Чувам аз

Чувам аз,
издаваш звук,
дано не е напук,
дано не е за тук.

Чувам аз,
шума на контрабас,
дано не е у нас,
дано не е за час.

Чувам аз,
издигнати табели,
дано не са запели,
дано не са умрели.

Чувам аз,
закон сега редиш,
дано не излетиш,
дано да е фетиш.

Чувам аз,
какво и аз не чувам,
дано да не робувам,
дано да сънувам.

Чувам аз,
издайническa мисъл,
дано съм се улисал,
дано съм я записал.

Чувам аз,
май много зех да чувам,
дано не се надувам,
дано сърца вълнувам.

Вътрешен глас

Ако някога тотално си обзет
или си вечно дървен като прът
или си в дупка и си надълбоко сред
гората в джунглата отвъд

Изобщо ако си в отвесно състояние
и мислиш си, че мислено си ти зястрелян
а искаш много и голямо обаяние
търси си ти копринена постеля

А винаги ако си мокър
в душата водопади да текат
като облак рязан от сатър
и цветя в краката ти растат

И ако мислено тече ти мисълта
и грам идея няма никой
и ако имаш нужда от ритник в гъза
еби я мисълта и викай

А ако всеки ден завършва с друг
и после новия завършва с нов
и ако няма смисъл тук
излез от дълбокия си ров

И ако всяко нещо мислено е по-добро
а явно дразни те в реалността
и ако често чуваш думата ако
forget about the глупостта

А ако има малко от онуй до теб
и ако искаш то да е голямо
и ако то и то желае да е с теб
недей да мислиш само

Позитивна мисъл

Когато през онази тъмна нощ
изчезнаха последните звезди
усетих аз онази мощ
на първи слънчеви лъчи

Когато беше лято топло и с море
излизахме на бира вечер късно
и още помня го онуй небе
Луна звезди навсякъде разпръсна

Когато имаше комари яли Райд
и мента в спрайта да се дави
хавата беше уиски ол дъ найт
и музиката веселбата ни направи

Когато мислиш за момента як
и вчера хвърлиш настрани
за утре ти подавам знак
най-хубавото предстои

Любов и още екстри

За любов се пише лесно знай
за чикии не е толкоз просто май
една чикия, две чикии три
патока повече не ще да издържи

Любовта е много просто явление
тя по принцип е и съвпадение
чикията обаче е по-така
можеш да я правиш и с една ръка

Любов се прави и за забавление
нарича се ебане или просто сношение
чикията обаче изисква уединение
но влага се във нея същото вълнение

Любов е много розова и свята дума
използват я в реклами за кондоми от гума
чикията обаче стои на заден план
срама от нея знай води до капан

Парче

парче месо
оваляно във кожа
парче душа
натъпкано в телесна ложа
парче дете
в голям човек и сложен
парче мечта
до нея път каторжен

Емоционално дърво

Сняг на кубчета и глина
перпендикулярна длан
равни и различни има
мисъл движена от кран

Стон, озъртане и спирка празна
гайка, лагер и умисъл мазна
сиво, пухкаво и твърдо
поглед взираше се мъдро

В плен и реещ се безгрижно
зигзагообразно прав
погледа изпод капака тъжно
бе изгубил целия си нрав

Силно и в далечината
чува се вика на тишината
бурно спи мечтата
сън сънува но и бди

Сто и десет хиляди минути
колкото и да са часове
все едно не ще се срути
силата в очите две

The dialogue

Writer writer what's up man
Have you got a new poem
Have you thought of something nice
Share with me
Don't let me ask you twice

Buddy buddy hello dude
I'm just writing something new
It's about the older days
Do you remember
When the heart desired bass

Oh boy oh boy tell me more
I just want to hear it all
Have you mentioned that mad night
There on the porch
When you and I started a fight

Let me let me check again
I'm afraid I've not my friend
I prefer to write about
Only the good moments
When we used to sing aloud

Смартфон

Купих си нов телефон,страхотно
И започнах да пиша доста неграмотно
С грешки и без точки
По лесно ми е да извадя плочки

Цял ден си играя с него
На енгри бърц а не с лего
Слушкам музичка на спотифай
И на кенди краш ми са играй

Чат с приятелки па и с другари
Месинджър си имат еврибади
Правя селфита на килограм
после качвам ги във имстаграм

Бах, защо до ся не си бях взел
Тоз прекрасен телефон ма е обзел
Има си предимства, баси, вярно е
Грешно съм говорел че напразно е

Сега творя от смартфона проза
В спел чека ми е коза
Ако видите да съм изпуснал запетая
Да си знаете че ми е все тая ;)

Хартиени мухи 2

Точки точки запетайки
хилим се подред
хиляди безумни чайки
летят и серат навред

Из лирично отклонение
имам аз един въпрос
има ли във мен вълнение
че света е толкоз прост

Клатим се взаимно бясно
хилим се без капка свян
без обелка най ний лесно
да го хапнем тоз банан

Странно и тревожно е
и днес и вчера пак
че у нас възможно е
да няма капка такт

На хартиени мухи летим
окрилени сме и слепи
ала кога ли ний ще изгорим
и ще станем ний на пепел

Медитация

Когато времето спре
голяма тишина
кубчета лед

Не си ти когато ти се спи

Властвам нежно над леглото
бдя над него кат орел
щом затворя си окото
влизам с бодростта в дуел

Before sunset

In a sunny evening
on the brightest day
only one is missing
I am high and gray

Му3ика

Рисуваш думи с песни
под звездното небе
по улиците тесни
със силни викове
няма как да не изригнеш
уши навсякъде
колкото да ги притиснеш
с музикални пикове

Изгаряш мелодично
по големи върхове
отдолу е епично
сега те слушаме
толкова е звучно всичко
обичаш да крещиш
няма начин нищо лично
зная ще ги победиш

Поробваш със гласа си
и буташ зидове
големи ноти тежки
и мощни грифове
музиката ти е вечна
завидно тя ехти
емоция далечна
и космоса сломи

Атомите ги разбиваш
с гласа трошиш ги ти
звуците си ги подбираш
а аз броя до три
няма нищо толкоз звучно
кат твойто горно Си
това не е метафорично
Орфей се поклони

Красиво заглавие

Чувстрам мрак като те гледам
безумно хубава си ти
addictive си като фетиш
заразно винаги блестиш

С кафявата си шапка си
и още, щом зърнах те останах тих
едвам успях да се изправя
след тоз дълбок въздих

Не мога да ти се наситя нивга
понякога се чудя аз
живяла ли е по-красива нимфа
била ли е и тя у нас

Луната гледа ли те заслепено
и Слънцето огряваш ти
със твойта искреност неземна
сърцето ти до Марс ехти

Цветята са красиви, ала вярно е
по-жизнена от тях си ти
пленяваш ме със погледа си, хладно е
в очите ти се давя, спри

За усмивката ти даже се страхувам
да кажа аз във тоз куплет
не мога да се спра да те целувам
с появата на твоя силует

Как искам ти да си безкрайно вечна
и аз да бъда вечен, да
и заедно да се разхождаме сърдечни
завинаги по таз земя.

Разходка

чики рики
долу в града
куку руку
бос по снега

помня един ден
беше почти неземен
беше като нощ ама светла
имаше много слънце

направих си рандом татуировка
взех си голяма ореховка
разхождах се без панталони
дадох пари на бездомни

стигнах до непознати места
видях че в парка има много листа
вървях много но и много седях
различни хора и съдби видях

слушах уличен музикант
жена продаваше гевреци от трабант
едно момиче риташе топка само
видях една мацка с оскъдно облекло

пътувах цял ден тогава
видях много дълга улица права
спомням си че се изморих
но дори тогава не се примирих

знаех че ме очакват още неща
имах време до преди нощта
влязох в един музей
видях статуя на един лакей

като си тръгнах към нас
се обърнах и в захлас
осъзнах че познавам всичко
виждах нещата простичко

бях вървял бос по снега
един цял ден в града
чики рики
куку руку
и чао за сега

Аз съм

аз съм
малко по-добър от вчера
малко по-добър от днес
имам купища теории
а сърцето ми е гъста смес

аз съм
вчерашна мечта далечна
днеска сбъдната почти
нямам нищо аз да губя
дори Света да изгори

аз съм
купчина от силна воля
разказ от безброй лъчи
не ме е страх да съм опора
дори навън яко да гърми

аз съм
рядко се замислям вече
често правя се на пън
мога да те гледам вечно
без да мигна и на сън

Кръгъл ден

В корема пеперуди
размахват си крила
в главата ти проблемите
не цепят ти басма

Сутрин рано станал си
боли те глава
закупил си си баничка
забравил си боза

Всичко това е толкова
приятно е дори
нямаш грижи, без чужди мнения
и кура те боли

Това навярно прозвуча ти
нещо като песничка
платих да пее днес сестра ти
прилича ми на лесничка

Защото понякога живеем
само за да пеем днес
сега за лятото милеем
и после губим интерес

Дойде обяд и без промяна
корема ти бумти
на работа си втора смяна
а за друго мислиш ти

