзнал също, че макар някои от тях да му се молят ежедневно, той не може да им помогне, та дори не може да им отвърне. Осъзнал, че той е един самотен властелин, с безполезни задължения. Запалил си лулата, сипал си едно уиски, залюлял се на люлеещия се стол и се замислил, че за него всички дни могат да са Неделя, и да са почивни.
И един ден този ден бил Неделя.