Автентично покварен

Идиотско е колко е тъпо и студено. И понякога е малко топло. Сутрин например, събуждаш се и още с отварянето на очите си чуваш в главата си някакъв странен вик "сеееееееееееекс".. wtf бе мен, и си супер надървен. Странно тъпо, щото си сам, а си сънувал, че си убил няколко човека, основно жени май. Трудно ти е да станеш, увиваш се в чаршафа мислейки си, че се увиваш околко друго, ама дръжки. Постепенно ти писва и ставаш. Уооопс brain смръцафръц, пак си препушил снощи. Въпреки обилната медитация, близката среща с Позузу или както се казва там, и великолепната безкрайна пустиня от пясък и миризма на вятър, на сутринта ти е през кура за среднощното палуване на мислите. Странното е, че пътуването във времето и пространството, макар и астрално, е доста студено, както го правят по филмите.. иииии още една точка за Стивън Кинг и Кинг Конг. Та, острани погледнато си е спане и тешко дишане. Вътрешно е като топло мляко с какао, топло и кафяво. Отгоре погледнато си е отдолу и обратното пак е вярно. По средата обаче е истината. Точно там, където трудно се влиза, и от където рядко ти се излиза. Там е цялото онова дето го наричат любов. Ама не е точно любов, по-скоро вятър прекаран през струята на калорифер, отразен от душевно огледало, и върнат право в гърдитет ти, докато е още топъл. Пълната чистота, Дева Мария и кота нула. Обичаш себе си, и докато го правиш, докосваш и най-искрените си мечти и желания. Сега си представи, че всичкото това сияние е било просто поредната one nite stand. За пореден път си пречистен и омърсен едновременно. Ставаш и си мислиш, че никога повече няма да пушиш, пиеш, или квото там ти харесва. бърз душ, понякога не толкова бърз. Сутрин времето си минава ей така. Нещо си гладен от снощи, ама все пак палиш цигара и забравяш за глада. Вървиш и мислиш. И вървиш. Някво е тъпо. Обаче на тебе вече не ти пука особено, дърпаш си от фаса и се оглеждаш параноично. Внезапно и без да искаш пак си се сблъскал с реалното и пипаш ли пипаш. Целия екшън, и топлота, и нежност са изчезнали завинаги. Особено ако преувеличиш малко, и вкараш драматизъм. "Ти си ненормален" - нещо друго ти крещи в главата. Имаш чувството, че си пропътувал цялото разстояние от Сахара до Тилилейската горица и пак не си на кеф. И с право, ти си няква грешка, ама не ти дреме особено аахаха :)) Чудеш се дали има Господ или някаква енергия. За енергията си почти сигурен, че съществува, за Господ не баш. И набързо ти минава през акъла какво си ял преди 2 седмици, о колко е тъпо само. И е безполезно тъпо. Целият си изпълнен с невероятно огромна купчина от плаващи мисли и чувства и гаечени болтове. Пълна трагедия. И точно там решаваш, че все пак има светлина, къде от изгряващото слънце, къде не. Толкова много неща, толкова безкрайно отвращение толкова наистина. Извървял си цели 10 метра, брат. Ето ти дилемата: имаш още към 500. Колко ли болка и мастилени петна има по тоя път. А той не е особено дълъг. Струва ти се, че вече е Сряда. Четвъртък е.. ама предния. Помниш ли, че едвам стана от леглото? Тъпо ти е, щото можеше да си останеш там. Поне докато мине ерекцията от самосебе си. Жалко наистина. Насилствено обуздана ерекция, едностранно, без допирания. Ебахти филма. Мислите ти са поточната линия на Форд, ама усъвършенствана. Супер ти е самотно и в същото време, нямаш миг спокойствие от разни хора, неща от живота, случки (реални или не). Целият свят запълва малката ти тиква, а дори не си изпушил цигарата. Става ти малко по-топло. Или прегряваш или да. И ето, че отново си във вихъра си, у а, насам натам, ходиш, не ходиш. Поглеждаш мислено назад, някъде около чаршафа, и му казваш "хей чаршаф, Айл би бак" ахахахахах Малко ти е смешно и се усмихваш леко. Найс ве, ето за първи път отново си пич, а медитацията ти се струва ужасно яко нещо. Прочиташ случаен плакат за няккаф пич подобен на Мун със секта и пичове, които му се кефят. Решаваш, че можеби ще е яко, а после решаваш, че света е доста болен в наши дни. През цялото това време, около 15 минути, изобщо не спираш да мислиш разни глупости. Колко е сложен света, а колко е тъп в действителност. Ето, че пак се сещаш, че най-важното го имаш, и пак се усмихваш леко. Хей хей, аз съм злодей ахаха. Бавно бавно и денят започва. А е толкова рано и мирише на чаршафи и парфюми (някои жени чесно прекаляват). Очакваш всичко от днес, а то ти предлага половината от това, което не искаш да очакваш и от утре. Шанс брат. Помниш, че си супер мощен. Ето това в действителност ти помага най-много. Не е само внушението. усещаш, го и в хората около тебе, и във всичко. Чаша кафе отново и си във вихъра си. Пушиш към nqkolko cigari днес. Денят полека отминава. Казваш си, че ще ти липсва, но реално не е баш баш така. Цял ден никой не те е разбирал, или поне половината са се заблудили, че са те разбрали. Все пак не е било чаааак трагично. Пушил си цигари за утеха и за кефа. Вече усещаш едно влечение назад, но това е всъщност напред с изглед назад. Вървиш с гъзъ си напред. Явно е, че ти харесва, колкото и странно да е. Ти си ротвайлер. Ти си питбул. Ти си американски булдозер на GAT. If you smeeeeeeellll, how the чаршафа is coming..... Отново си фь чаршафа. Странно е, но пак е по-скоро топло, отколкото студено. Само дето не си особено надървен, ама шанс. Изпитваш едно умиление, едно тихо скърцане на стари дъски, някак приятно такова. Единственото, което ти е в главата е онази. О колко е прекрасна, и пълна и празна. Тя е гладка като бебешко дупе. Мека е като дудата на 16 годишна. Страхотна наистина....
Представяш ли си куп такива одисеи една след друга.. йеее хвърчиш....