Почти дойде си днес у вас
малко сън ще е добре
на мисленето казваш пас
и да става каквото ще

Откриваш че си в серпентина
вървиш във кръг или поне
се чудиш днес кога пък мина
а утре ей сега дойде

Край, The End, Finn и, разбира се, Тutto finito

Ембедвам едно яко парче, което няма нищо общо с написаното по-горе, ей така for have [;

Нещо друго

ако бях светлина, щях да грея много силно
ако бях звезда, щях да светя много на далеко
ако бях вятър щях да издухам целия свят
ако бях море щях да измия всичко

ако бях добър щях да съм заек
ако бях силен щях да съм камък
ако бях лек щях да съм перо
ако бях две щях да съм едно

ако бях цвят щях да съм зелен
ако бях картина щях да съм Моне
ако бях шоколад щях да съм млечен
ако бях температура щях да съм висока

Ако бях око щях да съм синьо

Ти

Ти, който си някъде там в очите
ти, който си някъде вътре в мъглите
ти, който си някъде зад планините
ти, който си там, скрит във водите
ти, който виждаш през дните
ти, който не си спрял да гледаш луните
ти, който си в пясъка и в косите
ти, който си слънце, огряваш тъмите
ти, който си в облаците и в низините
ти, който нямаш страх от височините
ти, който надвиваш злините
ти, който растеж сред тревите
ти, който не познаваш парите
ти, който храниш гладните
ти, който поиш жадните
ти, който летиш във висините
ти, който си там, тук и навсякъде
ти не си Бог
ти си душа, всеки и никой

Безмислоредие

Звучно е, ехти
сиренето в ъгъла
не разбираш ти
смисъла на пъзела

Слушам Lorde и се чудя
има ли въпрос
чийто отговор се мандахерца
там отпреде на поднос

Ya ya, feeling good on a Wednesday
чак от времето на Прометей
не желая мислите си да подреждам
предпочитам там напред да се оглеждам

Днес видях едно прозрение
не беше мое... рядко явление
видях как застанал си на връх света
а оглеждаш си единствено гъзъ

Човек е най-мъдър само по чорапи
дрехите му пречат на мислите инати
затова е най-добре във шест без две
да се будиш обут и със сирене

Безумно е да обяснявам
какво разбра от тия редове
лирически герои няма
недей да търсиш под вола теле

Няколко малки

Тучни барове залени
с много водка и ликьор
най обичам как са пени
бира в стъкления си затвор

В баровете ходиме предимно
да се наливаме обилно
водка с кола, джин със лед
питиетата ни станали са пет

След десето малко почва веселбата
и от бара вдигам аз главата
нищо че не съм танцьор
ще танцувам пък дори да е позор

Кръшни танци, още бира
тялото не ще да се прибира
става четири а после пет
на 18 малки ставам и поет

Гледай Слънцето току дойде
а пред очите ми, перде
как са забавлявах само днес
утре с мен и ти излез

bulshit

Новото ми стихотворение ще се казва bulshit
Новото ще е нещо като скандинавски мит
То ще е по-различно от старите неща
Неразбираемо ще е, за критиците мечта

Новите ми рими ще бъдат перфектни
Ще са по-добри от онез рими дефектни
Отвсякъде изящни, с много смисъл пропити
Ще са чисти, като чаши измити

Новите редове ще режат като бръснач
Новите ще са чисти като след нощен чистач
Всичко изчистено, като след тоя от втория ред
Рими, смразяващи като северен лед

Това стихотворение ще е някво мега изтрещяло
Ще бъде по-мистериозно и от вдовицата в бяло
Всеки ще го знае без дори да го е чел
Всеки, подчертавам, всеки, това ще бъде постигната цел

Когато пиша

Когато пиша нещо в мене полудява
Спирам да мисля и да пия вода
Губя представа за света
И само пиша и чета и пиша
Необяснимо и неочаквано започвам
Завършвам също така
Посредата нещата просто се случват
Нямам обяснение как и защо
Не помня какво съм писал
И не помня защо
Причини няма, не е имало и няма да има
С малки изключния разбира се
Не обичам да слагам препинателни знаци
Тълкувайте си ги както решите за добре
Нямам изграден навик да пиша
Правя го така както просто дишам
Често се получава рима
Даже не го правя нарочно
Тя си идва сама
Понякога е по-трудно
Последния път ми беше трудно
Преди това не баш
Не разбирам много от писане
Ама пиша понякога
Искам да е по-често, но не го контролирам
Понякога пиша в движение тайно на телефона
Не мога да помня, пиша го веднага
И забравям после
Не се хваля обаче споделям
Кефя се доста
Не обичам да имитирам
То няма и от кого като не чета
Мисълта ми в момента върви доста на free style
Free style е като random
За random няма да говорим сега
Слушам готина музика като пиша
После написаното винаги ми звучи различно ако го чета без същата музика
Различно е, защото се променя вътрешното звучене
Лудница е понякога
И е доста спокойно пак понякога
Просто писаното е яко
Почваш да пишеш и така
Изобщо нямам думи
Затова просто спирам сега така в нищото
За разнообразие

New book order

Изчетох хилядите статуси във Фейса
Написах и разписвам блог
Извадих всички думи от контекста
Граматиката да я пази Бог

Предизвикват юзърите в мене текста
Тоз текст ще пиша тутакси завчас
Не статуси, а стиховете двеста
Приготвил съм сега за Вас

Обичам словото да е на листи
Ръката във мастило, на петна
В монитора ужасно словото блести
Не можеш с него ти литна

Изкуствено ми се усмихва
Комедия от виртуалната среда
Сложи си лайковете ти под лихва
Дано така заситиш си глада

Когато логваш се небрежно
Кога заливаш се с вода
Мисли си колко е вървежно
Да бъдеш ти над тез неща

Стихотворение от началото на Септември

Червената шапчица, пълна мъгла
Зелена тревата, пасе я тъпа овца
Гъста гора, вечер непрогледна тъма
Гарван и сова пеят в дъжда

Кално и мокро и сухо ведно
Заек и люляк се миришат взаимно
Храсти шубраци и клони навсякъде има
При последното нямаше никаква рима

Гора и до нея висока стена
И до нея висока липа
И до нея висока трева
А до нея много други неща

Пъстро, зелено, жълто и широко
Няма бетон, гледка само за око
За око дълбоко и търсещо свят
Ама свят, който не е с прахта слят

Безграничната свежест
Зеленото голямо
И жълтото голямо
Цялото божествено творение
И така свършва това стихотворение

Бездомник

Говориш си сам и ядеш солети
пушиш цигара и пътуваш без билети
нямаш ти дом, а нещата ти са взети
живееш във парка и зиме и лете

Бездомник си ти и душата ти е празна
празен е корема ти, а косата ти е мазна
и мазна е брадата ти, и ти си супер мръсен
мръщят ти се хората и ти си навъсен

Държавата те изостави
лихваря тежкия юмрук стовари
без нищо си и нямаш пари
по-зле си даже от дивите твари

Не виждаш ти спасение, и никак не ти дреме
въргаляш се по цял ден, живееш във безвремие
изобщо не ти пука, зариваш се с боклуци
по-зле си ти от мангалите с каруци

50 нюанса НЕ МИ ДРЕМЕ

Напоследък все си мисля, че не ми дреме. Щото аха да ми задреме и задрямвам, и то спира да ми дреме и задремосва. Хем за много неща ми дреме. Вярно е. Обаче все някво не ми дреме. Примерно сега тия дни чета доста за БНБ и за КТБ и други такива абревиатури, и грам не ми дреме вече за тях. Чета си ги така за инфо. Обаче не ми пука. Или пък ся забелязвам, че откакто стана модерно да си ментално отворен към климатичните промени и глобалното затопляне, и малките шапки на северните и южните студени части от Земята, и на хората, на масата, спря да им дреме. По-скоро им е някво като бадж. Ей такова „йо, на мен ми дреме”, само че реално грам не ги е еня за тия проблеми. Някакси колкото повече ти дреме, толко повече свикваш с това за което ти дреме, и ей такова спира да ти дреме. Остава ти само някакъв фалшив вид на загрижен асперж.

На някой да му дреме кво става в Украйна? Че то и за репортерите не е много интересно вече. Сега чакаме да минат 1-2 години, и ще се появят няколко мега-журналисти с документални филми, награди Еми и т.н. Ама на кой му пука през цялото тва време. Май само на украинците.

Ми за Африка, на кой му дреме за Африка питам аз? Там, дето цари каубойско издевателство над човечеството, над индивида, над сурикатите. На кой му дреме за Сомалия? Добре че е Black Hawk Down, че да научат хората къде е Сомалия и кво правят на пазара в Могадишу. И тука пак примера, как внезапния изблик на дремаж, много бързо преминава в апатия, или максимум пасивно приемане на фактите. На кой му дреме за чуждото нещастие бе...

Егоизмът е достигнал до такова ниво, че броя на нивата на танковете на Нинтендо са по-малко. Всеки се е залял с някакви скрупули дотолкова, че чак смърди на неебателност. Като с парфюма, като излееш половината бутилка, няма да миришеш по-добре, по-добре е една баня да се удари. Като че ли човека вече се ражда с диплома по нечовечност,.. и с две дипломи по лицемерие. Живеем в някво общество оперирано от загриженост. Ми то живота ни е кратък, как точно да ти дреме за всеобщото благо, то за твойто нямаш време. Глобално мислене, приятно ми е да се запознаем. Глобализацията може да има много плюсове и минуси, но един от минусите е, че превръща личния проблем във световен проблем, и така привлича маса от неебателност, и метафорично и не баш. Направо отивам да се залея със студена вода и лед.. някой да дойде да ме снима.

И като цяло грам не ми дреме точно в момента, че тоя текст е толкова кратък, така или иначе на никой не му дреме..........

...... .........

......................

..........

............ само на дядо Добри му дреме, ама хората предпочитат да си го постват на стената във фейса, вместо да идат и да се запознаят с него..........

Титры

Обичам да пиша, понякога да дишам
Не хъркам и не мъркам
Понякога се търкам
Понякога превъртам

Животът е като на филм който никога не свършва
Това май стана твърде дълго
Забравих си мотива, май избързах
Май стана малко каша тоз куплет
Едвали ще успея да го оправя с пети ред

Както и да е, започвам третия куплет
Връщам се към първия сюжет
Изпълнявам рима без да има смисъл
Обичам да пиша, не съм чел кво си писал

Тука малко зазвуча като Криско и оназ офца
Текстове безумни като за Грами, ама не сега
Исках да стане малко по-така
Но май отново стана хахо хихи хаха

В петия куплет ще започна отначало
Обичам да пиша и да римувам
Обичам да гледам и май да рисувам
Имам три картини в главата си
И хиляди думи в писмата си

Малко ми е трудно да се концентрирам
Слушам музика и едновременно си медитирам
Редовете станали са пет, дори не подозирам
Не се правя на голям поет и не позирам

Не късам кофти написаните рими
Не пиша на хартия, нямам пишеща машина
Дори не пуша, не обичам нещо да дими
Обикновено започвам да пиша без причина

Ще напиша последен куплет сега
Точно като в песен на Big Sha
Ще търсиш смисъл и мотив и тишина
Съпрайз, откриваш пълен хаос и бъркотия

Не си теглете парите от банките!

Призовавам всички псевдо блогъри и истинските такива да си пуснат по един такъв пост.  

Хора, не си теглете парите от банките, защото сами ще си влошим ситуацията. Не се подвеждайте по изказванията на сульо и пульо, които искат да спечелят на наш гръб. 

Не вадете здравия зъб!!!

Мръсно мръсно

Обичам миризмата на полипропилен.
Обилен аромат на бутилки покрай мен.
Харесват ми хартии и кенчета навред.
Природата е надценена, с мръсотията напред.

Да цапа е роден човека идиот.
Да чисти не обича, мозъка му е компот.
И 110 дни да чистиме подред,
мизерията ще остане поне за век напред.

Извисено тъп

За тебе, Дълъг, ще напиша стихотворение,
ти си пълен идиот, и в това няма никакво съмнение.
Въпреки че носиш вече очила,
вътрешно оставаш тъп като скала.

Знаеш че сме дружки и ще те подкрепям вечно,
ти обаче си тъпунгер, копеле, Мечо.
Нищо, че си сладък ти като компот,
ти оставаш си за мене кръгъл идиот.

Сутрин като стана, първо тебе споменавам,
казвам си наум "голям кретен", "добро утро" подминавам.
После, към обяд, ми коментираш ти във Фейса,
при което знам, няма ти да влезеш в МЕНСА.

Истината за тебя е истински открита,
ти си вечно глупав и речта ти с глупостите се преплита.
Важно е обаче тук да отбележа,
не за всеки тъпанар поетически победи аз бележа.

Крайно време беше да римувам нещо и на "ет",
дълго го отлагах, този толкова добър куплет.
Предизвиквах ли, кажи ми, скрития във теб поет?
Слагам точка и "Тъпунгер" вместо етикет.

За природата

Силно впечатлен съм днес от всичко

трудно ми е да редя в куплет.

Идват ми наум прилично,

Глупости шейсет.

Лешниците са като бадеми.

Заека яде коноп.

Лудите са глухонеми.

Ще си купя магданоз на сноп.

Хиляди светулки в ярко жълто си шептят.

Единайсет реда крави весело пасат.

Смело куче пази овци да не хапне ги  вълкът.

На падарина му лази буболечка по вратът.

Заедно с Луната

аз съм минзухар.

Цветно-лилаво в устата,

и калинки в Занзибар

Неизбежно влажна е тревата.

По-зелена и от цвят лилав.

Вечно млада е върбата.

На колене им ставам прав.

Из природата ни китна

хиляди са живите неща.

Бяла лястовица литна

към високи небеса.

Когато невъзможното е актуално

Напоследък всички станаха турбо експерти по геополитическите въпроси в Европа. Някои дори не се ограничават до Европа, а засегнаха както Космоса, така и митичните измерения на художествената и историческа литература.

Наскоро Малкият принц, иначе толкова симпатичния мутант, плод на болен ум, бе обявен за чист македонец, и не само, ами и пръв командир в македонската космическа програма. Родом от друга планета, която няма да назовавам тук, всъщност безтронния розолюбец има майка на име Кина. Кина е по произход и по акъл 107% македонка, защото математиката в Македония е както еднаква, така и различна. Кина на практика ражда малката планета заедно с Малкия принц и ги предава на Македонския институт по космография и орбиталика (накратко МИ КО).

След това фрустриращо откритие, бетона в новите постройки по центъра на Скопje се почувства като стиропор, и се превърна в такъв в своята същина и сърцевина.

Отговорът от българска страна, разбира се, не закъсня. При неизяснени обстоятелства Николай Бареков и Волен Сидеров заформиха световен скандал. Въпреки крехката геополитическа обстановка в Европа, в болни амбиции и безскрупулност, те синтезираха разцепването на една иначе хомогенна държава. Скандалът в Украйна, бунтовете, протестите, и не на последно място референдума в Крим са тяхно дело. Безцеремонно Крим се присъедини към Русия. Но това изобщо не е каквото си мислите. Оказва се, че докато трае суматохата в Европа, дали Крим ще иде при Путин, или Тиролските прамакедонски ще се отделят от Италия, то Бареков и Сидеров тайно и необезпокоявани са предявили претенции към Южния Полюс (защото всичко останало е обявено вече за Македонско). Каква долна мерзост.

Помрачени от това, македонците обявиха Крали Марко за реален, и за македонец. Иван Вазов отказа да вземе отношение по този въпрос, но не изключи евентуално пренаписване на Под индигото. В него измисления образ на Крали Марко ще бъде заменен от Христо Стоичков, за да не бъде и той обявен за македонец..

Европа никога няма да бъде това, което щеше да бъде, ако не беше такава, каквато стана.

И докато на стария континент нещата са по-скоро не такива каквито трябваше да бъдат, то отвъд океана, и без да уточнявам кой точно океан, хобитите създават нов жилищен квартал от полуприземни къщи. Поради слабите си тела, те са наели лъвовете на Волтрон в помощ на строежа. Политически там ще наблегнат на неизбежното обединяване на вижданията на Далай Лама, Хорхе Букай и от части на Владимир Кличко (който житейски съвсем нагло копира бате Арни, ама котуй).

Отправяме бумеранга към Африка, където не всичко е диаманти и банани. Наскоро осъзнах, че геополитическата карта на Африка се е изменила почти с 47%, от тази която аз съм учил по География едно време. И ако Нютон беше жив и нежив, то той никога нямаше да приеме, че ако гравитацията придърпва предметите надолу, то пясъка на Сахара се придвижва на Север. Айнщайн, с неговата теория на относителността, вероятно би потвърдил тази зависимост, но за жалост, неговия мозък е нарязан на тънко.

От Африка отново се връщаме към Русия, но с лек привкус на пясък от близкия Изток. Тайните служби на Москва разсекретиха дълго пазената тайна, а именно, Распутин е възкръснал и е обладал всички жени на шейховете от близкия Изток, и то без помощни средства. В отговор, Катар обяви, че започва преговори с президента Росен Плевнелиев за доставки на газ директно до България. По този начин, не само ще се накърни икономическия интерес на Русия, но и болните амбиции на драмата в Би-Мажор Волен-е-помолен-да-довтаса-изпод-маса-и-да-цунка-на-Доган-ръката-ближейки-на-Сергото-краката да провалят желаната от Меркел и Бойко Борисов диверсификация на пазара на газа.

И докато половината свят е луднал по новата песен на Майли Сайръс, Мишел Обама наложи вечерен час на Барак Обама, и му забрани да играе на ядрени войни, след като го хвана не толкова тайно да се хили по време на помена на Нелсън Мандела.

Житейски погледнато, по-горе описаното е доста притеснително. На пръв поглед вноса и износа на магданоса е доста поовяхнал. Погледнато през призмата на Исак Нютон обаче, нещата стават доста по-цветни, и вече не са така черно-бели.

За вас предаде геополитическата постановка дежурния аналитик към Blogger, Тирко Кривобръчков.

Текста чете всеки наум.

Свети Трифон Валентинов Зарезанов

Първо, искам да кажа честит празник на всички, и кой каквото му харесва, това да празнува.
Второ, нямам кво друго да Ви кажа, освен че съм Ви приготвил от на Гугъл бонбоните с мрафки. Яжте, пийте и се веселете два дни и една нощ, точно до Понеделник сутрин, когато ще отидете на работа и ще Ви стане тъпо.

Цъкни на картинката :P
Чао :)

Объркано и наобратно подредено

Море обрасло във треви
Животните отглеждат си човеци
Изгряват през деня луни
Типични са квадратните гевреци

Обърнато наопаки навред
Последните са първи и обратно
Вървят си раците напред
И шест на три немой да’й кратно

Основните езици са безброй
Но рядко се говори с думи лесни
Във женски род се определя той
Без музика са тамошните песни

Изкуствени са въздух и вода
Природен води се полиетилена
Аутсайдери са носещите мода
На слънце маха ни се тена

Децата се смаляват ден след ден
А старците се подмладяват
Наопаки говори нещо в мен
Четящите едвали нещо вдяват


И след това извращение над праволинейността и логиката мисля да ембдна един перфектен музикален завършек :))

Аму с алшос я, аму с алшос я
Ано анжун енм, ано анжун енм, ано анжун енм
Аму с алшос я, аму с алшос я
Ано анжун енм, ано анжун енм, ано анжун енм
Аму с алшос я...

Аз съм пияндурниче

Аз съм пияндурниче обичам
Наште лозя червени и зелени
В Петък вечер с виното да се засичам
Първа радост е за мене :Д

Аз съм пияндурниче пияно
В кръчма топла аз си пия
Чувствам се почти замаяно
Но продължавам и цигара ще си свия

Аз съм пияндурниче и гасна
Трудно ходя и се подпирам
Мъж съм на жена прекрасна
Тя ме чака и пиян да се прибирам

Фатала™ © Copyright All rights reserved

Телекинезата, отговорът на всички земни проблеми

Телекинезата е много яко нещо. Има поне сто и двайсет куприлиона причини това да е така. Без телекинеза на практика ние сме се изолирали от действително якия свят в който живеем. Ако притежавахме телекинезата изобщо нямаше да има значение, че в предното изречение не съм използвал нито една запетая. Изобщо нуждата от телекинеза е ежедневна. Хората почти са се пристрастили към това да искат да имат телекинеза. Но изкуството на телекинезата е силно мистично и футуристично. Чисто физически и квантово погледнато е напълно възможно, но дори най-изпечените тибетски монаси не могат да го постигнат. Това е една голяма мечта и на всички хора по света, от Далай Лама 16-ти, през Обама, че чак до монахът който продаде своето ферари. Има много доказателства че в миналото е имало действащи телекинетици. Пирамидите в Египет 100% са построени чрез телекинеза. Абсолютно сигурно е, че и хората са се разпрострели по цялата Земя с помощта на телекинеза. Просто чийф телекинетика на първите хора е размятал насам натам други от племето и те са се озовали на различните континенти острови и т.н.

Телекинезата е чувството, че когато нещо е невъзможно, то по принцип е възможно с леки корекции в пространствените показатели. Има си специални научни обосновки на това, но дори Айнщайн не е успял да ги разгадае. Дори аутистите не успяват да достигнат до фазата на пространственото приближаване на един към друг на два предмета без физически да им се помага.

От друга страна политическата телекинеза е възможна. Без абсолютни никакви физически симптоми, крайно десни стават крайно леви, или го играят на крайно средни. Физическото приближаване на един субект депутат до друг субект депутат е просто мистерия, но и факт. Друг особено интересен факт за телекинезата е, че когато даден телекинетик се изправи пред друг телекинетик, то печели първия използвал телекинеза.

Ако се замислим за позитивните страни на телекинезата, то ще осъзнаем че евентуалния принос от телекинезата ще даде огромен импакт върху нашето общество. Напълно ще изчезне употребата на опашки по магазините, опашки пред КАТ и всякакви опашки като цяло. Особено високо ще се цени това по Коледа и Нова Година. Излишно ще стане и държането на чадър докато вали. Просто ще отблъскваме всички капки настрани. Истински фурпор и ултра модернизъм ще настане в селското стопанство. Брането ще се превърне в един високо технологичен бизнес, в който обаче няма да се използва грам техника с изключение на кафе машина. Производството и пощенските услуги ще бъдат преобрзени също из основи. Ще бъде въведена нова полева единица „летящо писмо”, вероятно патент на най-голямата пощенска корпорация в Света „Flying mail”.

Чисто икономически телекинезата ще бъде толкова безпрецедентно успешна практика, че Индустриалната революция ще ни се струва като откриването на топлата вода. Поради това научните разработки в сферата на телекинезата би следвало да си изклютително засилени и интензивни. Високо финансирани от държави и мултинационални корпорации. Мисля, че ако до 15 години не бъде въведена телекинезата поне на ниво експерименти с коли и перални, то човечеството определено не се движи в правилна посока. Вместо да се организират безсмислени конвенции по проблемите на глобалното затопляне, то трябва интензивно да се работи по въпросите за осъществявне на разумна и приложима телекинеза за ежедневна употреба.

Кално

Имах чувството че се задава кал,
Или поне локва идва
Откъм далекото насам пътува
И всичко омърсява
Имах и малък вентилатор
Надявах се да ми помогне да я отвея
И да остана чист и пременен
И вероятно щяше така да стане
Имах и седемдесет и шест стотинки в джоба
Долу горе като за нищо да си купя
Обаче щях да вляза в магазина след калта
И да си купя минерална вода
Имах и големи надежди за деня
Или поне стоях си позитивен
И чаках аз калта
Или чаках да отмине деня
И накрая заваля

Not another чаена история

Значи днес започваме с паразитна дума. Темата пак е за чашките. Бях измислил супер добра втора част, но ме мързеше и сега съм позабравил детайлите. Беше някво епично. Примерно Чошинда се среща с Нео. Или Чаша ходи на уроци по танци. Или друго. Обаче един път Чушма излязла на пикник. Вървяла си тя из гората. В действителност в Чашивария има много природа. Има и бая порцелан, но и доста природа си има. Та, вървяла си тя из една гора. По поляна осеяна с много цветни чибуци. Чибук е цвете в Чашивария. Просто си измислям имена в момента. И Чушма била някаква дива фенка на природата. Имала шест зелени колана от световното по природни науки. Разцъквала си тя напред назад из гората, обаче така по едно време започнало да й се доспива. Предната вечер пак цъкали на чашки до късно с другите чашки, и сега й се спяло доста. По принцип днес, или иначе казано, въпросния ден Чушма била почивка. Описанието ми е малко хаотично и описателно като на Оскар Уайлд нещата, ама ко да прайм. Оптимус Прайм. И почнало така да й се доспива, та решила Чушма да си полегне до един дънер. Легнала и в мига в който опряла дръжката си сред чубуците и заспала. Спи та дрънка на порцелан. В един момент отнякъде в историята изкача един елф. Ама не като ония зеленичките леприкони от феритейловете на ирландците, елф елф. Такъв висок и дългоух. Абе като Леголас сякаш бил. Направо да го кажем, Леголас изкочил отнякъде. Хванал Чушма за дръжката и я повел към Ломидол. Сега разбирате как добре се допълва грацията на елфите с крехкостта на чашките. Муцка отвсякъде. Стигнали те до Ломидол, и Лего поставил Чушма на земята. Тя доста слисана още не можела да се осъзнае. Пила една две води, освестила се, и попитала:

- Ей елф, защо ме водиш във вашия дворец близо до град Лом?

По принцип не съм фен на диалозите и мисля тоя да го приключа сега и да няма други диалози. При това положение реално всеки от вас трябва да си измисли реплики за Леголас както си ви харесва. И така приемаме, че Лего отговаря и започва приключението. Заедно с още няколко хай фай елфи Чушма и Леголас потеглили към далечната земя на хобитите. Някъде в Средната земя, но по-вляво така.

По принцип елфите са доста напред с материала, и откъм хардуеър са доста хай-фай така. От друга страна са и бая фенове на фун шуй. Владеят и доста добре май тай. Те до някъде са последователи и големи радетели на Дао. А както знаем Дао това е пътят, единствения път. Дао е всеобщата цялост на всичко и елфите са му големи почитатели.

Малко си измислям, но карай. Понеже тръгнали привечер, Чушма вече съвсем се била изморила, и по едно време така на свечеряване направили лагер. Стандартно елфите се редували на пост, а Чушма позаспала. До сутринта имаше вариант да има поне две три случки, но няма смисъл.

Та, събудили се те на сутринта, и кво да видят, единия от хай конете го нямало. Явно някой трол го е изял през нощта, а на сутринта се е скрил от слънцето да не стане като в Хари Потър вкаменени котки и т.н. Следва цял ден яздене по пътя. Чушма си говорила с едната елфка, Мисна. Мисна била доста хубава и приятна за окото елфка. Лафили си те за гримове, за мъже, за луната и звездите и други. Изведнъж докато си говорили, то взели че минали 3-4 дни и те пристигнали така леко у лево от средната земя. Баш при хобитите. Веднага се сещаме, че няма кой друг освен Гандалф да маркира вратата на хобита при когото отивали. Намерили те къщата на Билбо, на когото викали Бамби за по-забавно и почукали. После влезли и започнали да обсъждат нещата от приключението. Цели две страници до сега глупости ви пиша, но Бамби това не го знае. Чушма по пътя била осънена от своята мисия в живота. Тя трябвало да поведе поход за освобождаване на една поробена чайна в средната гора. Много орки и гоблини имало там, и екслоатирали чайниците на макс. Та разговаряли те с Билбо, който бил фен на чашките. Реално затова Леголас и взел Чушма. Супер късметлийското стечение на обстоятелствата.

И започнал куеста за освобождаването на чайната. Тя по принцип не била много далеч, затова бързо стигнали до там. Започналата битка била първа за Чушма, но тя знаела че е родена за това. Елфите й дали една специална мрежичка, и едно въженце. Всичко изработено от митрил естествено. С въженцето Чушма много умело спъвала орките, а пък после ги хващала в мрежата. Тя и мрежата и въженцето били безкрайни, щото са елфически нали. Та боят настана, чукат порцелани, ето ги близо чаени душмани, юнашка чашка, пълна с чай от бъз, трепе и хваща орките със хъс. Отплеснах се и римата потече... Борбата била мнпого ожесточена, но Чушма съумяла да остане здрава и без пукнатини по корпуса. Дето се вика, всичко друго е история. Задругата на Чушма и елфите спечелила този рунд на Риск и освободила чайната, на която така и не дадохме име.

Там Чушма станала нещо като Че Гевара. Били измисляни песни в нейна чест, били писани стихове. Даже кръжоци по грънчарство били основани в нейна чест. Имало и големи празненства. Три дена и осем дена яли пили и се търкаляли чашки и чайници. Елфите понеже били доста хай, тях алкохола не ги хващал и те като цяло не се забавлявали толкова. Но все пак и те били герои. Доста чайници си татуирали елфическите лица по тумбестите части. Митично просто. Една уникална атмосфера царяла в това малко кътче. Чушма била толкова на кеф, че не усетила как се завъртяла, дръжката и се хлопнала в един от онези странно открити над почвата корен ина дънера, и се събудила. И о и а, едвам сдържала сълзите си. Всичко било е насън. Малко като в песните на Миро или на Ози. Чушма била сънувала най-прекрасния и чудат сън в цяла Чашивария, и нямала търпение да се прибере и да го разкаже на своите братя и сестри.

Тръгнала си тя към дома, така както и червената шапчила си разцъквала по пътя за дома на баба си, и видиш ли от някъде изкочили орки и я отвлекли... Кофти тръпка.

Чаено парти с чашки

Имам си чииииииииисто нов пост, доста е яко :)
Четете до безкрай, яжте както яде спанак Попай и си мийте зъбите както негър с Лакалут. Точка по въпроса. Имам супер нов пост и много си мисля дали да не го напиша. Чудя се едно такова. Щото по принцип не е лош, даже е доста готин и забавен. Обаче точно ся ли да го пиша, точно ся ли да не го пиша. Дилемичка. Къде е сега Чехов да го реши тоя проблем. Или май беше Хамлет или Орфей или Шекспир.. Та няма го явно. И си драскам тука някви редове бели на черно. Сушер фрийстайл такова. Истината е че чакам да се изтегли Хобит, днеска съм на епична вълна. Индиана Джоунс, Хобит, кеф голям. А за да бъда максимално честен, какъвто обикновено обичам да бъда, бях забравил и чак сега го пускам да се тегли. В Замунда го нямаше, правят се на големи защитници на правата без да искат :) Както и да е, връщам се към моя нов пост. Имало едно време седем чашки. Те естествено си имали седем имена. Чешо, Чишо, Чаша, Чешка, Чуши, Чошинда и Чушма. Седемте чашки си живеели в един измислен свят. Светът им се казвал Чашивария. Нещо като Бавария ама без BMW-та. В Чашивария всичко било разделено на сервизи, колкото и странно да ви звучи. Имало най-различни сервизи, но отново, без такива за BMW-та. Сервизът на нашите герои, Чишо, Чаша, Чуши, Чушма, Чешо, Чешка и Чошинда се казва Тейбълкъпс примерно. Ся го измислих, но ми харесва. Та един вид нашите седем чашки са такива дето у тях всичко е като маси. Леглата им са като маси. Стълбите им са като маси. Душкабината им е като маса. Дори масите им са като маси, което, дори въпреки факта, че аз съм го измислил, и за мен е странно почти. Тоалетната им чиния и тя е като маса, и на нея пише Чаянс. И вече последно, може и да не вярвате, но и масите от чаши са им като маси. Та един слънчев ден, в Чашивария слънцето е във формата на Чайник, Чешо, малкия калпазанин се успал за работа. Станал той и какво да види, всички негови братя и сестри ги няма, а той сам в масата си си спи сладко. Сладко му е, щото от предния ден не си е измил захарта по дъното ама котуй. Станал той набързо, ударил си един душ като маса и тръгнал бегом към работа. Докато пресичал улицата без малко не си счупил порцелановия нос в бодрюра. Паднал нали. Както и да е, това не беше много важно. Стигнал той до местната чайна където работи и започнал усилено да работи, за да навакса закъснението си. Шефката му била готина сосиера и не му се скарала много тоя път. Вероятно е имало и друга причина, но измислих, че не му се скарала много тоя път, защото имала специална задача-мисия за Чешо. Днес той трябвало да отиде да шпионира голям конкурент. Забравих да кажа че шефката на Чешо се казва Сосана. Сосана сосиерата, ебати смехчето :) Уотевъ.. Сосана го извикала в кабинета си, който приличал повече на маса, но за това друг път. Седнали те на по лъжица чай. Вмъквам само, че всички чашки пиели от лъжици, защото според мен е странно чашка да пие от чашка, някво е канибалско такова. Помните ли как Гуфи от ония анимации на Дисни от едно време си имаше куче.. Кучето Гуфи си има куче, тъпо... Та ударили те по една лъжица чай с мляко по британски и Сосана започнала да го инструктира.
- Значи Чешо, ти си ми от най-добрите чашки. Затова съм решила днес да те пратя на шпионаж при един от най-големите ни конкуренти, фабриката за кутии за чаши Кутаран. Трябва да научиш от къде са се сдобили с толкова як дизайн на кутиите им.
Чешо тъкмо посръбвал последните глътки от чая. Почти убеден в способността си да набави необходимата за Сосана информация, той гордо заявил: - Соси, разбира се, ще разбера как е станало това и ще ти докладвам до края на седмицата.
Соска, както й викали често колегите, била много доволна от ентусиазма на Чешо и го отпратила с почести към началото на мисията му.
Чешо е голям хубавец. Това също забравих да го кажа. На моменти имам чувството, че историята ми е леко хаотична и недовършена, но това е положението. Та, Чешо е голям плейбой, плейкъп е отвсякъде. Тръгнал той към Кутаран да види каква е хавата с тоя нов дизайн. Чешо има едни познати китайски клечки за хранене, близнаците Клечо и Клен. Те правят доставките на хартия за Кутаран. Чешо ще ги помоли да му помогнат в мисията. Стигнал той до задния паркинг на фабрика Кутаран и зачакал да дойдат близнаците. Тъкмо придръпвал третата цигара и опа, задали се момчетата. Чешо им разказал за задачата си, а те разбира се като в чистокръвен силно непредсказуем американски филм на Холивуд, се съгласили да му помогнат. Докато вкарвали новата доставка с хартия, Чешо се наврял между картона и така се озовал в цеха за разопаковане на доставките. От там като черна нинджа се вмъкнал в маркетинговия отдел. Скрил се зад една работна дъска и зачакал. След около 10тина минути влезли някакви лъжици, вилици и един салатен нов в зебрен десен. Чешо веднага прозрял, че не кой друг, а точно салатения нож е новия дизайнер на Кутаран. Ножът се казвал Наострен, с ударение на е-то. Наострен започнал да разцъква някакви графики по дъската. Говорел как ще съсипят бизнеса на Сосана с тези нови дизайни, а и нова рекламна кампания подготвял. Обяснил как е подкупил един от най-печените рекламисти, и двама от националната телевизия на измисления свят за който говорим (забравих какво име му измислих..) отделно от това, Наострен бил много натопорчен гашник. Чешо трябвало да измисли как точно да му притъпи ентусиазма и музата. Срещата приключила, и като се опразнила стаята, Чешо нащракал няколко снимки с новия си iЧaшон S5 (най-новия модел телефон от Чапъл) и се запътил, отново като черна нинжа, към задния вход на фабриката. Навън го чакали Клечо и неговия братовчед, клечката за зъби Остродве. Изпушили заедно по цигара, благодарил им Чешо за помощта и тръгнал към вкъщи. Вече било към 19:00 часа. Минал набързо през магазина да купи хляб и маргарин и се прибрал. У тях вече всички чашки се били прибрали и си разцъквали напред назад. Чошинда е най-малката чашка по принцип. Тя е почти като напръстник и обикновено е пълна с италианско еспресо. Та Чошинда много обичала да си играе с Чешо, който вероятно съм забравил да спомена, но е най-големия в семейството. И отишла тя при него и се заиграли на чашки. Чашки е игра, която се играе от чашки и се отнася за чашки. Всяка чашка получава по няколко лъжици, и се пие по лъжица на рунд. Всяка чашка изпива по 6 лъжици, а накрая изпива и по една допълнителна, но тя задължително трябва да е лъжицата на някой от другите играчи. После всички сядат на масата, събират мръсните лъжици и ги размесват. След това всеки отново взима по 6 лъжици, прибира си ги в задния джоб и отива да се скрие за малко някъде. Като се върнат всички, всяка чашка трябва да познае защо последните лъжици, по една на всеки, на масата са още там. Който първи познае печели играта. Малко е сложна, но ако й хванеш цаката е много забавна игра. Все пак чашките са си забавни. Докато играели на чашки Чошинда и Чешо, останалите чашки гледали новия Fast and Furious: Чашка до дъно. Станало към 23:00 часа и повечето чашки вече били си легнали. Само Чешо още мислил за днешната мисия. Утре ще докладва на Сосана, а тя е умна сосиера и ще знае какво да направи.
На другия ден Чешо пак се успал за работа, но по-малко тоя път. Като стигнал до офиса, директно влезнал при Соска да й докладва. Поговорили си те така хубаво. Сосана била много доволна от свършената работа, че обещала на Чешо 3 дни платен отпуск до края на седмицата. Чешо бил много доволен от себе си и се върнал на работното си място. До края на работния ден всичко било тип-топ. Чешо и неговите сестри и братя се прибрали от работа и понеже имали повод за празнуване, излезли на ресторант. И там едно ядене и пиене, чашки с лъжички, лудница.
Историята по принцип продължава, но в момента точно ме мързи да пиша повече. А и Хобитът се изтегли преди 20 минути. Мисля да лягам да гледам. Само да си измия зъбите де. Историята между другото е истинска, и въпреки че аз съм я измислил, тя е доста реална и интересна. По-нататък има доста обрати и перипетии, има доста напрегнати моменти. Например, един път Чуши и Чушма излезли по женски и се забили с две чаши за вино. Некви големи свалячи ей такова. Друг път ще ви разкажа за тях. Чао до скив :)

ПРОпаганда

ПРОграма - Поне по един нападнат с нож на ден. По възможност в центъра на София.
ПРОституция - Предимно в парламента, донякъде и на околомръсното.
ПРОлет - Така желана и така далечна.
ПРОдължава - Това правителство да трови народа и най-вече около 1000 протестиращи сумарно. Другите се скатават и ПРОтестират вътрешно, както и го поемат всъщност.
ПРОтестират - Смелите, често безработни или работещи на смени, до някъде студенти, повече банкетаджии и бенчинк маняци.
ПРОвидение - На народът, който в някаква степен се събуди от зимен сън. Тази иначе толкова дълга зима от 20 и няколко години.
ПРОспахме - Си живота до някъде, ма тва не много важно днес.
ПРОиграхме - Си шансовете и на последните избори. Отново бяхме изненадани, така както министър на регионалното развитие се изненадва от зимата всяка година.
ПРОверихме - Кой е най-евтиния билет на Wizz Air за най-близката бяла дърважа от втория свят.
ПРОветрихме - Въздуховодите тип вувузела и мегафоните тип "пращи и едвам те разбираме" по улиците и най-вече центъра на София. Обикновено вечер и в час пик, както е редно разбира се.
ПРО - Противоракетна отбрана.
ПРОзявам се - Донякъде си лягам, а донякъде ще гледам филм евентуално до ПРОмиване на мозъка ми.

ПРОвъзгласявам Ви за ПРОсти ПРОдълговати ПРОдажници, защото Вие сте ПРОагитационни ПРОфани ПРОкламатори ПРОвокиращи ПРОзрачното и ПРОмиролюбиво ПРОБългарско ПРОстранство и ще Ви ПРОрежа с ПРОдукт на оръжейната ПРОмишленост в скоби меч.

ПРОблем?

MeNew (Миню)

Аз също мога да редя във рима,
и текстовете ми да са в куплет,
и в най-студената и мрачна зима,
математика е най-любимия предмет.

И сричките ми да са подредени,
навярно сложени за мой късмет,
железни слонове на тежки смени,
ринат пак снега отпред.

Прекрасно пак звучи таз рима,
виновни са дъжда и Сънчо във дует,
опекла се е баницата фина,
в три четвърти играя менует.

Вежливо, нежно и засмяно,
преглеждам книжките навред,
чета и препрочитам аз припряно,
и ям и ближа сладолед.

Гневът Ти е Дарба

От автора на

Абсурдното

Гневът е дарба – Срещу старото мислене, нежелаещо промяна. Водещите овце, показващи на стадото „правилният път“. Срасналите се с Матрицата. Противопоставящи се на младото, новото, иновативното. Рудиментарните придадъци на общественото стадо, жадуващи за измрели времена, неспособни и неискащи да съзрат истината за тяхната погубена младост: Изгубилите в система, която пазят с цената на отчуждаването на техните потомци.

Гневът е дарба – Срещу лумпенизираните, елементарни амеби, в чиито вени тече омразата. Желаещи линчуването на изтрадал народ, заради наглостта и безумието на единици. Ако трябва да мразиш цял народ на базата на единици-боклуци, които убиват за 5 лева, то най-силно трябва да мразиш собствения си народ.

Гневът е дарба – Срещу обществено-приетите норми, превръщащи младите хора в продажни курви, независимо от пола, статуквото или родствената принадлежност. Норми, наложени от цветната стена купена от „Техномаркет“ на изплащане. Стена от чиито плоскост се лее отровната клозетна религия на деградиралите проповедници на пошлостта, силикона и чалга мисленето.

Гневът е дарба – Срещу черните плъхове носещи лозунги и плакати, сложени им в омерзените лапички от Господарите. Продали човешкото в себе си за 5 лева и две кебапчета от соя. Живеещи в гетата мерзавци, способни да изказват долнопробната си радост единствено с щракане с пръсти. Плъхове, прояждащи обществения договор. Унищожаващи всяка една морална граница ,сътворена за хората с надежди, сляпо вярвщи в естественото налагане на общочовешкия морал.

Гневът е дарба - Срещу безскрупулните купувачи на изгубени души. Стоящи над месомелачката, водени от желание за власт на всяка цена. Непримирими анти-хуманисти, вречени в единствената обща Световна Религия – парите. Шмъркащи най-опияняващият наркотик– властта. Спиращи желанието на новото да промени наложените норми, обслужващи кликата, в която са включени. Змии, пръскащи сложно съчинените си изречения с помоща на цветната стена, хранещи се от умрелите мисловни гънки на цяла една нация.

Гневът ти е дарба – Срещу Своите, заменили Честта, Морала за елементарно съществуване. Нежелаещи да мислят и да критикуват. Обладани от материята мижитурки, продали идеите на Своите за луксозно инфантилно пребиваване. Незнаещи какво е това живот, мисъл, разум, споделяне, благотедел. Обхванати от алкохолна мъгла изгубени душички.

Гневът ти е дарба срещу лъжата носена от самопровъзгласилите се лидерите на обществото. Гневът ти е дарба срещу старите, водени от желанието за запазване на статуквото. Гневът ти е дарба способна да отприщи нови процеси, унищожителни за общоприетото Сиво. Гневът ти е дарба срещу изпълнените с неприязен очи на зомбита. „Не създавай, а следвай“ се чете в този поглед. Гневът ти е дарба разрушаваща десопията, създадена от малкото, живеещи на гърба на многото. Гневът ти е дарба срещу клоаката в която всички се намираме, и които общата мисъл иска да запази во веки. Мачкай. Унищожавай. Премазвай всичко, което се изпречи на пътя на твоя гняв. Гневът ти е дарба запазващ човешкото в теб, съпротивяващ се на зомбираната апатия на масите. Гневът ти е дарба , отдалечаваща те от роботизацията на обществото. От желанието всички да сме еднакво не-емоционални. Еднакво възприемащи. Еднакво бъркащи в бездушните екрани на технологичното обезумяване.

Гневът ти е дарба................Храна захранваща Справедливостта и Общочовешкия Морал. Не го губи безвъзвратно. Подхранвай го до последния си дъх.

Гневът ти е дарба:

Малките победи

От автора на

Абсурдното

Живота е сурав и кУрав казват хората. Всекидневието си е борба. Борба с мързела ти да се надигнеш от леглото. Да си измиеш зъбите. Да си платиш билетчето. Че и пеша трябва да ходиш от и до метрото. И това не е всичко. Въздухът не става за дишане. А това слънце. Лъжливото дете на космическата случайност е ярко но не топли. Излязал си леко облечен и веднага отваряш нов боен фронт в тази борба – борбата с природните елементи.

Как да е стигаш работа и започва друга борба. Борбата, убила в теб детето много отдавна. Прагматичната Excel таблична мисъл е заменила детската ти мечта. Клавиатурата е заменила камиончето. А дребните разговори планиращи поредната детинска пакост са заменени със сериозни политическо-коректни разговори. Площадката с пясък в която си триеш сополите вече е бюро. Принципът на сополите остава непроменен.

Следват безсмислени корпоративни разговори – борба със самия себе си, защото не ги понасяш. Твърдиш, че виждаш къде е проблема във всичките взаимоотношения в скапаната капиталистическа структура. Управляващите не мислят като теб. „Наляли сме много пари в Х за това ти трябва да правиш Х“. Един вид това е борба между главнокомандващи и хора на фронтовата линия. Съсипващи здравето си в реална обстановка срещу гледащи суха статистика сталактони. Трудна борба с един победител. Мдам, не си ти.

Денят ти е вече скапан. Напрежение, цигари, кафе, бира помагат за малък период от време, а работния ден е цели 8 часа. Натрупва се много негативизъм. Всички и всичко започва да те дразни и тогава борбата в теб е завършила. Спечелил – всеобщото отрицателно. Загубил – човешки позитивното. Това, че шефа ти е гей не спомага за изхода от двубоя. Времето е срещу теб. Два часа до края на работния ден. Поглеждаш „Аутлуук“-а и в съзнанието ти изригва най-мощната отрицателна псувня съществувала някога. Тук няма борба с „Аз“-ът. Абе май си има борба с ценностите ти да не я кажеш на глас. Долният педалофил, който обича да бара гайгеровите броячи на други момченца или за кратко Шеф-а ти, за пореден път иска някакво безумие от теб....

Оцеляваш в поредната битка. Ранен и психически изтощен. Денят завършва. Насъбрал си много. Борбата не ти е донесла нищо позитивно. Само мрак и отрицание. Няма бъдеще. Няма утрешен ден, а и да има – той е същият. Поне дежурния сопол е имплантиран на бюрото. Жалко, че не може да се взриви като истинско Ц-4 и да покрие цялата офис сграда в сополи. Щеше да е олицетворение на всичко, което мислиш по въпроса кой прав, кой крив в битката ти с Мениджмънта.

Тръгвайки от офиса си усещаш, че някой те тупа по рамото. Обръщаш се и някакъв тип непознат ти казва: „Пич, виж си якето“. Сваляш го и гледаш етикет издаден от БИЛА на който пише „Банани“ 34ст. Смях. Див, истински, неподправен. Никакво лицемерие. Никакви корпоративни преструвки. Колежката ти го е лепнала за ебавката. И това променя всичко. Изведнъж всичко придобива смисъл. Цялата схема променя облика си. И тогава разбираш: това е камъчето, което ще преобърне вечно мажещото колело на сивото ежедневие. Това е истината. Това е слънчевия лъч, който ще те вдигне утре. И в други ден. И така докато дишаш. Това е единственото, което не може да бъде измерен чрез научни или икономически скали. Взаимоотношенията между хората. Истинските хора. Борещи се всеки ден. Водещи своите малки битки. И малките забави между тях.

Това е една малка победа в голямата война наречена Живот. Точно тези малки победи обръщат негативното мислене на 180 градуса. Малките жестове. Малки но истински. Между живи, дишащи хора. Хора от плът и кръв, а не поредния номер записан в компютърна система. Изведнъж забравяш всичките нещастия преживяни в работния ден. Остава в съзнанието ти само и единствено този жест целящ забава. Всичко ти се струва по-светло, по-човечно. Хората вече не са дразнещи. Те са като теб. Просто имат нужда от един лепнат от техни колеги етикет на гърба. За да ги събуди. За да ги накара да се усмихнат неподправено.

Малките победи са навсякъде около нас. Просто чакат да бъдат извоювани. Дали ще е излизане с приятели/колеги с които да си лафите свободно, без страх, че казаното от вас ще ви направи уязвим и ще бъде обърнато срещу вас. Дали ще е една ракия или просто някое нелогично държане на домашния ви любимец. Хващане за ръка, усмивка от непозната, безплатно ядене, даване на 200 лв. на добър приятел, който има нужда. Руска закуска 5 пъти плюс 2 рома в готина компания. Споделено музикално парче, поръчана салата, иронизиране на всекидневните мъки, отстояване на мнението си пред шефовете. Всеки един малък позитивен жест може да е малка борба, чакаща да бъде спечелена. Стига да я приемем такава, каквато е.

Спечелената малка битка остава в съзанието. Негативизмът остава на заден план. От негативните неща се учим и си взимаме поука. Но те не ни карат да вървим. Те са ни обецата на ухото, но не са движеща сила. Малката победа – ето това те кара да продължиш напред. Това те кара всеки ден да се събуждаш, да водиш непрестанно обречени войни. Да бъдеш там, когато истинските хора имат нужда от теб. А спечелената малка победа в името на истинските хора си заслужава.... Защото когато съберем всички малки победи, ще разберем, че войната е спечелена.

Позитивна сръдня с Бо

От автора на

Абсурдното

Базирано на истинска история

Бахти как ме дразнят хората!!!Постоянно хленчещи, напикаващи се, мазни, погълнати от себе си, дребнави, лицемерни, мислещи се за велики, безмислени кретеноиди. А тяхното желание винаги да изпъкват, винаги да са първи е свръх дразнещо. Ето онзи ден пътувам в метрото, пълно с миризливи, изтънчено неприятни, непосилно дразнещи, крайно, безинтересни чехълчета. Миришеше на отворено буре с кисело зеле, потопено в сос от чорапи, не-изпирани от 3 години. Прекрасно! Вездесъщо! Кеф голям ! Идва време повечето хора да слязат. Както се полага, всички крайно анти интелигентни млекопитаещи се придвижват към изхода. Вратата се отваря. И тогава почва забавата. Явно е свръх модерно да се буташ, дърпаш, хапеш, щипеш, спъваш и удряш всеки, който се опитва да слезе. И тогава един средно дребен, но слабоумно изглеждащ индивид реши, че трябва да бъде първи. Засили се, удари една майка, хранеща новороденото си бебе директно от извора на мляконогата, настъпа една пенсионерка, спъна един сляп, покатери се на главата на едно джудже, наръга с коляно младата и безкрайно очарователна девойка, която беше първа пред вратата, и излезе първи. Велико изпълнение. От 6 му давам 5.5. Молодец!

И какво е това всички да си викат брат, братле, батенце?Да не би всички наши родители да са правили опустошителни оргии като тийн-ове?!?!?! Едно време всички ли са се шляпали трансконтинентално и без всякакви морални задръжки? Ако е така – върнете комунизма!!! Най- фрапиращо става, когато някой по-възрастен от баща ти , се обръща към тебе с „Бате“.Какво точно са правили майка ми и баща ми като са били студенти, подяволите!!! „Копеле“.... Това поне има смисъл. След като всички са братлета, нормално е всички да са копелета, нали?

И ония мазни, гадни, младежи с големи слушалки, надънили силнo изключително неприятна музика, клатейки си главата в ритъм, все едно преди малко са им направили лоботомия!!! Казваш му нещо, то не чува. Повтаряш, то пак не чува. Еми добре. Пробвал си се. Поне ще ти е чиста съвестта, когато го изнесе камиона за боклуци, засилен към него. Музикално главозамаено леке. Айде сега обирай се от под гумите на камиона. Предупредих те, ти не чуваш. Kретенче.

А тези бабички , които не пресичат на зелено! Каква мода пък е това? Стои и гледа съсредоточена в нищото, докато е зелено. Стои и чака, търка бастуна, гледа си подметките, подсмърча, тцъка с език, докато не светне червено... И маратона започва. Цялата енергия на тази живописно престаряла женска се впряга в опита и да пресече нестандартно и изключително бавно. Засилва се, вените на гърлото и челото изпъкват, надървя бастуня, подскача и се запътва към най-близкия бордюр на отсрешната страна със скоростта на охлюв пара-олимпист. През това време 23 коли, 13 мотора, 5 камион, 3 паяка,1 прелитащ пара-планерист и 1 автобус на градския транспорт са нарушили най-малко 50 правила от правилника на движение в градско-въздушна среда, за да може тази покъртителна жена да пресече така, както тя си знае. Следва обръщане, ругаене и напомняне какво е било едно време и какви нехранимайковци са всички. Истинска история.

Това добре, ами неандарталните, викащи постоянно, глезени до безкрай, нагли, бълнуващо нетрезви, наркоманизирано-неадекватни тийнеджъри? Постоянно говорещи и викащи все едно са сами и се намират в пустинята Гоби? Бахти как ме дразнят тия създания. Не може ли просто да си мълчат, докато пътуват до фабриката за малоумизация или така наречените училища, ами трябва да обсъждат кой с кого излязал, как излязал, как са се погледнали, кой пуснал в гащите, как го е пуснал, какъв цвят е било пуснатото и тн?!?! И този език? Защо тия цъфнали водорасли не могат да вържат 2 изречения, изпозващи нашата азбука?! Толкова са съвремено умствено осакатени, че произнасят само звуци. Примерен разговор между 2 тийнове:“И той УУУУУУ, а пък тя , ЪЪЪ кво?Пък той ПШшшшшшш, а тя Ха, Дъъъъ“.Толкова ли не им стига прогресивно затъпяващия мозък да кажат нещо свързано и същевремено смислено?! С какво ги хранят родителите им? Със смески за добитък гарнирани с халюциногенни гъби ли? Нали уж към прогрес се движим, а не към регрес.Пшшш. Ало!Мазна Сган. 21-ви век сме и човек отдавна е излязал от горите. Неадекватни, изнервящи, малки , недоразвити, безкрайно нелогични, презрително щастливи, пасивно-интелектуални тъпирчета.

И гадната им Е-социалност?? Стоят един срещу друг и си пишат СМС-и,ММС-и, туитъруват, фейсбуцират, инстаграмват. А стоят един до друг подяволите!! Обърни се и кажи това , което искаш. Кво си бъркаш в телефона все едно ерогенната зона ти е в пръстите и монитора. Джи точката на всеки тийн е в плоския Тъч-Скрийн явно. Само едно мога да кажа - #БарайМиГайгеровияБроячИСкачайПредМотрисатаТъртейче.

И ония помияри, дето карат готини коли и слушат некадърното дрънчене подвизаващо се под името чалга. Надървят палеца, натиска педала на скъпата си кола, вдига 100,200, 300 и след 5 метра бие спирачка, щото отпред има легнала полиция. Следва отваряне на прозореца, изпюване, хвърляне на обелка от цигара и псуване. В този момент разбираш що за гъз е това. Миризмата на парфюма му „Кензо“ няма как да остане ненадушен. Плиткоумния, заможен пътен минингит кара яка кола и е тъп колкото 500 грама рибено масло. В такива случаи ми се иска да отида до този прословут 150 килограмов, дебеловрат кашалот, да го потупам по челото с показалец , да докарам смешната си мутра на 5 сантиментра от неговата и да му кажа „Ей, не-еволюирал, приматоподобен,не излязал все още от водата, Каспийски морж. Глей кво става “ Следва вадене на добре не-пресъхнали и нежно подмокрено-оформени маймунски фекалий и триене на същите тези по безумно тъпоумния и добре обръснат израстък, който при интелигентните хора минава за глава.

Ей, много ме дразнят хората. И ония лицемерно приятни, привидно дружелюбни люде, които си умират от желание да ти кажат „Добро утро“, все едно преди малко си правил секс с Моника Белучи в хотелска стая в Монако, с изглед към Средиземно Море, докато добре изстудена германска бира „Варщайнер“, те чака на терасата. Какво му е доброто, бе лилипут??!?!?! Пореден ден на работа, която не понасяш, вършещ дразнещи неща за прогресивно нагли, капиталистическо канцерогенни раковини!!! Само това мога да кажа– „Не! Не е добро! За теб добро ли е?Е нека да споделя нещо с теб. Грам не ми пука, така че, можеш да си навреш доброто утрото там, където аз след малко ще навра мекицата, която преди малко изядох.“. „Добро Утро“. Каква наглост само!

Бахти как ме дразнят хората............

Обичам да обичам

Обичам липсата на болка.
Обичам аз да няма и тъга.
Обичам да се чувствам бодър,
и горд със вдигната глава.

Обичам хората да са щастливи.
Обичам да ги гледам отстрани.
И някак си обичам да сте мили,
един към друг да сте вежливи.

Обичам да пече в очите ми по цял ден.
Онуй голямо жълто да е с мен.
Обичам винаги да е прекрасно.
Тревата да е в ярък цвят зелен.

Обичам да обичам понякога така,
без смисъл, без умора да се рея.
Oбичам да размахвам и крила,
жалко, че не мога и да пея.

Рап песен, която Шамара никога няма да изпее

От автора на

Абсурдното

From Stuffrev

Речитатив: Бо-то

Нация в която полицаи от бандити не можеш да различиш,
Корумпраният начин на мислене ти не можеш да промениш,
Идеите за свобода и правда с пари може да закупиш,
И морала с простащина и елементарност да подмениш.
Автобусите са символ на нашата демокрация,
Символ на политиката ни зачената чрез мастурбация,
Лустрация? Моралността се губи в цялата галамация.
Хора борещи се за свобода, равенство и братство,
Лумпени, и видиш ли с цялото си нахалство.
Поставят под съмнение всяко политическо изречение.
Умение за критично мислене е начин за прозрение,
Носещо само политическо презрение.
Подкрепено от множество което за миналото бленува,
Множество , което не е свикнало властта да критикува.
А власста умело на велик лидер се преструва.

Умува,
Как още изгубени душици да купува.
Избори?! Всичко предварително са решили и сглобили.
В морални думи двуличието и алчността си са предрешили.
Политическите лица на 4 години са сменили,
А истинския господар зад кулисите, стои ли!?
Истинският кукловод лицето си крие.
Зад шоуто на марионетките той умело успява да се прикрие.

Толкова много неща трябва да се кажат.
Толкова много неща трябва да се направят и покажат.
Толкова много неща кукловодите се опитват да смажат.
Толкова много неща лицата се опитват да замажат.

Ето пореден ден хората на улицата се стичат.
Мнението си показват докато законите зачитат.
Лумпени,богати,красиви,олигофрени – автобусните демократи тях не ги зачитат.
Роби, изфабрикувания избора се опитват да докажат, но пред микрофоните се спичат.
Но какво от това след като медиите се управляват от една свиня недоразвита.
Истината зад монтажи остава скрита , обругана и пребита,

До безсъзнание,
Без нашето знание тя остава в изгнание.
По дяволите трябва да се стигне до порицание.
Веригите да се разбият и сляпото послушание да спре да бъде престижно звание.
Свобода ли?! Свободата от 23 години си има име.
Терминал две е на свободата име и презиме.
Отиваш с мечти за нов живот, за чужда земя да оставиш своя гроб.
Без да разбираш, че ти е отредено отново да бъдеш роб.
Ето за това пореден ден хората на улицата излизат.
Със своята енергия ,на ценностите си не изменят.
Луди, мечтатели или просто заблудени.
Те се интересуват само от едно нещо – от цялостни промени.
И докато родителите им по миналото тъгуват.
Младите не искат със съдбите им „ония“ да търгуват.

Толкова много неща трябва да се кажат.
Толкова много неща кукловодите се опитват да смажат.
Толкова много неща трябва да се направят и покажат.
Толкова много неща поставените лицата се опитват да замажат.

Всичко най-вероятно е вече решено и разделено.
Апатията на цяла нация прави така , че кражбата на съдби е нещо позволено.
За какво ти е да мислиш? Авторитетите да критикуваш?!
Да бе , по-лесно пред компютара на боец да се преструваш.
И за силикон, червено ферари и салфетки да бленуваш.
Купуваш,
всяка лъжа представена за истина без да му умуваш.
Без да разбереш, че за задкулисните господари ти нищо не струваш.
Извинявай! Струваш.
За три кебапчета и бири ти си готов да робуваш.
Докато за 5 стотинки ресто лъжеш, мамиш и хитруваш.
„5 плюс 1 причини да мразя Ботев“ с това безвкусно мнение съм готов да споря.
Но с какво е винодно момичето, че да си интересен и плосък сега е на мода.
Дали за пошлостта и липсата на интелект е виновно то?
Или това е общата диагноза на цялото ни общество?
Есе, символ на модерното интелектуалното мнение
Да се отнасяш към българските икони с пренебрежение.
Пък били и те използвани от комунистите и фалшиви националисти с умиление.
И какво остана на нас в този период, братко мой.
В който наши братя наричат врага, свой?
Ще заменим ли Левски с Батман като свой герой?
Ще простим ли на съотечествениците ни излъгани.
Гладни и омерзени с трохи подлъгани,измъчени.
Стоят те.

На пек с предварително подготвени плакати в ръце.
Боят се, подтиснати.
Oт господаря си те стоят притиснати,
със плам в очите и със страх в сърцата от бея, да не бъдат отритнати.
Трябва да им простим братко мой, защото нека една тайна да ти обадя.
Това са наши братя.
Трябва да престанем с това разделение и омраза.
Обединение ,с което да разкараме тази проказа.

Толкова много неща трябва да се кажат.
Толкова много неща кукловодите се опитват да смажат
Толкова много неща трябва да се направят и покажат..
Толкова много неща поставените лицата се опитват да замажат.

Вдъхновено от: